№ 71
гр. Радомир, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730100934 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия на ответника, в качеството му на потребител на
такава, за обект, находящ се в гр. П., ул. "М.С.", бл. ., вх. ., ап. 1, на стойност 301,98 лева.
Сочи, че между топлофикационното дружество и титуляра на партидата била налице
облигационна връзка по силата на Общите условия за битови нужди, действали през
процесния период. Към настоящия момент в топлофикационното дружество нямало никакви
доказателства относно изразено несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи
условия или предложени различни условия за уреждане на взаимоотношенията между
страните. Ответникът бил абонат на топлопреносното дружество по силата на Общите
условия като собственик на имот в топлоснабдена сграда. Топлофикационното дружество
изпълнило своето задължение да доставя до имота топлинна енергия, а ответникът не
изпълнил задължението си да заплати доставената услуга.
Твърди, че на 05.07.2021 г. подал до ПРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. №
3476/2021 г. на ПРС, препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 188/27.07.2021 г. по ч. гр. д. №
660/2021 г. по описа на РС – Радомир против длъжника и настоящ ответник за следните
суми: главница в размер на 301,98 лева за ползвана, но незаплатена от ответника топлинна
1
енергия за обект, находящ се в гр. П., ул. "М.С.", бл. ., вх. ., ап. 1, ведно с мораторна лихва за
забава в размер на 45,50 лева, начислена за периода от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù изплащане. В законоустановения
едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, което обосновавало правния интерес на ищцовото дружество от
предявяване на настоящия положителен установителен иск.
От съда се иска да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сума в размер на 301,98 лева за ползвана, но незаплатена от ответника топлинна енергия за
обект, находящ се в гр. П., ул. "М.С.", бл. ., вх. ., ап. 1, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 45,50 лева, начислена за
периода от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
05.07.2021 г. до окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
твърди, че не е в договорни отношения с ищеца във връзка с доставката на топлинна енергия
за процесния имот.
Поддържа, че за процесната сграда не е сключен договор с ФДР за разпределяне на ТЕ
за имотите, вкл. и за процесния.
Оспорва и дължимостта на претендираната от ищеца лихва за забава, с твърдения, че
същата е начислявана в противоречие с правилата, разписани в Общите условия на
„Топлофикация – П.“ АД.
Противопоставя възражение за изтекла погасителна давност за претендираните от ищеца
суми.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация - П.“ АД, в качеството му на доставчик на
топлинна енергия, е подало на 05.07.2021 г. до Пернишкия районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника ЕМ. АС. Л. за
дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. П., ул. "М.С.", бл. ., вх. ., ап. 1, за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № 3476/2021 г. на ПРС,
препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 188/27.07.2021 г. против длъжника и настоящ
ответник.
2
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение
длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК заявителят „Топлофикация - П.“ АД е предявил настоящия положителен
установителен иск.
По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е
видно, че в регистрите на дружеството на адрес: гр. П., ул. "М.С.", бл. ., вх. ., ап. 1, е открита
партида на името на ЕМ. АС. Л., с абонатен номер ..
По делото е представен и приет договор за продажба на държавен недвижим имот по
Наредбата за държавните имоти от 22.02.1991 г., от който се установява, че ЕМ. АС. Л. е
закупил следния недвижим имот: апартамент № ., находящ се в гр. П., ул. „М.С.“, бл. № .,
вх. ., ет. ., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88,19
кв. м.
По делото е представена молба - декларация от 06.08.1997 г., с която ЕМ. АС. Л. е
поискал от „Топлофикация - П.“ ЕАД да бъде открита партида на негово име за обект,
находящ се в гр. П., ул. "М.С.", бл. ., вх. ., ап. 1.
По делото е представен и договор № 76/01.09.2017 г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, сключен между „Топлофикация - П.“ АД (възложител)
и „Директ“ ЕООД, по силата на който възложителят е възложил на изпълнителя
извършването на услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост и сгради с повече от един потребител, находящи се на територията на гр. П..
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е
постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че
ответникът ЕМ. АС. Л. е ползвал през исковия период топлинна енергия, от какво се
формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са
начислени съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи
пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума,
като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него като стойност на
доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е клиент на ТЕ, и
ако това бъде установено - да докаже размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.
3
107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Установява се от приложените по делото писмени доказателства, в т. ч. договор за
продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 22.02.1991 г.,
както и молба за откриване на партида от 06.08.1997 г., че ответникът притежава качеството
„клиент“ на ТЕ, като собственик на процесния топлоснабден имот по смисъла на чл. 153, ал.
1 ЗЕ и между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е
установено в Общите условия.
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между
страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията
между същите.
Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната валидност, като
следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност
на потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от
30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Ответникът не твърди да е упражнил
правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което
следва извод, че ги приема. Общите условия на „Топлофикация - П.” АД са общоизвестни и
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителният иск, ищецът
следва да докаже и размера на претендираните вземания срещу ответника.
Между страните не съществува спор, че процесният недвижим имот е топлофициран и
че до него е доставяна топлинна енергия през процесния период, в количество, размер и на
стойност, посочени в исковата молба, като тези обстоятелства са обявени от съда за
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото, поради което
съдът приема, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 301,98 лева
– главница за ползвана топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
Следва да се посочи и че от представените по делото писмени доказателства се
установява, че за етажната собственост гр. П., ул. „М.С.”, бл. ., вх. ., в която се намира
процесния апартамент № ., е сключен договор № 76/01.09.2017 г. с „Директ” ЕООД за
извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост и сгради с повече от един потребител, находящи се на територията на гр. П.. Не
се твърди и не се доказва правоотношението да е било прекратено. Съдът съобрази, че по
делото не се твърди и не са представени доказателства ответникът да е възразил пред
дружеството, извършващо дялово разпределение срещу получените обща и индивидуални
сметки, поради което приема, че ответникът е приел без възражения изравнителните сметки
за въпросния период.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването дяловото
4
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на
наредбата и приложението към нея. Следователно, ответникът дължи на ищеца и стойността
на услугата дялово разпределение, начислена за процесния топлоснабден имот.
По отношение на претенцията на ищеца, касаеща мораторната лихва за забава за
периода от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г., следва да се посочи, че когато вземането е срочно,
то е изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не плати на падежа, без да е
нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В чл. 34, ал. 1 от ОУ е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и че при неизпълнение
на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва (чл. 34,
ал. 6 от ОУ). През 30-дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на
този срок вземането става и изискуемо. В ОУ изрично се посочва, че неполучаването на
съобщение за стойността на ТЕ не освобождава потребителя от задължението да заплати в
срок дължимата сума. В случая, ответникът има задължение да плати стойността на
доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, поради което същият е в забава, за което по гореизложените
съображения не е нужна покана. Предвид липсата на спор между страните относно размера
на дължимата мораторна лихва за забава, съдът намира, че ответникът дължи на ищцовото
дружество мораторна лихва за забава върху неизплатения размер на главницата в размер на
45,50 лева за периода от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното ù плащане.
По възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност, съдът съобрази
следното:
При тези изводи съдът дължи произнасяне и по направеното в отговора на исковата
молба възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност. На основание чл.
111 ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, в
случая е приложима кратката погасителна давност, тъй като задълженията за заплащане на
доставена топлоенергия са повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Заявлението на ищцовото дружество за издаване на заповед за изпълнение на това
парично задължение, което стартира процес относно вземането, е подадено в съда на
05.07.2021 г., следователно погасителната давност обхваща всички ликвидни и изискуеми
преди 05.07.2018 г. такива, т. е. тези, за които срокът за заплащане на фактурите съгласно
Общите условия е изтекъл преди тази дата. В случая претенцията на ищцовото дружество е
5
за период от време след 05.07.2018 г., като първата издадена фактура е платима на
01.07.2019 г., което налага извод за неоснователност на възражението.
По изложените съображения и предвид липсата на ангажирани по делото доказателства
за извършени плащания от страна на ответника, съдът намира предявените искове за
доказани по основание и размер и като такива същите следва да бъдат уважени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество направените по делото разноски в общ размер на 250,00 лева, от които
100,00 лева – внесена държавна такса и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение за
заповедното и исковото производство, което съдът определя съобразно ниската фактическа
и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕМ. АС. Л., с ЕГН: **********, с
адрес: с. К., общ. К., обл. П., че дължи на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сума в размер на 301,98 лева
(триста и един лева и деветдесет и осем стотинки) - главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., ул. "М.С.", бл. ., вх. ., ап. 1, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 45,50 лева
(четиридесет и пет лева и петдесет стотинки), начислена за периода от 09.07.2019 г. до
02.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.07.2021 г. до окончателното ù
изплащане.
ОСЪЖДА ЕМ. АС. Л., с ЕГН: **********, с адрес: с. К., общ. К., обл. П. ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата от 250,00 лева (двеста и петдесет лева) – направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6