Р Е Ш Е Н И Е
10.03.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
04.03. 2021
на Година
Маргарита Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 884 2020
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й.А.Н., ЕГН ********** с адрес: *** чрез адв. Й.Т. *** против Наказателно постановление № 20-0348-000502 от 24.08.2020 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 2000 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, като моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
На 16.08.2020 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 502 от мл. автоконтрольор при РУ Дупница Й.К. в присъствието на свидетелите Д.П. и Х.Я., за това, че на 16.08.2020 г. в 23.15 ч. в гр. Дупница на ул. ,,Цар Освободител“ в посока центъра, Й.А.Н. управлява лек автомобил ,,Фолксваген Пасат“ с рег. № КН1526ВН, негова лична собственост след употреба на алкохол. В акта е посочено, че водачът лъха силно на алкохол, има нечленоразделна реч и отказва да бъде изпробван с техническо средство ,,Алкотест Дрегер“ 7510 фабр. № 0269. На водача е издаден талон за изследване № 0059185, в който е посочено, че същият е отказал извършване на проверка с техническо средство.
От представените по делото Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и медицински журнал от ФСМП гр. Дупница се установява, че Й.Н. е отказал да се подложи на изследване, респ. да даде кръв за алкохолна проба в 23.30 ч. Съставен е акт за установяване на административно нарушение, който бил предявен и връчен на 16.08.2020 г., като водачът отказал да го подпише, което е удостоверено с подписа на свидетеля С.Б.П..
Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка, като е допълнил, че водачът ,,отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му“.
От показанията на свидетеля П. се установява, че заедно с колегата му Я. спрели за проверка лек автомобил ,,Фолксваген Пасат“, който се движел неадекватно по пътното платно. Водачът имал неадекватно поведение, лъхал на алкохол и поради това извикали за съдействие колегите си от КАТ за извършване на проверка за употреба на алкохол. Извиканият екип пристигнал след около 3 минути, като първият екип останал на място и в тяхно присъствие водачът отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол. От показанията на актосъставителя К. се установява, че е съставил акт за нарушение на водача за това, че отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол. При отиването им на място да окажат съдействие на колегите си установили водача, който бил във видимо нетрезво състояние, като речта му била силно забавена, завалял думите, направил няколко неуспешни опити да слезе сам от автомобила, но тъй като това не му се удавало, се наложило полицейските служители да му помогнат. Водачът бил съпроводен до ФСМП гр. Дупница да даде кръв за изследване, където отказал, а преди това и да получи талона за изследване. Медицинското лице в спешна помощ съставило протокол, в който било отразено, че лицето е отказало да се подложи на изследване.
От показанията на св. Х.Я. се установява, че заедно с колегата му П. по време на изпълнение на служебните им задължения забелязали, че автомобилът управляван от жалбоподателя криволичи по пътя, поради което подали звуков и светлинен сигнал, за да го спрат за проверка по време, на която водачът отказал всякакво съдействие на полицейските служители, бил във видимо нетрезво състояние. Поискали съдействие от колегите от пътна полиция, за да бъде извършена проверка на водача с техническо средство за употреба на алкохол. Такава била извършена с техническо средство и пробата за употреба на алкохол била положителна.
От показанията на св. П. се установява, че е станал свидетел на отказа на водача да подпише АУАН, както и да получи талон за изследване и да даде кръвна проба.
Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на свидетелите П., К. и П.. Същите не си противоречат, като първите двама са установили нарушението, възприемайки непосредствено обстоятелството, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Тези показания кореспондират и с писмените доказателства по делото – докладна записка, талон за изследване, протокол за медицинско изследване и медицински журнал. Съдът не даде вяра на показанията на св. Я., който твърди, че на жалбоподателя е била извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, която била положителна. Същите противоречат на останалите гласни и писмени доказателства, обсъдени по-горе.
Съгласно така приетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7 – дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество е неоснователна, като за това взе предвид следните съображения:
От правна страна, съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, както и издалия обжалваното наказателно постановление – Началник РУ Дупница към ОДМВР Кюстендил, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. да издава НП по ЗДвП.
Съдът не споделя възражението на процесуалният представител на жалбоподателя адв. С., че е налице противоречие относно описанието на нарушението в обстоятелствената и в диспозитивната му част, като в първата е посочено, че водачът управлява МПС след употреба на алкохол, а във втората – че е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол.
Съдът намира, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, акта за нарушение и наказателното постановление са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Съдът намира, че АНО подробно е описал административното нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно от АУАН и издаденото въз основа на него НП, административнонаказващият орган подробно е описал фактическата обстановка, като е посочил и конкретизирал точно и ясно извършеното от жалбоподателя административно нарушение.
Видно от съставения АУАН жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, обстоятелство описано във фактическото описание на нарушението в НП. Следователно в последното, отказът да бъде изпробван за употреба на алкохол е квалифициран от наказващия орган като нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП като е посочено, че е издаден талон за изследване № 0059185.
В АУАН, така и в НП изрично е записано, че водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 фабр. № 0269. Двете хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказът за кръвна проба са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което, щом като е установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е налице основание за прилагането на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и за наказването на водача по този текст. В случая административнонаказващият орган е наказал водача за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Това деяние правилно е квалифицирано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, който представлява едновременно състав на административно нарушение и санкционна норма за налагане на предвиденото в нея наказание. Не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, тъй като фактическите обстоятелства в акта и в НП са ясно и подробно описани и не пораждат никакво съмнение в какво точно нарушение е обвинен водачът. Дадената правна квалификация на нарушението е правилна, не е нарушено правото на защита на нарушителя след прецизирането на правната квалификация в диспозитива на наказателното постановление.
Съгласно нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 77/17 г., в сила от 26.09.2017 г.) ,,Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“ Така формулирана цитираната разпоредба предвижда две форми на изпълнителното деяние, а не две отделни по вид нарушения. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение извършено в първата му форма - за отказа да му бъде извършена проверка за употребата на алкохол с техническо средство. Горното се установява по несъмнен начин от цялостното съдържание на АУАН и НП, поради което и с посочването в НП на пълния текст на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, включващо и другата форма на изпълнителното деяние – неизпълнение на предписание за медицинско изследване, съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено. Тъй като се касае за едно административно нарушение, правилно на жалбоподателят е наложено едно наказание по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съдът не констатира допуснато нарушение изразило се в несъответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установява, че на посочената в акта и наказателното постановление дата жалбоподателят при управление на МПС и извършена му полицейска проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Това обстоятелство се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите П. и Я., разпитани в съдебно заседание. Същите са възприели управлението на автомобила от жалбоподателя, поради което последният притежава качеството ,,водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. С отказа си да бъде тестван за употреба на алкохол с помощта на техническо средство, жалбоподателят е осъществил административнонаказателния състав на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, в каквато насока правилно е санкциониран.
Наложеното наказание е съобразно с предвиденото в санкционната част на нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Последното е във фиксиран размер - лишаване от право да управлявал МПС за срок от 24 месеца и глоба в размер на 2000 лева, и правилно е определено от административнонаказващия орган.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е знаел правилата, които регламентират даването на проба с техническото средство и въпреки това умишлено е отказал да ги спази, като по този начин е избягнал установяването на действителното количество алкохол в кръвта. Нарушението е формално като законът не изисква да са настъпили определени правни последици от реализирането му, нито да се изследват причините за извършването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Дадените в хода на съдебното следствие показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е без предвиден минимален и максимален размер, като размера на наказанието е строго фиксиран от законодателя под формата на глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Следователно, при установяване на всички елементи от хипотезата на правната норма, административнонаказващият орган правилно е наложил наказанията в законоустановения им размер.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0348-000502 от 24.08.2020 г. издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на Й.А.Н., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания ,,глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: