Решение по дело №280/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Образувано е по жалба на Г. М. Ф. от [населено място] срещу Заповед №4074з-165/15.02.2024г. на ВПД Директор на РГДП Смолян при Главна Дирекция Гранична полиция, с която му е наложено дисциплинарно наказание Порицание за срок от шест месеца. Твърди се, че заповедта била незаконосъобразна поради това, че в нея липсвал основен и задължителен елемент от необходимото съдържание – не била посочена дата и място на извършване на нарушението. Посочената дата 05.11.2023г. касаела влизането в страната на чуждия гражданин, но никъде не се посочвало тази дата като такава, на която е следвало да се предприеме и не бил предприел действия по служба жалбоподателя. Освен това неясно оставало и дали бил уведомен за случая, какво и кога било получено разпореждане във връзка със случая, а това в действителност били събития, които възникнали много по-късно от така посочената дата на влизане в страната. Липсвало и конкретизация на разпореждането, което следвало да се изпълни. Не било ясно кога, как, защо и на какво основание било издадено от Директора на РДГП Смолян. Не било ясно и спрямо кого следвало да предприеме последващ контрол жалбоподателя, кога и как е следвало да осъществи този контрол. Противоречива била позицията на наказващия орган относно това какви са нарушенията на жалбоподателя и колко на брой са. Описани в заповедта били нарушения по чл.194, ал.1, т.1 и по т.2 от ЗМВР, но не бил ясни по съдържание от гледна точка на фактите и обстоятелствата, а и били санкционирани само с едно нарушение, като липсвало изявление за налагане на общо наказание по реда на чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР. Липсвали мотиви относно наличието на субективна страна на твърдените нарушения. В противоречие с чл.206, ал.2 от ЗМВР било определено като вид и размер наказанието. Допуснато било и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не били спазени предвидените от закона срокове, не била връчена и заповед, от която жалбоподателят да разбере за воденото дисциплинарно производство и изисканите обяснения не били във връзка с конкретиката на случая. Не били налице фактически и правни основания за издаване на заповедта, тъй като от жалбоподателя не било извършено нарушение на трудовата дисциплина. Твърденията в заповедта били неверни и не почивали на конкретни факти и доказателства. Заповедта била несправедлива и не съответствала на целта на закона. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед №4074з-165/15.02.2024г. на ВПД Директор на РГДП Смолян при Главна Дирекция Гранична полиция, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на РГДП Смолян при Главна Дирекция Гранична полиция, не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

До Директор РДГП Смолян е постъпила Докладна записка вх.№4537-18181 от 08.11.2023г. от Началник ГПУ Ново село, в която били изложени данни относно извършена проверка на 05.11.2023г. на пристигнала за влизане в страната с лек автомобил турска гражданка, за която при извършената проверка в багажното на автомобила било установено листна маса, наподобяваща марихуана.

Съставена е Докладна записка във връзка със случая – рег.№4537р-20703/13.12.2023г. на Началник ГПУ Ново село, адресирана до Директор РДГП Смолян, с оглед извършена проверка на изпълнение на разпореждане за разширяване на информация по установен случай. Сочи, че на 06.11.2023г. било разпределено организирането на изпълнението на задача на Г.Ф., като му било сведено разпореденото от Директор РД ГП Смолян да се открие ДОРП по факт и да се разшири информацията, вкл. по реда на ЗЕС. Установено било на 13.12.2023г. след изискан доклад от Директор РД ГП Смолян, че Ф. е в отпуск, а по случая работи инсп.Ч.. Установено било, че информацията била разширена до ниво действия, разпоредени с постановление на разследващия полицай /преглед видеонаблюдение, справки/ Справки по реда на ЗЕС не били организирани и извършени, тъй като служителят, при който имало открито дело, бил в дългосрочен отпуск по болест и материалите по случая не били приобщени; относно действията по ЗЕС, то картата не била с български номер и те не можело да се извършат. Освен това инсп.Ч., който бил в отпуск, допълнил, че бил получил и допълнителна информация по линия на изпратени запитвания до гръцки и турски полицейски органи. Последният отрекъл да му било разпоредено откриване на ДОРП по факт и разширяване на информацията по реда на ЗЕС, поради което не бил извършвал действия в тази насока по своя инициатива.

Издадена е Заповед №4074з-1761 от 15.12.2023г. – за извършване на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, като се сочи изрично, че не е известен извършителя. Определен е състав на комисия и срок на проверката – до 19.01.2024г., като със заповедта на 11.01.2024г. са запознати жалбоподателят Ф. и инсп.Ч..

На 10.01.2024г. са изготвени покани до Г.Ф. и К.Ч., връчени на 11.01.2024г. – за даване на писмени обяснения относно установения случай на 05.11.2023г., като са формулирани конкретни въпроси относно получените разпореждания от Началник ГПУ, предприетите действия, разпределяне на работата, осъществяване на последващ контрол на поставените задачи за изпълнение, докладите за изпълнение на разпореденото и причините за неизпълнение на разпореждането на Директор РДГП Смолян за откриване на ДОРП /факт/.

С рег.№4537р-702 от 11.01.2023г. е заведено Сведение от Г.Ф., който сочи, че през ноември /не помни дата/ получил разпореждане от Началник ГПУ, който му предал думите на Директор РДГП Смолян да бъде открито ДОРП по факт, като предал разпореждането на служителя от ГОИД, работещ по случая и докладвал, че разпореждането било предадено дословно на инсп.Ч.. Излага наблюдения и относно утежнен работен процес във връзка с трима работещи служители, утежняване с командировки, разпокъсване на състава и кратките срокове за изпълнение и влияние на изготвените документи за последните 6 месеца на работния процес в групата.

Съгласно дадените Сведения от инсп.Ч. – рег.№4537р-703/11.01.2024г., разбрал за случая и се явил на място, като провел беседа и снел писмени обяснения от турската гражданка, който посочва подробно. Спомня си, че докладвал на Началника на ГПУ Ново село и на Началника на ГОИД ГПУ Ново село, така и на ст.разсл.полицай – с цел предприемане на допълнителни действия. Заявява, че бил спазвал всички разпореждания, но не си спомнял да му е давано разпореждане да отваря ДОРП по факт.

В изпълнение на посочената заповед Заповед №4074з-1761 от 15.12.2023г. е съставена Справка рег.№4074р-1063 от 18.01.2024г., като са направени изводи след обсъждане на докладната записка и сведенията относно възприето от ръководния състав на ГПУ разпореждане за откриване на ДОРП по факт, както и относно наличие на неизпълнението му от Ф. към служителя, работещ по случая /Ч./. Посочено е, че Г. Ф. не е изпълнил служебни задължения – разпореждане на Директора на РДГП Смолян и на Началника на ГПУ Ново село, както и не бил осъществил последващ контрол на подчинения му служител, като се предлага на основание чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР във вр. с чл.200, ал.1, т.11 и т.6 от ЗМВР да се наложи дисциплинарно наказание.

На 24.01.2024г. Г.Ф. се запознал със справката.

След запознаването със справката и след Покана рег.№4074р-1262 от 23.01.2024г. жалбоподателят Ф. депозира Обяснения рег.№4537р-1634 от 25.01.2024г. – л.24 от делото, като сочи, че оспорва вмененото му като вина и не разбира направените констатации; нямало фактически и законови основания да бъде наказан, като иска прекратяване на дисциплинарната проверка.

Видно от Становище №4074р-1475 от 29.01.2024г.дисциплинарната комисия предлага да не се вземат под внимание направените възражения и да се реализира дисциплинарната отговорност.

С оспорената Заповед №4074з-165/15.02.2024г. на ВПД Директор РД ГП Смолян при Главна Дирекция Гранична полиция на основание чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР на ст.инсп.Г. М. Ф.– Началник на ГОИД от ГПУ Ново село при РДГП Смолян е наложено дисциплинарно наказание Порицание за срок от шест месеца. В заповедта се от фактическа страна се сочи, че при случай от 05.11.2023г. разпореждането от Директор РДГП Смолян за откриване на ДОРП по факт и разширяване на информацията било възприето от ръководния състав на ГПУ, но не било изпълнено и като доказателство за това се сочи ДЗ на Началник ГПУ и сведения на служителите Ф. и Ч.. Изрично се сочи, че дори да се приеме, че Ф. е разпоредил на Ч. откриването на делото, то Ф. не е осъществил последващ контрол. При така установеното е направен извод, че Г.Ф. не е изпълнил разпореждане на Директора РГДП Смолян и Началника на ГПУ Ново село, както и не е осъществил последващ контрол на подчинения му служител в нарушение на основно свое длъжностно задължение /организира изпълнението на заповедите на министъра, заместник-министрите, главния секретар на МВР, директорите на ГДГП и РДГП и Началника на ГПУ, свързани с ОИД/, което е вменено с длъжностна характеристика рег.№3282р-17255/14.08.2015г., утвърдена със Заповед №3282з-2084/19.08.2015г. на Дриектор ГД ГП, което е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 – неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; и т.2 от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, което е съставомерно по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР /неизпълнение на служебните задължения или на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и преките ръководители/. Прието е, че като не изпълнил разпореждане на Директора РГДП Смолян и Началника на ГПУ Ново село, както и не е осъществил последващ контрол в нарушение на свое основно задължение по длъжностно характеристика, е осъществено съставомерно нарушение по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, и на т.6 от ЗМВР – неупражняване на контрол над подчинени, поради което е наложено наказание Порицание за срок от 6 месеца. Обсъдена е тежестта на нарушението, настъпилите последици, обстоятелства, при които е извършено нарушението, формата на вината – без посочване, цялостното поведение, като е отразено, че Ф. няма дисциплинарни наказания. Обсъдено е, че сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР не са изтекли.

По делото са представени Заповед №8121к-7700 от 24.08.2023г. на МрВР, с която Т.Ч. е временно преназначен на длъжност Директор РД ГП Смолян, длъжностна характеристика на Началник ГОИД, кадрова справка на инсп.Ч..

Заповедта е връчена на служителя на 15.03.2024г., а жалбата срещу заповедта е подадена до Административен съд Хасково на 21.03.2024г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в установения от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената Заповед №4074з-165/15.02.2024г. на ВПД Директор на РГДП Смолян при Главна Дирекция Гранична полиция е издадена от материално компетентния дисциплинарнонаказващ орган по чл.204, т.4 от ЗМВР. Няма спор по делото, че към датата на издаване на заповедта жалбоподателят е заемал длъжността Началник на Група Оперативно-издирвателна дейност от ГПУ Ново село при РДГП Смолян, като с оглед вида на наложеното дисциплинарно наказание /порицание/, същото е в рамките на правомощията на служител на ръководна длъжност – Директор на РГДП Смолян при Главна Дирекция Гранична полиция, какъвто е ответникът.

Заповедта е издадена в писмена форма. Същата обаче не съдържа всички изискуеми по силата на чл.210, ал.1 от ЗВМР реквизити. Съгласно тази норма, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая дисциплинарното наказание е наложено с писмена заповед, в която не е посочено времето и мястото на извършване на нарушението. Описани са фактическите обстоятелства, свързани с извършена проверка на 05.11.2023г. на пристигнала за влизане в страната с лек автомобил турска гражданка, но няма никаква яснота относно даденото разпореждане – не е ясно на коя дата е издадено; кой е разпоредил изпълнение на Ф., доколкото неколкократно в заповедта се сочи, че Г.Ф. не е изпълнил разпореждане на Директора РГДП Смолян и Началника на ГПУ Ново село, а в този смисъл и дали има не едно, а две разпореждания; напълно неясно и неустановено е има ли срок за изпълнение на разпореденото и кога е настъпило установеното неизпълнение, а още повече, че по отношение неизпълнението има изрично изложена вероятност, че дори да е било изпълнено, то не е последвал контрол на изпълнението от Ф.. Въпреки посочването на дата на проверката на влизащата в страната гражданка и описателното излагане на последващи обстоятелства, свързани със служебната дейност на посочените лица – Ф. и Ч., то в оспорената заповед няма конкретизация за времето – датата, на която се приема от ответника, че Ф. не е изпълнил задълженията си или да осъществи контрол, както не е посочено и мястото на извършване, което не следва да бъде извличано при настоящия съдебен контрол по тълкувателен път. Липсващите реквизити на заповедта са съществени, тъй като с оглед разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР имат отношение към спазването на процесуалните правила по издаването на акт от вида на оспорения, както и конкретно за спазването на сроковете за издаването му. Коя дата или период са приети от дисциплинарния орган за установени като дата на извършване на дисциплинарното нарушение не може да бъде установено и от съдържанието на другите актове, част от административната преписка по издаване на заповедта. Липсата на изискуеми реквизити от съдържанието на акта е съществено нарушение на изискването за спазване на установената му форма, което препятства възможността да се извърши пълна и адекватна преценка за съответствието на акта с процесуалните правила и материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната му.

Тъй като в оспорената заповед няма посочена дата на извършване на нарушение, то е невъзможно да бъде извършена съдебна проверка и относно сроковете по чл.195 от ЗМВР.

Освен това от съдържанието на обжалваната заповед не се установя за какво нарушение е наложеното наказание, макар да се описва подробно обстоятелствената страна и фактите, които са установени при проверката. Както от описателното изложение на приетото за нарушение, така и от сочената правна квалификация се установяват две нарушения – неизпълнение на разпореждане и неосъществяване на контрол, подведени по чл.194, ал.2, т.1 и т.2, съставомерни по чл.200, ал.1, т.11 и т.6 от ЗМВР. Това са две различни нарушения, осъществяващи се с две различни изпълнителни деяния и чрез различно поведение, които са изрично посочени като такива. В случая обаче за двете е наложено едно наказание, като дори липсва изявление за налагане на едно общо наказание по реда на чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР. Не е възможно да се установи чрез тълкуване за кое от тях се приема от дисциплинарнонаказващия, че е осъществяващо нарушението, за което е наложено наказание. Липсата на ясно, конкретно и недаващо основание за многозначно тълкуване дисциплинарно обвинение представлява съществено нарушаване правото на служителя да се защити. Формулирането на дисциплинарно обвинение трябва да бъде по начин, съответстващ от обективна и от субективна страна на деянието и на материалноправната норма, която го определя като дисциплинарно нарушение.

На последно място, съдът счита, че оспорената заповед е издадена и в несъответствие с целта на закона - дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно установено и доказано дисциплинарно нарушение, извършено от служителя, като наказанието е определено в законосъобразно протекла дисциплинарна процедура.

В този смисъл съдът намира, че са налице отменителните основания по чл.146, т.2, т.3 и т.5 от АПК, а така жалбата като основателна следва да се уважи.

С оглед крайния извод на съда на жалбоподателя следва да бъдат изплатени от ответника направените по делото разноски, представляващи 10 лева за държавна такса, възнаграждение за адвокат – 1000,00 лева. По отношение определения размер за адвокатско възнаграждение следва да се има предвид, че възражението за прекомерност е направено от ответната страна едва в писмена защита, постъпила след обявяване на делото за решаване.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Г. М. Ф. от [населено място] срещу Заповед №4074з-165/15.02.2024г. на ВПД Директор на РГДП Смолян при Главна Дирекция Гранична полиция, с която му е наложено дисциплинарно наказание Порицание за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Главна дирекция Гранична полиция да заплати на Г. М. Ф. от [населено място], [ЕГН], направените по делото разноски общо от 1010,00 лева.

Решението е окончателно и на основание чл.211 от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване.