№ 9**
гр. Русе, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря С.С.И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
202***520**0408 по описа за 2021 година
М. К. М. заявява, че „Пресгрупа Утро“ ЕООД е издател на русенския вестник „Утро“.
В бр.21 от 28.01.2016г., в нарушение разпоредби на Закона за защита на личните
данни (ЗЗЛД), ответникът публикувал статия, касаеща ищеца (тогава малолетен) и неговата
майка. Материалът, озаглавен: „Наказание „забележка“ изправи пред съда училищен
директор“, излязъл по повод обжалване пред Административен съд – Русе на издадена от
директора на СОУЕЕ „Св.Константин – Кирил Философ“ заповед за налагане наказание на
М.М. – по това време ученик в седми клас на училището. Статията била оповестена на
първа страница на вестника и поместена с пълния си текст в раздел „Общество“ на пета
страница, като издателят вмъкнал факсимиле на изявление, отправено предния ден до
вестника от Н.М. – майка на ищеца. Молителят пояснява, че изявлението е направено, след
като Н.М. била потърсена в работно време на служебния й телефон в Окръжна прокуратура
– Русе от представител на вестника – Н.П., като журналистът поискал обяснение за
подадената жалба. В разговора, Н.М. била уведомена, че ще последва публикация. С
изявлението си до вестника, майката изразила становището си и изрично заявила, че се
противопоставя на публикуването във вестника на лични данни – нейни и на малолетното й
дете. Въпреки това, ответникът публикувал факсимиле на изявлението й, в което ясно се
виждали имената и адреса й, респективно адреса на детето.
Ищецът счита, че с действието си „Пресгрупа Утро“ ЕООД нарушило редица норми
на ЗЗЛД, с оглед което била сезирана Комисията за ЗЛД и образувана преписка №***г.
Комисията установила нарушение разпоредбите на закона от страна на вестника, но при
неправилна материална квалификация. Решението й било обжалвано, както от Н.М. и сина
й, така и от вестника. Образуваното съдебно производство достигнало касационна
1
инстанция. С влязло в сила Решение №***/22.07.2019г. по АД №***/2018г. ВАС, 5-о приел,
че ответното дружество е извършило нарушения по чл.2, ал.2, т.1, т.3 и т.5 (отм. ДВ, бр.17
от 2019г.) на ЗЗДЛ, които се изразяват в: „публикуването на достатъчно лични данни, които
дават възможност да се индивидуализира личността на детето и неговата майка, чрез
посочване на училището, класа, в който учи, което е индиция за възрастта му, двете имена и
професията на майката, като отделно при публикуване на писмото й е видим подписът й“.
Въз основа изнесените обстоятелства, М.М. приема, че след като е налице установено
от съд противоправно деяние, за ответника се поражда гражданскоправна отговорност да
обезщети причинените му вреди.
Развива правни съображения, досежно приложение разпоредбата на чл.49 ЗЗД.
Пояснява, че инициираното от Н.М. административно производство не е било
насочено към конкретен учител/и, а касаело административна процедура и възпитание да се
защитава достойнството на детето. Директорът на СОУЕЕ бил ангажиран със случая като
административен орган, а не като учител. Ответникът превратно представил в статията
гледната точка на майката: не като несъгласието й с административен акт, а като проявено
неуважение към педагозите. Неправилното изложение на фактите предизвикало множество
обществени обаждания по радиото и допълнителни статии в медиите, които представяли
негативни спрямо нейното поведение позиции на учители и училищни директори и това
довело до уронване професионалния и родителски авторитет.
След 28.01.2016г. ответникът продължил поредицата за деградацията на българските
родители и техните деца, публикувайки статии, чието съдържание косвено оказвало
негативно въздействие върху ищеца. По този начин упорито и умишлено наложил и
затвърдил тезата, че М.М. е виновен, за което трябва да понесе срама на наказанието,
наложено публично чрез медийни и обществени дебати и че като прокурор в РОП, майка му
се възползва от служебното си положение, за да издейства „привилегировано разрешаване“
и безнаказаност.
През годините ищецът изпитвал чувство на вина, че е станал причина и е въвлякъл
своята майка в тази ситуация. Той и семейството му понасяли неизброими хули, укори и
обиди от различни субекти. Бащата на ищеца изживял сериозни притеснения за сина си.
Статията, позволяваща да се идентифицират М. и Н.М. предизвикала множество негативни
реакции сред близки и познати, които се доверили на информацията в русенския официоз и
които осъждали поведението им.
Освен писмения вариант, вестникът поместил статията и в електронното си издание,
като осигурил достъп на читателите до коментари. Това провокирало вълна на обществено
недоволство на напълно непознати лица, които открито отправяли заплахи към ищеца,
когото „вместо да накажат и набият, се били втурнали да защитават с процесуални хватки“.
Въпреки многобройните агресивни коментари, ответникът премахнал статията едва година
по-късно, а в електронното издание – след четири години.
Негативните и агресивни отзиви травмирали изключително много детето, което
започнало да се страхува за безопасността си. Продължителната умишлена кампания на в-к
„Утро“ предизвикала тежки последици за него. Разпространението на личните му данни
2
засегнало усещането му за сигурност и създало у него непрестанно чувство за безпокойство.
Публикуването на адреса, на който живее семейството, го поставило в реален риск, тъй като
по същото време срещу майка му и него имало сигнал в РОП за подготвяно убийство, а и в
качеството й на прокурор подобна информация я правела изключително уязвима от
евентуално отмъщение на лица, срещу които е водила наказателни производства. Учители,
които не преподавали на ищеца, заели изключително негативна позиция спрямо него и
майка му, като изказвали упреци и нападки не само срещу него, но и срещу всеки ученик
(свидетел на случилото се), който се опитвал да го защити. В страниците се съдържали
активни призиви за саморазправа и линч на М., като единствена възпитателна мярка, която
би могла да му повлияе. Това създало у него стрес, страх и безпокойство. През 2017г.
семейството напуснало България, като една от причините била именно негативната
обществена реакция, резултат от статията на в-к „Утро“ и желанието на родителите да
предоставят на сина си здравословна и безопасна среда за образование и живот.
Преди публикацията, М.М. бил отличен ученик и спортист с постижения, като самото
училище неведнъж изтъквало качествата му и се гордеело, че ищецът е негов възпитаник.
Към момента на публикацията ищецът бил малолетно дете. С действията си,
ответникът проявил незачитане личното право на детето да потърси защита, игнорирал
личността му, създал чувство за невъзможност да изрази своето мнение, поради
агресивността на предприетата срещу него и майка му кампания. Накърнил доброто му име,
лична чест и достойнство. Личността на ищеца била поставена в реална опасност за живота
и заради заплахата, получена на работното място на неговата майка. В относително
продължителен период от време, М. поискал да бъде изпращан и посрещан от училище от
родителите си, защото се притеснявал за себе си. Получил усещане, че завинаги е унизен и
компрометиран. Отказал се от спортните изяви, уроците по китара и от мечтата си да има
собствена група, с която да изнася концерти. Прекъснал участието си и във всякакви други
извънкласни занимания. Непрекъснато чувствал вина, че е допринесъл за проблемите на
родителите си. Търпял публично злепоставяне и унижение, обидни квалификации: „леке“,
„келеш“ и др.
Ищецът счита, че изживените негативни емоции, депресивни състояния, душевни
терзания, страх, безпокойство, срам и омерзение, обидите и отхвърлянето му от учители и
съученици, промяната в поведението му, отказът от любими занимания, съставляват
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от статията, публикувана от
ответника, които оценява на 7000 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Пресгрупа Утро“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Константин Иречек“№6,
представлявано от управителя Милена Дякова да му заплати сумата 7000 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.01.2016г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „Пресгрупа Утро“ ЕООД е депозирал отговор
на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите
3
претенции.
Счита, че ищцовата страна прави неправилна интерпретация на извършено
нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД и установеното такова с Решение на КЗЛД.
Оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства, като твърди, че голяма
част от тях са неотносими към спора.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
В бр.21 на вестник „Утро“ от 28.01.2016г е публикувана статия, озаглавена:
„Наказание „забележка“ изправи пред съда училищен директор“, в която, без да се
споменават имената на участвалите в произшествието ученици, е описано случилото се в
СОУ за европейски езици „Св.Константин – Кирил Философ“, но се сочи, че тези ученици са
от 7-ми клас и са санкционирани за провинението си с наказание „забележка“. Материалът
запознава читателите с реакцията на майката на един от учениците към наказанието на
детето й, чрез обжалване заповедта за налагането му пред административен съд. Поместено
е факсимиле на писмо до редакцията, в което ясно е заявено искането на Н.М. (майка на
ищеца) за запазване личните й данни (имена и месторабота). Изразено е категоричното й
несъгласие за разгласяване данни за сина й, на когото е наложено наказание „забележка“.
Писмото е оповестено, ведно с имената и адреса на подателя.
Приложени са коментари, свързани с публикацията, съдържащи негативни отзиви за
ищеца и неговата майка, от които е видно, че на читателите е станала известна професията
на Н.М..
Наложеното на ищеца наказания „забележка“ е отменено с Решение
№**/21.04.2016г., постановено по административно дело №671/2015г. по описа на
Административен съд – Русе.
С Решение №***/16 от 05.01.2017г., КЗЛД обявила жалба с рег.№***/23.03.2016г.
подадена от Н.Д. М. – в лично качество и в качеството й на законен представител на М. К.
М. срещу „Пресгрупа Утро“ ЕООД и СОУ за европейски езици „Св.Константин-Кирил
Философ“, за основателно по отношение на ответника и на основание чл.38, ал.2 и чл.42,
ал.9 от Закон за защита на личните данни, наложила на „Пресгрупа Утро“ ЕООД
административно наказание – имуществена санкция в размер на **00 лева, затова, че в
качеството си на администратор на лични данни дружеството обработило личните данни на
Н.Д. М. и сина й – М. К. М., в нарушение на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД.
По жалба на Н.М. и М.М. срещу Решение №***/16 от 05.01.2017г. на КЗЛД е
образувано дело №***/2017г. в Административен съд – София – град. Съдът се е произнесъл
с Решение №***/17.11.2017г., с което отхвърлил жалбата като неоснователна.
С влязло в сила съдебно решение №***/22.07.2019г., постановено по АД
№***/2018г., ВАС, 5-то отделение отменил решение №***/17.11.2017г. по АД №***/2017г.
на Административен съд – София - град, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Н.М. и К.
М., срещу решение №***/05.01.2017г. на КЗЛД, в частта, с която е обявила жалба с рег.
№***/23.03.2016г. на Н.М. за основателна по отношение на „Пресгрупа Утро“ ЕООД за
4
извършено нарушение по чл.23, ал.1 ЗЗЛД и на основание чл.38, ал.2 и чл.42, ал.9 ЗЗДЛ е
наложила на „Пресгрупа Утро“ ЕООД административно наказание – имуществена санкция,
за това, че в качеството си на администратор на лични данни е обработило личните данни на
Н.М. и сина й в нарушение на чл.23 ЗЗДЛ и върнал административната преписка на
Комисията за ново произнасяне, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на
решението. Съдът оставил в сила решение №***/17.11.2017г. по АД №***/2017г. на
Административен съд – София, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Н.М. срещу
решение №***/05.01.2017г. на КЗЛД, в частта, с която е обявила жалбата на Н.М. за
неоснователна по отношение СОУЕЕ. В мотивите на съдебния акт се сочи, че „Пресгрупа
Утро“ ЕООД не е предприело адекватни технически мерки да заличи адреса на
жалбоподателката и е допуснало публикуването на достатъчно лични данни, които дават
възможност да се индивидуализират личността на детето (ищец в настоящото производство)
и неговата майка. ВАС приема, че тези обстоятелства не са обсъдени от Комисията в
решението й в контекста на разпоредбата на чл.2, ал.2, т.1, т.3 и т.5 ЗЗЛД и неправилно е
възприет извод, че извършеното нарушение осъществява фактическия състав на чл.23, ал.1
ЗЗЛД.
След връщане на административната преписка, КЗЛД провела редовно заседание на
11.06.2020г. и след обсъждане фактите и обстоятелствата, изнесени в административното
производство обявила жалба рег.№***/23.03.2016г. подадена от Н.Д. М. и М. К. М. за
основателна по отношение „Пресгрупа Утро“ ЕООД за извършване неправомерно
обработване на личните данни на жалбоподателите чрез разпространението и съхранението
им в нарушение на чл.2, ал.2, т.3 и т.5 от ЗЗДЛ (отм.). Издала задължително предписание за
заличаване в три дневен срок от влизане на решението в сила, на личните данни на Н.Д. М.
и М. К. М., включително и от архива на електронния вариант на вестник „Утро“, достъпен в
Интернет, както и за представяне пред Комисията на неоспорими доказателства за
предприетите действия в изпълнение на даденото предписание – Решение №***/16 от
16.11.2020г.
В изпълнение на дадените от КЗЛД предписания, на 06.01.2021г. ответникът
уведомил Комисията, че е изпълнил указанията.
Срещу последното решение на КЗЛД е постъпила жалба от Н.М. и М.М., въз основа
която в Административен съд – Русе е образувано административно дело №***/2020г.,
приключило с Решение №***/29.03.2021г. Съдът приел за основателни възраженията на
жалбоподателите относно неправилното приложение на материалния закон, отменил
решението на Комисията и върнал преписка за ново произнасяне в отменената част, при
съобразяване указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
решението, касаещи разпоредбата на чл.2, ал.2, т.1, т.3 и т.5 ЗЗДЛ (отм.).
Ангажирани са доказателства, с които се установява, че през 20***г. лица, които
изтърпявали наказания по постановени присъди в Затвора – Белене, имали намерение да
избягат от затвора, „за да отмъстят“ на Н.М. – прокурор от ОП – Русе, като „отвлекат и
затрият нея и семейството й“ (удостоверение №3691/11.**.2021г. по описа на РОП).
Данни за претърпените от ищеца неимуществени вреди се съдържат в показанията на
5
И.А.А., Н.П.М. и Н.Д. М..
Свидетелите описват ищеца като умно, будно момче с много интереси. Посещавал
курсове по английски език; свирел на китара; участвал в отбора по стрелба с лък, където
печелел награди; тренирал баскетбол; интересувал се от карнавални техники. Проявявал се
като сърдечно и най-вече честно дете, възпитано в уважение към другите, дипломатично,
неконфликтно, отговорно. Родителите му го учели, че справедливостта е важна и може да
отстоява правата си, когато има аргументи. М.М. нямал проблеми с дисциплината в
училище, непрекъснато бил даван за пример. Бил жизнерадостен и инициативен. Уважавал
всички и се проявявал като защитник на децата в по-неравностойно положение.
Н.М. заявява, че статията във вестник „Утро“ потресла всички, тъй като случилото се
в училище било описано тенденциозно, „насочващо общественото мнение в посока на това,
все едно се търсеше конфликт между поколението, което възпитаваме, отношението на
родителите към учителите, правеше се асоциация със случки на вандализъм“. М.М. бил
обвинен в хулиганство, а майка му в това, че защитавайки сина си, провокира очакваната
безнаказаност на децата и изобщо в държавата като цяло. Била публикувана и молба на Н.М.
с искане да не бъдат съобщавани лични данни, като писмото било оповестено с нейните
имена и адрес, със странични забележки, че е юрист и ще използва всякакви похвати да го
защити. Статията била издадена в различни медии и предизвикала коментари, провокирани
от посоката, дадена в текста. В коментарите се съдържали много обиди лично към ищеца,
наричан „изверг“, а родителите му – психично болни. Някой от коментарите се отличавали с
изключителна жестокост, други били написани с ирония, а трети били насочени към
професията на майката в смисъл, че се търси безнаказаност и вратички да бъде отменено
наказанието. Според свидетелката статията не целяла да предизвика дебат по темата, тъй
като не показвала реално ситуацията, а навеждала на извод, че известна в града майка
защитава сина си неправилно. Публикацията предизвикала „публичен линч“ на М. и Н.М..
Последната твърди, че при прегледа на записа от камерите в училището се
установило, че М. не е участвал в инцидента – не е прескачал чина и не го е счупил.
Въпреки това директорката на СОУЕЕ заявила, че той на всяка цена трябва да бъде наказан,
за да стане мъж и не пожелала да изслуша ищеца, тъй като неговите чувства и емоции не я
вълнували. В тази връзка Н.М. сочи, че статията отразява невярна информация.
На 25.01.2016г. на служебния й телефон в РОП я потърсила Н.П.. С назидателен тон
обяснила, че се обажда във връзка с извършена от М. хулиганска проява в училище, при
която счупил чин, а майката, като прокурор завела дело срещу училището, като по този
начин уронвала престижа на педагозите. Въпреки изразеното от Н.М. становище, Н.П.
заявила, че детето е виновно. Изявленията и отношението на журналистката мотивирали
свидетелката писмено да уведоми редакцията, че не разрешава да бъдат публикувани
абсолютно никакви лични данни – нейни и на сина й, като цитирала в тази насока законови
разпоредби. Независимо от това, молбата й била публикувана в цялост, ведно с имената,
адреса и подписа й.
Н.М. пояснява, че статията в електронното издание на вестника била отворена за
коментари. Хората използвали грозни и обидни епитети, насочени към нея и сина й. Към
6
м.февруари 2016г. електронния вариант на статията имал около ** 000 посещения. Много
познати на свидетелката възприели проявата по начина, описан в статията и излагали
негативни и агресивни становища, насочени към детето. В кратък срок статията била
публикувана и във фейсбук страницата на училището. Някой създал нова фейсбук страница
озаглавена: „Да защитим авторитета на училището по европейски езици“, в която била
поместена и статията публикувана във вестник „Утро“. Ищецът бил наричан с всякакви
обидни епитети: изверг, нищожество, малоумник, хулиган и др.
М. бил запознат със статията и коментарите. Бил шокиран от случващото се. Статията
предизвикала съмнение у него дали изобщо правото се прилага след като той е малолетен.
Не можел да си обясни причината, поради която обществото умишлено се настройва срещу
него. Не разбирал защо не може да се защити, въпреки, че не е извършил проявата, която му
се приписва (в статията изрично било посочено, че той е виновен и презумпцията за
невинност не важи). Считал, че единствената причина, поради която е злепоставен в
обществото по този начин е длъжността, която майка му заемала, тъй като данни за другите
ученици – участници в инцидента не били публикувани.
Свидетелите обстойно описват негативните последици за ищеца от публикацията във
вестник „Утро“: М. станал тревожен; чувствал се неуверен; изпитвал неоправдан срам, че е
изложен по този начин и е навредил на своята майка; тревожел се за състоянието й предвид
заплахите, които били отправени към нея във връзка с длъжността, която заемала;
преустановил изцяло спортните си занимания, считайки, че е компрометиран; прекъснал
уроците по китара; изоставил мечтата си да създаде музикална група; станал изключително
затворен; посърнал; често плачел; чувствал се изолиран и самотен; спрял да се храни,
отслабнал; бил разочарован; изпитвал непрестанно чувство за безпокойство; страхувал се от
това, че всички знаят адреса му. Приятелите му започнали да се държат лошо с него,
придобил името на „хулиган“, наричали го „паркура“. Родители забранили на децата си да
контактуват с него. От училище отказали да го запишат на летен лагер. Хората го съдели
въз основа изложеното в статията, без да проверят фактите. Наложило се баща му да го
прибира от училище, тъй като семейството се притеснявало да не се осъществят заканите,
визирани в коментарите (имало призиви за насилие срещу него). Негативни последици
продължили изключително дълго и ищецът искал да се предприеме някаква промяна,
защото не се чувствал защитен. През 2017г. семейството се установило в чужбина, но и там,
българите, с които контактували узнали за статията и се наложило отново да се обяснява
цялата ситуация. Преди съдебното заседания М. помолил майка си да разкаже на всички
какво са му причинили, за да не пострадат и други деца.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по 49 и чл.84 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.49 ЗЗД:
Претендират вреди, претърпени вследствие статия, публикувана в бр.21 на вестник
„Утро“ от 28.01.2016г, под заглавие: „Наказание „забележка“ изправи пред съда училищен
директор“.
7
Съгласно чл.45 и следващите от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на
противното. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени,
явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността по чл.49 ЗЗД
има обезпечително-гаранционна функция. За успешно провеждане на претенцията с
посоченото правно основание, ищецът следва да ангажира доказателства, относно
предвидения от закона фактически състав на непозволеното увреждане – противоправно
поведение на длъжностни лица на възложителя на работата, което е в причинна връзка с
настъпването на вреди, които следва да бъдат установени от ищеца по основание и размер.
В този смисъл са и дадените от съда указания в доклада по делото.
При преценка дали е противоправно поведението на едно лице, от значение е и
признаването на абсолютните права, визирани в глава втора от Конституцията на Република
България: правото на живот, правото на лична свобода, неприкосновеност на личния живот
и др. Абсолютните права обезпечават защита срещу всеки. Когато деянието нарушава
абсолютно право на едно лице, например правото на неприкосновеност на личността,
неприкосновеността на личния живот и др., деянието е противоправно.
В практиката на ВКС е прието, че противоправността се изразява в такова поведение
(действие или бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната
връзка е необходимо, закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.
ВКС сочи, че противоправно поведение по смисъла на чл.45 ЗЗД е всяко действие или
бездействие, обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената обща
законова забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или
неимуществено благо на друго лице. Всяка негативна промяна в психическото състояние на
човека (отрицателно емоционално изживяване, душевно страдание) представлява
имуществена вреда по смисъла на чл.52, вр.чл.45 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.32, ал.1 от КРБ личният живот на гражданите е
неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му
живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Елемент от
правото на неприкосновеност на личния живот е правото на защита на личните данни (в
този смисъл Решение №13/***.09.2021г. по гражданско дело №4896/2019г. на ВКС, ІV г.о.).
Дефиниция на понятието „лични данни“ е дадена в чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) №2016/679 на
ЕП и Съвета: „всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или
физическо лице, което може да бъде идентифицирано; физическо лице, което може да бъди
идентифицирано е лице, което може да бъде идентифицирано пряко или непряко, по-
специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за
местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за
физическата, физиологическата, генетичната, психическата, умствената, икономическата,
културната или социална идентичност на това физическо лице“.
За да бъде законосъобразно, личните данни следва да бъдат обработвани въз основа
съгласието на съответния субект на данни или на друго легитимно основание, и „само и
доколкото е приложимо поне едно от предвидените“ в чл.6 от Регламента условия, нито от
8
които не е изпълнено.
В случая КЗЛД е установила, че „Пресгрупа Утро“ ЕООД е извършила неправомерно
обработване личните данни на ищеца и неговата майка, чрез разпространението и
съхранението им в нарушение разпоредбите на чл.2, ал.2 ЗЗЛД. Налице е неправомерно
деяние осъществено от журналист на ответното дружество при изнасяне информация
относно инцидент настъпил през м.ноември 2015г. в СОУЕЕ – гр.Русе. На следващо място
данните в статията навеждат на извод, че ищецът е участвал в „шумното забавление“, което
не е безобидно и с действията си увредил „школското имущество“. Това твърдение е
невярно, тъй като с показанията на свидетелите се установява, че М.М. не е бил участник в
играта „паркур“, факт констатиран след като родителите и директорът на училището са
прегледали записа от камерите в класната стая. Въпреки това е следвало да понесе
наказание за нарушение, което не е извършил. Очевидно, преди публикуване на статията,
журналистът не е извършил добросъвестно проверка, за да установи, че изложеното е вярно.
Нещо повече, „Пресгрупа Утро“ ЕООД е допуснало публикуването на достатъчно лични
данни (въпреки изричното противопоставяне на Н.М. – майка на малолетния към 2016г.
ищец), които са дали възможност да се индивидуализира личността на детето.
Начинът, по който ответникът поднесъл информацията за инцидента и реакцията на
майката, решила да оспори несправедливо наложеното наказание, довел до редица
негативни изказвания, които св.Н.М. квалифицира като обидни, иронични, изключително
жестоки. Правото свободно да се изразява и разпространява мнение не е абсолютно. То се
разпростира до пределите, след които се засягат други конституционни ценности, каквито са
доброто име и правата на другите граждани (чл.39, ал.2 КРБ). От коментарите е видно, че
обществото възприело меко казано критично действията на майката и поведението на
ищеца. Тези коментари са станали достояние и на М.М., който не можел да си обясни
причината, поради която „обществото умишлено се настройва срещу него“. Негативната
промяна в психическото състояние на ищеца, резултат от публикацията и реакцията на
читателите са описани подробно от Н.М. и Н.М..
С оглед изложеното съдът намира, че са установени елементите от фактическия
състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на „Пресгрупа
Утро“ ЕООД, предвид противоправното поведение на служител на дружеството. Установено
е наличието на претърпени неимуществени вреди от ищеца и причинна връзка между
деянието и вредите.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, което възмездява отрицателните емоционални преживявания, понесени от
увредения се определя на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост“ по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда при
определяне размера на обезщетението: вида и характера на увреждането; претърпените
страдания; периода, през който са търпени; жизнения стандарт в страната, като при
последния критерий се изхожда от принципната позиция, че присъждането на парично
обезщетение има за цел да репарира (доколкото е възможно) действително понесените от
9
увредения страдания и неудобства. Обективно по делото е установено, че вследствие
публикацията, довела до негативен отзвук в обществеността, М.М. претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални изживявания и душевни
страдания: станал тревожен; чувствал се неуверен; изпитвал неоправдан срам, че е изложен
по този начин и е навредил на своята майка; тревожел се за състоянието й предвид
заплахите, които били отправени към нея във връзка с длъжността, която заемала;
преустановил изцяло спортните си занимания, считайки, че е компрометиран; прекъснал
уроците по китара; изоставил мечтата си да създаде музикална група; станал изключително
затворен; посърнал; често плачел; чувствал се изолиран и самотен; спрял да се храни,
отслабнал; бил разочарован; изпитвал непрестанно чувство за безпокойство; страхувал се от
това, че всички знаят адреса му. Следва да се отчете, че личните данни, съдържащи се в
електронното издание на ответника са премахнати едва в началото на 2021г. и
предоставената от вестника информация е станала известна на широк кръг лица.
Съобразявайки страданията, емоционалните изживявания и неудобствата, които
ищецът, като дете е търпял в един значително продължителен период от време съдът счита,
че сумата 7000 лева е справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди.
Претенцията като доказана следва да бъде уважена изцяло.
По иска с правно основание чл.84 ЗЗД:
Искът за обезщетяване вреди от непозволено увреждане е паричен по своя характер.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от момента на
увреждащото действие. Акцесорната претенция се явява основателна и върху главницата
7000 лева следва да се присъди законна лихва, считано от 28.01.2016г. – датата на деликта до
окончателното й изплащане.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски, съразмерно с уважената част от иска. От представения списък по чл.80
ГПК е видно, че разноските на ищеца възлизат на 1151 лева – заплатени държавни такси,
възнаграждение за процесуално представителство, които следва да бъдат поети от
ответника.
Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПРЕСГРУПА УТРО“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“Константин Иречек“№6, представлявано от управителя Милена
Дякова да заплати на М. К. М., ЕГН ********** сумата 7000 лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, претърпени вследствие публикация в бр.21 на вестник
„Утро“ от 28.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2016г.
до окончателното й изплащане и 1151 лева – разноски по делото.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11