Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр. София, 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение,
ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 21.04.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня
Иванова
при
секретаря Цветанка Павлова разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 33 по описа на съда за 2021 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.Т.А.,
чрез адв. Н., срещу Решение № 260169 от 03.09.2020г., постановено по гр.д.
№79/2019г. на РС- Костинброд, с което е признато
за установено по отношение на жалбоподателката вземане на „Т.П.” АД в общ
размер 590,45лв., от които 501,48лв. –
главница за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. и сумата от 88,97 лв. –
лихва за забава за периода от 10.07.2014 г. до 25.09.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението (08.10.2018 г.) до
изплащане на вземането.
Жалбоподателката намира
първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че между
нея и насрещната страна по делото не съществува облигационно отношение по
договор за доставка на топлинна енергия относно процесния имот. Поддържа, че в
такива отношения с въззиваемия е била нейната майка, която е ползвала
апартамента до смъртта си на 26.09.2012г. Изтъква, че самата тя е с постоянен и
настоящ адрес *** и не е обитавала жилището в гр. П., нито го е ползвала под
наем, а това, че е посочена като титуляр на партидата, не я превръща автоматичо
в длъжник. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски.
В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК не е подаден писмен отговор.
В открито съдебно заседание
пред въззивния съд жалбоподателката не явява и не се представлява. От
процесуалния й представител по делото е постъпила
молба, с която поддържа въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с
което отменя обжалвания съдебен акт и постановява друго такова, с което уважава
изцяло жалбата. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание
пред въззивния съд, проведено на 21.04.2021г., въззиваемото дружество „Т.П.” АД не се представлява. На следващия ден по
делото е постъпила молба от упълномощения му процесуален представител (юрк.
Максимова), подадена на 20.04.2021г., с която оспорва жалбата и моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. Прилага списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Съдът намира, че фактическата обстановка по
делото, установена въз основа на събраните пред РС-Костинброд доказателства, е
вярно и изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Във въззивното производство съдът е уважил
доказателствено искане на ищеца (въззиваем в настоящото производство), като е
издал съдебно удостоверение за установяване на ползвателя на топлоснабдения
имот през процесния период, и е предоставил възможност на въззиваемия да я
представи в срок до първото открито съдебно заседание. Такава, обаче, не е
постъпила.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав намира от правна страна следното.
Предявени
са обективно кумулативно съединени главен и акцесорен иск с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
тежест на ищеца по тези искове „Т.П.” АД е да докаже основанието, размера и
изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни
отношения между него и ответницата през посочения период, както и че през този
период е доставил в имота на ответницата твърдяното количество ТЕ (която е била
доставена и отчетена в съответствие с действащите нормативни актове), а също и
нейната стойност.
В
тежест на ответницата е да докаже възраженията си по основание и размер в
частта им, в която се позовава на положителни факти.
В
горния смисъл (макар и с по- обобщена формулировка) са дадените изрични
указания с определението по чл. 140 от ГПК от страна на първонистнационния съд.
Исковият
период от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. попада в периода на действие на сега
действащия ЗЕ (ДВ бр.107/09.12.2003г.) и съответните Наредби, регламентиращи топлоснабдяването и
отчитането и ползването на топлинна енергия (ТЕ).
Съгласно
разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. По силата
на тази изрична нормативна разпоредба, качеството „клиент на топлинна енергия“
зависи от правото на собственост върху топлоснабдения имот или от притежаването
на ограничено вещно право на ползване върху този имот. Също така, по аргумент
от чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и доколкото не е уговорено друго, в тежест на
наемателя по договор за наем е да заплаща разходите, свързани с ползуването на
вещта, в които се включва и цената на ползваната топлоенергия, ако отдаденият
под наем имот е топлоснадбен.
Следователно,
първата предпоставка за уважаване на така предявените искове е съществуването
на облигационни отношения между ищеца (в
качеството му на доставчик на топлинна енергия) и ответницата (в качеството й
на клиент на топлинна енергия – собственик, ползвател или наемател на топлоснабдения
имот) през процесния период. С определението по чл. 140 от ГПК е указано на
ищеца, че в негова тежест е доказване на предпоставките за уважаване на иска,
т.е. и на това обстоятелство. Независимо че то не е било посочено изрично,
ищецът правилно е възприел, че доказването му е в негова тежест, поради което с
молба от 09.09.2019г. е поискал да му бъде издадено съдебно удостоверение за
снабдяване с копие от настанителна заповед за недвижим имот в гр. П., ул. „Ю.
Г.“, бл. 5, вх. Г, ап. 77, както и за получаване на информация, кой е бил негов
ползвател за периода 01.05.2016г. – 30.04.2017г. (л. 45 – 46 от
първоинстанционното дело).
Констатирайки,
че първоинстанционният съд не се е произнесъл по това искане, въззивният съд го
е уважил, като е постановил определение от 19.02.2021г. за издаване на съответно
удостоверение, като изрично е указал на въззиваемия, да представи
информацията, получена въз основа на удостоверението, най- късно в първото
открито съдебно заседание по делото във въззивната инстаниция. Препис от определението за издаване на съдебно
удостоверение е бил връчен на въззиваемия и той е внесъл съответна държавна
такса. По делото е издадено съдебно удостоверение,
но то не е било използвано от въззиваемия и се
намира в кориците на делото, а изисканата с него информация не
е била представена. Така, твърдяното от ищеца обстоятелство е останало
недоказано.
Същевременно, останалите представени
доказателства по делото не установяват, че ответницата е била клиент на ТЕ през
процесния период, а дори напротив:
-
Представеният титул за собственост (Акт за
частна общинска собственост № 7434/21.11.2013г.) легитимира не ответницата, а
Община П. като собственик на процесния топлоснабден имот. Няма данни, на А. да
е било учредено вещно право на ползване върху този имот. На ищеца е била
предоставена възможност да ангажира доказателства за това, че ответницата е
била наемател на имота през процесния период, но, до приключване на съдебното
дирене, това не е направено. Поради това, не може да бъде споделен изводът на районния
съд, че процесният имот е „на името на ответницата“.
-
От представените в заповедното и в исковото
производство справки е видно, че след 16.02.2016г. постоянният и настоящ адрес ***.
Разбира се, това не изключва хипотетичната възможност, тя да притежава или да
ползва и топлоснабден имот в гр. П., но това обстоятелство не може да се
презюмира, а следва да бъде доказано, но, както се посочи по- горе, такова
доказване не е проведено.
Поради това, при изрично оспорване от страна на
ответницата на качеството й „клиент на ТЕ” в конкретния топлоснабден имот, и
липсата на годни доказателства за това обстоятелство, по делото е останала
недоказана първата кумулативно необходима предпоставка за уважаване на исковете
– главен и акцесорен. Те са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Не обосновава обратен извод вписването на
ответницата като титуляр на партидата на имота, тъй като (както се посочи по-
горе) действащото законодателство не свързва с това обстоятелство възникване на
правнорелевантни облигационни отношения по продажба на топлинна енергия.
Не обосновава такъв извод и заключението по
ССЕ, тъй като то касае единствено количеството ползвана енергия в имота,
(не)заплащането й, както и размера на лихвата върху сумата на главницата, но не
и определяне на надлежния ответник по делото.
Неправилно районният съд е мотивирал обжалваното
решение с факта, че ответницата не била доказала твърденията си, че в процесния
имот е живяло друго лице, което е ползвало топлинната енергия. Както се
обоснова по- горе, не в нейна тежест е било да опровергава твърденията на
ищеца, а в негова тежест е било доказването на изгодния за него положителен
факт, че посочената ответница е била клиент на топлинна енергия в процесния
имот през процесния период, но това не е доказано.
По тези съображения, атакуваният съдебен акт
е неправилен и следва да бъде отменен, като вместо него се постанови друг, с
който предявените искове се отхвърлят.
С оглед изхода на делото и направено искане в
този смисъл, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноски във
въззивното производство, каквито се установяват в размер от 50 лв. – държавна
такса. Възражението на насрещната страна за прекомерност на
адвокатския хонорар, направено своевременно (на 20.04.2021г.), макар и
постъпило в съда след датата на откритото съдебно заседание, не следва да бъде
разглеждано, тъй като във въззивното производство не е заплатен и не се
присъжда такъв.
Отмяната на първоинстанционното решение и
постановяването на различен правен резултат налагат преизчисляване на
разноските в първоинстанционното производство, като ищецът „Т.П.” АД следва да бъде осъден да заплати на ответницата
К.Т.А. сторените от нея разноски в размер на 400 лв.
(адвокатски хонорар съгласно пълномощното на л. 40 от първоинстанционното дело)
и 5 лв. – заплатена такса за съдебно удостоверение (л. 38 от
първоинстанционното дело).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260169 от
03.09.2020г., постановено по гр.д. №79/2019г. на РС- Костинброд, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.П.” АД с ЕИК *** искове с правна квалификация чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата К.Т.А. с ЕГН ********** му дължи сума в общ размер
на 590,45лв., от които 501,48лв. – главница за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. и 88,97 лв. – лихва за забава за периода от 10.07.2014 г. до
25.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
(08.10.2018 г.) до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Т.П.” АД с ЕИК *** да заплати на К.Т.А. с ЕГН **********,
сумата 405 лв. – разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „Т.П.” АД с ЕИК **** да заплати на К.Т.А. с ЕГН **********,
сумата 50 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.