№ 231
гр. Варна, 30.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Д.а
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно частно
търговско дело № 20223001000100 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, образувано по частна
жалба подадена от Д. СТ. Д. от гр. Шумен, срещу определение №
260138/09.12.2021г. постановено по в.гр.д. № 1/2021 год. по описа на ОС -
Силистра, с което съдът е върнал депозираната от Д. Ст. Д. въззивна жалба
срещу постановеното по гр.д. № 671/2019г. по описа на ШОС решение №
415/07.07.2020г. и е прекратил производството по делото.
В предявената частна жалба се поддържат доводи за неправилност на
постановения съдебен акт.
Насрещната страна - „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД в срока по чл. 276, ал.1 ГПК e депозирала писмен отговор, с който
изразява подробни съображения за неоснователност на частната жалба.
Претендира присъждане на разноски.
Частната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за
това са следните:
Производството е образувано по депозирана пред РС-Шумен искова
молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“
ЕООД-гр. София против Д. СТ. Д. от гр. Шумен с правно основани чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК. С решение № 415/07.07.2020г. по гр.д. № 671/2019г. ШРС е
1
уважил частично исковата претенция. Жалбоподателят е уведомен за
изготвеното решение на 15.07.2020г. чрез адв. К.. Въззивното производство
пред СОС, определен като компетентен по арг. на чл. 23, ал. 3 ГПК, е било
образувано по въззивна жалба на Д. Ст. Д., депозирана в законоустановения
срок чрез адв. М. К. (вх. № 11043/30.07.2020г. по вх. рег. на РС-Шумен), при
условията на чл. 62, ал. 2 ГПК.
На първо място, с определение № 211/19.07.2021г. постановено по
ч.в.т.д. № 420/2021г. по описа на ВАпС е прието, че по делото не е налице
надлежно упълномощаване на адв. К. по смисъла на чл. 33 ГПК, предвид
липсата на пълномощно в материалите по делото. Няма данни и за устно
упълномощаване на адвоката, отразено в протокола от проведените о.с.з. по
реда на чл. 33, изр. 3 ГПК, както и за потвърждаване действията на адвокат-
пълномощника по см. на чл. 101 ГПК. Гореизложените констатации по
отношение представителната власт на адв. К. са останали непроменени и към
момента на прекратяване на производството по делото с обжалваното с
настоящата частна жалба определение № 260138/09.12.2021г. по в.гр.д. №
1/2021 год. по описа на ОС – Силистра. На следващо място, с определение №
438/08.11.2021г. по ч.в.т.д. № 637/2021г. по описа на ВАпС е прието, че
първоначално даденият с определение 260013/15.01.2021г. по в.д. № 1/2021г.
на СОС срок за изпълнение по чл. 129, ал. 2 ГПК не е започнал да тече от
отбелязаната в призовката дата, тъй като страната не е надлежно уведомена за
дадените указания за представяне на доказателства за довнасяне на
дължимата държавна такса по силата на призовка, л.13 от делото на СОС.
Администриращият жалбата съд с последващо разпореждане №
260238/16.11.2021г. по в.гр.д. № 1/2021г. на СОС е дал повторни указания на
страната касателно привеждането на въззивната жалба съобразно законовите
изисквания, като за целта се представят доказателства за довнесена държавна
такса в размер на 353,11 лв. за въззивно обжалване, както и за наличието на
учреден мандат на адв. К., респ. да се потвърдят извършените от нея
процесуални действия, в т.ч. (но не само) по депозиране на въззивната жалба.
Съобщението, ведно с препис от разпореждането, са изпратени лично на Д.
Ст. Д. и са редовно връчени лично на адресата на 29.11.2021г. С молба вх. №
262152/08.12.2021г. по вх. рег. на СОС, депозирана лично от Д. Ст. Д. при
условията на чл. 62, ал. 2 ГПК, с п.кл. 06.12.2021г., е изразено становище за
вече изпълнени указания на ШРС за внасяне на определената от същия
2
държавна такса за въззивно обжалване, а касателно указанията по см. на чл.
101 ГПК жалбоподателят твърди, че са налице легитимни правомощия на адв.
К.. Към молбата не са представени доказателства, подкрепящи изложените в
същата твърдения. С определение № 260138/09.12.2021г. по в.гр.д.№ 1/2021
год. СОС е върнал депозираната от Д. СТ. Д. въззивна жалба поради
непривеждането й в съответствие със законовите изисквания в указанията за
това срок, както и е прекратил производството по делото предвид
нередовността на въззивната жалба, по която същото е образувано.
За пълнота, следва да бъде отбелязано, че в производството по чл. 274 и
сл. ГПК ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат. Приложение следва да
намерят разрешенията дадени с ТР № 6/15.01.2019г. на ВКС по тълк. д. №
6/2017 г., ОСГТК, съгласно което въззивният съд в производството по чл. 274
и сл. ГПК не е обвързан от изложените в частната жалба оплаквания, като
разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими
към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище
по предмета на производството и да се произнася по неговото същество.
Касателно дължимата държавна такса за въззивно обжалване, същата възлиза
в размер на 486,98 лв., от които по делото има доказателства за внесени
133,87 лв., респ. необходимо е довнасянето на още 353,11 лв., което
жалбоподателят е отказал да изпълни. По отношение представителната власт
на адв. К. настоящата инстанция вече се е произнесла с горецитираното
определение по ч.в.т.д. № 637/2021г., възприемайки, че по делото липсват
доказателства за надлежно учреден мандат на адв. К.. В този смисъл,
констатациите на СОС за нередовност на въззивната жалба, по която е
образувано производството по в.гр.д. № 1/2021г., са правилни.
След извършена преценка на материалите по делото, настоящият състав
на ВАпС намира, че е налице хипотезата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като в
законоустановения срок страната не е изпълнила дадените с разпореждане №
260238/16.11.2021г. по в.гр.д. № 1/2021г. на СОС указания по привеждане
въззивната жалба съобразно законовите изисквания. Нещо повече, налице е
отказ от изпълнение указанията на СОС. При все това, на жалбоподателя
изрично е било указано, че в случай на неизпълнение дадените указания,
жалбата ще бъде върната. Срокът по привеждане въззивната жалба съобразно
3
законовите изисквания е изтекъл на 06.12.2021г., поради което след тази дата,
като останала неприведена съобразно законовите изисквания, при липсата на
доказателства за отправено до съда искане за продължаване на срока,
въззивната жалба подлежи на връщане по арг. на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение, с което въззивната
жалба на Д. СТ. Д. е върната като нередовна, а образуваното по нея
производство – прекратено, се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, на
насрещната страна „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД-гр. София следва да се присъдят разноски за
настоящото производство, каквото и искане има направено в депозирания по
частната жалба писмен отговор. На осн. чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
производства по частни жалби за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията са 1/3 (420,14лв.), от
минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса
на страната (1 260,41 лв.), но не по-малко от предвиденото в чл. 11 от
Наредбата (за изготвяне на частни жалби-200лв.). В случая страната е
претендирала разноски за ю.к. в размер на 360 лв. и при липса на възражение
за прекомерност, съдът намира искането за основателно и адекватно на
законовата рамка.
За пълнота, съобразно изложеното в отговора на частната жалба,
доколкото в същия има отправено до съда искане касателно задължаване
жалбоподателя да посочи банкова сметка, съдът намира, че не е сезирана с
надлежно искане, а още по-малко е компетентен да се произнесе, доколкото
разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК касае исковото производство, като
настоящата инстанция не е сезирана по реда на чл. 258 и сл. ГПК, а по реда на
чл. 274 и сл. ГПК и то касателно частна жалба срещу акт за връщане на
въззивна жалба, поради което и не са налице основания за даване указания в
този смисъл, касаещи съдържанието на исковата молба. При все това, липсата
на банкова сметка не води до нередовност нито на исковата молба, а още
повече на частната жалба. Съгласно възприетото в определение №
650/19.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 1256/2018 г., II т. о., ТК, при отсъствие на
изрично препращане в чл. 127, ал. 2 ГПК към чл. 127, ал. 4 ГПК пропускът на
4
ищеца да посочи банкова сметка или друг начин на плащане не може да се
квалифицира като нередовност на исковата молба, чието неотстраняване би
обусловило връщане на молбата или недопустимост на постановеното по нея
съдебно решение. Не на последно място, разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 6 от
ГПК, според която решението следва да съдържа банкова сметка, по която да
се преведат присъдените суми, следва да се тълкува във връзка с
разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК, според която по осъдителен иск за
парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин на плащане.
Това изискване е неприложимо към исковите молби, с които са предявени
само установителни или конститутивни искове, съответно в тези
производства ищецът не дължи посочване на банкова сметка, дори и когато
му се присъждат разноски за производството /в този см. определение №
27/20.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1825/2020 г., I т. о., ТК/.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260138/09.12.2021г. постановено по
в.гр.д. № 1/2021 год. по описа на ОС - Силистра, с което е върната въззивната
жалба на Д. СТ. Д. от гр.Шумен с вх. № 11013/30.07.2020г. по вх. рег. на
ШРС.
ОСЪЖДА Д. СТ. Д. от гр.Шумен, с ЕГН **********, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД-гр.
София, представлявано от Т.Я.К., чрез ю.к. Д.А., 360 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при
условията на чл.280, ал.1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5