№ 83
гр. Варна , 16.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.ова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20203100900960 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът Л. И. А., уведомена от предходно съдебно заседание, не се
явява, представлява се от адвокат П.В., редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД , редовно призован по реда на чл.56,
ал.2 от ГПК, не се представлява.
Свидетелят Т. М. А., редовно призована, явява се лично.
Съдът, след като констатира, че свидетелят Т.А. се явява в днешно
съдебно заседание, отстрани същата от съдебната зала до пристъпване
към нейния разпит.
Адв. В.: Моля да бъде даден ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са
нА.це процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва, че делото е отложено в предходно съдебно
заседание за разпит на свидетели.
На именно повикване в съдебната зала се яви свидетелят Т.А..
1
СЪДЪТ пристъпва към разпит на редовно призования свидетел Т.А., с
оглед на което снема самоличността и:
́
Т. М. А., ЕГН **********, български гражданин, неосъждана, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК, след което същата обеща да
говори истината.
Свид. А. на въпроси от съда:
Пътувах с детето ми от Аксаково към Руен. Беше хлъзгав пътят. Загубих
управление над автомобила. Той подаде. Опитах се да спра, той се завъртя и
се блъснах с една друга кола. Бях с „БМВ“. Другата кола беше малка. Мисля,
че беше „Фиат“. След удара аз си откопчах предпазния колан, излязох от
колата, проверих детето и то беше добре и като го изкарах, видях, че в колата
отсреща има ранен. Опитах се да му помогна. След това излязох на пътя да
викам за помощ. Бях в шок. Притекоха се на помощ и изкараха човека. Той
говореше. Извиних му се и беше добре човекът. Имаше само един ранен крак,
доколкото видях. После дойде линейка и го отведоха. Полицията дойде.
Направиха ми алкохолен тест с дрегер. Отидох на кръвни изследвания. И това
беше.
Като отидох до другата кола, водачът си беше на седалката. Той мисля,
че беше с предпазен колан и говореше. Опитах се да отворя вратата, но не
можах и се върнах на пътя да извикам помощ.
След сблъсъка „Фиат“-ът излезе от пътното платно до едно дърво, но не
влезе чак вътре в канавката, ами се обърна сякаш малко. Не мога да си спомня
как точно се случи. Моята кола се удари в другата кола.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат изплатени разноски на свидетеля
Т.А. за явяването и в днешно съдебно заседание, поради което
́
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на свидетеля Т. М. А. разноски за явяването и в
́
днешно съдебно заседание в размер на 60.00 /шестдесет/ лева от внесения от
2
ответната страна депозит, след посочване на банкова сметка от същата, на
която сумата да бъде преведена.
/Изг. РКО за 60 лв по вносна бележка от 22.01.2021 г./
Свидетелят беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на първия свидетел, воден от
процесуалния представител на ищеца, с оглед на което снема самоличността
му:
Н. Б. С., ЕГН **********, български гражданин, неосъждана, баба на
ищцата Л.А..
СЪДЪТ уведомява свидетеля Н. С. за правото по чл.166, ал.1 от ГПК.
Свид. С.: Желая да свидетелствам.
СЪДЪТ предупреждава свидетеля Н. С. за наказателната отговорност
по чл.290 от НК. Същата обеща да говори истината.
Свид. С. на въпроси от адв. В.:
От раждането на Л. до осемнадесетата и година аз я гледах. С. като беше
́
жив, имахме барака и продавахме дрехи. Той почина и аз с пенсията си я
гледам сега. На мене майко вика, а на С., като беше жив, му казваше татко.
Беше на средно училище. Искаше сестра да стане, но не знам какво стана.
Досега аз я гледам. Със С. се грижихме за Л.. С. ми беше мъж. Той и беше
́
дядо на Л.. Аз съм и родител на Л. - и майка, и баща. Аз и останах. Живи са
́́
родителите и. Те я оставиха, аз да я гледам. Те заминаха в Холандия. Като
́
стана демокрацията, заминаха. Като дойдоха, детето не отиваше при тях и все
с мен стоеше. Върнаха се преди една година.
Свид. С. на въпроси от съда:
Досега все в чужбина са били родителите на Л.. Като стана на 18 години
Л., тогава дойдоха. Откакто се роди до 18 години, аз я гледах. Когато имаше
рожден ден, тогава малко пари изпращаха да я гледам и толкова. Кой сега ще
гледа мен като съм стара? С. почина. Отиваме на гробищата и плачем, и
плачем. Л. много го обичаше. Викаше му: „татко, татко“. Ходим на
3
гробището и му гледаме снимката.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля Н. С., след
което беше освободена. Същата остава в съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на втория свидетел, воден от
процесуалния представител на ищеца, с оглед на което снема самоличността
му:
И. С. И.ов, ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, баща на
ищцата Л.А..
СЪДЪТ уведомява свидетеля И. И.ов за правото по чл.166, ал.1 от ГПК.
Свид. И.ов: Желая да свидетелствам.
СЪДЪТ предупреждава свидетеля И. И.ов за наказателната отговорност
по чл.290 от НК. Същият обеща да говори истината.
Свид. И.ов на въпроси от адв. В.:
Аз имам две деца – Л. и С.. С. ми е баща. За моите деца се грижиха
покойният ми баща С. и майка ми Н.. Понеже времената бяха тежки, аз и
съпругата ми Г. работихме в туризма. Отначало бяхме в Банско, после в
Слънчев бряг. След това отидохме в чужбина. Бяхме в Германия. Работихме в
колбасарски цех там. Това беше за период от 15-16 години. В този период не
се виждах с децата си често. Идвахме, когато ни дадат отпуски в Германия, но
по принцип майка ми и баща ми се грижиха за Л. и С.. С Л. не се разбирахме.
Аз затова я оставих на майка ми и баща ми. Тя започна да ми казва защо ме
остави, защо не ме гледаш и такива семейни проблеми имахме с нея. Аз все и
́
се карах, като беше малка и баща ми пък на мен ми се караше и я взе, той да я
гледа и да я възпитава, както възпитаваше мен. Аз не я възпитавах, както
трябва. Тя ми беше първо дете, а и времената бяха тежки. Нямахме пари.
Искаше нещо да и купя, а аз не можех. Баща ми се караше с мен и затова я
́
оставих на тях.
Баща ми беше търговец на дрехи. Ходиха в Димитровград. От там
взимаше дрехи и ги препродаваше по селата. Аз много рядко изпращах
средства за децата, защото и в чужбина бяхме малко затруднени. Баща ми и
4
майка ми се грижиха за децата. Аз по телефона само, а то и телефони нямаше.
Питах ги как са, те ми казваха, че са добре и ако идваше някой от Айтос, го
питах и него как са децата и като ми кажат, че са добре и с това се
успокоявах.
Л. много тежко понесе смъртта на баща ми, защото той много я обичаше
и тя обичаше дядо си. Затвори се, не искаше да комуникира с деца, с
приятели, приятелки, с никой. Просто се затвори много. Аз, когато бях там, го
видях, но когато не бях в Айтос, са ми го казвА. това майка ми, комшиите.
Сега живеем в Айтос. Откакто започна Ковидът сме в Айтос. С Л. живеем
пак, но все още нямаме близки отношения, защото тя обвинява и мен, че дядо
и е починал. Не иска да ме вижда. Л. знаеше баща ми като свой баща. С мен
́
като се вижда, само поглед и това е. Не приказваше с мен и все още е така.
Л. почти всеки ден посещава гробищата. През една седмица отиват на
гробищата и се плаче, и се плаче. Споменава дядо си. Тя с мен не комуникира,
но с брат си да и той всичко ми казва. Аз също съжалявам. Не исках да бъде
така, но…
Свид. И.ов на въпроси от съда:
Л. е родена 1991 г. в Айтос. Отначало бяхме заедно до към 3-4 години.
След това взех съпругата си и тръгнах да си изкарвам и аз прехраната. Исках
да ги възпитавам аз, но не можах и затова ги оставих на баща ми. В къща
живяхме майка ми, баща ми, аз, съпругата ми, сестра ми Недка, доведеният
ми брат Демир и децата. След раждането на Л. до към 3-4-5 години живяхме
там и след това заминахме да търся работа. Работих в София, в Слънчев бряг.
Не се прибирах вкъщи, защото не се разбирах с баща ми и оставих децата на
тях. Пречеше ми да се разбирам с Л. това, че не и давах пари. Искаше все
́
нещо да и взимам, а аз не можех. Искаше да я водя на училище, а аз нямах
́
време, майка и също, затова си взех жената и заминах да се препитаваме с
́
нещо. Исках, като пораснат малко да направя малко пари, да дойда
самостоятелно да живеем, да си купя къща, защото имам брат, който е и той с
нас и исках да се отделя от тях.
Не мога да кажа, Л. кога завърши училище. Тя учеше в Айтос до осми-
девети клас, нещо такова беше, не знам, нА. Ви казвам, аз не комуникирах с
5
нея. Аз само говорих по телефона и питах как са децата, ходят ли на училище
и баща ми ми казваше; „Да, добре са, ходят. Аз ги водя, аз ги взимам.“ и
такива неща. След осми клас тя не продължи да ходи на училище. След осми
клас ходиха и продаваха дрехи с баща ми. Преди 6-7 години е започнала да
работи друго. Мисля, че в Слънчев бряг. Това е за лятото. Зимата е в
Айтоския район. Тя при баща ми все си е живяла. Тя имаше приятел. Сега не
знам дА. е с него. Мисля, че е омъжена, но…Тя се омъжи 2015-2016 г., нещо
такова беше и след това за малко се оставиха. После като приятел просто се
виждаха. Като се ожениха, тя беше при него в чужбина. Не съм се
интересувал къде е била. После се разведоха. Не мога да Ви кажа кога е
заминала за чужбина. Може да е излязла. Не съм се интересувал повече от
нея, защото и да и се обадя, тя като види, че съм аз и не ми вдигаше.
́
Интересувал съм се, но тя не ми е вдигала. Нямах отговор от отсрещната
страна. Сега с приятеля си ли е, с мъжа си ли е, вече не знам.
От 1994 г., докато баща ми направи катастрофата, Л. живя при него.
Казах, че се е омъжила и е отишла да живее в чужбина, защото така знаех,
така съм чувал, а пък дА. е излизала, дА. е ходила, вече не знам. Аз я оставих
при тях. Казаха ми, че се е омъжила и е излязла навън, а дА. е излязла, вече не
знам. Аз като се върнах, намерих Л. в Айтос. На погребението се видяхме. Тя
ходеше постоянно да посещава дядо си, защото бабата беше като
придружителка. Видяхме се в Айтос. Аз после пак тръгнах за чужбина.
Тя беше в много добри отношения с дядо си. Тя на мен не казваше татко.
На него казваше. До такава степен се бяха свързА. двамата. Той много я
обичаше, постоянно я търсеше, Като негова дъщеря му беше Л.. На мен ми се
караше постоянно за нея. В много добри отношения бяха. Даже на мен знаете
ли какво ми каза – „Защо ти не почина, ами той?“ Така ми каза в очите пред
всички хора на погребението. Много плака, много. Едва взехме ковчега.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля И. И.ов, след
което същият беше освободен и напусна съдебната зала заедно със
свидетеля Н. С..
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. 1819 от 01.02.2021 г. от
Апелативен съд – Бургас, в което в отговор на писмо на Окръжен съд – Варна
се изнася информация, че НОХД № 978/2018 г. на Окръжен съд – Бургас
6
заедно с други посочени дела е изпратено във Върховен касационен съд,
съответно не могат да бъдат предоставени преписи от влязлата в сила
присъда и мотиви към нея.
Адв. В.: Моля да ми бъде предоставена възможност да приложим влязла
в сила присъда в цялост от Върховен касационен съд. Ще подадем нарочна
молба. Моля да ни дадете по-продължителен срок, за да приложим присъдата,
ведно с мотивите към нея.
СЪДЪТ, като взе предвид изявлението на процесуалния представител на
ищцата, намира, че следва да бъде дадена възможност да представи заверен
препис на влязла в сила присъда заедно с мотивите към същата, постановена
по НОХД № 978/2018 г. на Окръжен съд – Бургас, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата Л.А. в срок до следващо съдебно
заседание да представи заверен препис на влязла в сила присъда заедно с
мотивите към същата, постановена по НОХД № 978/2018 г. на Окръжен съд –
Бургас.
СЪДЪТ, на основание чл.300 от ГПК и с оглед представеното по делото
съдебно удостоверение с изх.№ 60502 от 27.01.2021 г. на Окръжен съд –
Бургас, намира, че отново следва да се изиска от Окръжен съд – Бургас
служебно изготвен препис от електронна папка от постановената по НОХД №
978/2018 г. на Окръжен съд – Бургас, влязла в сила присъда и мотивите към
нея, без зА.чаване на лични данни, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА, на основание чл.300 от ГПК и с оглед представеното
по делото съдебно удостоверение с изх.№ 60502 от 27.01.2021 г. на Окръжен
съд – Бургас, служебно изготвен препис от електронна папка от
постановената по НОХД № 978/2018 г. на Окръжен съд – Бургас, влязла в
сила присъда и мотивите към нея, без зА.чаване на лични данни.
СЪДЪТ намира, че за събиране на доказателства производството по
делото следва да бъде отложено, с оглед на което
7
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 23.04.2021 г. от
10.00 ч., за които дата и час страните се считат за уведомени от днешното
съдебно заседание.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:43
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
8