Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 12087 по
описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 27.07.2017г.,
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 06.07.2019г., постановено по
гр.д. № 80479/2015г. на СРС, ГО, 59 състав, е признато за установено по
предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Л.И.Р. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че в полза на ищеца съществува
вземане за сумата от 479, 84 лева - главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия през периода от 19.01.2012г. до м.04.2014г. в имот с
адрес гр. София, жк “*****, абонатен номер 307545 и за сумата от 2, 90 лева – главница за дялово
разпределение за същия имот и период,
ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане и за
сумата от 72, 83 лева – законна мораторна лихва за периода от 19.01.2012г. до 11.12.2014г.
и сумата от 0, 51 лева – мораторна лихва за забава върху главниците за дялово
разпределение за периода от 19.01.2011г. до 11.12.2014г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2463/2015г. по
описа на СРС, ГО, 59 състав. С решението от 06.07.2019г., постановено по реда
на чл. 247 от ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като
претенциите за главница и за мораторна лихва за забава са отхвърлени до пълните
им предявени размери като погасени по давност.
Срещу решението,
в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата Л.И.Р..
Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения
съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно поддържа, че
първоинстанционното решение е постановено при кредитиране на писмени
доказателствени средства, които са били изключени от доказателствата по делото
на основание чл. 183 от ГПК, с което е допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. На следващо място се навеждат съображения, че
ответницата не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй
като не е представено доказателство, от което да е видно, че тя е подала
молба-декларация за откриване на партида при ищцовото дружество. Оспорват се и
изводите на съда относно обема на доставената в имота топлинна енергия и нейния
размер. По тези съображения се прави искане за отмяна на решението в
обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се
отхвърлят изцяло.
Ответникът по жалбата – „Т.С.“ ЕАД не е подал отговор на
въззивната жалба. В хода на въззивното производство е взето становище за
неоснователност на същата.
Конституираното на страната на ищеца трето
лице-помагач – „Т.С.“ ЕООД, не изразява становище по въззивната жалба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми. Във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
ответницата е потребител на топлинна
енергия за битови нужди на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в качеството й на
титуляр на вещното право на ползване върху топлоснабден имот, находящ се в сграда
- етажна собственост. Обема и стойността на доставената в имота топлинна
енергия и неговата стойност е определена въз основа на приетите заключения на
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза. Възражението за
погасяване на вземането по давност е прието за частично основателно, поради
което исковете за главници са отхвърлени за периода от м.10.2011г. до
18.01.2012г., а за мораторна лихва за забава – за периода от 30.11.2011г. до
18.01.2012г. Претенциите в останалата част са приети за основателни.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и използването от
ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на доставената
и потребена топлинна енергия и изискуемостта на вземането.
Основното спорно по делото обстоятелство на етапа на
въззивното производство е свързано с установяване качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди. По така очертания правен спор настоящият съдебен
състав приема следното:
Исковата претенция е била предявена срещу Л.И.Р. при
фактически твърдения, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови
нужди, в качеството й на титуляр на вещното право на ползване върху процесния
имот. За установяване на твърденията в исковата молба, ищцовото дружество е
представило следните писмени доказателства: общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД ***, договор при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в,
ал. 2 от ЗЕ от 01.11.2007г.; молба-декларация от Л. И.Р. от 04.10.1993г. за откриване
на партида при ищцовото дружество; акт за изключване на отопление от
18.09.1996г.; договор от 19.06.2002г., сключен между “Т.С.” ЕООД и етажната
собственост за извършване на услугата дялово разпределение; протокол от
28.08.2002г. от общо събрание на етажните собственици в процесната жилищна
сграда и списък на собствениците към него; нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 105, том 88, дело № 17198 от 10.07.1997г. По искане на
ответницата, първоинстанционният съд е задължил на основание чл. 183 от ГПК
ищцовото дружество да представи оригинали или официално заверени преписи от
така описаните документи, като предвид неизпълнение на указанието, с протоколно
определение от 10.03.2017г. представените в копия документи са изключени от
доказателствата по делото.
В конкретния случай между страните по делото не е
налице спор относно обстоятелството, че ответницата е носител на ограниченото
вещно право на ползване върху процесния имот по силата на нотариален акт за
дарение № 105, том 88, дело № 17198/1997г. Напротив, това обстоятелство е
изрично посочено в отговора на исковата молба, както и във въззивната жалба,
поради което съдът следва да приеме същото за установено по делото. Оспорване
на пасивната материална легитимация на длъжника в производството е обосновано с
твърдението, че ответницата не е подавала молба-декларация за откриване на
партида при ищцовото дружество относно топлоснабдения имот. По така наведените
възражения съдът приема следното:
Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия
момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна
енергия"
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик
или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен
от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи
цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от
Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г.,
ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на
едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен
между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и
е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат,
като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи
съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да
изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149,
ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва
въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на
топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост.
Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без
наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до
топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с
доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.
Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия
факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен
ползвател на същия. Обстоятелството дали и кога е открита партида при ищцовото
дружество е ирелевантно, доколкото в разглеждания случай /ответникът е носител
на ограниченото вещно право на ползване на процесния имот/ същата има само
счетоводно значение и не може да дерогира законовата разпоредба на чл. 153, ал.
1 от ЗЕ. Законът
по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на
придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на
същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има
сключен договор за същия обект. Обстоятелството дали ответникът реално е
ползвал топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е собственик или
вещен ползвател на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за
потребител. При това те остават такива дори и да прекрати топлоподаването към
индивидуалните отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно
изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
етажната собственост.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден
имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на
съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран
/сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за
преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка
на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Както бе посочено, ответницата не оспорва
обстоятелството, че е носител на ограничено вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот въз основа на нотариален акт за дарение от 1997г. Като
носител на ограниченото вещно право на ползване върху недвижимия имот, за който
не е спорно, че е топлофициран /същият се намира в сграда – етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа/, дарителят /ответницата/ има качеството
на клиент на топлинна енергия за процесния период по смисъла на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ. Обстоятелството, че трето лице е титуляр на правото на собственост върху
отопляемия обект /носител на т.нар. „гола собственост”/ е ирелевантно за
конкретната му материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове
за стойността на доставената топлинна енергия, доколкото именно носителят на
вещното право на ползване упражнява правомощието да владее и ползва имота,
съответно е задължен за разноските, свързани с ползването му /чл. 57 от ЗС/.
По изложените съображения се налага извод, че за
исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща
стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответницата по
делото в качеството й на титуляр на ограниченото вещно право на ползване.
По отношение на количеството доставена топлинна
енергия в имота и нейната стойност:
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
С протоколно определение от 10.03.2017г.
първоинстанционният съд е изключил на основание чл. 183 от ГПК от
доказателствата по делото приложените към исковата молба писмени
доказателствени средства, а именно: общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД ***, договор при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в,
ал. 2 от ЗЕ от 01.11.2007г.; молба-декларация от Л. И.Р. от 04.10.1993г. за
откриване на партида при ищцовото дружество; акт за изключване на отопление от
18.09.1996г.; договор от 19.06.2002г., сключен между “Т.С.” ЕООД и етажната
собственост за извършване на услугата дялово разпределение; протокол от
28.08.2002г. от общо събрание на етажните собственици в процесната жилищна
сграда и списък на собствениците към него; нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 105, том 88, дело № 17198 от 10.07.1997г. Въпреки това, СРС е
формирал изводите си в постановеното от него решение въз основа на изключените
от доказателствения материал документи, с което е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила. Независимо от това крайните изводи на
първоинстанционния съд за основателност на предявените претенции съвпада с
изводите на настоящата съдебна инстанция. За да стигне до този извод съдът
съобрази следното:
ЗЕ утвърждава като принцип за уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия в сгради - етажна собственост, реално доставената на границата на
собственост топлинна енергия - чл.
156, ал. 1 ЗЕ. Законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да
получи цената на доставената до абонатната станция на сградата - ЕС- топлинна
енергия. Доколкото тази цена подлежи на разпределение между отделните
собственици на имоти в сградата се налага утвърждаване на конкретни правила за
разпределение на топлинната енергия между собствениците, респ. ползвателите на
отделните отопляеми обекти в сградата. В този смисъл всеки потребител на
топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от общата цена,
съответна на реално потребеното при въведена система за дялово разпределение въз основа на отчетените единици топлинна
енергия от средства за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена въз основа на
отопляемия обем на имота. Отчитането на доставената ТЕ до АС се осъществява
посредством СТИ в абонатната станция, а индивидуалното разпределение - посредством индивидуални разпределители или
топломери и водомери. Съобразно закона на разпределение подлежи подадената ТЕ,
след приспадане на технологичните разходи, като остатъка се дели на ТЕ за
горещо водоснабдяване и за отопление, като ТЕ за отопление на имот се сформира
от ТЕ за отопление на самия имот, ТЕ отдадена от сградната инсталация, ТЕ за
отопление на общите части. Ако в сградата е въведена система за дялово разпределение, а потребител на ТЕ няма
монтирани индивид. разпределители разпределението се извършва съобразно пар.
69, ал.15 от ПЗР към ЗИДЗЕЕЕ и чл.
144, ал.6 от ЗЕ - на максимална мощност.
Настоящият състав приема, че пред районният съд е
установено,че дяловото разпределение е
законосъобразно извършвано от фирмата за дялово разпределение. Съществуването
или несъществуването на договорните отношения между потребителя на топлинна
енергия и топлинния счетоводител не се отразява на законосъобразното извършване
на дяловото разпределение. Съдът приема,
че след като фирмата за дялово разпределение е изпълнявала задължението да
отчита уредите за дялово разпределение, като потребителите са допускали
представителите на "Т.С." ЕООД да отчитат индивидуалните им
топломери, а фирмата за дялово разпределение е извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия на
адреса, с това фактически страните потвърждават обвързаността си от договора за
топлинно счетоводство. Ето защо без значение е обстоятелството, че представения
договор за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия в сградата-етажна собственост е изключен на основание чл. 183 от ГПК от
доказателствения материал по делото. Изводите за фактическо изпълнение на
услугата дялово разпределение се основават на приетото и неоспорено от
ответницата заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира
като пълно и обективно. Същото е изготвено въз основа на документи, находящи се
в ищцовото дружество и в третото лице-помагач и които не са били изключени от
доказателствата по делото, а именно: съобщения към фактури, изравнителни сметки
и главен отчет. Въз основа на съдебно-техническата експертиза се установява, че
ответникът е давал достъп до уредите за индивидуално разпределение за отчет, че
отчетите са редовно извършвани и начисляванията при изравняванията са въз
основа на реално отчетено количество топлинна енергия съгласно дяловото разпределение. Посочено е още, че
общият топломер в абонатната станция е преминал на първоначална и последващи
метрологични проверки и е бил технически изправен. Технологичните разходи са
били отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие. Установява се, че
ответникът е ползвал топлинна енергия само
за сградна инсталация, като за процесния период в имота не е налице потребяване
на топлинна енергия за отопление на имот и за битово горещо водоснабдяване. Количеството
доставено топлинна енергия до имота се установява именно чрез индивидуалните
отчети за исковия период, изготвени от фирмата за дялово разпределение. В този
смисъл съдебно-техническата експертиза е дала заключение, че извършените от фирмата
за дялово разпределение изчисления са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба №
16-334/06.04.2004г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия. Сумите за потребена топлинна енергия в
имота на ответника била начислявани на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна
сметка. С оглед изложеното се налага извод за
неоснователност на оплакванията на жалбоподателя, че дяловото разпределение е било
извършвано неправилно, че не е било изчислявано реалното потребление на
топлинна енергия и
че общият топломер не е преминал на периодични метрологични проверки.
Обстоятелството
колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на
ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като
евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му
съгласно чл. 162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда
топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който според отговаря на метрологичните изисквания
и е годно средство за търговско измерване. От заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза, което не е оспорено от ответницата, се установява, че в конкретния
случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните
изисквания, като начислените на ответника суми съответстват на действително
дължимите.
В този смисъл при
установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на
действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и
сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно
СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са основателни до
размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.
Предвид липсата на конкретни оплаквания във въззивната
жалба срещу приетите за установени от СРС факти относно иска за заплащане
стойността на услугата дялово разпределение и акцесорното вземане за
обезщетение за забава /конкретно относно изпадането в забава за плащане на
главното парично задължение, началния и крайния период на забавата и размера на
вземането/, настоящият съдебен състав препраща на основание чл. 272 от ГПК към
мотивите на решението на СРС в посочената част.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд
с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с
нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 181643 от 27.07.2017г.,
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 06.07.2019г., постановено по
гр.дело № 80479/2015г. по описа на СРС, ГО, 59 състав, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице-помагач "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.