Р Е Ш Е Н И Е
№ 260356/30.9.2021г. 30.09.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 28.09.2021 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 611 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С.Д.Н., с които се претендира ответникът –
«Агрозем – АВ»ООД да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 378 лв.,
представляващи незаплатена рента за стопанската 2018 – 2019 год., за 9 дка
арендована земя, по силата на договор за аренда, сключен между страните на
14.05.2009 г. По искане на ищцата е било допуснато изменение на
предявения сик чрез намаляването му по размер, като същият е бил предявен в
размер на 172, 80 лв.,а за разликата до пълния предявен с исковата молба размер
производството по делото е било прекратено поради оттегляне на иска.
На 14.05.2009 год. между ищцата и ответното
дружество бил сключен договор за аренда
на 9 дка земеделска земя, находяща се в с. С.за срок от 10 стопански
години. Предвид влошаване на отношенията за стопанската 2018 – 2019 год.
арендаторът не заплатил дължимата рента, съгласно пункт 2 от договора. Предвид
обстоятелството, че арендаторът за процесната стопанска година завишил арендното плащане на сумата от 40 лв. на
декар, то дължимата на ищцата сума възлизала на 378 лв. Претендира се
присъждане на законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и присъждане на направените разноски.
В
законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с
който искът е оспорен като неоснователен.
Изцяло и в уговорените в договора срокове ответникът бил заплатил на
ищцата сума в размер на 205, 20 лв. – рента за процесната стопанска година.
Сумата била изчислена в съответствие с договора и по посочените обективни
критерии – среден добив и пазарни цени.
Оспорва се обстоятелството, че дружеството е завишило рентата, както и че е
изплащало по 40 лв. на декар арендована площ.
На ОС на съдружниците било взето решение
по надлежния ред какъв да бъде размера на рентното плащане. Претендира
се отхвърляне на иска и присъждане на направени разноски.
В съдебно
заседание ищцата се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа изцяло
претенцията.
Ответникът чрез
процесуалния си представител поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като извърши преценка на
твърденията на страните, доказателствата по делото, прие за установено от
фактическа страна следното:
Между
страните не се спори относно обстоятелствата, че на 14.05.2009 между ищцата и ответното дружество е бил сключен договор за
аренда на земеделски земи, по силата на който са отдадени за срок от десет стопански години под аренда
на „Агрозем – АВ“ ООД – нива с площ 9 дка, находяща се в землището на с. С., а
от своя страна ответното дружество е поело насрещно задължение да заплаща рента
в договорен между страните размер– раздел II, за всеки декар земя по 20 % от
средния добив на декар от засетите за съответната стопанска година култури, а
по желание на арендодателя арендната вноска може да бъде платена в пари, по
пазарни цени, действащи към момента на издължаване.
От
представеното копие от договор за доброволна делба се установява, че ищцата е
собственик на процесния имот.
Видно от
представените от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства,
на 20.07.2019 г. общото събрание на съдружниците в ответното дружество е взело
решения, че за стопанската 2018/2019 година средния добив от пшеница от
обработваните земеделски земи, находящи се в землището на с.с. С., общ.Т.,
обл.Я. е приблизително 400 кг. на декар, средното арендно плащане е 80 кг. пшеница на декар с парична
равностойност от 22,80 лв.
В подкрепа
на твърдението си за извършено плащане ответникът е представил нареждане за касов превод от 27.09.2019 год.
с получател ищцата, при посочено основание – рента 2018-2019 , землището на с.
С..
От заключението на изслушаната съдебно –
агрономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно,
компетентно, пълно и обосновано, се установява, че комисия от ОДЗ определя с
протокол размера на средното рентно плащане за съответното землище по утвърдена
методика. С Протокол от 31.01.2018 год. за стопанската 2018 – 2019 год. е
определено средна рентна вноска за с.С.–
29 лв./дка. В този случай дължимата на ищцата рента би била в размер на 261 лв.
При справка в ОДЗ се установило, че не се събира и съхранява информация за
средни добиви по землища и за отделни производители, а се изготвя обобщена
справка за всички землища и производители в Община Т.. в този случай стойността
на дължимата рента би била 273, 11 лв. При направена справка в счетоводството
на се е установил размера на средния добив от декар на засетите през 2018 – 2019
год. култури в землището на с. С. и средни пазарни цени. В този случай размерът
на дължимата на ищцата рента бил 204, 96 лв. Установено е още, че на
ищцата е заплатена сумата от 205, 20 лв.
Въз основа на горното, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 79 от ЗЗД, чл. 8 от ЗАЗ.
Разпоредбата
на чл.8 от Закона за арендата в земеделието предвижда, че арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове, а размерът на
арендното плащане се договаря въз основа на пазарната поземлена рента и наема, който
включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен в арендуваните
движими и недвижими вещи, като то може да се договори в пари и/или в земеделски продукти.
В настоящия
казус страните не спорят, че са сключили договор за аренда на земеделски земи,
като са договорили арендно плащане за всеки декар земя по 20 % от средния добив
на декар от засетите за съответната стопанска година култури, платимо в срок до
31.10. на текущата стопанска година. Не се спори и, че в изпълнение на
задължението си ответникът е заплатил на ищцата сумата от 205, 20 лв. Спорен е
въпросът относно размера на дължимото рентно плащане.
Настоящият
съдебен състав не споделя на първо място тезата на ищцата, заложена като основание
на иска в исковата молба, че за съответната стопанска година ответникът е взел
решение да раздава по изложени съображения 40 лв. на декар арендувана площ, т.к. липсват каквито и да е
доказателства сключеният между страните договор да е бил изменен в частта,
касаеща дължимото рентно плащане и по специално начина му на определяне.
Разпоредбата на чл.8, ал.2 от Закона за арендата в земеделието предоставя на
страните в арендните правоотношения свобода на договаряне на дължимите арендни
плащания, като посочва за релевантни критерии при определянето им, а именно пазарната поземлена рента и наема, който
включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен в арендуваните
движими и недвижими вещи.
Ищците не
твърдят, че договореният размер на годишно арендно плащане не е бил съобразен с
някой от тези критерии . От своя страна предвидения в разпоредбата на §2е от ДР
на ЗСПЗЗ начин на определяне на размера на средното годишно рентно плащане,
съгласно който размерът на средното годишно рентно плащане за съответното землище от
общината за предходната година се определя в левове за декар от комисия,
назначена със заповед на директора на областната дирекция
"Земеделие", въз основа на данни, предоставени от съответната
общинската служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски,
изчислена на база повече от половината договори, вписани в службата по
вписванията и регистрирани в общинската служба по земеделие не може да се приеме за равнозначен
на пазарната поземлена рента. Ето и защо самата величина средно годишно рентно
плащане според настоящият съдебен състав не съставлява критерий за определяне
на дължимото от ответника на ищеца арендно плащане, доколкото в договора не е
предвидено същото да се явява своеобразен минимум на дължимата за съответната
стопанска година рента. Като такъв критерий не може да служи и размерът на
рентното плащане , което други арендатори в землището са заплащали на декар
наета площ, още повече, че не са ангажирани никакви доказателства в тази
насока.
С оглед на
изложеното и т.к. при проучванията си при ответника и направени справки и
изчисления , при съобразяване средния добив от засети култури в землището на с.
С. вещите лица, в съответствие със
сключения между страните договор са дали заключение, че дължимата рента за процесния
имот е в размер на 204, 96 лв., и предвид извършеното плащане съдът приема, че
претенцията се явява изцяло неоснователна.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора ответникът има право на разноски за настоящото
производство в размер на 400 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, ЯРС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.Н.,
ЕГН ********** против «Агрозем – АВ»ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. С. иск с правно основание чл. 8 от ЗАЗ за заплащане
на сумата 172, 80 лв. , представляващи
незаплатена рента за стопанската 2018- 2019 год., за 9 дка, по силата на договор за аренда от 14.05.2009
год.
ОСЪДЖА на основание чл. 78,ал.3 от ГПК С.Д.Н., ЕГН ********** да заплати на «Агрозем – АВ» ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. С.сумата от 400 лв. – разноски за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС – Ямбол.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: