№ 9652
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110145885 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ..... срещу
М. Г. Б., ЕГН: **********, с която е предявен иск с правна квалификация чл.55, ал.1,
предл.3 ЗЗД за осъждане на ответника да върне сумата от 5400 лева, като дадена на
отпаднало основание – прекратен едностранно от ответника договор от 02.12.2020г., ведно
със законната лихва от 04.08.2021г. (датата на предявяване на исковата молба) до
окончателното изплащане, както и предявен от „Б.Н.Т.“, с БУЛСТАТ: .... иск с правна
квалификация чл.92, ал.1 ЗЗД, срещу М. Г. Б. за заплащане на сумата от 540 лева,
представляваща неустойка по чл.26, ал.1 от договора.
Ищците твърдят, че на 02.12.2020г. между Б.Н.Т. - в качеството на продуцент,
„ФИРМА“- в качеството на изпълнителен продуцент и М. Г. Б. - в качеството на оператор, е
сключен договор, по силата на който ответникът се е задължил да извърши действия по
заснемане на филм „....“ срещу възнаграждение. Съгласно договореностите между страните,
възнаграждението следвало да се изплати за съответните етапи на производство на филма.
Твърди се, че в изпълнение на договорните си задължения, ищецът „ФИРМА“ ЕООД
заплатил на ответника суми в общ размер на 5 400 лева, както следва: на 11.12.2020 г.
заплатил сума в размер на 1 800 лева и на 05.03.2021 г. сума в размер на 3 600 лева. Сочи се,
че на 13.05.2021 г. била проведена среща на екипа, на която режисьорът Я.Т. и ответникът –
М. Б. заявили, че прекратяват участието си в проекта. Поради изложеното ищците
претендират връщане на платената сума в общ размер на 5 400 лева. Твърди се, че
ответникът не е изпълнил договорните си задължения, т.к. е осъществил действия в разрез с
указанията на продуцента и изпълнителния продуцент. В тази връзка се сочи, че съгласно
чл.26 от договора ответникът дължи неустойка в размер на 10 % от възнаграждението на
съответния етап на реализация. Поддържа се, че отказът на ответника да участва в проекта
представлява неизпълнение на договорни задължения, поради което продуцентът не може да
реализира създаването на филма, а съгласно чл. 27 от договора при тази хипотеза се дължала
неустойка в размер на уговореното възнаграждение. При тези твърдения искането към съда
е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Излагат се
1
съображения в насока, че ищците претендират връщане на процесната сума на отпаднало
основание, което предпоставяло развален договор, а същевременно претендирали и
неустойка по договор, за който всъщност се твърдяло да е развален. Сочат, че подобно
кумулиране е недопустимо. Излагат се твърдения, че видно от представените доказателства
от страна на ищците, договорът е прекратен именно от тях, като считат, че това
прекратяване има действие за в бъдеще и е несъпоставимо с разпоредбата на чл. 55 ЗЗД.
Твърди се, че ответникът е извършил съответната работа до момента на прекратяване на
договора, поради което и му е било заплатено възнаграждение. Във връзка с твърденията на
ищеца за проведена среща, се излага, че същата е била проведена преди началото на
снимачния ден и респ. нямало как същият да бъде провален. Сочи се още, че
неоснователното ангажиране на актьор било осъществено от изпълнителния продуцент, а не
от ответника. Твърди се, че ответникът е бил поставен в невиновна невъзможност за
изпълнение на договорните си задължения, като се излагат съображения, че тази
невъзможност се изразявала в проблеми, свързани с организационно естество, техника,
екипи и цялостно изпълнение на снимачния план. Поддържа се, че не е налице отказ от
изпълнение от страна на ответника, а от страна на ищците да преустановят действията и
бездействията си, с които са поставили ответника в невъзможност да изпълни задълженията
си. Поддържа се, че в писмо от 29.06.2021г. ответникът е изложил становище относно
възникнала невъзможност за продължаване на работа. Счита претенцията за неустойка също
за неоснователна, доколкото смята, че не е налице неизпълнение от страна на ответника, а
поставяне в невиновна невъзможност за изпълнение на договорните задължения. Искането
към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
Няма спор между страните и по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че в изпълнение на договор от 02.12.2020г., на 11.12.2020г.
„ФИРМА“ ЕООД е заплатило на М. Г. Б. сумата от 1800 лева, а на 05.03.2021г. – сумата от
3600 лева.
По делото като писмено доказателство е приет договор № ..../04.01.2021г., подписан
на 02.12.2020г. между „Б.Н.Т.“, в качеството й на продуцент, „ФИРМА“ ЕООД, в
качеството на изпълнителен продуцент, от една страна и М. Г. Б., в качеството на оператор
от друга страна, с който съгласно чл.1 от текста на същия, операторът се задължил, съгласно
изискванията и поръчката на продуцента, да извърши всички действия по заснемането на
филм със следните параметри: заглавие „.....“, жанр: ТВ игрален филм, продължителност: 6
серии по 54 минути всяка една, изп.продуцент : ФИРМА ЕООД, сценаристи: Т.М., Г.И. и
Н.К., режисьор: Я.Т..
Съгласно чл.4, ал.2 от текста на договора възнаграждението по него се изплаща от
името и за сметка на продуцента, чрез изпълнителния продуцент, от средствата, предвидени
по утвърдения бюджет на филма на траншове, съгласно календарно – постановъчен план на
филма, за съответните етапи на производство на филма, както следва : по т.1 – 10 % от
възнаграждението, в срок до десет дни след подписване на договор, по т.2 – 20% от
възнаграждението – в срок до десет дни след приемане от продуцента на работната книга
(режисьорски сценарий), по т.3 – 30% от възнаграждението – в срок до десет дни след
приключване на снимачния период; по т.4 – 20 % от възнаграждението – в срок до 10 дни
след приключване на постпродукцията, по т.5 – 20% от възнаграждението – в срок до 10 дни
след окончателното приемане на филма по правилата на Правилника за реда и условията на
продуциране и копродуциране на филми в Б.Н.Т.. Съгласно чл.18 от договора продуцентът
се задължава да заплати на оператора възнаграждение, съгласно уговореното в договора.
По арг. от чл.8, ал.10 от договора операторът се задължава през подготвителния
период да приеме одобрените от продуцента, респ.изпълнителния продуцент места за
2
снимки и постановъчни средства. Съгласно чл.26,ал.1 от текста на договора, при
неизпълнение на задължение на оператора по договора, той дължи на продуцента неустойка
в размер на 10%от възнаграждението за съответния етап на реализация за всеки отделен
случай на неизпълнение.
По делото е приложено уведомление 19.05.2021г. от Б.Н.Т. и ФИРМА ЕООД,
изпратено до М. Б. и получено лично от него на 17.06.2021г. (видно от известие за
доставяне, находящо се на л.177 от делото), с което се съобщава от ищците на ответника, че
процесният договор помежду им се счита прекратен поради отказ от участие в заснемане на
филма, направен от ответника Б. на среща, проведена между страните на 13.05.2021г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите К.
К. В. и В.В.Б. – на ищеца и свидетелите А. С. А. и П.Г.Т. - за ответника.
Разпитан пред съда свидетелят В. заявява, че е запознат с работата по филма “....“, т.к.
бил поканен от ФИРМА ЕООД да изпълнява изпълнителна и продуцентска функция по
този проект. Твърди, че се е провела среща на 13.05.2021г. с ответника, която е инициирал
свидетелят В.. На срещата той поканил режисьорът Я.Т., главният оператор М. Б., М.А. и
директора на продукцията В.Б.. Повод за тази среща било обстоятелството, че снимачният
ден от 12.05.2021г. бил прекъснат и сцените от него не били заснети, съобразно
предварителния график. Свидетелят В. твърди, че не получил обяснение, защо не е заснет
деня (12.05.21г), но твърди, че Б. и Т. изисквали да се осигури закуска на терен и транспорт
за извозване на хората до снимачната площадка. Не харесвали работата на скриптера и
искали той да бъде сменен, като според В. Б. искал да работи със скриптер, който той
познава. На срещата било обсъдено още и оплакването на оператора Б., че на една от
локациите за заснемане – хотел „М.“ има шум, който бил причина според Б. и Т., да не
може да се заснеме сцената, която била сватбена сцена. Шумът се констатирал като проблем
още на 11.05.21г., но В. бил уведомен за него чак на срещата, проведена на 13.05.21г. В.
твърди, че ответникът Б. не е търсил локациите, а като на оператор по договора те са му
били предложени и той ги е одобрил, както и тази на хотел „М.“. Незаснетите сцени от
12.05.21г. били две и двете с участието на главния актьор А. А.. На срещата от 13.05.2021г.
Б. и Т. заявили, че няма да продължат работата си по проекта и си тръгнал, което наложило
В. да отиде до екипа, който чакал за снимки на локация в Д., за да ги уведоми, че няма да се
снима. Работата по проекта се наложило да започне отначало с избор на режисьор и
повторните снимки по проекта започнали през месец август. Заснетото от Б. не било
ползвано в продукцията.
Разпитан пред съда свидетелят В.В.Б., който е директор продукция на филма „....“.
Според свидетеля е имало проблем с незаснемане на сцена по график от филма, заради което
се провела среща. На тази среща, която е проведена по инициатива на К. В., режисьорът Т.
искала част от екипа да се смени – например скриптерът. Имало също искания за
осигуряване на транспорт на екипа до снимачната площадка, да се осигури закуска на терен.
Свидетелят Б. заявява, че незаснетата сцена е била с актьора А. А. и трябвало да се заснеме
на улицата. Според свидетеля А. не се явил на снимки и това била причината, за да не се
заснеме сцената. Свидетелят твърди, че всички от екипа имали графика на снимки, който им
бил предварително изпратен. А. имал искане да бъде освободен от снимки на 12ти по лични
причини, от продукцията не го освободили, но той не дошъл. След проведената среща Я.Т.
и М. Б. си тръгнали и участието им в продукцията било преустановено.
Разпитан пред съда А. С. А. заявява, че е бил поканен да изиграе главната мъжка роля
във филма „....“. Твърди, че е участвал в заснемането на три от снимачните дни, след което
проектът пропаднал, т.к. Я.Т., М. Б. и К. В. решили по взаимно съгласие да се разделят.
Свидетелят твърди, че е имало много проблеми през време на заснемане на филма. Липсвала
според свидетелят контролирана среда – сочи като пример сцената, която трябвало да се
заснеме в хотел „М.“ на втория снимачен ден, в бар. Там се чувала музика, която идвала от
3
колоните и която била много висока. Освен това постоянно преминали странични хора,
което препятствало снимането.Имало проблем и със заснемане на сцена в бижутериен
магазин – когато отишли за снимки, там нищо не било подготвени и снимачният екип седял
и чакал, за да се подготви мястото за снимки. Имало проблем и с костюмите – нямало
костюми за актьорите, които да са осигурени от продукцията и трябвало самите актьори да
си носят и да се снимат със свои. За всички тези проблеми директорът на продукцията - В.
Б., според свидетелят А., е бил уведомен. Заснемането на сцени в условията на
неконтролирана среда (силна странична музика, свободно преминаващи хора)ги прави
негодни за ползване след това. Според свидетеля А., М. Б. е участвал в предварителния етап
по подбор на локациите за снимки. Заявява, че има една незаснета сцена с неговото участие,
на която е трябвало неговият герой да изпуши една цигара - 7-8 минути. За 12.05.2021г.
поискал да отсъства от снимки, но от продукцията му било отказано. На 12.05.2021г. А. не
се явил на снимки. На 13 ти, в денят на срещата между операторът и К. В., А. си тръгнал от
снимачната площадка, защото разбрал , че режисьорът и операторът няма да дойдат и
продукцията се преустановява. Заявява,че е имал претенции към продуцента както за
осигуряване на транспорт, така и за осигуряване на храма, т.к. имал задължение да
поддържа определена физическа форма по повод на своята роля.
Разпитана пред съда свидетелят П.Г.Т. заявява, че със снимките по сериала „..... “е
запозната, понеже е била втори асистент режисьор по него. Твърди, че при заснемането в
първите три снимачни дни е имало много проблеми. Налагало се да отговаря за логистиката
на актьори, въпреки че това трябвало да се подсигури от продукцията.Терените за снимки не
били подготвяни предварително и това бавело снимачния процес. Спомня си , че е
проведена среща, за да се обсъдят всички тези проблеми, на която среща Я.Т. и М. Б.
поискали смяна на скриптера и сет дресъра. Срещата приключила като страните решили
повече да не работят заедно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл. 55 ЗЗД поражда задължение всеки, получил нещо без основание
или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, да го върне на този, за сметка на
който неоснователно се е обогатил. За да бъде уважен предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр.3
ЗЗД, ищецът следва да докаже извършеното плащане на посоченото основание, липсата на
възникнало за ответника право да развали договора, поради виновно неизпълнение на
ищеца. Ако ответникът не докаже по несъмнен начин, че има основание да задържи
получената сума, то той дължи нейното връщане.
Според Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, при
третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на
престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при
унищожаване на договорите поради пороци на волята, при настъпване на прекратително
условие, когато сделката е сключена при такова условие, при отмяна на решение, при
разваляне на договор.
Няма спор между страните и по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че в изпълнение на договор от 02.12.2020г., на 11.12.2020г.
„ФИРМА“ ЕООД е заплатило на М. Г. Б. сумата от 1800 лева, а на 05.03.2021г. – сумата от
3600 лева.
Спорно по делото се явява обстоятелството, съществувало ли е право за ответника да
развали процесния договор по вина на ищеца. От събраните по делото доказателства, в това
число и гласни доказателствени средства на четиримата разпитани по делото свидетели,
които в тази си част са непротиворечиви и последователни, се установява, че ответникът е
имал възражения по няколко неща от работния процес – работата на скриптера, работата на
лицето, което е назначено да отговаря за костюмите в продукцията, неподходящият избор на
4
снимачни локации и несвоевременното им подготвяне, както и осигуряване на закуска на
терен, и транспорт за актьорския състав на филма.
Доколкото процесния договор, подписан между страните на 02.12.2020г. е по
правната си същност договор за изработка, то по арг. от чл.258 от ЗЗД ответникът се е
задължил да изработи нещо на свой риск и съобразно поръчката на другата страна, срещу
което тя да му заплати възнаграждение. По арг. от чл.260 от ЗЗД изпълнителят – ответник е
бил длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставения
му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата и да иска извършване на
извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако
другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора.
От разпита на всички свидетели по делото се установява, че определеният от
продуцентите скриптер не се е харесвал на оператора. На проведената между страните
среща на 13.05.2021г. това оплакване е било направено от ответника и Я.Т., в следствие на
което възложителите – двамата продуценти са предложили да го заменят с друго лице. И
новото име, което било предложено на оператора и режисьора да заеме позицията на
скриптер, не било одобрено от тях. Ето защо, съдът намира че на това основание за
ответника не се е породило годно право да развали договора с ищеца, доколкото искането
му за замяна на скриптер на практика своевременно е било уважено, но не е било прието от
самия ответник.
Възраженията, които ответникът е имал за неподходящите локации и това, че преди
снимките те не са били подготвяни достатъчно дълго време преди снимки, съдът намира
също, че не е основание, което да е неизпълнение от страна възложителя, за което да се
поражда правото да развали договора. Както от текста на самия договор, така и от снетите
по делото гласни доказателствени средства, ясно се установява че операторът – ответник е
приел през подготвителния период одобрените от продуцентите места за снимки. За
възникнали на място и в снимачния процес проблеми на тези предварително одобрени
локации (съгл. чл. 10, ал.1 от договора) – наличие на силна фонова музика, случайно
преминаващи хора на сцените, закъсняла подготовка на декора са все такива пречки, които в
качеството си на изпълнител по договора за изработка операторът е следвало сам да
отстрани, доколкото е негов рискът за изработеното, като е следвало след това да уведоми
възложителя за нуждата от въвеждане на по – добра организация – по смисъла на чл.260,
ал.1 от ЗЗД. Липсват доказателства по делото възложителят да е бил уведомяван че местата
за снимки, предварително одобрени от страните по процесния договор, са негодни.
Що се касае до последните две възражения – липса на осигурена закуска на терен и
липса на осигурен транспорт за актьорския състав, на първо място съдът намира, че не са
част от задължения за продуцентите, договорени в същественото съдържание на договора
(такива клаузи липсват), за да се приеме, че тяхното неизпълнение би довело да пораждане
на право за ответника да развали договора. От друга страна, съдът като съобрази снетите по
делото свидетелски показания, намира, че тези изисквания не са били отправени от
ответника, а по – скоро от един от актьорите, ангажиран в продукцията, който не е страна по
делото, което води до ирелевантност на тяхното обсъждане в процеса.
При тези аргументи и липсата на спор, че ответникът е получил плащане на сумата от
общо 5400 лева от страна на ищеца по договор № ..../04.01.2021г., подписан на 02.12.2020г.,
доколкото за него не е възникнало право да развали едностранно договора по вина на
ищеца, следва че ответникът няма годно основание да задържи платеното и следва да го
върне в полза на ищеца. Така предявен, искът с правно основание чл.55, ал.1,т.3 от ЗЗД се
явява основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на предявения от „Б.Н.Т.“ иск за заплащане на неустойка, поради
неизпълнение на задълженията на ответника по договора, съдът го намира за основателен по
следните съображения:
5
Съгласно чл.92 от ЗЗД неустойката служи за обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
От свидетелските показания, събрани по делото ясно и безпротиворечиво се
установи, че след преведената на 13.05.2021г. среща и изявлението на ответника, че
прекратява участието си във филма, той не се е явил повече на снимачната площадка и не е
взел повече никакво участие в снимачния процес. За това съществено неизпълнение по
процесния договор, съдът намира, че за ответника се поражда неустоичното задължение,
договорено изрично от страните, съгласно чл.26 от договора, което се равнява на 10% от
възнаграждението за съответния етап на реализация за всеки отделен случай на
неизпълнение. Процесният случая на неизпълнение е един - прекратяване участието на
ответника в заснемане на филма, а етапът, на който то е извършено, съобразно описаните в
чл.6 от договора етапи, е в третия ден на снимачния период. По този начин дължимата
неустойка следва да се изчисли аритметично като процент от цялата заплатена до момента
на неизпълнението сума, а именно – 10 % от 5400 лева, или дължимата неустойка в случая е
540 лева. Ето защо на предявеното основание и за сумата от 540 лева, предявеният от Б.Н.Т.
иск срещу ответника Б. се явява основателен следва да се уважи.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК имат
ищците.
Разноски, видно от списък на разноски по чл.80 от ГПК, находящ се на л.236 от
делото претендира само първият ищец и такива следва да му бъдат присъдени в общ размер
на 1171 лева (от които 266 лв – държавна такса, 5 лева – такса за обезп. заповед, 900 лв. –
адвокатски хонорар).
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав:
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД М. Г. Б., ЕГН: **********, да
заплати на „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ..... сумата от 5400 (пет хиляди и четиристотин )лева,
като дадена на отпаднало основание – прекратен едностранно от ответника договор от
02.12.2020г., ведно със законната лихва от 04.08.2021г. (датата на предявяване на исковата
молба) до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание 92, ал.1 от ЗЗД М. Г. Б., ЕГН: **********, да заплати на
Б.Н.Т. с БУЛСТАТ: ..... сумата от 540 (петстотин и четиридесет ) лева, представляваща
неустойка по чл.26, ал.1 от договора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК М. Г. Б., ЕГН: **********, да заплати на
„ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК: ..... сумата от 1171 (хиляда сто седемдесет и един) лева,
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6