МОТИВИ: по НОХД №- 1222/18г по описа на ПОС.
Срещу подс. И.А.Р. е повдигнато
обвинение по чл. 343 ал.1 б. В, вр. чл. 342 ал.1,пр.3 от НК понеже на 25.09.2015г в гр.П.,при управление на лек автомобил „Опел Астра“ с дкн *** е нарушил правилата за
движението по пътищата в чл. 20 ал.1,
чл.6 т.1 от ЗдвП и чл. 31 ал.7 т.1 и т.4 от ППЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Ж. В. П..
Съдебното производство е протекло по реда на
гл. ХХVІІ НПК вр. чл. 371 т.2,тъй като подсъдимият признава вината си и фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези
факти.
Прокурорът поддържа обвинението и моли
да се наложи наказание при липсата
на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Счита,че наличните
смекчаващи обстоятелства минималното предвидено в закона наказание, при условията на чл. 58а ал.1 от НК, дават основание да се отложи по реда на чл. 66 от НК наказанието лишаване от свобода. Представя доводи да се наложи и наказанието по чл. 343г от НК в срок към предвидения максимум в закона.
Повереникът на частните
обвинители подкрепя изцяло правните съображенията на държавното обвинение, но не възприема необходимостта съобразно целите на
наказанието на подсъдимия да се налага наказание при условията на чл. 66, за което и частните обвинители изразяват своето
съгласие.
Подсъдимият признава
вината си и моли за справедлива присъда.
Съдът възоснова на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
С оглед възприетото основание от
съда, че направеното самопризнание от подс. Р. се подкрепя
от събраните в досъдебното производство
доказателства и е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се
ползва от самопризнанието, без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, то изложената фактическа обстановка в
обстоятелствената част на обвинителния акт изцяло се възприема за обоснована и от която е
установено следното:
На 25.09.2015г подс.Р. в качеството си на правоспособен водач и валидно свидетелство за управление на МПС,
категории В,М и АМ управлявал инкриминирания автомобил,като навлязъл в чертите на гр.П. по бул.
Цариградско шосе и в посока изток-запад, към центъра на града. При суха, изправна пътна настилка и ясна видимост
към 14.20 часа се приближил към регулираното със светофарна уредба кръстовище
на бул. Цариградско шосе и бул. Шести
септември със скорост около 54 км/ч.На
разстояние от около 103-104 метра от кръстовището в неговата посока
светнал жълт сигнал,а след това и червен.В този момент подсъдимият се придвижвал в средната от трите ленти за движение,но поради
намаляване на скоростта от движещите се пред него автомобили,които спирали на
кръстовището,той се пристроил в
най-лявата лента за движение и продължил своето движение през
кръстовището.Без да намали скоростта
си преминал същото,като загубил
управлението върху автомобил и се отклонил на ляво. С това се възкачил върху
левия-южен, уличен тротоар,който започвал веднага след кръстовището. В същото
време на този тротоар и до тревната площ,с лице в посока север и сградата на „Мото
Пфое“ се намирала пострадалата П.,която изчаквала възможността да пресече
булеварда през маркираната върху пътното платно пътека за преминаване на
пешеходци.При възкачването си върху уличния тротоар подс.Р. продължил
движението на управлявания от него автомобил и ударил с предната част на същия
пострадалата. Тя била отхвърлена в посока запад и паднала върху тревната площ.Последвал
удар между автомобила и стълб на
светофарната уредба и установяването му върху тревната площ. Последвало
съобщение по тел. 112,при което на проишествието се озовали автомобили на БМП и
сектор пътна полиция. Пострадалата и
подсъдимия били откарани в болнично заведение,като по пътя била
констатирана смъртта на П.. При
извършения оглед на автомобила, на
проишествието била констатирана
изправността на неговата спирачна система.
От
заключението на вещите лица по назначената тройна СМЕ се установява, че смъртта
на П. е настъпила в следствие на тежка,несъвместима с живота гръдна травма, с частично
травматично прекъсване на аортата
и масивен кръвоизлив в гръдната кухина,което
съвместно с останалите кръвоизливи
е довело до остра кръвозагуба и с това остра сърдечно-съдова
недостатъчност.Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Травматични
увреждания са причинени по механизъм на удар или върху твърд тъп предмет и добре отговарят да са
получени при автомобилна травма от
блъскане с лек автомобил.
От заключението на вещите лица по назначената комплексна АТЕ и останалите допълнителни
АТЕ-зи е установено мястото на удара,направлението на движение на лекия
автомобил и скоростта от 54 км/ч на
движение на автомобила в момента на удара. От циклограмата на светофарната
уредба е установено,че лекия автомобил е навлязъл в кръстовището около 3.9 секунди,след
като е светнал червения сигнал на светофара. От момента на сигнализирането на жълта
светлина за подс. Р.,до момента на неговото навлизане в кръстовището е изминал
период от 6.9 секунди,през което време той е изминал около 103.50 метра и с това
е имал техническата възможност да избегне проишествието. Със скоростта си на
придвижване от 54 км/ч. е можел да я
намали и спре преди да навлезе в кръстовището на жълт или червен
светофар.Напускането на уличното платно от подсъдимия е станало поради отклоняване на автомобила на ляво,чрез
управление на волана и с което е загубил управлението над автомобила.От
заключението на вещото лице по назначената допълнителна АТЕ се установява,че спирачния педал на автомобила е твърд,оказва
съпротивление при натиск,в спирачното казанче се намира необходимото количество
спирачна течност и не е констатиран теч в спирачната система. Тоест в момента на проишествието системата е била
изправна. С оглед установените условя преди и в момента на проишествието
подсъдимият е имал техническата възможност да установи автомобила преди да
навлезе в кръстовището ако е задействал спирачната система. От заключението по
назначена допълнителна АТЕ се
установява,че и при евентуална
внезапна повреда на спирачната
система,автомобилът се е намирал на достатъчно разстояние преди мястото на
удара да натисне няколкократно педала на спирачката и задейства ръчната
спирачка,за да спре преди мястото на
удара.
От заключението на СХЕ се установява, че в кръвта
на подсъдимия не е доказано наличие на алкохол.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по представените експертизи от досъдебното производство, като приема, че същите
са изготвени професионално и в съответствие с научните познания от съответната
област.
Описаната фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен
начин от показанията на всички свидетели дадени по хода на ДП,частично от обясненията на подс. Р.,в частта им
относно фактите извън причината за възникването на ПТП,което според него било
авария в спирачната система. На това основание съдът цени и останалите
писмени доказателства, приложени по делото: протокол за оглед на местопроишествие-л.20-22, фотоалбум-.л.23-37, протокл за оглед на ВД- л. 38-39,фотоалбум-л.
40-45,приемо-предавателен протокол-л. 46, справка за нарушител – л. 62,справка-л. 63, ,
удостоверение наследници - л.65-66,циклограма-л.-
69,схема за организация на движението-л.
70-71, застрахователна полица и други
документи.л.72-77, СМЕ на труп л. 85-90, АТЕ-л.94-117, АТЕ-л. 121-128, л. 132-137, СХЕ-л.141-143, АТЕ-л.
147-150,
свидетелство за съдимост – л.165 и
характеристична справка-л.166.
С оглед на така установената безспорна фактическа обстановка
съдът намира, че подс. Р. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 343 ал1 б.
В ,вр.
чл. 342 ал.1 пр.3 за това, че на 25.09.2015г в гр.Пловдив,при управление на лек автомобил „Опел Астра“ с дкн *** е нарушил правилата за
движението по пътищата в чл. 20 ал.1,
чл.6 т.1 от ЗдвП и чл. 31 ал.7 т.1 и т.4 от ППЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Ж. В. П..
От
обективна страна подсъдимият като водач на МПС
е осъществявал правомерно управлението
на МПС, тъй като е имал необходимата квалификация за управление на инкриминирания автомобил. Извършеното от него движение по пътното платно е станало в нарушение на правилата на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, който определя
задължението на водача на ПТП да осъществява непрекъснат контрол върху управляваното от него превозно
средство, както по време на движение, така и при спиране или краткотрайно
паркиране. От трайно установената съдебна практика е отчетено, че под законово
съобразено управление на превозното средство се разбира съобразяването от
водача на начина на движение и разположението на неговото средство както върху
пътя,така и извън него,наред с изискванията при тези действия на правилата за движение и
непрекъснатия контрол върху превозното средство, съобразяване с поведението на останалите участници в
движението и при пълното и своевременно съобразяване с пътните условия. Това в
случая е било и задължението пред подс.Р.
да контролира непрекъснато управляваното от него превозно средство,като възприема в пълнота
пътната обстановка пред неговия автомобил. Той а следвало точно и възможно
най-бързо да прецени основанието защо движещите се пред него автомобил намаляват
скоростта си и спират. В този случай характерните
особености на пътните условия са определяли неговото задължение своевременно да
възприеме наближаването на
кръстовище,което е било
регулирано със светофарна уредба и вземе решение,че не може да премине през
това кръстовище на разрешен зелен сигнал,след като бил подаден жълт светлинен сигнал. Вместо това и за да премине през кръстовището,насочил
автомобила си в най-лявата лента за движение и преминал кръстовището при
червен светлинен сигнал,напуснал лентата
за движение,като се отклонил още на ляво и изгубил управлението върху автомобила.От
тази обективна страна подсъдимият е следвало при основанията на чл.20 ал.1 и
чл. 6 т.1 от ЗДвП да преустанови
движението си преди кръстовището и с това да продължи контрола над автомобила,което не сторил.
Съдът не възприема съображенията на частното обвинение,че целите на наказанието могат да бъдат
постигнати единствено чрез ефективното изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода. Това искане е обосновано единствено върху тежестта на
причинения вредоносен резултат и не отмитат приоритетната сила на смекчаващите отговорността обстоятелства,поради
което не се възприема от съда.
Съдът не възприема
изложената от защитата теза,че възприетото от
прокурора заключение на вещото лице по извършената АТЕ относно
състоянието на спирачната система на автомобила след изминаването на период от
повече от а от една година е необосновано. Вещото лице,според съда е изложило
съображенията си възоснова на
приложение по делото протокол за оглед на ВД- инкриминирания автомобил и
констатираното състояние на спирачния педал непосредствено след ПТП. Направения
извод в това заключение обосновава,че от
техническа страна дори наличието
внезапна и временна повреда в спирачната система, непосредствено преди преминаване на
кръстовището е била налице техническа възможност подсъдимия да преустанови
движението на автомобила с помощта на ръчната спирачка.
От
субективна страна престъплението е осъществено по непредпазливост при допусната
небрежност от подсъдимия, тъй като не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При така посочената правна квалификация и след
като съдът се съобрази с целите на специалната и на генералната превенция и на
обстоятелствата на чл. 58а ал.1 от НК намира, че наказанието на подсъдимия следва да се определи
при наличието на значим превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства. Смекчаващи
обстоятелства се явяват чистото съдебно минало, много добри характеристични данни, обременено семейно
положение и чистосърдечно признаване на вината. Отегчаващи
отговорността обстоятелства се
явяват броя на допуснатите груби нарушения по ЗДвП,които се явяват основна
причина за причинения вредоносен резултат.
Най-справедливо е да се наложи наказание на предвидения от закона
минимум от две години лишаване от свобода по
реда на чл. 54 ал.1 от НК , което следва да бъде редуцирано при условията на чл.
58а ал.1 НК на една година и четири месеца лишаване
от свобода. Според съда целите на чл.
36 от НК могат да бъдат изпълнени с така определения размер на наказание
„лишаване от свобода“, тъй като същото се намира в съответствие с целите на
генералната и специална превенция за поправяне и превъзпитание на осъденото
лице към спазване на законите и превантивната и предупредителна роля върху
лицето и останалите членове на обществото. Налично установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства
не се явяват законово основание да се
приложи хипотезата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК Определеното при основанията на чл.
58 а ал.1 НК наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода е
справедливо и се явява значително под
предвидения в закона минимум от две години лишаване от свобода.
Съдът счита,че това обстоятелство се явява по-благоприятно за дееца,отколкото
приложението на нормата на чл. 55 от НК,за която не може да се направи
обоснован и законосъобразен правен извод,че и най-лекото предвидено в закона
наказание би се явило несъразмерно тежко.
Съдът, след като обсъди наличните в
случая основания на чл. 66 ал.1 от НК, прие, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия следва да се приложи
института на условното осъждане. Този правен извод съдът извлича от конкретните доказателства по
делото, от които по несъмнен начин е установено, че причина за настъпилото ПТП
има подсъдимият, който с оглед възрастта си и социалния си статус може да се поправи, без да изтърпява ефективно определеното наказание лишаване от
свобода,като целите на наказанието може да се изпълнят и по този начин.
Отлагателното условие на закона следва
да бъде определено с изпитателен срок от
четири
години, като с това ще бъдат изпълнени превъзпитателните цели на закона.
Наказанието лишаване от право на
управление от МПС по чл. 343 Г от НК следва да се определи на четири години
при отчитанетно,че този срок е съобрезен с отнемането на
свидетелството за управление по административен ред и тежестта на обществената опасност на деянието. В случая размерът на
това наказание се отчита от съда и на основата на пряката превантивна
цел на закона по време на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, при отлагателното условия на чл. 66 от НК деецът да търпи наказание и по тази административна принуда.
Веществените доказателства-
лек автомобил Опел Астра с дкн ***,следва да се върне на подсъдимия,след влизане неа присъдата в сила.
На основание чл. 112 ал.4 НПК 1бр. флаш -памет,следва да остане към делото. На основание чл. 189 ал.3 НПК подсъдимият следва
да заплати разноските по делото в размер на
1 084.36 лева по сметка на ОД МВР гр. П.
Причини за извършване на
престъплението се явяват занижения самоконтрол.
Предвид на изложеното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: