Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1387 14.04.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
март две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19616 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от П.И.П., ЕГН ********** против „АПС Бета
България” ООД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск
по чл. 439 ГПК.
В
исковата молба се твърди, че срещу наследодателя на ищеца било образувано изп.
дело № ***/*** г. по описа на *** *** ***, район на действие - ПОС, въз основа
на издаден в полза на първоначалния кредитор „Ти Би Ай Кредит” ЕАД /чийто
правоприемник по договор за цесия е ответникът/ изпълнителен лист от 09.08.2010
г., предвид влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
8916/2010 г. на ПРС.
Ищецът
бил конституиран като един от четиримата наследници по закон на длъжника, като
заявява да не дължи припадащите му се суми, поради настъпила перемпция и
погасителна давност. Моли се за установяване недължимостта на: 47,68 лева – главница по договор за
кредитна карта от 05.04.2008 г.; 6,83
лева – неустойка за забава за периода 15.01.2009 г. – 23.03.2010 г.; 6,25 лева – ДТ и 25 лева – юрк. възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата от 17.06.2010 г. до окончателното
погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е
подал писмен отговор. Същият е бил редовно
призован за първото съдебно заседание /чрез с. на дружеството/, като в
изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 2130/14.02.2020
г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноски.
В
проведеното съдебно заседание на 12.03.2020 г. ответникът не е изпратил представител,
няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно
ищецът, чрез п. си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът
намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание,
редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се
постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният иск да бъде
уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода
от спора, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.31/ и доказателства за
сторени такива в размер на 50 лева – внесена ДТ.
Претендира се и адв.
възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде
осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, а. има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно
чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на 300 лева, който следва да бъде присъден
лично на п..
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че П.И.П.,
ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „АПС Бета
България” ООД, ЕИК *********, следните суми: 47,68 лева – главница, съставляваща усвоен и непогасен кредитен
лимит по договор за кредитна карта № *** от 05.04.2008 г.; 6,83 лева – неустойка за забава за периода 15.01.2009 г. –
23.03.2010 г.; 6,25 лева – разноски
за държавна такса и 25 лева – юрк.
възнаграждение, ведно със законната
лихва върху главницата от 17.06.2010 г. до окончателното погасяване, представляващи
припадаща се ¼ част от присъдените суми по издаден на 09.08.2010 г.
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8916/2010 г. на ПРС, предвид влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, против наследодателя на П.И.П. – И. С. Б.,
ЕГН ********** /п. п. п. н. *** г./, в полза на първоначалния кредитор „Ти Би
Ай Кредит” ЕАД, чийто правоприемник по договор за цесия е „АПС Бета България”
ООД.
ОСЪЖДА „АПС Бета
България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „България” № 81 В да плати на П.И.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** –
сумата от 50 лева /петдесет лева/ -
разноски по делото.
ОСЪЖДА АПС Бета България“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 81 В, на
основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. Е.Г.И.,***,
сумата от 300 лева /триста лева/ -
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца П.И.П. в
производството по настоящото гр.д. № 19616/2019 г. на ПРС.
Решението
не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл.
240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Михаела Боева
Вярно с оригинала.
С.А.