Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 27.07.2021 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №16028/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от Л.К.С., с която е предявен срещу А.П.Ц. и Т.В.Н. иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца на договор за дарение, сключен с нотариален акт от 18.12.2017 г., с който е прехвърлен недвижимия имот, представляващ апартамент №9, със застроена площ от 65,17 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „*******.

            Ищецът твърди, че е кредитор на прехвърлителя А.П.Ц., по предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот и е увреден от безвъзмездната сделка.

            Ответниците оспорват иска. Поддържат, че предварителният договор за покупко-продажба, сключен с ищеца, страда от пороци на волята и не е действителен. Ответницата Т.В.Н. оспорва да е знаела за увреждането при сключване на процесния договор за дарение.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

Установява се от нотариален акт №64, том XIII, рег. №29691, дело №2010 от 2017 г. на нотариус № 039 с район на действие СРС, че между ответника А.П.Ц. и Т.В.Н. валидно е възникнало правоотношение по договор за дарение, по силата на което ответникът Ц. е прехвърлила безвъзмездно на ответника Н. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент представляващ апартамент №9, със застроена площ от 65, 17 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „*******, като е запазила за себе си право на ползване върху ½ / една втора / идеална част върху имота, предмет на дарението.

Ищецът твърди, че със сделката А.П.Ц. го уврежда, като препятства възможността да бъде обявен за окончателен предварителния договор за покупко-продажба на процесния имот, сключен на 22.12.2016 г., изменян с анекси от 05.05.2017 г., 31.05.2017 г., 21.10.2017 г. По делото е представен предварителен договор от 22.12.2016 г., с който А.П.Ц. се е задължила да прехвърли на ищеца правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент №9, със застроена площ от 65,17 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „*******, за сумата от 41000 евро.

С разпоредбата на чл.135 ЗЗД на кредитора е предоставено правото да иска обявяване на относителна недействителност за всички действия на длъжника, с които се уврежда кредиторът. Според доктрината увреждащи са всички действия, с които длъжникът е създал или е увеличил платежната си неспособност, а именно: намалено е имуществото на длъжника, т.е. намален е активът (напр. с договор за дарение) или е увеличен пасивът (напр. поето е чуждо задължение) или е затруднено удовлетворението на кредитора (напр. продажбата на имот на длъжника по действителната цена не намалява имуществото, тъй като се получава цена, но паричната сума може да не е налице, за да се удовлетвори кредиторът). Посоченото е относимо и за действия, увреждащи кредитора на непарично вземане, напр. потестативното право за сключване на окончателен договор. В последния случай, когато обещан с предварителен договор имот е прехвърлен на трето лице, за купувача по предварителния договор сделката е увреждаща поради осуетената възможност за реализиране на правото да се иска сключване на окончателен договор. Поради това и за кредитора по предварителния договор е налице правен интерес да предяви отменителния иск и съответно успешното му провеждане дава възможност да се обяви за окончателен сключеният преди увреждащата сделка предварителен договор. Възмездността и безвъзмездността имат значение в хипотезата на чл.135, ал.1 ЗЗД (когато увреждащото действие е извършено след възникване на вземането) във връзка със субективния елемент – изисква се знание на третото лице – съдоговорител, само ако действието е възмездно.

В процесния случай е налице непарично вземане на ищеца с произход – задължение на ответника по сключен предварителен договор за покупко-продажба от 22.12.2016 г. на същия недвижим имот, с който на 18.12.2017 г. А.П.Ц. е извършила безвъзмездна разпоредителна сделка – дарила го е на дъщеря си Т.В.Н.. Съдът приема, че към момента на разпореждането първият ответник е знаел за задължението си, произтичащо от предварителен договор за покупко-продажба, а именно - да не прехвърля имота на трети лица.

Както бе посочено в определението по чл.140 ГПК във връзка с доказателствени искания, по направените от ответницата възражения, произтичащи от наличието на порок на волята и относно съществуването на правоотношение по предварителния договор, съдът не следва да се произнася: Съобразно разясненията, дадени в т.2 на ТР № 2/2017 на ОСГРТ на ВКС, предмет на делото по чл.135 ЗЗД не е вземането на кредитора, в защита на което е предявено, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. Правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането, какъвто не е настоящият случай. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти, тъй като това вземане не предмет на делото по чл.135 ЗЗД. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. По делото се установява, че е предявен от ищеца иск по чл.19, ал.3 ГПК срещу ответницата А.П.Ц. пред СГС, 17 състав – по гр.д. №12624/2018 г., което е спряно до приключване на производството по настоящото дело. Всички възражения относно действителността на предварителния договор следва да се направят от страните и разгледат от съда по делото, чиито предмет е иска по чл.19, ал.3 ГПК. Защитата на ответниците относно това кредитор ли е ищецът на непарично вземане не може да се проведе по настоящото производство, защото не е в предмета му, няма да формира сила на пресъдено нещо между страните по този въпрос, а и защото самото непарично вземане е предмет на вече предявен иск по чл.19, ал.3 ГПК – по гр.д. №12624/2018 г.

Неоснователни са и възраженията на ответницата Т.В.Н. във връзка със знанието й относно увреждането. Както бе посочено по-горе, атакуваната разпоредителна сделка е безвъзмездна, поради което знанието, съответно – евентуалната добросъвестност (незнание) на приобретателя, няма отношение към основателността на иска.

       По изложените съображение съдът приема, че предявеният иск следва да се уважи.

 

       По разноските:

На ищцата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение – в размер на 2500 лв.

Ответниците следва да бъдат осъдени да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата част държавна такса – в размер на 959,14 лв., а ответницата Т.В.Н. - платеното от бюджета на съда възнаграждение за особен представител в размер на 500 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договора за дарение на недвижимия имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.103.23.1.9, представляващ АПАРТАМЕНТ №9, находящ се в гр. София, ул. „*******, със застроена площ от 65,17 кв.м., който договор е сключен с нотариален акт №64, том XIII, рег. №29691, дело №2010 от 2017 г. на нотариус № 039 с район на действие СРС, по иска, предявен от Л.К.С., ЕГН:**********, срещу А.П.Ц., ЕГН:********** и Т.В.Н., ЕГН:**********.

           

ОСЪЖДА А.П.Ц., ЕГН:********** и Т.В.Н., ЕГН:**********, да заплатят по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 959,14 лв., представляваща дължима държавна такса.

 

ОСЪЖДА Т.В.Н., ЕГН:**********, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 500 лв., представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение за особен представител.

           

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: