Р Е Ш Е Н И Е
№ /20.04.2017год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 24.08.2016г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретар М.У., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11783 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.150 от СК.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищцата Г.Д.Ж., ЕГН**********, в качеството й на майка и законен представител па детето , ЕГН********** и двамата с постоянен адрес ***, чрез пълномощника си и процесуален представител - ****** /ВАК/, срещу ответника И.Р.А., ЕГН**********,***№112, осъдителен иск с правно основание чл. 150 от СК за увеличаване на присъдената в полза на детето месечна издръжка с влязло в законна сила съдебно решение № 3107/22.10.2007г., постановено по гр.д. № 6986/2007 г. по описа на Варненски районен съд-ХХХІІІ състав, като определеният размер на издръжката от 50,00 лв. да се увеличи на 150,00 лв. месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.10.2016 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването на издръжката.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди, че с Решение №3107/22.10.2007 год. постановено по гр.д.№6986 по описа за 2007год. на ВРС XXXIII - ти състав, ответникът е осъден да заплаща в полза па детето ******, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 50.00 лв. /петдесет/ лева, считано от 29.08.2006 год., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване. Твърди, че обстоятелствата при които е постановена тази издръжка чувствително са се променили, тъй като от периода на постановяването й, до настоящият момент са изминали над 10 години. Твърди, че детето ****** в момента е ученичка в 4 – ти клас, за учебната 2016 - 2017 год., дневна форма на обучение и посещава училище в Република Гърция. Заявява, че размера на издръжката се явява крайно недостатъчен за покриване на непрекъснато нарастващите разходи по отглеждането и възпитанието на детето - съобразени с неговата възраст. Налице е и значителното поскъпване на живота за изминалия период от постановяване на първото решение за издръжка. С оглед на горното моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде увеличен размерът на издръжката от 50,00 лв., да се увеличи на 150,00 лв. месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.10.2016г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването на издръжката.
С оглед на изложеното се сезира съда с искане за постановяване на съдебно решение, с което да се уважи предявения иск.
Ответникът И.Р.А., чрез назначения му особен представител, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за частична основателност на предявената искова претенция. Излага се, че предявеният иск следва да бъде уважен до предвидения от закона минимален размер на издръжка в размер на 115 лева, а за разликата над 115,00 лв. исковата претенция се счита за неоснователна и недоказана по размер, поради което се моли да бъде отхвърлена. Излага се, че липсват представени доказателства за имущественото състояние на ответника, както и дали същия полага труд и реализира доходи. Поради изложеното не може да бъде направен извод, че същият разполага с финансовата възможност за заплащане на издръжка в размер на 150 лева.
Предвид изложеното моли да бъде уважена така предявената искова претенция до сумата в размер на 115 лева, а за сумата над 115 лева да бъде отхвърлена същата като неоснователна и недоказана.
Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Провадия, редовно призована по реда на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, изразява писмено становище, че след запознаване с материалите по делото и мотивите на Г.Д.Ж. по отношение на детето ****** считат, че молбата следва да бъде уважена.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, родители на детето ****** ЕГН**********, родена на ***г., са ищцата Г.Д.Ж. и ответника И.Р.А..
Видно от
заверено за вярност Решение №3107/22.10.2007 год. постановено по гр.д.№6986 по
описа за 2007год. на ВРС XXXIII - ти състав, ответникът е осъден да заплаща в
полза на
детето ******, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в
размер на 50.00 лв. /петдесет/ лева, считано от 29.08.2006год., ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска
с падеж първо число на
месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за
нейното изменение или прекратяване.
Видно от представения по делото заверен за вярност препис на Уверение от Целодневно начално училище в гр.Коропи РГърция /придружен с легализиран превод на български език/, детето ****** е записана като ученичка в пети клас с номер в регистъра 158 редовна форма на обучение за учебната 2016/2017г.
Видно от
заверена за вярност с оригинала жалба до ВРП вх. №12940/ 03.10.2016г., ищцата
сигнализира Районна прокуратура, че от момента на постановяване на Решение
№3107/22.10.2007год. по гр.д.№6986 по описа за 2007год. на ВРС XXXIII - ти
състав, с което ответникът е осъден да заплаща в полза на детето ******, чрез неговата майка
и законен представител месечна издръжка в размер на 50.00 лв. /петдесет/ лева,
считано от 29.08.2006год., той не е заплащал дължимата към дъщеря си издръжка.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на иска по чл. 150 от СК, в тежест на ищцата е да установи по пътя на пълното и главно доказване, че ответникът е родител на детето ******, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да дава същия и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка /изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения родител/.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т. 4 от ППВС № 5/1970г./. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените указания с т.5 от ППВС №5/1970г./. Според т.6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението. Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители, както се посочи по-горе, е безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
В случая ответникът е баща на детето ******, което понастоящем е на 10 години и 11 месеца. От присъждане на последната издръжка в полза на малолетното дете са изминали повече от десет години, през което време неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето обусловени, както от по-голямата му възраст, така и от променената икономическа конюнктура в страната. Последното обуславя извод, че потребностите му от гледна точка на обичайните разходи за облекло, храна, отопление, транспорт и други обичайни са трайно изменени, спрямо същите на петгодишно дете. Установено е, че понастоящем ****** е ученичка в пети клас, което обстоятелство неминуемо е породило нови нужди от средства за издръжка за закупуване на учебници и учебни пособия, заплащане на учебни и други такси, участие в организирани мероприятия и дейности. Освен обичайните разходи за храна и облекло, предвид възрастта му следва да бъдат отделяни повече средства за нормалното му интелектуално развитие.
Изхождайки от възприетия размер на минималните средства, необходими за покриване на минимални жизнени потребности от храна и нехранителни стоки и услуги на едно лице към настоящия момент, съдът намира, че средствата, необходими за средномесечната издръжка на детето ****** са в размер на около 300 лева минимум. Няма ангажирани доказателства, от които да се установи, че детето се нуждае от допълнителни средства за издръжка, извън обичайните такива за дете на неговата възраст, нито наличие на специфични нужди, които да налагат необходимост от допълнителни средства.
По делото не са представени доказателства за реализирани от майката на детето трудови доходи. Не са представени доказателства и за реализирани доходи от страна на ответника. Не са представени доказателства за неговото семейно и имотно положение. Няма доказателства, някой от родителите да притежава недвижими имоти или движими вещи на значителна стойност, от които да има възможност да реализира доходи. Няма също данни по делото ответникът да има други ненавършили пълнолетие деца, на които да дължи издръжка.
Съдът намира, че макар възможностите на родителя, който дължи издръжка, макар и по същността си да представлява обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, то следва да се вземе предвид, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно. Следва да се отчете, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, както и се вземе в предвид и непосредствените грижи на родителя при когото живее детето и при отчитане изцяло интереса на детето, което следва да живее така, както ако живее и с двамата си родители.
Съдебната практика на съдилищата не освобождава от задължението за издръжка дори родител, който е безработен, но се намира в трудоспособна възраст. Това, което съдилищата приемат, като основание за този извод е субективното отношение на родителя към възможността да реализира въобще доходи или по-високи доходи от установените, т. е. волята и желанието на родителя да осигури издръжката на своето дете. Това становище възприема и настоящата съдебна инстанция.
При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка, за който по делото не се установява да е нетрудоспособен или за него да са налице обективни причини да не полага труд и да не разполага с никакви доходи. Поради тази причина и конкретните реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие следва да бъдат преценявани, както тези нужди биха били задоволени ако родителите живееха заедно. Родителите, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, т. е. съдът следва да основава решението си за издръжката на детето единствено при съобразяване с неговите конкретни нужди и с възможностите на родителите, без да е ограничен в преценката си от някакви други предпоставки, включително от предварително определени граници относно размера на издръжката и каквато вече няма след отмяна на СК от 1985 г. - чл. 85, ал. 1 и при определен в новия СК само минимален размер на издръжката.
Като отчете горните обстоятелства и съобрази безусловния характер на задължението на родителя за издръжка към ненавършилото му пълнолетие дете, съдът намира, че от сумата от 300 лева месечно, необходими за издръжката на детето ******, ответникът следва да участва със сумата от 150 лева месечно, като остатъкът следва да се допълва от доходите на майката. Следва да се съобрази обстоятелството, че майката е заета с преките и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Без значение в случая е обстоятелството, че по делото не са представени писмени доказателства, установяващи конкретните доходи на ответника.
Доколкото по делото не се установи да страда от заболяване, което го прави нетрудоспособен, същият може да осъществява трудова дейност и да реализира доходи.
Следователно, изхождайки от приоритетния интерес на детето и настъпилите трайни изменения в неговите нужди и потребности, решаващият състав приема, че са налице предпоставки за изменение в размера на издръжката.
С оглед на горното съдът намира, че исковата претенция с правно основание чл.150 от СК следва да бъде уважена за сумата от 150,00 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 144,00лева представляваща дължима държавна такса по частично уважената искова претенция, както и сумата от 300 лв. за назначения му особен представител.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на определената с влязло в законна сила Решение №3 107/22.10.2007 год. постановено по гр.д.№6986 по описа за 2007 год. на Варненски районен съд XXXIII - ти състав месечна издръжка, дължима от И.Р.А., ЕГН**********,***№112, в полза на детето , ЕГН********** и двамата с постоянен адрес ***, чрез нейната майка и законен представител Г.Д.Ж., ЕГН**********, посредством УВЕЛИЧАВАНЕ на същия от 50,00 лв. на 150,00 /сто и петдесет/ лв. месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.10.2016г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 150 от СК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Р.А., ЕГН**********,***№112 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 144,00 /сто четиридесет и четири/лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката, както и сумата от 300,00/триста/лв., представляваща възнаграждение на назначения му особен представител, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: