Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври
две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретаря Александрина
Пашова и в присъствието на прокурора Георги Герасимов, като разгледа
докладваното от съдия Манолова в.н.о.х.д. № 3681/2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI
от НПК:
С присъда от 02.03.2018 г.,
постановена по н.о.х.д. № 13754/2013 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 103-ти състав, подсъдимият П.В.Е. е признат за виновен в
това, че на 27.06.2012 г., за времето между 01:00 часа и 06:00 часа, в гр.
София, в стая в апартамент № 99, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ******,
се съвкупил с лице от женски пол – Л.А.И., като я принудил към това със сила –
повалил я върху леглото (в спалнята) по гръб, хванал ръцете й в областта на
китките и ги затиснал над главата й, поради което и на основание чл. 152, ал.
1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от две години, като е оправдан по първоначалното обвинение в частта, че е
издърпал Л.И. от холното помещение в апартамента и я е вкарал в спалнята, и я
дърпал силно за косата. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на
наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години.
С присъдата и подсъдимият А.И.Х. е
признат за виновен в това, че на 27.06.2012 г., за времето между 01:00 и 06:00
часа, в гр. София, в апартамент № 99, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ******,
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без
съвкупление, по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, а именно Л.А.И.
(поставил члена си в устата на И. и я накарал да извърши фелацио), чрез
употреба на сила – хванал горната и долната й челюсти и ги разтворил, поради
което и на основание чл. 150, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години, като е оправдан по първоначалното
обвинение в частта, че е ударил Л.И. два пъти с длан по бузата и я е оскубал.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от
свобода е отложено за срок от три години.
С присъдата и подсъдимият М.В.И. е
признат за виновен в това, че на 27.06.2012 г., за времето между 01:00 часа и
06:00 часа, в гр. София, в стая в апартамент № 99, находящ се в гр. София, ж.к.
„******, ******, се съвкупил с лице от женски пол – Л.А.И., като я принудил към
това със сила – повалил я върху леглото (в спалнята) по корем и я дърпал силно
за косата, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 54
от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, като е
оправдан по първоначално повдигнатото обвинение в частта, че е издърпал от
банята на апартамента Л.И., вкарал я е в спалнята и е затиснал главата й към
възглавницата. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието
лишаване от свобода е отложено за срок от три години.
С присъдата е постановено веществени
доказателства: един брой сини на цвят дънки, памучни, с дълъг крачол; един брой
блуза с черно-бели кантове по нея с дълъг ръкав; един брой черен текстилен
колан, с метална тока с формата на роза в предната му част; един брой гащи тип
боксерки, розови на цвят; един брой черен на цвят сутиен с разкъсвания по него,
иззети с протокол за освидетелстване (оглед на лице) с писмено съгласие на
лицето Л.А.И. на 27.06.2012 г., находящи се на съхранение в 06 РУ – СДВР, да
бъдат върнати на Л.А.И..
Също така е постановено веществените
доказателства: нокти от лява и дясна ръка на Л.А.И. и отривки от същата, иззети
с протокол за освидетелстване (оглед на лице) с писмено съгласие на лицето – на
Л.А.И. от 27.06.2012 г., както и един брой червен презерватив и нишковидни
обекти, иззети с протокол за претърсване и изземване от 27.06.2012 г. от жилище
в гр. София, ж.к. „Овча купел“, ******, находящи се на съхранение в 06 РУ –
СДВР, да бъдат отнети в полза на държавата и да бъдат унищожени, като същите да
бъдат пазени при органа, при който се намират на съхранение в 06 РУ – СДВР до
изтичане на срока на съхраняване на делото.
С присъдата е постановено и
веществените доказателства: мобилен телефон, марка „Нокиа“, със сив панел;
четири броя ключове от бял метал, два с дължина 6 см и два с дължина 3 см;
паспорт с червен цвят, с надпис „Република България“; хавлиена кърпа с розов
цвят, с размери 50-70 см; един брой завивка от плат със светлокафяв цвят и
синкави квадрати; един брой чаршаф, със син цвят от сатенен плат; две чаши от
стъкло, едната с овална форма с дължина около 20 см, а другата с квадратна
форма и дължина 10 см и един брой полиетиленово пликче, иззети с протокол за
претърсване и изземване от 27.06.2012 г. от жилище в гр. София, ж.к. „Овча
купел“, ******, да бъдат оставени на съхранение в 06 РУ – СДВР и ако в
едногодишен срок от завършването на наказателното производство не бъдат
потърсени, да бъдат отнети в полза на държавата.
С присъдата е поставено и веществените
доказателства: две празни бутилки от уиски, едната с надпис „Red Label“, а другата с надпис „Tullamore Dew“; три празни алуминиеви кутии с надпис „Red Bull“, иззети с протокол за претърсване и изземване от 27.06.2012 г. от жилище
в гр. София, ж.к. „Овча купел“, ******, да бъдат отнети в полза на държавата
като малоценни и да бъдат унищожени.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
всяко едно от подсъдимите лица е осъдено да заплати една трета равна част от общо
направените по делото разноски, като заплати по сметка на СДВР сумата от
1879,52 (хиляда осемстотин седемдесет и девет лева и петдесет и две стотинки)
лева, а по сметка на СРС сумата от 570 (петстотин и седемдесет) лева, за която
да се издаде изпълнителен лист.
Срещу присъдата в законоустановения
срок са постъпили въззивни жалби от подс. П.Е. чрез защитника му – М.Б., подс. М.И.
и подс. А.Х. чрез защитника му – адв. И.Б.. И в трите жалби подсъдимите молят
за отмяна на присъдата на СРС, като излагат доводи в насока, че същата е
неправилна, а наложените им наказания са явно несправедливи.
Подс. П.Е. чрез защитника му – адв. М.Б.,
е входирал и допълнение към въззивната жалба, в което са изложени доводи, че
първоинстанционният съд неправилно е дал вяра на показанията на св. Л.И., а не
е кредитирал показанията на св. Ц.и Р., тъй последните си кореспондират,
последователни са и са обективни. Обръща се внимание и на приетото от
първоинстанционния съдебен състав заключение на съдебномедицинската експертиза
на св. Л.И., че не са налице травматични увреждания в интимната й област. Изложени
са съображения, че присъдата е явно несправедлива, като не кореспондира с
изяснената фактическа обстановка по процесния случай, като се моли за нейната
отмяна и признаване на подс. Е. за невиновен.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване
на делото не се налага разпит на подсъдимите, както и събирането на други
доказателства във въззивното производство.
На 27.01.2020 г. са входирани и
писмени бележки от частния обвинител Л.И. чрез повереника й – адв. И.А., като
се моли да се оставят без уважение подадените от подсъдимите въззивни жалби.
Изложени са доводи, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по
делото доказателствени материали, както в тяхната съвкупност, така и отделно за
всеки един от тях поотделно, като в мотивите си съдът е изложил доводи защо
кредитира показанията на св. Л.И., посочил е с кои други доказателства
кореспондират, както и в кои части не ги кредитира и защо, като по същия начин
е подходил и с показанията на св. Ц.и Р.. Обръща се внимание на показанията на
св. Ц.и Р. във връзка с това в какви отношения са с тримата подсъдими, като е
изтъкнато, че е налице противоречие с дадените от двете показания на
досъдебното производство, приобщени на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 от НК, в
които са заявили, че не познават другите двама подсъдими, а само подс. М.И., а
в хода на първоинстанционното съдебно следствие са демонстрирали близост и с
тримата подсъдими, наричайки ги по имена и признали, че излизат заедно по
заведения. Изложени са съображения, че в действията на св. Ц.и Р. е налице
координираност и план спрямо св. И. по отношение на това да я оставят сама в
апартамент с трима непознати мъже процесната вечер. Изтъква се, че от приетата комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява, че след деянието св.
И. е имала епизоди на повторно преживяване на травмата, кошмарни сънища,
намален апетит, емоционална притъпеност, отчужденост, страхови изживявания и
случилото се има травматичен характер за нея. По отношение на основния довод на
тримата подсъдими, че върху св. И. не са установени травматични увреждания в
областта на половия й орган, така и по тялото й, се посочва, че в съдебно
заседание вещото лице – д-р В., е обяснил, че е възможно при приложена сила с
по-ниска интензивност върху тялото на И. да не останат следи, като освен това
св. И. е категорична, че е изявила по безсъмнен начин нежеланието си да бъдат
осъществени полови актове с всеки един поотделно на тримата подсъдими, като е
плачела и молела да я пуснат. Изложено е, че св. И. е била сама, в присъствието
на трима непознати за нея мъже, познаващи се добре, употребили алкохол, като по
време на деянието тя е била на 21 години, без голям житейски опит, също
неразумно употребила алкохол. По отношение на умисъла на тримата подсъдими се
изтъква обстоятелството, че същите са заблудили св. И., че са от гр. Бургас, че
подс. А.Х. и П.Е. са братовчеди и че П.Е. се нарича М., а за поведението на
тримата подсъдими играят роля и предишните им осъждания, като тримата трайно
демонстрират нежелание да се съобразяват с нормите на обществото. Моли се да се
остави в сила присъдата на СРС като правилна.
В открито съдебно заседание пред СГС частният
обвинител Л.И. редовно призована, не се е явила, като за нея се е явил
повереника й – адв. И.А..
В хода на съдебното производство пред
въззивната инстанция защитникът на подс. П.Е. поддържа въззивната жалба и моли
да бъде уважена. Счита, че не са събрани никакви доказателства, както на
досъдебното, така и на съдебното производство, за извършване на каквото и да е
престъпно деяние от страна на подзащитния му, като не отрича, че подс.
Е. е извършил полов акт със св. И., но същият е бил доброволен. Моли за
оправдаването на подс. Е..
Защитникът на подс. М.И. моли да бъде отменена
първоинстанционната осъдителна присъда и да бъде постановена оправдателна
спрямо подзащитния му. Излагат се подробни съображения, че подс. И. е
осъществил полов акт със св. Л.И., но не е била налице принуда. Посочва се, че
в обвинителния акт са посочени следните пет телодвижения, с които подс. И. е
сломил съпротивата на св. И.: издърпал я от банята, вкарал я в спалнята,
повалил я по корем, дърпал я за косата, затиснал главата й с възглавница,
докато в мотивите на първоинстанционната присъда са отпаднали без обосновка
следните: издърпал я от банята, вкарал я в спалнята и затиснал главата й с
възглавница, като необосновано и при липса на аргументация са останали: повалил
я по корем и дърпал я за косата. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд
не е направил всестранен и задълбочен анализ на доказателства по делото и
по-конкретно по отношение на използваната от подзащитният му сила, като не
ставало ясно каква съпротива от страна на св. И. е бил сломил. Моли се подс. И.
да бъде оправдан.
Защитникът на подс. А.Х. моли да се
отмени присъдата на първоинстанционния съд и подзащитният му да бъде оправдан.
Счита, че подс. Х. е бил набеден в това, че е извършвал блудствени действия със
св. И., като са изложени подробни съображения, че по делото не са били събрани
доказателствени материали, от които да се доказва извършването на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Посочва се, че от
наложеното му наказание е видно, че първият съд е подходил формално и му е
наложил еднакво наказание като това на останалите подсъдими, без да
разграничава, че става въпрос за блудствени действия, а не са изнасилване или
полов акт с пострадалата. Моли да бъде оправдан подс. Х., тъй като не е уличен
от другите свидетели да е извършвал блудствени действия или тези действия да са
били насилни. Алтернативно, ако съдът прецени, че подсъдимият е виновен, моли
да се намали наложеното му наказание, тъй като на практика той е осъществил
полов акт с пострадалата, а наказанието му е същото като това на останалите
подсъдими.
Представителят на Софийска градска
прокуратура счита, че първоинстанционната присъда следва да се потвърди като
законосъобразна и обоснована, като посочва, че първият съд правилно е възприел
фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателствени материали
и е признал за виновни подсъдимите Е., И. и Х. по повдигнатото им обвинение.
Повереникът на частния обвинител Л.И.
моли да бъдат оставени без уважение подадените от подсъдимите въззивни жалби и
да бъде потвърдена присъдата на СРС, като повтаря съображенията, изложени във входираните
писмени бележки.
Подс. П.Е. поддържа казаното от
защитника си, като посочва, че св. Л.И. е осъществила полов контакт доброволно
с него и моли да бъде оправдан.
Подс. М.И. поддържа казаното от
защитника си и моли да бъде оправдан.
Подс. А.Х. поддържа казаното от
защитника си и смята, че и тримата са невиновни, като районният съд ги е осъдил
без доказателства.
В правото си на последна дума и
тримата подсъдими молят да бъдат оправдани.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти
въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивните жалби, допълнението
към въззивната жалба на подс. Е., писмените бележки на частния обвинител, както
и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с
чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира
следното.
Въззивните жалби са подадени в
законоустановения срок, от надлежно легитимирани страни, срещу съдебен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което са допустими.
Разгледани по същество, жалбите са
неоснователни.
Подс. П.В.Е. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан
(реабилитиран към 27.06.2012 г.), безработен.
Подс. А.И.Х. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан,
безработен.
Подс. М.В.И. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан,
трудово ангажиран.
Подс. П.Е. живеел в жилище, находящо
се в гр. София, ж.к. „******, ******, апартамент № 99. На 26.06.2012 г. вечерта
подс. Е. решил да направи събиране в дома си и поканил своите приятели – подс. М.И.
и подс. А.Х..
На същата дата, около 21:30 ч. св. К.Ц.,
с нейни съученици се намирали в заведение в ж.к. „Надежда“, където празнували
дипломирането си, като с нея била и братовчедка й св. С.Р.. Двете седели около
два часа в заведението, като през това време, св. Р. се чула по телефона с
нейна приятелка – св. Л.И., и се разбрали да се видят по-късно. Междувременно,
св. Ц.се чула по телефона с неин приятел - подс. М.И., който ги поканил на събирането
в ж.к. „******, което Ц.предложила на Р. и двете решили да отидат. Преди това
св. Р. казала при разговор по телефона на св. Л.И. за събирането, като св. И.
първоначално не желаела да ходи на същото, но св. С.Р. настоявала и св.
И. се съгласила. Същата вечер, между 00:00 ч. и 01:00 ч., св. Ц.и Р.
пристигнали при блока на св. И. ***, която тогава била с компания навън.
Около 01:00 ч. на 27.06.2012 г.
свидетелите И., Р. и Ц.хванали такси, с което тръгнали към ж.к. „Овча купел“,
като Ц.или Р. разговаряла по телефона с подс. И. за уточняване на адреса,
където да отидат. След като стигнали с таксито до ж.к. „******, спрели пред
вход „Ж“ и трите излезли от автомобила, като междувременно зад тях спряло друго
такси, от което излязъл подс. М.И.. Някой хвърлил ключове отгоре и трите
момичета заедно с подс. И. се качили с асансьор до апартамент № 99, който се
намирал на 7-ми етаж. Влезли в апартамента и се насочили към хола на същия,
където били подсъдимите П.Е. и А.Х., като на масата в хола имало бутилка уиски,
като двамата изглеждали видимо нетрезви. Св. И. се запознала с тримата
подсъдими същата вечер, като подс. Е. и Х. казали на св. И., че са братовчеди и
са от гр. Бургас, като Е. й се представил с името „М.“.
В хола св. И., заедно със св. Р. и Ц.,
като и тримата подсъдими консумирали алкохол и слушали музика. Пострадалата И.
изпила 1-2 уискита и си дръпнала един път от цигара с марихуана, която била
запалена, като заедно със св. С.Р. и К.Ц.започнали да танцуват.
По някое време през нощта св. Л.И.
провела няколко телефонни разговора с тогавашния й приятел – св. С.Д..
Последният искал да изпрати негов познат да я вземе от апартамента, в който се
намирала, тъй като от предната вечер имали уговорка да се видят, и я попитал за
адреса, но в последния от разговорите й казал, че неговият познат няма да може
да отиде я вземе.
Малко след последния разговор със св. Д.,
св. И. отишла до тоалетната, където си сресала косата и се гримирала, като се
бавила около 20 минути. След като се върнала в хола, видяла, че св. Р. и Ц.ги нямало, като на въпроса й къде са, и било отговорено, че
са си тръгнали. Св. И. казала, че също ще си ходи, но подс. П.Е. поискал да
остане, което И. не разбрала дали било като покана или заплашително и в крайна
сметка останала.
Непосредствено след това между нея и
подс. А.Х. възникнала кавга, като двамата си разменяли обиди. Подс. Х. ударил
на св. И. два шамара по лявата й буза, в резултат на което тя се разплакала. В
този момент, подс. П.Е. й казала да отиде в спалнята, за което св. И. останала
с впечатление, че иска да прекъсне кавгата и да я успокои и тя доброволно
отишла в стаята. Двамата отишли в спалнята, където подс. Е. се съблякъл чисто
гол, блъснал я с длани и тя паднала по гръб на леглото. След това започнал да я
съблича, като й издърпал дънките, чийто колана бил ластичен, събувайки с тях и
бельото й, дръпнал й бюстието, както и сутиена, който се скъсал, и тя останала
напълно гола, въпреки че се съпротивлявала, мърдайки с краката си. Веднага след
това подс. Е., който бил в нетрезво състояние, й вдигнал ръцете и ги държал над
главата й, от което я боляло, след което легнал върху нея и с възбуден член
проникнал във влагалището й, от което св. И. изпитала силна болка. Подс. Е.
започнал да се движи, въпреки че св. И. не желаела този полов акт и не й било
приятно. Подс. Е. продължил да се движи, прониквайки в пострадалата, като
същевременно я целувал по врата и държал косата й, което продължило около половин
час, независимо че през цялото време св. И. плачела и се молела да я остави, но
подсъдимият нищо не отговарял, а тя не посмяла да вика от страх, тъй като била сама
в апартамент с трима непознати мъже, които били в нетрезво състояние и нямало
как да се защити.
След като подс. Е. еякулирал и актът
приключил, същият се облякъл и накарал пострадалата И. да отиде в банята и да
се изкъпе. Двамата отишли до банята, където св. И. се изкъпала, но след като
подс. Е. излязъл от банята, в същата влязъл подс. М.И.. Св. И. тръгнала към
стаята, където били дрехите й, за да се облече. Подс. И. я последвал и в стаята
я блъснал, в резултат на което пострадалата паднала по лице на леглото. Веднага
след това, подс. И., който бил в нетрезво състояние, се съблякъл, легнал върху
нея и я натиснал, след което с възбуден член проникнал във влагалището й, като
оскубал косата й. По време на акта, който продължил известно време, св. И. през
цялото време плачела и се молела на подс. И. да престане и да я остави. Въпреки
това подс. И. не престанал, докато не еякулирал върху седалището й, след което
излязъл от стаята.
След излизането на подс. И., св. Л.И.,
която била много разстроена, започнала да се облича, но тогава в стаята влязъл
подс. А.Х., който й казал, че нищо няма да правят, тъй като вече двама са я
минали, а заявил само „ще ми духаш“, след което разкопчал панталона си,
но членът му не бил възбуден. Подс. Х. хванал горната и долната челюст на пострадалата
И. с ръце, отворил устата й, проникнал с члена си за кратко в нея, но тъй като не
успял да възбуди члена си, я оставил и излязъл от стаята. От същата след това
излязла и св. И., която отишла до хола, където намерила чантата си, взела ключовете
от масата и след като отключила входната врата, излязла от апартамента, като
била настигната от подс. Е., който й казал да не вика. Качила се в асансьора и си
тръгнала.
Св. Л.И. излязла от блока, а навън
вече било сутрин. Тъй като не знаела къде точно се намира, попитала случаен
човек за спирката на автобус № 11 и предвид, че не искала да се прибира вкъщи,
нито майка й да разбира за случилото се, се обадила на нейна приятелка - св. В.Ч.,
на която, плачейки, разказала че била изнасилена от трима мъже, и тъй като можела
да звъни само на абонати от същия телефонен оператор, помолила същата да звънне
на приятеля й св. С.Д., чийто телефонен номер бил на друг телефонен оператор и
който се намирал в апартамента си в ж.к. „Слатина“.
Св. Ч.незабавно се обадила на св. А.В.–
майка на св. Л.И., на която разказала за случилото се. След това се обадила и
на св. С.Д. и му предала да се обади спешно на св. И., което същият сторил. Св.
И. разказала на св. Д. по телефона, че била изнасилена от трима мъже в ж.к. „Овча
купел“ и че ще отиде при него в ж.к. „Слатина“, където тогава св. Д. бил с
неговия приятел – св. П.Д., с когото се черпили. Когато пристигнала в жилището
на приятеля си, св. И. била много разстроена, със зачервени очи, без грим,
въпреки че не излизала без такъв, с разрошена коса, изглеждаща употребила
алкохол, но говорела нормално и разказала отново, че била изнасилена от трима
непознати мъже в ж.к. „Овча купел“, като не споделяла подробности за случилото
се.
След това св. И. се обадила на майка
си – св. А.В.. Плачейки, й разказала за случилото се и й казала, че се намира в
дома на св. Д., като не искала тя да идва там. Въпреки това, св. В.хванала такси
и отишла до жилището на св. Д. в ж.к. „Слатина“, за да вземе дъщеря си. В
жилището св. И. припаднала за кратко и била в нестабилно психическо състояние,
като била изключително разстроена от случилото се. След като пострадалата малко
се успокоила, св. В.се обадила на свой колега, който дошъл с автомобил и ги
закарал до жилището им в ж.к. „Свобода“. Пред входа св. И. отново припаднала и
се наложило колегата на майка й да я внесе на ръце в дома им.
Св. В.оставила св. И. малко да си
почине и поспи, тъй като била много разстроена. По-късно с автомобила на сина й
закарали пострадалата в 06 РУ - СДВР, където последната разказала за случилото
се, като се оказало че не може да каже точния адрес на апартамента, в който
били осъществени деянията спрямо нея от тримата подсъдими. В резултат на това
обикаляли с полицейските служители да търсят блока, като се наложило служилите
на реда да звънят и на свидетелите Ц.и Р., за да кажат адреса.
След като била разпитана в 06 РУ –
СДВР, св. Л.И. била заведена в съдебна медицина на Университетска болница „Александровска“,
където била освидетелствана във връзка със случилото се и й бил извършен медицински
преглед, при който били взети отривки от различни части на тялото й и били
иззети дрехите, с които била облечена: един брой сини на цвят дънки, памучни, с
дълъг крачол; един брой блуза с черно-бели кантове, с дълъг ръкав; един брой
черен текстилен колан с метална тока с формата на роза в предната му част; един
брой гащи тип „боксер“, розови на цвят; един брой черен на цвят сутиен с
разкъсвания по него и биологични следи: нокти от лява и дясна ръка, за което
бил съставен протокол за освидетелстване (оглед на лице) от 27.06.2012 г.
След случилото се, на следващия ден
свидетелите С.Р. и К.Ц.ходили до жилището на св. И. ***, като св. Р. предложила
на И. парична сума, за да оттегли показанията си и да забрави за случилото се,
а след това започнали и обаждания по телефона от неустановено по делото лице от
женски пол – Д., което се опитвало да говори със св. В.св. И. да оттегли
показанията си, както и да се види с майката и жената на един от подсъдимите,
но И. отказала.
Впоследствие, подсъдимите П.Е., А.Х. и
М.И. били задържани в помещение за задържане на 06 РУ - СДВР, след което било
извършено разпознаване на всеки един от тях от пострадалата Л.И. въз основа на
посочените при разпитите й белези на мъжете, които били в апартамента в ж.к. „Овча
купел“ и които имали интимни контакти с нея и извършили блудствени действия с
нея противно на волята й. Пострадалата И. разпознала подс. М.И. като лицето,
което се качило с нея и свидетелите К.Ц.и С.Р. в асансьора и ги завел в
апартамента, и който противно на волята й осъществил полов контакт с нея, подс.
А.Х. като лицето отворило с длани устатата й и напъхало члена си в същата и подс.
П.Е. като мъжа, който пръв я завел в спалнята и въпреки нежеланието й,
осъществил полов контакт с нея, за които процесуално-следствени действия били
съставени съответните протоколи за разпознаване на лица и предмети.
На 29.06.2012 г. бил извършен оглед на
жилището на подс. П.Е. в гр. София, ж.к. „******, вход „Ж“, етаж 7, апартамент №
99, за което бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие, като при условията
на неотложност били намерени и иззети от апартамента: мобилен телефон, марка
„Нокиа“ със сив панел; четири броя ключове от бял метал – два с дължина 6 см и
два с дължина 3 см; паспорт с червен цвят; хавлиена кърпа с розов цвят, с
размер 50 х 70 см; един брой завивка от плат със светлокафяв цвят и синкави
квадрати; един брой чаршаф със син цвят, от сатенен плат; две чаши от стъкло –
едната с овална форма и дължина около 20 см, а другата с квадратна форма и
дължина 10 см; два броя празни бутилки от уиски, едната с надпис „Red Label“, а другата с надпис „Tullamore dew“; три празни алуминиеви кутии с надпис „Red Bull“; един брой червен презерватив; един брой полиетиленово пликче и
нишковидни обекти, за което бил съставен протокол за претърсване и изземване от
29.06.2012 г.
При св. Л.И. липсват патологични
разстройства на душевния живот (психоза), при същата не е налице оформен
синдром на зависимост към наркотични вещества, а се касае за епизодична
употреба на марихуана и амфетамини, както и експериментална на кокаин, и към
момента на инкриминираното деяние е била в състояние на неусложнена лека
интоксикация (от марихуана) и обикновено (просто) алкохолно опиване - лека към
средна степен, което не е нарушило базисните й психични годности, като И. е със
запазена свидетелска годност. Същата е психично здрава, като непосредствено
след преживяното е имала наличие на епизоди на повторно преживяване на
травмата, кошмарни сънища, намален апетит, емоционална притъпеност,
отчужденост, страхови изживявания и случилото се е имало травматичен характер
за нея.
Подсъдимите М.И., П.Е. и А.Х. са
психично здрави, при тях не е налице формиран синдром на зависимост към алкохол
или наркотични вещества. Към момента на извършване на инкриминираните деяния са
били в състояние на обикновено (просто) алкохолно опиване – подс. И. и Е. –
лека към средна степен, а подс. Х.– средна към тежка степен, като всеки един от
тях е можел да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. При тримата подсъдими не е налице отклонение в половото
влечение, нито в начините на удовлетворяване на половия им нагон, като
извършените от тях деяния не са психотични, сексуално-болестни или аномално
(парафилно) мотивирани.
Съгласно заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза № 214/2012 г. на Л.А.И. от медицинския преглед на
същата са се установили: химен с налобена форма, стара дефлорационна щърбина на
девствената ципа, белезникав секрет с неприятна миризма в преддверието на
влагалището, като не са установени травматични увреждания. Посочено е също, че наличното
състояние на девствената ципа с обща налобена форма и със стара дефлорационна
щърбина позволява извършването на полови сношения без допълнителни разкъсвания.
От заключението на изготвената допълнителна съдебномедицинска експертиза по
писмени данни е установено, че от показанията на св. И. се налага извод, че
същата не твърди да е оказвала съпротива и съответно да е отказвала да си отвори
устата, когато нападателят с двете ръце е отворил горната и долната й челюст,
т.е. не става ясно с каква сила е действал с двете си ръце нападателят и каква
съпротива е оказала тя, и тъй като нападателите са били трима е логично
съпротивата й да е била минимална, като е посочено от вещото лице и какви
телесни наранявания могат да последват при въздействие с пръсти и нокти на
двете ръце на евентуален нападател върху двете челюсти на човек. Съгласно
заключението е възможно също така, при успешен опит за отваряне на устата на Л.И.
с две ръце от нападателя й да не бъдат причинени нито едно от посочените в
експертизата телесни увреждания, при съответните условия, посочени в
заключението и също така не са установени следи от претърпяна медицинска интервенция
по половия член на А.Х. в невъзбудено състояние.
Съгласно заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза за преглед - освидетелстване на подс. М.И. от
проведения медицинския преглед на И. са установени стари белези от рани,
локализирани по горната повърхност на дясната ръка, в областта на основата на
показалеца и ставата към дланта и в областта на десния черен тубер (върга), на
челната кост, които е получил в детството си; нормално развити полов член и
тестиси; обръснато окосмяване в половата област с прорастване на космите на
около 3-4 милиметра, като не са констатирани пресни травматични увреждания и
болестни такива по главата, шията, тялото, четирите крайници и половите органи
на освидетелствания.
Съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза за преглед - освидетелстване на подс. А.Х. от
проведения медицинския преглед на Х. са установени заздравяваща под коричка
рана, локализирана по вътрешната повърхност на левия глезен с дължина 1 см, несекретираща;
нормално развити полов член и тестиси; къдраво окосмяване в половата област с
дължина на космите около 1 см и повече; по средната трета на дясната
предмишница, външна повърхност е установена татуировка със син туш, с изобразен
лика на Васил Левски; по вътрешната повърхност на дясната предмишница е
установена татуировка със син туш с надпис „Левски или смърт“; по задно -
долната повърхност на дясната предмишница е установен татуиран със син туш
изобразен голям кръст, като травматични увреждания по главата, шията, тялото и
горните и долни крайници и половите органи на А.Х. не са установени.
Според заключението на
съдебномедицинската експертиза за преглед - освидетелстване на подс. П.Е. от
проведения медицински преглед е установено, че при Е. липсват видими
травматични или болестни телесни увреждания по главата, шията, горните и долни
крайници и половите органи; установени са: нормално развити полов член и
тестиси; обръснато наскоро окосмяване в половата област; множество татуировки
направени предимно със син туш, една с червен, син и жълт туш, локализирани по
корема, гърба, двете рамена и мишници, двете предмишници, двете подбедрици,
изобразяващи фигури и лица - герба на Р България, ликът на Васил Левски, ликът
на Исус Христос, едър надпис със син туш „България над всичко“, латински букви
по осем от пръстите на двете ръце и по дланта, дъговиден надпис на корем (едър,
с латински букви), кръст, ангел, озъбено лице – череп, сатана или друго, фигури
с множество орнаменти околовръст, лик на вожд и др.
Според заключението на съдебномедицинската
експертиза на веществени доказателства № 213-Б/2012 г. от 06.07.2012 г. е установено,
че по обект № 1 - дънков панталон от синя текстилна материя, в областта на
колана отвътре и отвън с разположени етикети с надпис „FRANKO FERUCCI“, в
бедрената област медиално с петна с неправилно форма, сиво белезникави на цвят,
по обект № 2 - блуза от текстилна материя, с дълги ръкави обагрена в бяло и
черно, в областта на яката отвътре с етикет с надпис "НиКи СтиЛ", в
лявата гръдна област с петно от червено кафява засъхнала материя с неправилна
форма, обект № 3 - колан от черна еластична материя с ширина 74 мм и метална
тока, по обект № 4 - черен дамски сутиен от текстилна материя с нарушена цялост
в областта на банелата, по банелите със златист цвят с изобразени цветовете на
цветя и по обект № 5 - дамски бикини, розови на цвят, по дъното на бикините със
сиво-бяло зацапване с жълтеникав оттенък, не се е доказала кръв, а реакцията,
указваща наличие на сперматозоиди в суха семенна течност, е отрицателна.
От заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства (Протокол № 12/БТМ-245
от 16.07.2012 г.) е установено, че по представените за изследване обекти -
обект № 1 - тампон-преддверие на влагалището и обект № 2 - тампон-влагалище на Л.И.,
се е доказала кисела фосфата, т.е. ориентировъчната проба за наличие на сперма
е положителна, а цели човешки сперматозоиди или части от тях не са наблюдавани,
но недоказването на сперматозоиди не дава основание да се направи заключението
за липса на сперма, тъй като в някои случаи в резултат на външни въздействия
може да бъдат разрушени, както и в случаите на азоспермия. По представените за
изследване обекти № 3 - тампон-област около устата, обект № 4 - тампон-шия и
обект № 5 - тампон-седалищна област не се е доказало наличието на сперма.
От заключението на изготвената съдебномедицинска
експертиза по метода на ДНК анализ (Протокол № 2013/ДНК-115 от 03.04.2013 г.) е
установено, че по обекти № 1, № 2 и № 3 /№ 1 - тампон /отривка/ - преддверие на
влагалището, № 2 - тампон - влагалище, № 3 тампон област около устата/,
определеният ДНК профил на биологичния материал произхожда от Л.А.И. като не се
наблюдават допълнителни алели в нито един от локусите, а по обект № 4 /тампон отривка
- шия/ се е установила смес на клетъчен материал, по-голямото количество, от
който произхожда от Л.И., а останалото количество произхожда от поне две лица,
като съгласно заключението не може да се изключи вероятността част от
биологичния материал да произхожда от П.Е., а от биологичния материал по обект
№ 5 /тампон /отривка/ от седалищна област/ се е установила смес на клетъчен
материал, по-голямото количество от който произхожда от Л.И., а останалото
количество произхожда от поне две лица.
Видно от заключението на
съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства (Протокол №
12/БТМ-246 от 16.07.212 г.) е, че по обект № 2 - /син чаршаф с ластик по
страничните ръбове, с видими белезникави петна по едната му повърхност към
единият край/ - проба 2.3 се е доказала човешка сперма, а в проба 2.1 и 2.2,
както и обект № 4 /презерватив/ се е доказала кисела фосфата, т.е.
ориентировъчната проба за наличието на сперма е положителна, а по
предоставените за изследване обекти № 1 /завивка/ и обект № 3 /хавлия/ не се е
доказала сперма. Съгласно експертизата нишковидните обекти - обект № 5 са
човешки косми от глава, като косъмът с дължина 18 см. е кестеняв с червеникав
оттенък, а останалите 3 бр. косми са светло кестеняви и с кълбовидни коренови
краища, като четирите броя косми не притежават епителна обвивка, която съдържа
ядрени клетки, от които може да се изолира ДНК профил. Експертизата сочи още,
че по представените за изследване обекти № 1 /завивка/, № 2 /чаршаф/ и № 3
/хавлия/ не се е доказала кръв и не са намерени косми, като два броя празни
бутилки от уиски „Tullamor dew“ и „Johnnie Walker“, две празни чаши - едната за
уиски, а другата за безалкохолно, 3 бр. празни кутии от „Red Bull“, както и
сравнителния материал епителни клетки иззети от лигавицата на бузата от М.В.И.
и П.Е. не са изследвани в серологична лаборатория, а са оставени за директен
ДНК анализ.
От заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК
профилиране (Протокол № 2013/ДНК-14 от 15.03.2013 г.) е установено, че
съобразно ДНК профилът, установен за обекти № № 1,3.1 и 6 /син чаршаф, отривка
от гладката повърхност на презерватив и отривка от кен „Red Bull“/, напълно съвпада с ДНК профила на П.Е. /обект № 12/, а изследваният
биологичен материал, сперма по чаршаф /обект № 1/, отривка от гладката
повърхност на презерватив /обект № 3.1/ и отривка от кен „Red Bull“ /обект/ № 6
произхожда от подс. П.Е.. Също така ДНК профилът, установен за обекти №№ 5,9 и
10 /отривка от капачката на стъклена бутилка с етикет „Johnnie Walker“, отривка
от горния ръб на стъклена чаша и отривка по горния ръб на чашата/, напълно
съвпада с ДНК профила на М.И. /обект № 11/, а изследвания биологичен материал -
отривки от бутилка „Johnnie Walker“ /обект № 5/ и от два броя стъклени чаши
/обекти № 9 и 10/ произхожда от М.И.. Съгласно експертизата по отривка от
грапавата повърхност на презерватив /обект № 3.2/ се е установила смес на
клетъчен материал в различно съотношение, като алелите с по-висок интензитет
формират ДНК профил на лице от женски пол, а останалите алели /подчертани/
съвпадат с алелите от съответните локуси на ДНК профила на П. Е./обект № 12/,
т.е. съобразно заключението по-голямото количество биологичен материал
произхожда от неустановено лице от женски пол, а останалото количество от П.Е..
За изследвания биологичен материал от кълбовидните краища на три косъма /обект
№ 2/ се определил ДНК профил на лице от женски пол, който не съвпада с профила
на регистрирано лице или биологична следа в Националната ДНК база данни и е
различен от определения за обект № 3.2 женски ДНК профил, а за изследвания
биологичен материал - отривка от бутилка „Tullamore Dew“ /обект № 4/ и отривка
от два кена „Red Bull“ /обекти № №7 и 8/ не се е определил ДНК профил.
За да постанови присъдата,
първоинстанционният съд е събрал всички обективно съществуващи и относими към
предмета на делото доказателства и доказателствени средства: гласните доказателствени средства чрез
показанията на свидетелите Л.А.И. (л. 40-43 от съд. д., вкл. приобщените
на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 4 и 6 от ДП – том 1
в посочените части), А.Ц.В.(л. 72-74 от съд. д.), К.К.Ц.(л.
109-111 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК – л. 235 от ДП – том 2 в посочените части, и приобщените на осн.
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 9 от ДП в посочените части), С.П.Р.
(л. 112-114 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК – л. 23-24 от ДП – том 1 и л. 233 от ДП – том 2 в посочените
части), С.И.Д. (л. 118-119 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 60 от ДП – том 1 в цялост), П.С.Д.(л.
119-120 от съд. д.) и В.В.Ч.(л. 120-121 от съд. д., вкл. приобщените на
осн. чл. 281, ал. от НПК – л. 180 от ДП – том 2 в посочените части); писмените доказателства и доказателствени
средства: протокол за
освидетелстване (оглед на лице) на Л.А.И. (л. 10-13 от ДП – том 1), заповед за
задържане на лице – М.В.И. (л. 25 от ДП – том 1), протокол за разпознаване на
лица и предмети от 28.06.2012 г. (л. 38-39 от ДП – том 1), справка за
криминални прояви на М.В.И. (л. 42 от ДП – том 1), справка за криминални прояви
на П.В.Е. (л. 43 от ДП – том 1), справка за криминални прояви на А.И.Х. (л. 45
от ДП – том 1), заповед за задържане на лице – А.И.Х. (л. 58 от ДП – том 1),
протокол за разпознаване на лица и предмети от 29.06.2012 г. (л. 62-63 от ДП –
том 1), определение от 28.06.2012 г., постановено по н.ч.д. № 12139/2012 г. по
описа на СРС, НО, 21-ви състав (л. 71 от ДП – том 1), протокол за оглед на
местопроизвшествие от 29.06.2012 г. – 2 броя (л. 74-77 от ДП – том 1), протокол
за претърсване и изземване от 29.06.2012 г. (л. 78-79 от ДП – том 1), заповед
за задържане на лице – П.В.Е. (л. 84 от ДП – том 1), протокол за разпознаване
на лица и предмети от 02.07.2012 г. (л. 88-89 от ДП – том 1), справка за
съдимост на А.И.Х. (л. 69-70, 128-129 от ДП – том 1, л. 26-27 от съд. д.), справка
за съдимост на М.В.И. (л. 72-74, 130-131 от ДП – том 1, л. 27-30 от съд. д.), справка
за съдимост на П.В.Е. (л. 76-77 от ДП – том 1, л. 32-33 от съд. д.), определение
от 01.07.2012 г., постановено по н.ч.д. № 12353/2012 г. по описа на СРС, НО,
110-ти състав (л. 114-116 от ДП – том 1), определение от 06.07.2012 г.,
постановено по в.н.ч.д. № 3306/2012 г. по описа на СГС, НО, XVI-ти въззивен състав (л.
117-125 от ДП – том 1), определение от 05.07.2012 г., постановено по н.ч.д. №
12486/2012 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав (л. 136-138 от ДП – том 1),
определение от 13.07.2012 г., постановено по в.н.ч.д. № 3368/2012 г. по описа
на СГС, НО, XVI-ти
въззивен състав (л. 139-144 от ДП – том 1), определение от 29.11.2020 г.,
постановена по н.ч.д. № 21353/2012 г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав (л.
37-42 от ДП – том 2), определение от 07.12.2012 г., постановено по в.н.ч.д. №
5880/2012 г. по описа на СГС, НО, XIV-ти въззивен състав (л. 43-50 от ДП – том 2),
определение от 31.10.2012 г., постановено по н.ч.д. № 19650/2012 г. по описа на
СРС, НО, 22-ри състав (л. 51-53 от ДП – том 2), определение от 06.11.2012 г.,
постановено по в.н.ч.д. № 5254/2012 г. по описа на СГС, НО, XI-ти въззивен състав (л.
54-62 от ДП – том 2), определение от 12.09.2012 г., постановено по н.ч.д. №
16177/2012 г. по описа на СРС, НО, 22-ри състав (л. 63-65 от ДП – том 2), писмо
от „БТК“ АД с приложени установъчни и трафични данни (л. 69-70 от ДП – том 2),
определение от 25.01.2013 г., постановено по в.н.ч.д. № 354/2013 г. по описа на
СГС, НО, IX-ти
въззивен състав (л. 155-157 от ДП – том 2), определение от 17.01.2013 г.,
постановено по н.ч.д. № 702/2013 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав (л.
158-160 от ДП – том 2), писмо от „Мобилтел“ ЕАД със справка (л. 162-163 от ДП –
том 2), определение от 18.03.2013 г., постановено по н.ч.д. № 4369/2013 г. по
описа на СРС, НО, 93-ти състав (л. 194-197 от ДП – том 2), определение от
04.04.2013 г., постановено по н.ч.д. № 5833/2013 г. по описа на СРС, НО, 1-ви
състав (л. 198-200 от ДП – том 2), определение от 23.04.2013 г., постановено по
в.н.ч.д. № 1808/2013 г. (л. 201-203 от ДП – том 2) и определение от 03.07.2013
г., постановено по н.ч.д. № 11666/2013 г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав (л.
250-252 от ДП – том 2); веществени доказателства: веществените
доказателства на съхранение в 06 РУ – СДВР; способи на доказване: съдебномедицинска
експертиза на Л.А.И. (л. 33-34 от ДП – том 1), съдебномедицинска
експертиза на М.В.И. (л. 97-99 от ДП – том 1), съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства (л. 7-8 от ДП – том 2), комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на М.В.И. (л. 12-18 от ДП – том
2), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на П.В.Е. (л.
22-27 от ДП – том 2), съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства
(л. 94-96 от ДП – том 2), съдебно-сексологична експертиза на А.И.Х. (л. 100-103
от ДП – том 2), съдебно-сексологична експертиза на П.В.Е. (л. 106-109 от ДП –
том 2), съдебно-сексологична експертиза на М.В.И. (л. 112-116 от ДП – том 2), комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на Л.А.И. (л. 120-126 от ДП – том
2), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на А.И.Х. (л.
130-137 от ДП – том 2), съдебномедицинска експертиза за преглед – освидетелстване
на А.И.Х. (л. 141-143 от ДП – том 2), съдебномедицинска експертиза за преглед –
освидетелстване на П.В.Е. (л. 146-149 от ДП – том 2), допълнителна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л. 165-170 от ДП – том 2),
допълнителна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на Л.А.И.
(л. 173-177 от ДП – том 2), съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства по метода на ДНК профилиране (л. 208-211 от ДП – том 2), съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства (л. 217-221 от ДП – том 2) и
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК
профилиране (л. 224-229 от ДП – том 2).
Първоинстанционният съд е извършил
подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства и заключенията на всяка от експертизите, като е преценил същите както
поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Не
са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен
материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е
обсъдил комплексно събраните по делото доказателствени материали и е обосновал
съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.
Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата
инстанция, като при установяване на решаващите факти, свързани с въпроса
извършено ли е инкриминираното деяние от подсъдимите П.Е., М.И. и А.Х.,
контролираният съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която
с решаващо значение са данните от кредитираните гласни доказателствени
средства, писмените доказателствени средства и заключенията на назначените
експертизи, приобщени по делото.
Въззивният съд, подобно на
първоинстанционния, кредитира показанията на св. Л.И., които намира за
последователни, логични, житейски достоверни и добросъвестни. Въззивният съд
изцяло споделя преценката на контролирания да оцени показанията на св. И. като
такива с най-висока и надеждна доказателствена стойност, въпреки че същата е
пострадала, конституирана като частен обвинител и може да се счита, че е заинтересована
от изхода на делото. Не е налице индиция за недостоверност на показанията на
пострадалата, тъй като те са пълни, подробни и детайлни относно случилите се
събития и именно в множеството им детайли намират съответствие с
доказателствения материал по делото, възприет от съда, и възпроизвеждат
информация относно главните факти, подлежащи на доказване в наказателния процес.
Именно от тях, в качеството им на преки доказателства, категорично се
установяват времето, мястото и механизма на извършване на трите инкриминирани
деяния от страна на подсъдимите. Вярно е, че по делото липсват други преки
доказателства по извършените престъпления извън показанията на пострадалата, но
това е така заради самото естество на престъпленията по чл. 150 и чл. 152 от НК, които в процесния случай са извършени в отсъствието на други лица освен дейците
и пострадалата, поради което не са установени и разпитани свидетели – преки очевидци
на деянията. Същевременно следва да се отчете, че показанията на св. И. не са
изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал, а се подкрепят
от други доказателства, макар и косвени по характер, които сочат на
достоверност на показанията на пострадалата.
Показанията на св. Л.И. се подкрепят
от показанията на свидетелите А.В., В.Ч., С.Д. и П.Д., в качеството им на
производни и косвени доказателства, които възпроизвеждат пред съда
обстоятелства, разказани им от пострадалата във връзка с инцидента, като се
констатира липса на противоречия между показанията на пострадалата И. и на посочените
свидетели. Въпросните показания кореспондират както по отношение на твърдените
от пострадалата факти във връзка с изнасилванията и блудствените действия
спрямо нея, така и по отношение на действията й след това: проведените
телефонни разговори след деянията между нея и свидетелите Ч.и Д. след като си
тръгнала от апартамента на подс. Е., отиването й в апартамента на св. Д.,
където били св. Д. и св. Д., разговорът й със св. В., както и пристигането на
последната в апартамента на св. Д., която с помощта на неин колега взела И. и я
прибрала в дома им в ж.к. „Свобода“.
Показанията на пострадалата намират
подкрепа и в протоколите за разпознаване на подс. Е., И. и Х., като процесуално-следствените
действия по разпознаването са извършени в съответствие с изискванията на НПК –
непосредствено преди разпознаванията са извършени разпити на пострадалата И.
относно обстоятелствата, посочени в чл. 170 от НПК, разпознаванията са
извършени в присъствието на две поемни лица, незаинтересовани от изхода на
делото, осъществени са след задържането на подсъдимите, в условията на дневна
светлина и при добра видимост и са били въвеждани по четири лица, от които
пострадалата Босева е посочила именно подсъдимите като извършили деянията
спрямо нея.
Показанията на пострадалата се
потвърждават и от протокола за оглед на местопроизшествие, от който се
получават данни за мястото на извършване на деянията, напълно съответстващи с
описанието на местопроизшествието, направено от пострадалата при нейния разпит.
Изложеното от пострадалата И. намира
подкрепа и в кредитираните СМЕ, допълнителна СМЕ по писмени данни и КСППЕ
спрямо нея. Въпреки че от заключението на СМЕ на св. Л.И. се установява, че по
тялото на пострадалата, вкл. и по половия й орган, не се установяват травматични
увреждания, вещото лице в хода на първоинстанционното съдебно следствие е
уточнило, че този факт не изключва възможността спрямо нея да е бил осъществен
насилствен полов акт, което може да бъде обяснено с моментното психическо и
емоционално състояние на жертвата, вкл. и силен страх, продиктуван от
ситуацията, при което жертвите не оказват реална физическа съпротива. Последното
обстоятелство е посочено и от самата пострадала, която в хода на разпита си
пред първоинстанционния съд е посочила, че не е оказала по-интензивна съпротива
спрямо подсъдимите, тъй като е била сама в апартамента с тях при
осъществяването на деянията и е нямало как да се защити, т.е. изпитала е силен
страх и безпомощност от ситуацията, в която е била поставена. Показанията й
намират опора и в заключението на допълнителната КСППЕ, която й била изготвена,
от което се установява, че непосредствено след преживяното е имала наличие на
епизоди на повторно преживяване на травмата, кошмарни сънища, намален апетит,
емоционална притъпеност, отчужденост, страхови изживявания и случилото се е имало
травматичен характер за нея. В този смисъл СРС правилно е счел, че липсата на
травматични увреждания на пострадалата не поставя под съмнение достоверността
на свидетелските й показания.
СРС правилно е кредитирал и
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства (Протокол № 12/БТМ-245 от 16.07.2012 г.), от която е установено,
че по изследваните обект № 1 - тампон-преддверие на влагалището и обект № 2 -
тампон-влагалище на Л.И., се е доказала кисела фосфата, т.е. ориентировъчната
проба за наличие на сперма е положителна. Както е посочено в заключението,
въпреки че цели човешки сперматозоиди или части от тях не са наблюдавани, последното
не дава основание да се направи заключението за липса на сперма, тъй като в
някои случаи в резултат на външни въздействия може да бъдат разрушени, както и
в случаите на азоспермия. Дадена е вяра и на заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК анализ (Протокол № 2013/ДНК-115
от 03.04.2013 г.), от което се установява, че по обект № 1 - тампон /отривка/ -
преддверие на влагалището, обект № 2 - тампон – влагалище и обект № 3 тампон /област
около устата/, определеният ДНК профил на биологичния материал произхожда от
св. Л.И., а по обект № 4 /тампон отривка - шия/ се е установила смес на
клетъчен материал, по-голямото количество, от който произхожда от Л.И., а
останалото количество произхожда от поне две лица, като съгласно заключението
не може да се изключи вероятността част от биологични материал да произхожда от
П.Е., а от биологичния материал по обект № 5 /тампон /отривка/ от седалищна
област/ се е установила смес на клетъчен материал, по-голямото количество от
който произхожда от Л.И., а останалото количество произхожда от поне две лица.
Обосновано е кредитирано и заключението
на СМЕ на веществени доказателства (Протокол № 12/БТМ-246 от 16.07.212 г.)
съгласно което се е доказало наличието на човешка сперма по обект № 2 - син
чаршаф с ластик по страничните ръбове, с видими белезникави петна по едната му
повърхност към единия край, а в проба 2.1 и 2.2, както и обект № 4
/презерватив/ се е доказала кисела фосфата, т.е ориентировъчната проба за
наличието на сперма е положителна.
Първоинстанционният съд обосновано е
кредитирал и заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства по метода на ДНК профилиране (Протокол № 2013/ДНК-14
от 15.03.2013 г.), от което е установено, че ДНК профилът, установен за обекти
№ № 1, 3.1 и 6 (син чаршаф, отривка от гладката повърхност на презерватив и
отривка от кен „Red Bull“), напълно съвпада с ДНК профила на П.Е., като
изследваният биологичен материал от същите обекти произхожда от подс. П.Е..
Също така ДНК профилът, установен за обекти № № 5, 9 и 10 (отривка от капачката
на стъклена бутилка с етикет „Johnnie Walker“, отривка от горния ръб на
стъклена чаша и отривка по горния ръб на чашата), напълно съвпада с ДНК профила
на М.И., като изследваният биологичен материал от същите обекти произхожда от М.И..
Първият съд правилно е дал вяра и на
показанията на св. В.Ч., от които се установява, че пострадалата Л.И. я е
потърсила по мобилния телефон след като си тръгнала от апартамента в ж.к. „Овча
купел“ и плачейки, й разказала за случилото се, като я помолила да се обади на
св. С.Д.. Показанията на св. Ч.следва да бъдат ценени като обективни,
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани
доказателствени материали по делото – показанията на свидетелите И., В.и Д.,
както и на установъчните и трафични данни от мобилния номер на св. И.,
изпратени от БТК“ АД.
На следващо място, въззивният съдебен
състав, подобно на първоинстанционния, се довери и на показанията на св. С.Д.,
пред когото св. Л.И. изложила разказ за случилото се след като отишла в
апартамента му в ж.к. „Слатина“, в който смисъл са и показанията на св. П.Д.,
които също правилно са кредитирани от първия съд в тази част. От показанията на
свидетелите Д. и Д.се изяснява състоянието, в което е изглеждала пострадалата И.,
когато е пристигнала в апартамента в ж.к. „Слатина“ – била без грим, като св. Д.,
подобно на св. Ч., посочва, че същата никога не излизала без грим. Също така св.
И. била със зачервени очи, с разрошена коса, видимо употребила алкохол, но не
била в пияно състояние. Показанията на свидетелите Д. и Д.са взаимнодопълващи
се, обективни и логични и кореспондират с показанията на св. И. и св. В..
Показанията на св. А.В.правилно
районният съд е преценил като достоверни, въпреки че същата е майка на
пострадалата и частен обвинител Л.И., доколкото са обективни, хронологични и кореспондират
с показанията на самата И. и на свидетелите Ч., Д. и Д.. Св. В.потвърждава, че
св. Ч.й се обадила да й каже, че дъщеря й е изнасилена, след което самата св. И.
й споделила по телефона за случилото се и й казала, че се намирала в
апартамента на св. С.Д., като св. В.веднага отишла при нея. От показанията на
св. В.се потвърждава, че св. И. била в недобро психично състояние, когато
пристигнала в жилището на св. Д. – И. била силно разстроена и травмирана от
случилото се срещу нея посегателство.
На следващо място, въззивният съд анализира
и показанията на свидетелите С.Р. и К.Ц.. Настоящият съдебен състав, подобно на
първоинстанционият, кредитира показанията им в частта относно обстоятелства, че
вечерта на 26.06.2012 г. двете заедно със съученици на св. Ц.са празнували
завършването на класа на св. Ц.в заведение в ж.к. „Надежда“, където консумирали
алкохол, както и че св. Ц.се свързала с подс. М.И., който ги поканил на
събирането в ж.к. „Овча купел“, като показанията в тази част са обективни,
логични и последователни. Съдът кредитира показанията на им и в частта относно
това, че отишли да вземат св. Л.И. от ж.к. „Свобода“ и трите заедно хванали
такси и отишли в апартамента в ж.к. „Овча купел“, където всички присъстващи пили
алкохол, слушали музика и се забавлявали, като хронологично последователни и
кореспондиращи с показанията на св. Л.И..
Подобно на първата инстанция, и
настоящата констатира противоречия в останалата част от показанията на св. Р. и
Ц., като основното противоречие се състои в това дали са познавали подсъдимите Е.
и Х. преди процесната вечер, като в разпита си пред първата инстанция св. Ц.е
посочила, че към онзи момент познавала подс. И. и Е., а св. Р. е посочила, че и
тримата подсъдими са им приятели, че отдавна се познава с тях и всичките ги
познавала еднакво преди да отидат в апартамента, а в показанията им от
досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 от НПК са заявили, че не познават другите двама подсъдими, а само подс. И.. Оттук
произтича и крайният извод на въззивния съд за тенденциозност на показанията им
с цел да осигурят благоприятен изход на делото за подсъдимите. В тази връзка,
въззивната инстанция, за разлика от първоинстанционната не дава вяра на
показанията на двете свидетелки и в частта относно поведението на св. Л.И. по
време на събирането в апартамента – че се е държала разкрепостено, събличала се
по сутиен, сваляла се е с подс. Е., прегръщала го, седяла му в скута и са я
снимали как допира гърдите си в лицето му, което пострадалата И. категорично отрича
в разпита си пред първоинстанционния съд. Въззвният съд не кредитира показанията на св. Ц.и
Р. и в частта относно обстоятелството, че св. Л.И. доброволно отишла в спалнята
на апартамента с подс. П.Е., както и че когато решили да си тръгват св. Ц.открехнала
вратата на спалнята и видяла, че св. И. била в леглото с подс. Е. и помислила,
че извършват сексуален контакт. Последното противоречи съществено на
показанията на пострадалата И., на които въззивният съд даде вяра, по отношение
на момента на приложената спрямо нея принуда към полов контакт, която е
изложила, че след последния разговор по
телефона с приятеля й – св. С.Д., отишла в банята, където оправяла грима и
косата си, като се бавила около 20 минути и след като излязла от банята св. Р.
и Ц.вече си били тръгнали, а посегателствата срещу нея започнали след това.
Оттук може да се наложи извод и за известна координираност в действията на св. Ц.и
Р. по отношение на това да оставят пострадалата И. сама в апартамента с трима
непознати мъже, които били в нетрезво състояние.
Контролираният съд правилно се е
доверил и на показанията на св. И. и В., че след процесния случай св. Р. е
отишла до жилището им в ж.к. „Свобода“, като предложила на св. И. парична сума,
за да оттегли показанията си и да забрави за случилото се, а след това
започнали и обаждания по телефона от неустановено по делото лице от женски пол
– Д., която се опитвала да говори със св. В.дъщеря й да оттегли показанията си,
както и да се види с майката и жената на един от подсъдимите, но И. отказала,
като в тази част показанията на И. и В.въззивният съд счита за обективни,
логични и взаимнодопълващи се.
Настоящият съдебен състав, също както
първата инстанция, кредитира като обективно и компетентно изготвени заключенията
и на останалите изготвени в хода на досъдебното производство експертизи.
Що се отнася до писмените
доказателства, съдебният състав счита, че същите спомагат за изясняването на
обстоятелствата по делото, като кредитира същите.
Останалите доказателства не съдържат
значими противоречия помежду си, поради което не е необходимо да бъдат
обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
С оглед изложените съображения
настоящата съдебна инстанция намира, че след като събраните по делото
доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3
от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на
първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно
или замествано.
Въз основа на направения
доказателствен анализ и установената чрез него фактическа обстановка,
въззивният съд достигна до правен извод, че първоинстанционният съд
законосъобразно и обосновано е приел, че подсъдимите са осъществили от
обективна и субективна страна престъпленията, за които им е повдигнато
обвинение.
По отношение на деянието, извършено от подс. П.В.Е.
При установената фактическа обстановка
първоинстанционният съд правилно е установил, че подс. П.В.Е. е осъществил
състава на престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 пр. 1 от НК.
От обективна страна, подс. П.В.Е. на
27.06.2012 г., за времето между 01:00 часа и 06:00 часа, в гр. София, в стая в
апартамент № 99, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ******, се съвкупил с
лице от женски пол – Л.А.И., като я принудил към това със сила – повалил я
върху леглото (в спалнята) по гръб, хванал ръцете й в областта на китките и ги
затиснал над главата й.
Подс. П.Е. е принудил пострадалата И.
да се съвкупи с него посредством сила, която се изразява в повалянето й върху
леглото в спалнята по гръб, хващането на ръцете й в областта на китките и затискането
им над главата й и с члена си проникнал във влагалището й, въпреки че
пострадалата си мърдала краката, когато подсъдимият я събличал, заявила му, че
не иска акта, а по време на акта молела подсъдимия да престане и плачела, но
същият нищо не отговорил и продължил докато не удовлетворил половото си желание.
В отговор на оплакванията на защитата е наложително да се отбележи, че правната
норма на чл. 152, ал. 1, т. 2 НК не съдържа сред обективните си признаци
оказването от страна на жертвата на физическа съпротива срещу принудителното
съвкупление. Както е посочил и в ВКС, II НО в Решение № 87 от
07.04.2017 г. по н. д. № 104/2017 г. включените в легалната дефиниция на чл. 152,
ал. 1, т. 2 НК термини „сила” и „заплашване” не са корелативно свързани с
оказана от жертвата съпротива или нейното отсъствие, като за квалифицирането на
едно деяние като изнасилване е съществено да се установи липсата на
доброволност и взаимност на половия акт, което предполага широки граници за
тълкуване на параметрите на приложените сила и заплахи, които не могат да се
ограничават от преценка на хипотетичните възможности на жертвата за съпротива,
бягство, търсене на помощ, както и на тежестта и вероятността на заплахите. В
тази насока релевантни са редица фактори: зрелостта, смелостта и силата на пострадалата,
която към процесната дата е била едва на 21 години, с малък житейски опит;
положението и обстановката, в която се е намирала – в нетрезво състояние, сама
в апартамент с трима непознати мъже, които също били в нетрезво състояние;
състоянието на уплаха и смущение, в което е изпаднала и което е парализирало в
значителна степен съпротивителните й способности; броят и физиката на
насилниците й – три лица от мъжки пол, които са физически по-силни от нея;
липсата на възможност да получи помощ от другиго, доколкото св. Р. и Ц.са си
тръгнали от апартамента, докато пострадалата е била в банята, преди
извършването на процесните деяния от страна на подсъдимите.
В тази връзка СРС обосновано е посочил
и че от заключението на съдебномедицинската експертиза на св. Л.И. е видно, че
не са установени травматични увреждания в интимната й област, като не са налице
данни да е изследвано наличието на такива по другите части на тялото й, но
взетите проби с тампони от преддверието на влагалището и от влагалището на И.
при освидетелстването на същата, съобразно заключението на съдебномедицинската
експертиза на веществени доказателства, се е доказала кисела фосфата, т.е.
ориентировъчната проба за наличие на сперма е положителна, независимо че цели
човешки сперматозоиди или части от тях не са наблюдавани.
Правилно първоинстанционният съд е
оправдал подс. П.Е. по първоначално повдигнатото обвинение в частта, че е
издърпал св. Л.И. от холното помещение в апартамента и я е вкарал в спалнята,
както и че я е дърпал силно за косата при осъществяване на принудата, тъй като в
показанията си пред първоинстанционния съд св. И. посочва, че след кавгата с
подс. А.Х., който й ударил два шамара по лявата буза, се разплакала и тогава подс.
П.Е. й казал да отиде в спалнята, за което останала с впечатление, че иска да я
успокои и доброволно отишла там, без подс. Е. да я удря или блъска дотам,
независимо, че в показанията си от досъдебното производство приобщени по реда
на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК св. И. е изложила, че подс. Е.
я дръпнал в съседната стая срещу тоалетната, тъй като посочените твърдения
противоречат на категорично изложеното от нея в открито съдебно заседание, че
по собствено желание е влязла в спалнята.
Правилен е правният извод на СРС и по
отношение на субективната съставомерност на престъплението, а именно че подс. П.Е.
е действал при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр.
първо от НК, тъй като е съзнавал, че пострадалата Л.И. не е съгласна да се
съвкупява с него, съзнавал е принудителния характер на силата, която е
употребил, с цел чрез нея да сломи съпротивата на И. и да извърши половия акт с
нея, т.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и пряко ги е целял.
По отношение деянието, извършено от подс. А.И.Х.
Подс. А.И.Х. е осъществил състава на
престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК.
От обективна страна, подс. А.И.Х. на
27.06.2012 г., за времето между 01:00 и 06:00 часа, в гр. София, в апартамент №
99, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ******, извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление, по отношение на лице,
навършило 14-годишна възраст, а именно Л.А.И., като поставил члена си в устата
на И. и я накарал да извърши фелацио, чрез употреба на сила – хванал горната и
долната й челюсти и ги разтворил.
За да осъществи блудствените действия
по удовлетворяване на половото си желание, подс. Х. предприел действия за
сломяване на съпротивата на пострадалата, чрез използване на физическа сила,
като насилствените действия се изразявали в хващане и разтваряне на горната и
долната челюст на пострадалата.
Правилно подс. А.Х. е оправдан по
първоначално повдигнатото му обвинение, в частта, че при употребата на сила за
извършване на блудствените действия, е ударил св. Л.И. два пъти с длан по лявата
буза и я оскубал, тъй като в хода на първоинстанционното съдебно следствие св. И.
уточнява, че след като св. Р. и Ц.си тръгнали от жилището и тя останала сама с
тримата подсъдими, подс. А.Х. започнал да се заяжда с нея и при възникналата
кавга в хола, същият й ударил два шамара по лявата буза, поради което СРС правилно
е приел, че нанесените й удари не са били с цел възбуждане и удовлетворение на
половото желание на подс. Х., доколкото са били осъществени в един по-ранен момент,
преди извършването на изпълнителното деяние.
От субективна страна престъплението е извършено
от подс. Х. при форма на вината пряк умисъл, тъй като Х. е съзнавал, че пострадалата
не е била съгласна и не е искала да извърши фелацио и чрез употребената от него
сила е целял да възбуди и удовлетвори половото си желание.
По отношение деянието, извършено от подс. М.В.И..
Подс. М.В.И. е осъществил състава на
престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 пр. 1 от НК.
От обективна страна, подс. М.В.И. на
27.06.2012 г., за времето между 01:00 часа и 06:00, часа в гр. София, в стая в
апартамент № 99, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ******, се съвкупил с
лице от женски пол – Л.А.И., като я принудил към това със сила – повалил я
върху леглото (в спалнята) по корем и я дърпал силно за косата.
Подс. М.И. е принудил пострадалата И.
да се съвкупи с него посредством сила, която се изразява в повалянето й върху
леглото в спалнята по корем и дърпането й силно за косата, след което с члена
си проникнал във влагалището й, като по време на акта пострадалата молела подсъдимия
да престане и плачела, но същият нищо не отговорил и продължил докато не
удовлетворил половото си желание. Както бе посочено и по отношение на деянието,
извършено от подс. П.Е., и тук следва да се отбележи, че принудата при
изнасилване е налице не само когато деецът използва груба сила спрямо жертвата,
но и когато се възползва от липсата или недостатъчния й социален, житейски,
сексуален опит, от специфични нейни личностни особености, както и когато се
възползва от специфични особености на ситуацията, в която е поставена тя (в
тази връзка е и Решение № 76 от 15.08.2017 г. по н. д. № 1194/2016 г. на ВКС, II НО), като аргументи в тази насока въззивният съд вече обсъди по-горе, с
оглед на което не следва да се преповтаря.
Обосновано първият съд е посочил, че
следва да бъде взето предвид заключението на съдебномедицинската експертиза на св.
Л.И., от която се установява, че не са установени травматични увреждания в
интимната й област, като не са налице данни да е изследвано наличието на такива
по другите части на тялото й, но по взетите проби с тампони от преддверието на
влагалището и от влагалището на И. при освидетелстването на същата, съобразно
заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства, се
е доказала кисела фосфата, т.е ориентировъчната проба за наличие на сперма е
положителна, независимо че цели човешки сперматозоиди или части от тях не са
наблюдавани, и независимо че от посоченото експертно заключение е видно, че при
направена отривка от седалищната област на И. отривка № 5, не се е доказала
сперма, предвид че св. И. сочи, че подс. И. е свършил върху седалището й,
доколкото не става ясно дали отривката е взета от цялата седалищна област на
пострадалата.
СРС правилно е оправдал подс. П.Е.
по първоначално повдигнатото обвинение в частта, че е издърпал от банята на
апартамента св. Л.И. и я е вкарал в спалнята, както и да е затиснал главата й
към възглавницата при осъществяването на принудата, предвид заявеното от св. И.
пред първоинстанционния съд, че след излизането й от банята отишла в спалнята,
където били дрехите й, за да се облече, като подс. И. я последвал, след което я
повалил на леглото по корем, блъскайки я, като И. не е съобщила подс. И. да е
употребил принуда, за да я вкара в спалнята, нито да е затискал главата й към
възглавницата при осъществяване на съвкуплението.
От субективна страна престъплението е извършено
от подсъдимия М.И. при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че св.
Л.И. не е съгласна да се съвкупява с него и е съзнавал принудителния характер
на силата, която е употребил, с цел чрез нея да сломи съпротивата на св. И. и
да извърши половия акт с нея.
На следващо място въззивният съд
провери индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите и
наложените им наказания по вид и размер.
При проверка на извършената от първата
инстанция индивидуализация на наказателната отговорност е важно да се посочи,
че въззивното производство е образувано по жалби на тримата подсъдими, което
значи, че наложеното наказание не може да бъде увеличавано. Следователно е
допустима преценка само относно дали наложените наказания не са явно
несправедливо завишени.
По отношение на наложеното на подс. П.В.Е. наказание
Както е посочил първоинстанционният
съд за престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода от две до осем години.
Споделя се становището на СРС, че не
са налице предпоставки за приложение на чл. 55 от НК, тъй като наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито
изключителни, като най-лекото предвидено в закона наказание не е несъразмерно
тежко за подс. П.Е.. При определяне на наказанието въззивната инстанция взе
предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства периода от време, през
който е продължило наказателното производство, както и че към момента на
извършване на деянието подс. Е. е бил считал за неосъждан (реабилитиран на
основание чл. 88а от НК), като не се солидаризира с извода на първия съд по
отношение на това, че поведението на пострадалата И. е било предизвикателно, с
оглед на което не го прие като смекчаващо отговорността обстоятелство. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство правилно е посочено нетрезвото състояние
на подс. Е. към момента на извършване на деянието.
Първостепенният съд е наложил
наказание, което въззивният съдебен състав намира за адекватно, с оглед
степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства и целите, предвидени в чл. 36 от НК,
като на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 (две)
години.
Изпълнението на наказанието е отложено
за срок от 3 (три) години, като законосъобразно и обосновано районният съд е
приел, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно размерът на
наказанието е до три години, подсъдимият се счита за неосъждан, доколкото е
реабилитиран, както и че не се налага наказанието да бъде изтърпяно ефективно,
тъй като и прилагането на института на условното осъждане без социална изолация
ще е достатъчно, за да въздейства превантивно и възпиращо на подсъдимия.
По отношение на наложеното на подс. А.И.Х. наказание
За престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години.
Първоинстанционният съд правилно е
преценил, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 55 от НК при
определяне на наказанието на подс. А.Х., а следва да бъде приложен чл. 54 от НК.
При определяне на наказанието въззивната инстанция взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства продължителността на наказателното производство, като
не се солидаризира с извода на първия съд по отношение на това, че поведението
на пострадалата И. е било предизвикателно, с оглед на което не го прие като
смекчаващо отговорността обстоятелство. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства правилно са посочени нетрезвото състояние на подс. Х. към момента
на извършване на деянието и обремененото му съдебно минало.
Първостепенният съд е наложил
наказание, което въззивният съдебен състав намира за адекватно, с оглед
степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства и целите, предвидени в чл. 36 от НК, като на
подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 (две) години.
Изпълнението на наказанието е отложено
за срок от 3 (три) години, като законосъобразно и обосновано районният съд е
приел, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно размерът на
наказанието е до три години, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, както и че не се налага наказанието да бъде изтърпяно
ефективно, тъй като и прилагането на института на условното осъждане без
социална изолация ще е достатъчно, за да въздейства превантивно и възпиращо на
подсъдимия.
По отношение на наложеното на подс. М.В.И. наказание
Както бе посочено по-горе за извършено
престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване
от свобода от две до осем години.
Не са налице предпоставки за
приложение на чл. 55 от НК, като наказанието е определено в съответствие с чл.
54 от НК. При определяне на наказанието въззивната инстанция взе предвид като
смекчаващи отговорността обстоятелства продължителността на наказателното
производство, като не се солидаризира с извода на първия съд по отношение на
това, че поведението на пострадалата И. е било предизвикателно, с оглед на
което не го прие като смекчаващо отговорността обстоятелство. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство правилно е посочено нетрезвото състояние на подс. И.
към момента на извършване на деянието и обремененото му съдебно минало.
Първостепенният съд е наложил
наказание, което въззивният съдебен състав намира за адекватно, с оглед
степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства и целите, предвидени в чл. 36 от НК, като на
подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 (две) години.
Изпълнението на наказанието е отложено
за срок от 3 (три) години, като законосъобразно и обосновано районният съд е
приел, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно размерът на
наказанието е до три години, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, както и че не се налага наказанието да бъде изтърпяно
ефективно, тъй като и прилагането на института на условното осъждане без
социална изолация ще е достатъчно, за да въздейства превантивно и възпиращо на
подсъдимия.
СРС законосъобразно и обосновано се е
произнесъл и по отношение на веществените доказателства по делото.
С оглед изхода на наказателното
производство, районният съд правилно е осъдил подсъдимите да заплатят
разноските по делото.
Предвид изложеното дотук и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваната присъда е правилна и като такава следва да се
потвърди изцяло. Присъдата е постановена при несъмнено и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон.
В заключение, след обобщаване на
резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира основания
за нейното изменение или отмяна, поради което следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334,
т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 02.03.2018 г., постановена по н.о.х.д.
№ 13754/2013 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 103-ти
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.