Решение по дело №1401/2017 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 65
Дата: 14 февруари 2018 г. (в сила от 8 март 2018 г.)
Съдия: Светослав Атанасов Пиронев
Дело: 20171510201401
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 14.02.2018г., гр. Дупница

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Дупница, в публично съдебно заседание, проведено на седми февруари две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

                  Районен съдия: Светослав Пиронев

 

при участието на секретаря Росица Ганева, като разгледа докладваното от съдия Пиронев НАХД 1401 по описа за 2017г. на РС – Дупница, за да се произнесе взе предвид следното:

                                                           

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на С.М.Р. срещу Наказателно постановление (НП) № 16-0332-000496/12.04.2017г. на началник РУП към ОД на МВР – Кюстендил, РУ Рила, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. а от ЗДвП.

            Жалбоподателят обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно. Счита, че за същата фактическа обстановка, описана в НП, е привлечен и към наказателна отговорност, за което имало образувано нохд № 1014/2017г. по описа на РС – Дупница. Отрича да е извършил констатираното нарушение. Моли за отмяна на обжалваното постановление.

            Въззиваемата страна моли за потвърждаване на наказателното постановление.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.12.2016г. в с. Бараково, ул. „Христо Ботев“ 6, Д.А., в присъствието на М.П., установили, че на същата дата, около 06:20 часа С.М.Р. управлявал лек автомобил Деу Калос, с рег. KH7298BM, като същият при движение в прав участък от пътя едновременно блъска паркирани автомобили на тротоара и стоящият между тях пешеходец В.С. като водачът не изчакал органите на МВР и напуснал мястото на ПТП.

С оглед описаното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 26.12.2016г., връчен лично на нарушителя на 26.12.2016г.

Въз основа на цитирания АУАН е издадено и обжалваното НП 16-0332-000496/12.04.2017г. на началник РУП към ОД на МВР – Кюстендил, РУ Рила, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100,00 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец

Актосъставителят и свидетелят по акта, в открито съдебно заседание, потвърждават констатациите, съдържащи се в АУАН.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, доколкото е депозирана от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

На първо място, допуснати са съществени процесуални нарушения, касаещи приложението на чл. 33 от ЗАНН. Цитираната разпоредба е предвидена като гаранция срещу допущането на нарушение на принципа за забрана на повторно наказване на едно и също лице за едно и също деяние /”non bis in idem”/. По тази причина, когато се установи, че деянието, за което е образувано административнонаказателно производство, съставлява престъпление, административнонаказателно производство не се образува, а образуваното такова се прекратява като материалите се изпращат на съответния прокурор.

Същественият въпрос, който се поставя при приложението на посочения по-горе принцип се свежда до това дали за едни и същи факти срещу едно и също лице има образувани повече от едно наказателни производства. Подробни указания по поставения проблем са дадени с Тълкувателно решение № 3/22.12.2015г. по тълк. дело 3/2015г. на ОСНК на ВКС. В същото изрично се подчертава, че правната квалификация на деянията по двете производства е критерий, който няма решаваща роля за определянето на idem, а водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение. Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца. Дадените от върховната инстанция задължителни указания са актуални и към момента с оглед Тълкувателно решение 4/06.02.2018г. по тълк.д. 4/2017г. на ОСНК на ВКС.

В настоящия случай, видно от приложените копие от обвинителен акт и присъда 89 от 27.11.2017г. по нохд 1014/2017г. по описа на РС – Дупница, срещу С.М.Р. е имало повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. I-во, алт. 2-ра вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 26.12.2016г., около 06:25 часа в с. Бараково, общ. Кочериново на ул. „Христо Ботев”, пред дом № 6, при управление на МПС – лек автомобил „Деу Калос”, рег. № КН 7298 ВМ е нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 2 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пешеходеца В.С. от гр. Благоевград, след което е избягал от местопроизшествието.

Налице е тогава съществено сходство между фактическата обстановка, релевантна за повдигнатото от прокурора обвинение по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. I-во, алт. 2-ра от НК и тази по обжалваното НП. По всяко от двете обвинения на установяване подлежат идентични факти от значение за отговорността на дееца, които в случая се отнасят до следното: 1/ участието на С.М.Р. в ПТП на описаната дата и място; 2/ наличието на пострадали хора; 3/ поведението на дееца в периода от причиняване на ПТП до пристигане на органите на МВР.

Следователно е допуснато провеждането на две наказателни производства (по смисъла на цитирания по-горе тълкувателен акт), основани на една и съща фактическа обстановка. Наличието на отделни признаци от състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. а от ЗДвП, които не са включени в състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. I-во, алт. 2-ра от НК може да служи като разграничение при определяне на релевантната правна квалификация за отговорността на дееца, но не почиват на различна фактология, която да обоснове провеждане на отделно наказателно производство.

От изложеното следва, че като не е прекратил в цялост образуваното административнонаказателно производство, наказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.

            Отделно от това, за пълнота на изложението, следва да се посочи още че НП е незаконосъобразно и с оглед обстоятелството, че същото не съдържа ясно и последователно описание на нарушението. Пресъздадената в обстоятелствената част на АУАН фактическа обстановка се свежда до това, че жалбоподателят „не изпълнява задължението си като участник в ПТП да остане на мястото на ПТП до пристигане на компетентните органи“, които факти са относими единствено към разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. Независимо от това, в самия АУАН е посочено, че наред с нея е нарушена още и разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП, за която няма описана фактическа обстановка.

            Същият порок е възпроизведен и в обжалваното НП, в което е посочено, че водачът „не изчаква органите на МВР като участник в ПТП и напуска мястото на ПТП“, а в същото време при определяне правната квалификация е посочено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. В крайна сметка остава неясно дали административнонаказателната отговорност е ангажирана за нарушение по буква „а“ (за което няма съответно описание в обстоятелствената част на АУАН и НП) или за такова по буква „б“ на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

            По изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-0332-000496/12.04.2017г. на началника РУП към ОД на МВР – Кюстендил, РУ Рила, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец по отношение на С.М.Р., с ЕГН **********, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. а от ЗДвП.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил.

 

 

                                                                   Районен съдия: