Решение по дело №840/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Р.Е.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Б.К., срещу решение № 221 от 20.03.2023 г., постановено по АНД № 579/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0769-001654/19.08.2022 г. на началник група в сектор „ПП“ към ОДМВР Бургас, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В касационната жалба се излагат възражения, че РС Бургас е постановил неправилно решение, при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, при наличие на противоречие между доказателствата и ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. К., който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Излага, че е налице противоречие между показанията на свидетелите и приетите като доказателства видеозаписи. Намира, че видеозаписите не би следвало да се приемат като годно доказателство. Оспорва качеството свидетел на единия от вписание в АУАН, тъй като не присъствал нито при извършване, нито при установяване на нарушението. Сочи, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – Началник група в сектор „ПП“ към ОДМВР Бургас, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че фактите са правилно установени и защитната теза на касатора не намира опора в тях.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение на Районен съд – Бургас е потвърдено наказателно постановление № 22-0769-001654/19.08.2022 г. на началник група в сектор „ПП“ към ОДМВР Бургас, с което на Р.Е.М., за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

За да постанови решението съдът е приел, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, а НП е издадено от компетентен орган. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения. Първоинстанционният съд приел, че на 04.05.2022 г., около 03,20 ч., в гр. Бургас по бул. „Стефан Стамболов“ в посока към „Макдрайв” Р.М. управлявал лек автомобил „БМВ 535Д” с рег. № А 1900 НВ“. Достигайки до кръговото кръстовище до хотел „Мираж“ М. умишлено извел МПС-то от контрол, като за целта извършил резки маневри с волна, довели автомобила до загуба на сцепление. Това от своя страна му позволило да „приплъзне“ задните гуми на автомобила и по този начин поднасяйки настрани той направил една цяла обиколка на кръговото кръстовище т.нар. „дрифт“. В същия момент по бул. „Стефан Стамболов“, но в посока към УМБАЛ Бургас, се движел полицейски автопатрул. Свидетелят М.възприел как автомобилът, управляван от жалбоподателя, правил обиколка на кръговото кръстовище, поднасяйки странично, но щом забелязал полицейския автомобил, с бърза скорост го напуснал в посока към гр. София. М.подал сигнал и водачът бил спрян от друг полицейски патрул на ул. „Транспортна“. Преди съставяне на АУАН били прегледани записите от камерите за видеоконтрол на Община Бургас, разположени на „пасарелката“ на кръговото кръстовище. Нарушението било квалифицирано по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е правилно.

Нарушението е описано детайлно и ясно в АУАН и НП с посочване на всички обстоятелства, свързани с извършването му и е правилно квалифицирано. Спазени са всички изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. В нито един етап от производството не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Свидетелят М.сочи, че при съставяне на АУАН М. не дал обяснения. Искал да му бъде съставен АУАН.

Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По делото безспорно се установява, че на посоченото място водачът М. управлявал автомобила си в нарушение на установените правила, преднамерено извеждайки го извън контрол, като е използвал участък от пътната мрежа не по предназначение, а за извършване на непозволена маневра.

Действително ЗДвП не съдържа легално определение на употребеното в НП понятие „дрифт”, но както правилно е посочил първоинстанционният съд, в съдебната практика същото е било обект на анализ, в т.ч. и от Административен съд – Бургас (решение № 909/20.07.2020 г. по КАНД № 977.2020 г.). В съответствие с чл.46, ал.1 от ЗНА разпоредбата на чл.175а ал.1 от ЗДП следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на целта на нормата – осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез превенция и наказване на поведение от страна на водачите, което поставя в опасност живота, здравето и имуществото на гражданите. В този смисъл под „дрифт” следва да се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия, в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва. В конкретния случай, данните по делото безспорно сочат именно за такова поведение на водача М., с което същият извършил вмененото му нарушение и правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

Неоснователни са всички възражения на касатора. Дори да се приеме, че според свидетеля М.пътната настилка била суха, а от приложените записи се установява, че същата е мокра, както е приел районният съд, това не променя извода за съставомерно поведение от страна на водача. Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП задължава водачите да използват пътищата, отворени за обществено ползване, единствено по предназначение – за превоз на хора и товари, като не поставя условие за правомерно поведение според това дали настилката е суха или мокра. В този смисъл не може да бъде споделено възражението, че М. загубил контрол върху МПС поради мокра настилка. От приложените записи ясно се вижда, че маневрата се извършва по цялото продължение на кръговото кръстовище, което е добре познато на касационния състав. Същото може да се определи като широко и дълго и в случай на моментна загуба на контрол на превозното средство, в зависимост от скоростта на движение, водачът би имал възможност най-малко да преустанови движението. Случаят не е такъв. Вижда се как при навлизане в кръговия пътен участък и привеждане на автомобила в описания начин на движение, същият контролирано извършва пълна обиколка, след която напуска кръстовището, а веднага след него потегля полицейския автомобил. При тези обстоятелства не е възможно да се приеме, че движението на автомобила е било в резултат на еднократно поднасяне, тъй като това движение е продължило в пълна обиколка на пътния участък. Дали към кръговото кръстовище се е движела друга кола е иреленвантен факт по отношение на извършеното нарушение.

Неоснователни са и възраженията относно представените по делото записи на диск. Същите са свалени от система за наблюдение и контрол на обществения ред на община Бургас, чиито камери са поставени на публични места и видими за всички участници в движението. Наличието им е публично известно на всички граждани и участници в движението в гр. Бургас. Правилно районният съд е приел, че охранителните камери били поставени преди процесната дата с цел опазване на обществения ред, а не конкретно, нерегламентирано, да бъде записан М. при управление на автомобила. Записите били предявени и изгледани от съда и защитата на наказаното лице, в съдебно заседание, който заявил, че няма искания и възражения относно записите.

Неоснователно е възражението за допуснато нарушение при съставяне на АУАН, тъй като единият от вписаните свидетели не присъствал при извършване на нарушението. Това възражение е било наведено и пред районния съд, който правилно и мотивирано приел, че единият от вписаните в АУАН свидетели бил в полицейския автомобил заедно с М.и след възприемане на нарушението последвали М., а вторият свидетел е такъв при съставяне на АУАН.

Настоящият състав не споделя и възраженията за маловажност на нарушението, тъй като същото е с висока степен на обществена опасност и застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, като това не се променя от факта, че в следствие на нарушението не е настъпило ПТП или от това в коя част на денонощието е извършено.

Изложените съображения мотивират касационния състав да приеме, че правилно районният съд е приел за доказано, че касаторът е извършил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение, за което законосъобразно е ангажирана отговорността му. При това положение и при липса на касационни основания за отмяна, решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 221 от 20.03.2023 г. по АНД № 579/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: