М О Т
И В И
към ПРИСЪДА №19 от 29.05.2017
година по НОХД
№437/2017 година на Районен съд
– Свиленград
град Свиленград, 29.05.2017
година
С Обвинителен акт по Бързо
производство №237/2017 година по описа на РУ - Свиленград, преписка с вх.№594/2017година
по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Надя Митева –Прокурор при Районна
прокуратура – Свиленград повдига обвинения на:
Д.И.А.
с
ЕГН:**********, роден на ***г***,
българин, български гражданин, женен,
с основно образование, безработен, осъждан,
за това, че: на 22.05.2017 г. в гр. Любимец, обл. Хасково,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „ Ауди“ модел „80“ с
рег. № Х6874 ВА, без съответното свидетелство за управление в едногодишния срок
от наказанието му по административен ред за такова деяние с Наказателно
постановление № 16—0351-000076/16.03.2016г., издадено от Началник Група към ОДМВР - Хасково, РУ – Свиленград, влязло в законна
сила на 06.12.2016г.– престъпление по чл.
343в ,ал. 2 от НК.
Участващият
в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка,
така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните в рамките
на бързото производство писмени и гласни доказателства по
безспорен начин установяват обвинението. В настоящия случай следвало да се
отчете обществената опасност на подсъдимия, предвид предходните присъди и
налагани административни наказания, които до момента не са оказали
превантивната си и превъзпитателна роля. Отбелязва, че липсват многобройни
смекчаващи вината обстоятелства и въпреки, че деянието не е с голяма степен на
обществена опасност, намира че наказанието следва да бъде определено при условията
на чл.54 НК. Досежно определяне на наказанието на подсъдимия, прокурорът
застъпва становище, че по така повдигнатото обвинение
следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 ,
ал.1 от НК- „Лишаване от свобода” в среден размер,което наказание да изтърпи
ефективно .
В съдебно
заседание подсъдимият Д.И.А. и
защитникът му адв.С.М. заявяват,че подс. А. признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената чат на
Обвинителния акт, като дават съгласието си в хода
на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.По
същество се пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание Лишаване от
свобода в минимален размер.
Гражданскоправни претенции не са допуснати за съвместно разглеждане в
наказателния процес.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за липса
на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК
/чл.371,т.2/– съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимият по
чл.371 от НПК и го уведоми,че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се
ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимият
Д.И.А. заяви, че
разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които
анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.А. не
бил правоспособен водач на моторно превозно средство и нямал издадено
свидетелство за управление на МПС,но въпреки своята неправоспособност, същият
управлявал моторни превозни средства. С наказателно постановление № 16—0351-000076/16.03.2016г., издадено на
Началник Група към ОДМВР - Хасково,
влязло в законна сила на 06.12.2016г., подсъдимият бил наказан за това, че на
26.12.2015 г. около 20.50 часа в община Свиленград на път Трети клас № 5509- в
посока от с. Пашово към с. Щит в района на язовирната стена управлява лек автомобил марка „ АУДИ“ 80 с рег. № Х
6874 ВА3, собственост на Мария Андонова Атанасова, като е управлявал ППС, без
да е правоспособен водач, с което нарушил чл.150 от ЗДвП и бил санкциониран по
чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП. Постановлението му било връчено лично, като
същото влязло в сила съответно на 06.12.2016г. , тъй като не било обжалвано в
законно установения срок.
На 22.05.2017г. за времето от 08.30 часа до
20.30 часа свидетелите Г.Д. и И.И.
изпълнявали служебните си задължения като дежурен автопатрул при Участък
–Любимец към РУ - Свиленград. Същите се движили
по ул. „ Бяло море“ в гр. Любимец, когато видели по ул. „ Бяло Море
„ посока ул. „ Васил Друмев“ да се движи лек автомобил марка „ Ауди“ модел
„ 80“ бял на цвят с две сиви ленти на капака, като същия бил управляван от Д.А.
***, когото те познавали и служебно им било известно, че не притежава СУ на
МПС. Спрели го за проверка и св. Д.
поискал от подс. А. документи за проверка. Същият представил единствено лична
карта и документите на автомобила марка „ Ауди“ модел „80“ с рег. № Х6874 ВА.
При проверката полицаите установили, че лицето няма свидетелство за управление
на МПС и има влязло в сила наказателно постановление с № 16—0351-000076/16.03.2016г., издадено от
Началник Група към ОДМВР - Хасково,
влязло в законна сила на 06.12.2016г. Подсъдимият бил задържан със Заповед на
основание чл. 72 от ЗМВР за срок от 24 часа. На подс. А. бил съставен АУАН с
бланков № 547293/22.05.2017г за нарушение по чл. 150 от ЗДвП и му било иззето
свидетелството за регистрация на МПС част II.
От
приложеното по делото справка за съдимост/л.34
и сл./ е видно, че подс.А. е осъждан многократно,като част от наказанията
са били групирани и е търпял ефективно наказания
„Лишаване от свобода”.
Съгласно изготвената характеристична справка на подсъдимия се
установява,че същият е криминално проявен,има множество криминалистични и
съдебни рагистрации . Посочено е още,че се контактува с криминално проявени и
осъждани лица. Склонен е към извършване на груби противообществени прояви и
нарушения на обществения ред.
От
Декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия
се установява,че същият е несемеен ,също така е безработен и не притежава
движимо или недвижимо имущество на свое име
.
От
приобщената по делото справка за нарушител/водач,касателно подсъдимия се
установява,че същият е неправоспособен водач и има съставени 19броя актове за
установяване на административно нарушение и има издадени 14броя наказателни
постановления, като последно му е издадено НП №16-0351-000076/16.03.2016г. от
Началника на група към ОДМВР Хасково за това,че е управлявал ППС без да е
правоспобен водач/административно нарушение по чл.150 от ЗДвП, за което му е
наложено административно наказание глоба
в размер на 300лева.,като НП е влязло в законна сила на 06.12.2016г., видно от
същото.
От така изложената
по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
С оглед
процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата
фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от подсъдимият се
доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото
писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като
логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните доказателства
обсъдени поотделно и в съвкупност и въз
основа на които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и
логични : АУАН от 22.05.2017г. заповед
за задържане за срок от 24 часа ,протокол за личен обиск, декларация от
22.05.2017г.,разписка за приети вещи и пари на задължано лице, разписка, свидетелските показания
на Г.Х.Д., И.А.И. и Н.П.К.,обясненията на подсъдимия ,справка
от звено Пътен контрол при РУ Свиленград НП №16-0351-000076/16.03.2016г.,
справка за нарушител/водач, справка съдимост,ведно с бюлетини, характеристика, ДСМПИС.
Всички доказателства и
доказателствени средства в своята съвкупност установяват по категоричен начин
времето, мястото и начина на извършване на престъплението/
по чл.343в,ал.2 от НК/, както и авторството на подсъдимия.
Показанията на всички свидетели са непротиворечиви и се покриват напълно с
фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт. Всички
тях съдът намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели, като
показанията им съдът кредитира изцяло.
Следва да се
отбележи,че подсъдимият се признава за виновен и признава всички
изложени обстоятелства в обвинителния акт ,като в съдебно засадение дава обяснения
относно начина на извършване на престъплението,а именно,че на жената
съжителствала с него и било станало лошо и той бил принуден да я откара в
болницата. Съобразявайки събраните
доказателства по делото и вземайки впредвид реда по който премина съдебното
следствие ,съдът прие че деянието осъществено от подсъдимият по начина описан в
обвинителният акт се доказа по безспорен и категоричен начин .
Съобразно съдебната практика /вж.
Решение № 588/20.01.2009г, постановено по н.д. № 570/2009г. на ІІ Н.О на ВКС/
състава на чл.343в, ал.2, вр.ал.1 НК е приложим при всички случай на управление
на МПС без свидетелство и след административно санкциониране за това, както
когато свидетелство не е издавано на водача, така и когато било отнето. Извършител на престъплението по чл.343в,ал. 2 може
да бъде само изначално неправоспособен водач на МПС - не такъв, на който
свидетелството за правоуправление е отнето, а такъв, който или никога не е
притежавал свидетелство /не е полагал изпит, не се води на отчет в КАТ/, или е
бил правоспособен, но е загубил изцяло правоспособността си, поради отнемане на
пълния брой контролни точки /така - Решение 588/2009 на ВКС - II отд./.Управлението
на МПС без свидетелство за правоуправление се инкриминира като престъпление по
НК, едва след като деецът веднъж е бил наказан за същото по административен
ред. Следователно, предпоставка за търсене на наказателна отговорност е
наличието на едно предишно, административно наказание на дееца за същото, което
не е изиграло своята възпираща роля. При
изпълнителното деяние по ал. 2 деецът - изначално неправоспособен водач на МПС:
1/ въпреки това, управлява такова; 2/ наказан е затова по административен ред;
3/ отново управлява МПС - в едногодишен срок от наказването му. Ето защо, по
ал. 2 предпоставка за реализиране на наказателната отговорност е само
наказването по административен ред затова, че управлява, без да е
правоспособен. Поради това, че такъв деец не може да "управлява в срока на
изтърпяване лишаването си от правоуправление", по тази алинея е предвиден
друг срок - едногодишен от наказването по административен ред за това, че макар
неправоспособен, управлява.Най-после - в разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК
изразът "без съответно свидетелство за управление" несъмнено означава
- правоспособност, съответна на управлявания вид МПС. Така по този текст ще
отговаря напр. водач, който притежава свидетелство за категории В+М, но
управлява МПС, за което се изисква свидетелство за категория С или Д и т. н.,
защото за тези категории той е неправоспособен, а не лишен от правоспособност.Поради
по горе упоменато ,съдът намира ,че от по безспорен и категоричен начин се
доказа в настоящото производство ,че подсъдимия Д.И.А. е извършил вмененото му деяние по чл.343в,ал.2 от НК, т.к в
настоящото производство се установи по категоричен и безспорен начин,че същият
е неправоспособен водач/видно от приобщената по делото справка за
нарушител/водач/ и в същото време е бил наказван по административен ред с горецитираното
наказателно постановление /НП №16-0351-000076/16.03.2016г. от Началника
на група към ОДМВР Хасково за това,че е управлявал ППС без да е правоспобен
водач/административно нарушение по чл.150 от ЗДвП, за което му е наложено
административно наказание глоба в размер
на 300лева, влязло в законна сила на 06.12.2016г. и въпреки това в
рамките на
едногодишен срок от наказването му по административен ред
подсъдимият се е качил и е управлявал на 22.05.2017 г. моторно
превозно средство лек автомобил марка „Ауди” модел 80 с рег.№ Х6874 ВА.
От
обективна страна подс. Д.И.А. ***, управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил марка „ Ауди“ модел „80“ с рег. № Х6874 ВА, без съответното
свидетелство за управление в едногодишния срок от наказанието му по
административен ред за такова деяние с Наказателно постановление № 16—0351-000076/16.03.2016г.,
издадено от Началник Група към
ОДМВР - Хасково, РУ – Свиленград, влязло
в законна сила на 06.12.2016г.– престъпление по чл. 343в
,ал. 2 от НК .
От субективна страна подс. Д.И.А. е
извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2, хип. 1-ва от НПК. Той е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е обществено
опасния характер на деянието, предвиждал
е настъпването на обществено опасните последици и е целял тяхното настъпване.
При
индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство -
тежкото социално положение на подсъдимия и редът по който
протече съдебното производство,а именно съкратено съдебно следствие, които
процесуални действия в съдебната практика се приемат за отговорно процесуално
поведение,водещо до облекчаване на съдебното производство,като
съответно отегчаващи вината обстоятелства – налаганите му
множество административни наказания за нарушения на ЗДвП, предходните му
осъждания за извършени тежки умишлени престъпления, които не са изиграли своята
превантивна и превъзпитаваща роля спрямо него, престъпната упоритост изразяваща
се в системно проявяваното грубо незачитане на правилата за движение,
евентуалните тежки последици, които биха могли да бъдат причинени от подсъдимия при
шофирането без съответната квалификация, характеристичните данни описващи го
като криминално проявена личност със склонност към извършване на противообществени деяния, поради което настоящият състав счете,че така
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни за да могат да обусловят
прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази принципите на
законоустановеност и индивидуализация. С измененията на Кодекса с ДВ. бр.74, от
26.09.2015г. за престъплението по чл.343в, ал.2 НК се предвижда наказание
„Лишаване от свобода” от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и
двеста лева. При индивидуализацията на наказанието съдът отчита,
че деянието по чл.343в НК е описано като такова на просто извършване. Липсата
на съставомерни последици обаче, не следва да се разглежда като явна
незначителност или отсъствие на обществена опасност, тъй като в случая става
въпрос за поредно нарушение, което увеличава степента на обществена опасност,
достатъчна извършеното да се квалифицира като престъпление. Настоящият състав
намира, че степента на обществена опасност на дееца е значително завишена и
следва да бъде отчетена при определяне на наказанието. В подкрепа на този извод
са предходните осъждания за транспортни престъпления. От справката за съдимост
е видно, че подсъдимият е осъждан многократно за този вид деяние, като в
предходните случай решаващият съд се е съобразявал и налагал наказанията според
градацията в неговата последователност и упоритост в осъществяване на
престъпленията. Като анализира индивидуализиращите отговорността
обстоятелства,с оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и като взе
впреди обществената опасност на деянието която не е висока и обществената
опасност на дееца,която от своя страна е твърди висока/ впредвид предходните
ефективни осъждания на подсъдимия /,съдът прие ,че за постигане целите на чл.36
от НК,подходящо и справедливо наказание на подс. Д.И.А. следва да бъде определено при условията на чл.54,ал. 1 от НК, при наличие на лек превес на оттегчаващи вината обстоятелства.
Съгласно реда по което бе проведено съдебното следствие,а
именно глава 27,чл.371,т.2 от НПК и предвид
законовото задължение , при провеждане на съкратеното съдебно следствие
по т.2 ,съдът да определи наказанието
при условията на чл.58а от НК във вр с чл.54 от НК,доколкото прие,че не са
налице предпоставките на чл.55 от НК ,съобразявайки се с чл.58,ал.4 от НК,според която в случаите,когато
едновременно са налице условията по
ал.1-3 /на чл.58а/ и условията на чл.55,съдът прилага само чл.55,ако е по
благоприятен за дееца. От самото съдържание на чл. 58а НК ясно личи, че неговото
приложение всякога предпоставя развитие на съдебното производство по реда на
гл. 27 НПК.
Следователно, единствено когато делото законосъобразно се разглежда в рамките
на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК,
само тогава чл. 58а НК ще се яви приложимият закон за
определяне на наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице в настоящият случай.От
друга страна както се посочи по- горе съдът счете,че
така констатираните смегчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни за
да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК и следва при
индивидуализиране на наказанието ,съобразно чл.58а,ал.1 вр.с чл.54 от НК съдът
да определи наказание
Доколкото за извършеното престъпление
законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода
от 1
до 3 години и глоба в размер от 500лева до 1200лева и съобразно
разпоредбата чл.54 от НК,съдът определи наказание Лишаване от свобода в размер
на 18 месеца, като на основание чл.58а,ал.1от НК намали така
определеното наказание-Лишаване от Свобода с 1/3, а именно с 6 месеца ,и го осъди на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от 12 месеца ,което наказание прие, че следва да бъде
изтърпяно ефективно с оглед неприложимостта на разпоредбата на чл.66 от НК Като
при определяне на режима ,съдът взе впредвид разпоредбата на чл.57,ал.1,т.2 ,б.Б
от
ЗИНЗС ,поради което на подсъдимият бе определен да
изтърпи наказанието
„лишаване от свобода” при първоначален „Строг” режим.
Съдът
наложи
на подсъдимият и кумулативно предвиденото наказание глоба в
размер на 800лева при условията на чл.54 от НК , съобразно горепосочените индивидуализиращи отговорността обстоятелства и
ал.5
на чл.58а от НК,която гласи,че правилата по ал. 1 - 4 не се прилагат за
предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - 11
от НК.
Съдът прие, че около средния размер
на глобата е справедлив , съобразен със
социалният статус на подсъдимия,както и с характера на извършеното от него .
Определеното при
горепосочените съображения наказание, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл.36
от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му
се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува
възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Констатира се,че
подсъдимият е бил задържан със заповед
за задържане на основание ЗМвР,поради което и на основание чл.59, ал.1 НК, съдът приспадна времето, през което подсъдимият Д.И.А. с ЕГН:**********,
с установена по делото самоличност е бил задържан със Заповед за задържане, на
основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.
Съдът прие,че причина за извършеното
престъпление от страна на подсъдимият е незачитането на правовия ред в страната.
Разноски по
делото не се констатираха ,поради което и съдът не се произнесе в тази насока.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:......................
/ Добринка Кирева /
