Определение по дело №1575/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на „НОВА БИО ЕНЕРДЖИ“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, ***, с управител А.П.К., чрез адв. Р., с искане за прогласяване нищожността на Разрешение за строеж /РС/ № 7 от 23.02.2011г., издадено от Главния архитект на община Хисаря, с което на основание чл. 148, ал.1 и 2, чл. 142, ал.2 от ЗУТ се разрешава на „С.“ ЕООД, гр. Хисаря, с ЕИК ***, с управител К.С.Ф., да извърши „надстрояване и промяна на предназначение за жилищни нужди на съществуваща стопанска постройка“ в парцел 25г-1, съгласно ПУП за разделяне и застрояване на стопански двор в с. Черничево, община Хисаря, одобрен със Заповед № РД-06-28 от 01.02.2000г.

Жалбоподателят сочи, че съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от 04.02.2013г. на частен съдебен изпълнител рег.№ 819 по изп. дело № 20128190400111, вписано в Служба по вписванията град Пловдив под № 110 в том 12, вх.№ 4572/27.02.2013г. е собственик на дворното място, представляващо парцел *** по строително - регулационен план на Стопански двор - село Черничево, общ. Хисаря, обл. Пловдив, одобрен със Заповед №РД-06-28/01.02.2000г., ведно с 4 построени сгради в дворното място, подробно описани в постановлението. Посочва, че към момента на одобряване на инвестиционния проект и издаване на РС № 7 от 23.02.2011г. сградата, чието строителство се разрешава вече съществува и така административния акт няма предмет. Твърди, че с инвестиционния проект и РС № 7 от 23.02.2011г. се цели да се узакони незаконно построена сграда, както и че липсват всички материалноправни предпоставки за издаването на РС. Иска се прогласяване нищожността на Разрешение за строеж № 7 от 23.02.2011г., издадено от Главния архитект на община Хисаря. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата - Главен архитект на община Хисаря, чрез процесуалния си представител адв. М., оспорва жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Заинтересованата страна - М.С.С., чрез процесуалния си представител адв. А. поддържа становище за недопустимост и евентуално неоснователност на жалбата. Подробни съображения са изложени в постъпила по делото писмена защита. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока за произнасяне, като разгледа събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и като съобрази актуалната съдебна практика на ВАС, съдът констатира, че са налице основания за прекратяване на производството по делото, поради липса на годен за оспорване акт.

По настоящото дело е приета и приложена административната преписка и всички писмени доказателства, приложени по адм.дело № 443/2021г. по описа на ПАС, включително и по адм.дело № 820/2022г. по описа на ВАС (и двете отменени по реда на чл.245 от АПК с Решение № 6584 от 20.06.2023г. по адм. дело № 1980/2023г. на ВАС), както и всички писмени доказателства, приложени по адм.дело № 1980/2023г. на ВАС.

Няма спор по делото, че жалбоподателят „НОВА БИО ЕНЕРДЖИ“ ООД е собственик на дворното място, представляващо парцел *** по строително - регулационен план на Стопански двор - село Черничево, общ. Хисаря, обл. Пловдив, одобрен със Заповед №РД-0б-28/01.02.2000г., ведно с 4 построени сгради в дворното място. В тази връзка е представено Постановление за възлагане на недвижим имот от 04.02.2013г. на частен съдебен изпълнител рег.№ 819 по изп. дело № 20128190400111, вписано в Служба по вписванията град Пловдив под № 110 в том 12, вх.№ 4572/27.02.2013г. (лист 201 по адм. д. № 443/2021 на ПАС).

С Разрешение за строеж № 7 от 23.02.2011г. (лист 59 по адм. д. № 443/2021 на ПАС), издадено от Главния архитект на община Хисаря е разрешено на „С.“ ЕООД, гр. Хисаря, с ЕИК ***, с управител К.С.Ф., да извърши „надстрояване и промяна на предназначение за жилищни нужди на съществуваща стопанска постройка“ в парцел 25г-1, съгласно ПУП за разделяне и застрояване на стопански двор в с. Черничево, община Хисаря, одобрен със Заповед № РД-06-28 от 01.02.2000г. Към момента на издаване на разрешение за строеж №7/23.02.2011г., върху което е отбелязано, че е влязло в сила на 17.03.2011г., жалбоподателят „НОВА БИО ЕНЕРДЖИ“ ООД е нямал качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, тъй като не се легитимира като собственик или носителител на ограничени вещни права в поземления имот и ответния орган не е имал задължението да съобщи на дружеството издаденото РС.

Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 8, том ІІ, рег. № 824, дело № 178/2012 г., от 27.03.2012 г. (лист 10 по адм.дело № 1980/2023г. на ВАС), заинтересованата страна М.С.С. е собственик на изградената въз основа на разрешение за строеж № 7 от 23.02.2011г. двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 143,75 кв.м., която към момента на придобиване на собствеността е изградена в груб строеж, със степен на завършеност 67%, съгласно Удостоверение изх. № 94-00-С-58-(1) от 03.03.2012 г. на общинска администрация гр. Хисаря, като надстрояване и промяна на предназначение за жилищни нужди на съществуваща „стопанска постройка“, съгласно ПУП за разделяне и застрояване на стопански двор в с.Черничево, общ. Хисар, одобрен със Заповед № РД-06-28/01.02.2000 г., както и въз основа на одобрени проекти и разрешение за строеж № 7/23.02.2011 г. на главния архитект на Общ. Хисар, находящ се в парцел № 25г-1 по плана на с.Черничево.

М.С.С. е възложител на строителството за предвидения в РС № 7 от 23.02.2011г. строеж, тъй като към датата на придобиване на собствеността строежът не е завършен и въведен в експлоатация по реда на ЗУТ.

Според приетото по делото заключение на вещото лице арх. П.А., което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, и неоспорено от страните, към датата на издаване РС № 7/23.02.2011г. действащ е ЧЗР на „Стопански двор- кравеферма" с. Черничево, одобрено със Заповед № РД-06-28/01.02.2000г. на Кмета на община Хисаря, на основание чл.108 от ППЗТСУ/отм/, съгласно което процесния строеж попада в парцел ****, за който се запазва съществуващото застрояване с възможност за надстрояване и пристрояване с Кинт./об.=6.64. Според вещото лице в ЧЗР се образуват нови парцели с предвидено за тях застрояване, но не е вписано предназначението на отделните новообразувани парцели, а в графичната част на ЧЗР е записана забележка „предвидената застройка е предназначена за производствена и складова дейност, разрешена от Наредба №6 на МЗ" (без да е вписано в текстовата част на заповедта за одобряване на ЧЗР). На следващо място според заключението, жилищната сграда е построена и въведена в експлоатация съгласно Удостоверение № 19/10.06.2013г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Надстрояване и промяна предназначението за жилищни нужди на съществуваща стопанска постройка" в Стопански двор с. Черничево. Последното е приложено на лист 249 по адм. дело № 443/2021г. по описа на ПАС.

Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1, изречение последно от ЗУТ в редакцията, действала към момента на издаване на разрешението за строеж (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), съответно на чл. 156, ал. 5 от ЗУТ в редакцията, действала към момента на въвеждането на строежа в експлоатация (ДВ, бр. 82 от 2012 г.) и на чл. 156, ал. 8 от ЗУТ в сега действащата редакция (ДВ бр. 16/2021г.), влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна. С цитираните текстове на чл.156 от ЗУТ в различните редакции, законодателят е придал стабилитет на влязлото в сила разрешение за строеж и е предвидил, че то не подлежи на отмяна, вкл. и по извънредните способи – чрез искане за обявяването му за нищожно, какъвто е настоящия случай. Според Решение № 11745 от 29.11.2023г. по адм. дело № 10028/2023г. на ВАС, след издаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа, което удостоверява надлежното реализиране на разрешеното строителство, отпада действието на разрешението за строеж, т.е. то престава да съществува като индивидуален административен акт. След тази дата разрешението за строеж има само удостоверителен характер, установяващ законността на строителството. Този извод ВАС извежда именно от разпоредбата на чл. 156 от ЗУТ в съответните редакции, според която влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна. Следва да се отчете, че при издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа, административният орган е бил длъжен да провери изпълнението на всички изисквания на закона. Ето защо след издаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа не е налице предмет на обжалване, тъй като след тази дата не съществува годен предмет на обжалване като индивидуален административен акт, съответно жалбата срещу него е процесуално недопустима.

В посочения по-горе смисъл е актуалната съдебна практика на ВАС: решение № 11745 от 29.11.2023г. по адм.д. № 10028/2023г. на ВАС, определение № 9177 от 19.10.2022г. по адм.д. № 9190/2022г. на ВАС, определение № 8784 от 25.09.2023 г. по адм. д. № 8443/2023 г. на ВАС, определение № 3286 от 28.03.2023г. по адм.д. № 2648/2023г. на ВАС, както и по-старата практика на ВАС: решение № 13780 от 15.12.2016г. по адм.д. № 6065/2016г. на ВАС, решение № 14169 от 22.12.2015г. по адм.д. № 4149/2015г. на ВАС, решение № 10795 от 20.10.2008г. по адм.д. № 5311/2008г. на ВАС.

От всичко изложено следва, че в случая не е налице годен за оспорване акт и жалбата на „НОВА БИО ЕНЕРДЖИ“ ООД е процесуално недопустима. Ето защо следва да се отмени хода по същество, жалбата да се остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК, а производството по делото да се прекрати.

При този изход на спора ответникът и заинтересованата страна имат право на разноски на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на община Хисаря разноски в размер на 1500 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие на лист 73 по дело, фактура на лист 74 и банково извлечение на лист 75. Сторените от заинтересованата страна М.С.С. разноски се констатираха в размер на 2160 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие на лист 18, преводно нареждане и вносни бележки на лист 78-80, които следва да й се присъдят.

Съдът констатира, че жалбоподателят е останал задължен за разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 346 лева - невнесен остатък от определеното окончателно възнаграждение на вещото лице, съгласно протоколно определение от 07.12.2023 г. Поради изложеното и на основание чл.76 и чл.77 от ГПК, дружеството жалбоподател, следва да бъде осъдено да заплати посочената сума в размер на 346 лева по сметката за вещи лица на Административен съд – Пловдив.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 17.01.2024 г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „НОВА БИО ЕНЕРДЖИ“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, ***, с управител А.П.К., против Разрешение за строеж № 7 от 23.02.2011г., издадено от Главния архитект на община Хисаря.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1575/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА „НОВА БИО ЕНЕРДЖИ“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, ***, да заплати на Община Хисаря, разноски в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „НОВА БИО ЕНЕРДЖИ“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, ***, да заплати на М.С.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, разноски в размер на 2160 /две хиляди сто и шестдесет/ лева.

ОСЪЖДА „НОВА БИО ЕНЕРДЖИ“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, ***, да заплати по сметката за вещи лица на Административен съд Пловдив сумата от 346 (триста четиридесет и шест) лева – невнесен депозит за вещо лице.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването.

Съдия: