ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 121
Смолян, 25.01.2024 г.
Административният съд - Смолян - , в закрито заседание в състав:
| Съдия: | КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА |
Като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА административно дело № 20237230700283 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по молба вх.№ 3794 от 12.12.2023г./ наименована частна жалба до ВАС/ от [община], представлявана от кмета, с която се иска да бъде отменена наложената му глоба в размер на 300 лева. С разпореждане от 12.12.2023 г., съдът е оставил жалбата без движение, като е указал на частния жалбоподател да уточни от чие име подава жалбата – от името на кмета на община Д. или от името на [община], както и да внесе 30 лв. ДТ по сметка на ВАС. Разпореждането е получено от кмета на община Д. на 20.12.2023 г. и с писмо от 21.12.2023 г.. Кмета на община Д. е изпратил коригирана частна жалба, в коятоq като подател се сочи кмета на [община]. Жалбата е изпратена до ВАС, който с Определение №505/16.01.2024г. е върнал същата на СмАС за произнасяне по реда на чл.92 ,ал.1 от ГПК.
При произнасянето си, Административен съд, [населено място] намира подадената молба за процесуално допустима, подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 92 от ГПК от легитимирана страна и при наличие на правен интерес от подаването и.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните: Правната регламентация на налагането на глоби от страна на съда, се съдържа в разпоредбата на чл. 85 -96 от ГПК.
Видно от приложените по делото доказателства, съдът с определение № 512 от 13.11.2023 г. е насрочил производството по адм.д. 283/2023 г. в открито заседание на 28.11.2023г. с призоваване на страните, като за целта е изпратил на същия ден за връчване от кмета на община Д. призовка за ответника главен архитект на община Д. и на [община], като заинтересована страна чиито представител е самият той. Призовки са изпратени и на жалбоподателя „Е. Ю.“ ЕАД -[населено място], която е получена на 21.11.2023г. и върнат отрязък на 22.11.2023г., както и на другия ответник - ДНСК-[област], която е получена на 17.11.2023г. с върнат отрязък на 21.11.2023г.
На датата на заседанието - 28.11.2023г. се е явил представител на ДНСК-[област], а представителя на жалбоподателя е дал писмено становище за липса на възражение за даване ход на делото и искане за допускане на експертиза с поставени задачи за вещо лице.
На проведеното заседание, съдът не е дал ход на делото поради нередовното призоваване на ответника главен архитект на община Д. и на [община], като заинтерсована страна, като е отчел, че по делото не са върнати отрязъците за връчване на призовките, при което и само на това основание е отложено същото за друга дата.
Същевременно с протоколно определение в това заседание, съдът е наложил глоба на кмета на община Д. за невръчване на призовката на главен архитект на община Д. и невръщане тази за [община], като заинтересована страна и посочил основанието за това - чл. 91, ал.2 от ГПК, прилаган субсидиарно съгласно чл.144 от АПК, като изрично е посочил обстоятелството, че невръчването и невръщането на призовките е дало повод за отлагане на делото.
В частната жалба се сочи, че кметът е имал задължението да връчи призовките в едномесечен срок по чл.47, ал.1 от ГПК и този срок е спазен, както и че главния архитект е на разположение на община Д. два дни в месеца, което е препятствувало връчването му в предвидения срок преди съдебното заседание. Сочи и че липсват мотиви за размера на наложената глоба.
Съдът, като взе предвид изложеното в молбата направи следните изводи: Глобата представлява процесуална санкция, която е предназначена да дисциплинира участниците в процеса и да ги мотивира към точно изпълнение на задълженията им да спазват установения в чл. 3 от ГПК принцип на добросъвестност. Този принцип е адресиран основно до страните в процеса, тъй като участващите в процеса лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват добросъвестно предоставените им процесуални права съобразно добрите нрави, а не основание за отлагане на делото. Съгласно чл. 3 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) вр. с чл. 144 АПК участващите в съдебното производство лица са длъжни да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави. За нарушения при разглеждане на делото с императивната норма на чл. 89 ГПК е предвидена имуществена санкция (глоба) за страните по делото, за техните представители, за свидетелите и вещите лица. Правната регламентация на налагането на глоби се съдържа в разпоредбата на чл. 85 -96 от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 92а от ГПК, страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплаща глоба в размерите по чл. 91. Целта на нормата на закона е да стимулира страните да изпълняват задълженията си по връчване на призовки и книжа с цел да не се налага отлагане на делото поради неизпълнение на това задължение. С това свое поведение кмета на община Д. става причина за отлагане на делото и то както по отношение неизпълнено задължение за връщане на призовката за [община], чиито представител е самия той, така и за невръчване на същата на главния архитект, което в случая съобразно тежестта на нарушението е обоснован и размера на наложената глоба.
След като взе предвид изложените в молбата доводи, съдът намира, че не са налице основания за отмяна на наложената глоба и същата не е прекомерна, като се има предвиди, че кметът не сочи уважителни причини за невръщане на призовката за [община], а по отношение на изложените такива относно невръчването на призовката на главния архитект, обстоятелството, че същия е на разположение на община Д. два дни в месеца не е основателна причина за невръчване на призовки, а въпрос на организация, като се има предвид, че седалището на община Д. е в рамките на [област], а същевременно са върнати призовки на ответника в [населено място] и жалбоподателя [населено място]. Като се има предвид, че представител на другия ответник-ДНСК със седалище [населено място] се е явил на насроченото заседание, а представителя на жалбоподателя не е направил възражение за несвоевременно призоваване и е бил подготвен с поставени задачи за експертиза, при което и не е била налице друга причина за отлагане на делото, то това поведение на молителя носи като последица забавяне цялото производство по делото.
Неоснователни са и доводите, че Кметът на община Д. е връчил призовките в срока по чл.47, ал.1 от ГПК, като се има предвид, че тази разпоредба не предвижда срок за връчване, а касае хипотези на връчване чрез залепване, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението ,което в случая не е налице..
В процесният казус, съдът е наложил щадящ размер на глобата, акцентирайки на нейният процесуално-дисциплиниращ характер и на обстоятелството, че невръщането на призовката от самия молител и неизпълненото задължение за връчване на единия ответник е станало причина за отлагане на делото, още повече, че това поведение е проявено и по други дела.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 92, ал. 2 ГПК, Административен съд- [област],
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молба / наименована частна жалба до ВАС/ от [община], представлявана от кмета на [община], с която се иска да бъде отменена наложената му глоба в размер на 300 лева съгласно протоколно определение от 28.11.2023г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7 дневен срок от получаване на препис от същото, съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, вр. с чл. 92 ГПК.
| Съдия: | |