№ 35
гр. П., 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500746 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
629/18.07.2021 г., постановено по гр.д. № 20205220102801 по описа на 2020 г.
Пазарджишкият окръжен съд е отхвърлил иска на Д. КР. М., ЕГН **********
от гр. П., бул. „Ц.Ш.“ № 24, ет.3,ап.5 и М. В. М., ЕГН ********** от гр. П.,
бул. „Ц.Ш.“ № 24, ет.3,ап.5, против М.Г. Н.-А., в качеството й на Частен
съдебен изпълнител, вписана под № 884 в регистъра на КЧС, със служебен
адрес: гр.П., ул. „П.М.“ № 11, с който се иска от съда да бъде осъден
ответника М.Г. Н.-А. да заплати на ищците сумата от 29 296.38 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от
незаконосъобразните действия и бездействия от ответницата по изпълнително
дело № 505/2017 г. по описа на ЧСИ А., ведно със законната лихва, считано от
19.10.2019 г. до окончателното изплащане на претендираната главница, като
неоснователен и недоказан.
Отхвърлил е иска на Д. КР. М., ЕГН ********** от гр. П., бул. „Ц.Ш.“
№ 24, ет.3,ап.5, против М.Г. Н.-А., в качеството й на Частен съдебен
изпълнител, вписана под № 884 в регистъра на КЧС, със служебен адрес:
гр.П., ул. „П.М.“ № 11, с който се иска от съда да бъде осъден ответника М.Г.
Н.-А. да заплати на ищцата сумата от 1897.00 лв. сторени разноски в
производството по изпълнително дело № 505/2017 г. по описа на ЧСИ А. в
резултат от незаконосъобразните действия и бездействия на ответницата по
1
изпълнително дело № 505/2017 г. по описа на ЧСИ А., ведно със законната
лихва, считано от 19.10.2019 г. до окончателното изплащане на
претендираната главница, като неонователен и недоказан.
Осъдил е Д. КР. М. и М. В. М. да заплатят на М.Г. Н.-А. сторените
съдебно-деловодни разноски по производството в размер на 1920.00 лева.
Решението е постановено при участие на подпомагаща страна на
ответника - „Николетти“АД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на
управление - гр. П., ул.“П.Б.“ № 154, представлявано от С.Е.Д. - управител .
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Д. КР. М. и М. В. М. чрез техния процесуален
пълномощник адв. Л. К. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В
жалбата се твърди, че районният съд бил възприел неправилно фактическата
обстановка по делото, нарушени били основни правила на логиката,
нарушена била съдебната практика, не били обсъдени всички доказателства
по делото и не бил даден правилен прочит на доказателствения материал.
Събран бил обилен доказаелстван материал, от който се установявали
неправомерните дествия на ответника по изпълнителното дело с номер
505/2017 г. ЧСИ А. била направила недопустимо смесване на две основни
понятия – страна в изпълнителен процес и лице със запазени права по
отношение на имот, върху който има наложена възбрана в полза на ли;е, което
не е участник в изпълнителното производство нито като взискател, нито като
длъжник. Съдът не бил изложил аргументи за приложението на чл.459 от
ГПК, от правилното тълкуване на който следвал извод за неправомерните
действия на ЧСИ. Ищците не били кредитори на длъжника по изп.д. №
505/2017 г. по описа на ЧСИ А., поради което не можели да представят
изпълнителен лист и съответно да бъдат конституирани като присъединени
взискатели по делото, за да бъдат включени в разпределението. Те обаче
имали привилегия, произтичаща от наложена върху имота, продаден на
публична продан, възбрана в тяхна полза и което се установявало от
доказателствата по делото. В тази връзка РС-П. неправилно бил приел, че по
изп. дело № 1063/2017 г. по описа на ЧСИ Д. има наложена възбрана само
върху имот с идентификатор 55155.503.802.1.7. Напротив, по това
изпълнително дело била вписана възбрана и върху имот с идентификатор
55155.503.802.1.3 в полза на ищците, а за този факт ЧСИ А. трябвало да
направи служебна справка в имотния регистър и да положи усилия служебно
да събере информация от ЧСИ Д. дали вземането на ищците е удовлетворено.
Ако то не е удовлетворено, ответницата била длъжна да задели съответна част
от получената при публичната продан на възбранения имот сума в размер на
40 255 лв. в тяхна полза и да я изпрати на ЧСИ Д.. Според жалбоподателите
именно поради това ПОС е дал указания на ЧСИ А. в своето отменително
2
решение по в.гр.д.№ 25/2020 г. да събере служебно информация и да прецени
дали ищците имат качеството на кредитори по делото, висящо пред нея.
Погрешни били изводите на ПРС, базилани на ТР № 2/2017 г. на ОСГТК
относно правната стойност на вписването на ИМ по т.д.№ 207/2015 г. по
описа на ПОС и последвалата след това сделка на ответника „Вергиния
ателие“ ЕООД и „Ей Ти Ел“ ЕООД. Според жалбоподателите по силата на
чл.453, т.2 от ГПК на взискателя по изп.д. № 505/2017 г. било
противопоставимо решението по т.д. № 207/2015 г., тъй като исковата молба
по това дело била вписана преди възбраната по изпълнителното дело, което
водело до фактическото предпочитане на ищците по настоящото дело прд
правата на последващия кредитор „Николетти“АД. Вписана ИМ имала
действие на вписана възбрана върху имота и последващо разпореждане с него
било недействително спрямо ищците на основание чл.452 от ГПК.
Без правна стойност било разпределението от 10.03.2020 г., тъй като
деликтът бил извършен от ЧСИ А. 19.10.2019 г., когато тя е извършила
разплащането на постъпилата от публичната продан сума в полза на
„Николетти“АД.
Неправилно било решението и по отношение на втория иск на първата
ищца относно деловодните разноски, направени от нея при обжалването на
действията на ЧСИ А. по в.гр.д. № 25/2020 г. Сторените от ищцата разноски
представлявали вреда, защото тя не би ги понесла, ако действието на ЧСИ А.
е било законосъобразно. А че то е било незаконосъобразно се доказвало от
факта, че действието е отменено от съда.
Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което
да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени с
присъждане на разноските за двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответницата М. А. чрез
нейния процесуален пълномощник с искане въззиваната жалба да бъде
отхвърлена като неоснователна. Изцяло се поддържат изводите на районния
съд за липса на противоправно поведение от страна на съдебния изпълнител,
което може да ангажира отговорността му за вреди. Твърди се, че ЧСИ А.
действително е била уведомена от ищците за наличието на друго
изпълнително дело пред друг съдебен изпълнител, в резултат на което им е
указала изрично да представят доказателства за това – или удостоверение от
съответния ЧСИ, или оригинален изпълнителен лист. Това указание на
ответницата не било изпълнено от ищците, а ЧСИ А. поддържа становище, че
не е била длъжна служебно да извършва действия от името и за сметка на
страна в изпълнителното производство, защото господар на процеса в този
случай е взискателят – той е този, който трябва да провявява активност до
3
приключване на принудителното изпълнение. Твърди, че пред нея не са били
представени доказателства за налично задължение на „Ей Ти Ел“ ЕООД към
ищците, поради което в изпълнение на решението на ПОС по в.гр.д.№
25/2020 г. е извършила преценка, че ищците по настощото дело не са
кредитори на длъжника по изп.д. № 505/2017 г. и счита, че правилно е
разпределила постъпилите по делото суми в полза на взискателя „Николетти“
АД. Изложени са подробни съображения по повдигнатите във въззивната
жалба възражения относно правилността на обжалваното решение.
Претендират се разноски.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в
открито съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 оот ГПК,
прие за установено следното:
В исковата си молба против ЧСИ М. А. ищците Д. и М.М. са твърдели,
че по молба на „Николетти“АД пред ЧСИ А. е образувано изп.д. № 505/2017
г. с длъжник „Ей Ти Ел“ ЕООД. В това производство била наложена възбрана
върху два имота на длъжника, съответно с идентификатори 551.503.802.1.7. и
551.503.802.1.3. По отношение на втория имот ищците имали вписана искова
молба по чл.135 от ЗЗД, въз основа на която било образувано т.д. № 207/2015
г. по описа на ПОС, като с решение № 60/18.04.2016 г. съдът обявил за
относително недействителна спрямо ищците сделката за покупко-продажба
на недвижим имот с идентификатор 551.503.802.1.3., сключена между „Ви Ес
Инвест“ ООД и „Вергиния ателие“ ООД с нот. акт № 131/29.09.2015 г.
Ищците са твърдели, че поради вписване на исковата молба по чл.135 от ЗЗД,
а впоследствие и на постановеното по т.д. № 207/2015 г. по описа на ПОС
влязло в сила решение, в тяхна полза са възникнали права, противопоставими
на всяко трето лице, което предприеме действия на разпореждане с този имот.
В тази връзка се твърди, че правата, които притежават ищците, са
противопоставими и на взискателя по изп.д. № 505/2017 г. „Николетти“ АД,
който бил насочил изпълнение към същия имот1 като правното основание за
това била нормата на чл.453, т.2 от ГПК. Ищците са поддържали също, че при
конкуранция на техните права с тези на „Николетти“ АД по отношение на
имота, върху който е извършено вписването, ищците притежавали право на
предпочтително удовлетворяване, ако изпълнението бъде насочено срещу
този имот. Върху същия имот имало вписана ипотека в полза на „Юробанк“
АД от 19.04.2010 г.
Ответницата провела публична продан по изп.д. № 5050/2017 г. върху
същия имот, в резултат на което за купувач бил обявен взискателят
„Николетти“АД. На 27.09.2017 г. ЧСИ А. изготвила разпределение на сумата
4
от 40225 лв., като никаква част от тази сума не била разпределена в полза на
ищците. Това дало основание на същите да атакуат разпределението пред
ПАС и с решение № 101/31.05.2018 г. по в.гр.д. № 234/2018 г. съдът отменил
разпределението и върнал делото на ЧСИ А. да включи в разпределението
„Юробанк“ АД. Изготвеното ново разпределение от 20.07.2018 г. също било
обжалвано и с решение от 25.06.2019 г., постановено по в.гр.д. № 378/2019 г.
разпределението отново е отменено, като разпределената в полза на банката
сума е намалена. Решението на ПОС е влязло в сила на 02.10.2019 г. Преди
това съдебно решение да бъде изпълнено от ЧСИ А., бил настъпил нов
юридически факт, а именно, банката либа удовлетворена за своето вземане по
образувано пред друг ЧСИ изпълнително дело. Това наложило да бъде
извършено ново разпределение на сумата, постъпила по изп.д. № 505/2017 г.,
вече без участието на „Юробанк“АД.
На 04.10.2019 г. с нарочна молба ищците поискали от ЧСИ А. да бъдат
включени в новото разпределение като присъединени по право взискатели,
като според тях ответницата била длъжна служебно да изиска от ЧСИ Д.
данни за размера на тяхното вземане. С разпореждане от 11.10.2019 г. ЧСИ А.
оставила без уважение това искате, което било обжалвано от Михайлови пред
ПОС с жалба от 21.10.2019 г. и с решение № 46/13.02.2020 г., постановено по
в.гр.д. № 25/2020 г. съдът отменил този отказ на ЧСИ А. и върнал делото на
същата с указание да извърши проверка дали ищците по настоящото
производство нямат качесството на присъединени по право взискатели. Тъй
като ответницата не предприела никакви действия, с молбаот 27.02.2020 г.
била поканена от ищците да изпълни решението на съда и да възстанови на
първата ищца направените по в.гр.д. № 25/2020 г. разноски в размер на 897
лв., които Д.М. нямало да направи, ако ЧСИ А. не била постановила
незаконосъобразен отказ. След депозиране на жалбата от 21.10.2019 г.
ответницата изготвила ново разпределение, с което цялата сума била
разпределена в полза на „Николетти“АД. В резултат на това ответницата била
причинила вреда на ищците поради неправомерния си отказ да ги
конституира на основание чл.459 от ГПК като взискатели по изп.д. №
505/2017 г. и да ги включи в разпределението на сумата от 40225 лв.
Видно от удостоверението, издадено от ЧСИ Д., вземането на ищците
било в размер на 29296.38 лв., поради което претенциите на ищците са, както
следва: ответницата да бъде осъдена да заплати на всяка от тях по 14648.19
лв., а ищцата Д. КР. М. претендира да й бъде заплатена и сумата в размер на
1897 лв., включваща разноските по в.гр.д. № 25/2020 г. в размер на 897 лв. и
1000 лв. адвокатски хонорар на адв.К. по договор за правна защита и
съдействие от 04.10.2019 г., която представлява имуществена вреда в резултат
на незаконосъобразни действия и бездействия от ответницата по изп. дело №
5
505/2017 г. по неин опис. Ищцовата страна претендира също така
присъждането на законна лихва, считано от датата на увреждането -
19.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който
твърденията в исковата молба са оспорени. Ответницата е твърдяла, че за
установяване правата на ищците те са й представили изпълнителен лист
срещу длъжниците „Ви Ес Инвест“ ООД и „Вергиния ателиа“ООД, а дъжник
по изп.д. № 505/2017 г. било друго дружество – „Ей Ти Ел“ ЕООД. В чл.49 от
ГПК изрично били посочени случаите, в които като страна в изпълнителното
дело може да бъде конституирано лице, различно от посочените в
изпълнителния лист. От своя страна ищците не били представили нито
удостоверение по чл.456 от ГПК, нито оригинал на изпълнителен лист против
същия длъжник, поради което ЧСИ А. преценила, че те не могат да бъдат
конституирани като присъединени взискатели по изп.д. № 505/2017 г.,
висящо пред нея, както и да бъдат включени в разпределението на сумата.
По отношение на пратанцията на разноски по в.гр.д. № 25/2020 г.
ответницата се позовава на нормата на чл.79, ал.1, т.2 от ГПК, съгласно която
в случай на отмяна на изпълнителното дествие разноските остават за сметка
на взискателя в производството.
Като трето лице-помагач пред първата инстанция е конституирано и
„Николетти“ООД, от което е постъпил писмен отговор с изразено становище
занеосноватеност на предявените искове.
Безспорно е между страните, а се установява и от събраните по делото
писмени доказателства, че с решение № 60/18.04.2016 г., постановено по т.д.
№ 207/2015 г. по описа на ОС-П., влязло в сила на 19.05.2017 г., е бил обявен
за относително недействителен по отношение на ищците Д. КР. М. и М. В. М.
от гр. П. договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с
нотариален акт № 131 от 29.09.2015 г. между търговското дружество „Ви Ес
Инвест“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. и
търговско дружество „Виргиния Ателие“ООД - гр. П.. Процесният недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.503.802.1.7 по КККР на гр. П., намиращ се в сградата построена в
поземлен имот с идентификатор 55155.503.802 с предназначение - офис с
площ от 49.20 кв.м. ведно със 7.62 кв.м. ид. части от общите части на сградата
с административен адрес - гр.П., ул. „Ц.Ш.“ № 10, ет. 2, е представлявал част
от тази сделка. Исковата молба по този иск е била вписана на 19.10.2015 г.
Установява се също, че преди постановяване на решение №
60/18.04.2016 г., постановено по т.д. № 207/2015 г. по описа на ОС-П., на
27.01.2016 г. дружеството „Виргиния Ателие“ООД - гр. П. е сключило
6
договор за покупко-продажба, вписан в службата по вписвания, с който е
продало на „Ей Ти Ел“ЕООД, ЕИК ********* недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.802.1.7 по КК с
предназначение - офис с площ от 49.20 кв.м.
Установява се още, че дружеството „Ей Ти Ел“ЕООД е учредило договорна
ипотека върху имота в полза на третото лице-помагач в настоящото
производство - „Николетти“АД, вписана в Служба по вписванията на
19.12.2016 г. за обезпечаване на сключения на същата дата договор за заем
между двете фирми, което се установява от нот. акт № 175, том 2, дв.вх. рег.
№12727. Въз основа на учредената договорна ипотека и поради неизпълнение
от страна на „Ей Ти Ел“ЕООД на задълженията на дружеството за връщане на
заетата сума в уговорения срок, „Николетти“ АД е инициирал образуването
на изпълнително производство пред ЧСИ М. А., рег.№ 884, район на действие
- ОС- П. с искане за извършване на публична продан на ипотекирания имот.
По подадената от ищцовото дружество молба за образуване на изпълнително
дело е било образувано изп. д. № 505/2017 год. по описа на ЧСИ А.. Със
същата молба молителят „Николетти“АД е поискал изпълнението да бъде
насочено към процесния имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.503.802.1.7 по КККР на град П. като бъде наложена
възбрана и извършен опис и оценка на този имот, а след това да бъде
извършена и публична продан. Видно от данните по приложеното
изпълнително дело № 505/2017 г. по описа на ЧСИ М. А., с постановление за
възлагане на недвижим имот от 06.10.2017 г. имотът с идентификатор
55155.503.802.1.7 по КККР е възложен в собственост на „Николетти“АД. С
протокол от 27.10.2017 г. на ЧСИ М. А. дружеството „Николетти“АД е
въведено във владение на този имот. От продажбата на този имот не са
постъпили суми, които да бъдат разпределени от ЧСИ А. по изп.д.№ 505/2017
г. Без значение за настоящия спор е и фастът, че за същия имот с
идентификатор 55155.503.802.1.7 се е развило паралелно и друго
изпълнително производство - № 1063/2017 г. по описа на ЧСИ Добромир Д. –
по което същият имот е възложен на друго лице, тъй като спорът в случая е
свързан с разпределението на сумата от 40225 лв., получена от продажбата на
другия имот – този с идентификатор 55155.503.802.1.3.
В хода на изпълнително дело № 505/2017 г. по описа на ЧСИ А., по
искане на взискателя „Николетти“АД е била наложена възбрана и е бил
извършен опис и на недвижим имот с идентификатор55155.503.802.1.3. с
адрес на имота - гр. П., ул. „Ц.Ш.“, ет.1, с предназначение на самостоятелния
обект - за офис, брой нива на обекта - 1, с площ по документи от 49.20 кв.м.,
ведно с 7.62 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата.
В издаденото от СВ-П. удостоверение, представено като доказателство
7
пред първата инстанция, са отразени следните вписвания за имот с
идентификатор 551.503.802.1.3: 1/ вписана искова молба - Акт № 204, том 5
от ищците Д. и М.М., и 2/ вписана договорна ипотека - Акт № 102, т.1, дв.вх.
рег. № 1666/19.04.2010 г. в полза на „Юробанк“АД от ищците Д. КР. М. и М.
В. М..
По искане на взискателя по изп.д. № 505/2017 г. ЧСИ А. е провела
публична продан, в резултат на която за купувач на недвижим имот с
идентификатор 551.503.802.1.3, е обявено дружеството „Николетти“АД за
цена от 40 225 лв.
На 27.09.2017 г. ЧСИ А. е изготвила разпределение на сумата от 40 225
лв., което е отменено с решение № 101/31.05.2018 г., постановено по в.гр.дело
№ 234/2018 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив.
На 20.07.2018 г. е извършено ново разпределение, с което в полза на
ипотекарния кредитор „Юробанк“ АД е разпределена сумата от 33 893.10 лв.
По подадена жалба от „Николетти“АД с решение от 25.06.2019 г.,
постановено по в.гр.дело № 378/2019 г. по описа на ПОС е отменено
извършеното разпределение от 20.07.2018 г. и е извършено ново
разпределение, съгласно което е намалена заделената в полза на банката сума
на 30 609.22 лв. Решението по гр.дело № 378/2019г. от ОС- П. е влязло в
законна сила.
На 04.10.2019 г. ищците Д. КР. М. и М. В. М. са подали молба с вх. №
10198/04.10.2019 г. до ЧСИ А. с искане да бъдат включени в новото
разпределение, твърдейки настъпването на нов юридически факт, тъй като
банката - присъединен взискател била изцяло удовлетворена за вземанията си
по изпълнително дело № 257/2018 г. по описа на ЧСИ Георги Тарльовски.
С разпореждане № 1515/11.10.20219 г. ЧСИ А. е оставила без уважение
молбата на ищците, като срещу този отказ била подадена жалба с вх.№
10888/21.10.2019 г. С решение № 46 от 13.02.2020 г., постановено по в.гр.дело
№ 25/2020 г. ОС - П. е отменил разпореждане № 1515/11.10.20219 г. на ЧСИ
А. с указание да бъде извършено ново разпределение, като съдебнит
изпълнител прецени дали са налице условията Д. и М.М. да бъдат
конституирани като взискатели по право в изпълнителното производство и да
участват в разпределението.
С нарочна молба от 27.02.2020 г. ищците са отправила ново искане към
ЧСИ А. да изпълни указанията на съда.
На 10.03.2020 г. ЧСИ А. е изготвила ново разпределение по
изпълнително дело № 505/2017 г., което е влязло в законна сила и в което
ищците отново не са включени. Извършеното разпределение е било съобщено
на ищците, но в законоустановеният срок същото не е било оспорено от тях.
8
От представената от ЧСИ Д. справка по изп.дело № 1063/2017 г. се
установява, че остатъкът от дължимата сума към взискателите е, както
следва: към взискателя Д. КР. М. - сумата от 16 843.16 лв.; към взискателя М.
В. М. - сумата от 16 843.16 лв. Сумите по разпределение от 26.06.2019 г. в
общ размер на 32 798.57 лв. не са били преведени на взискателите, но са били
взети предвид и дългът е намален с тази сума при изготвяне на справката.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страдаот
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неосноватена по следните
съображения:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 74, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители, във вр. с чл.441,ал.1
от ГПК , която препраща към чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно трайно установената практика на ВКС фактическият състав на
отговорността на ЧСИ по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ обхваща неправомерни
действия на ЧСИ, настъпила при упражняване дейността на ЧСИ, вреда и
причинна връзка, като частният съдебен изпълнител дължи обезщетение за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на
увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе
незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен
изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са
адекватно следствие от увреждането. Съдът по деликтния иск преценява
процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния
изпълнител, без да е обвързан от това дали същите са обжалвани и ако са
обжалвани, какво е решението на съда по жалба.
В настоящия казус претенцията на ищците се свежда до това, че ЧСИ А.
неправилно не ги е конституирала като присъединени взискатели по право
във висящото пред нея изп.д. № 505/2017 г. и съответно не ги е включила в
разпределението на сумата от 40225 лв., постъпила в резултат на публична
продан на имот, по отношение на който ищците претендират, че имат право
на предпочтително удовлетворяване.
Нито едно от тези твърдения не е доказано в настоящото производство.
На първо място не се установи в полза на ищците да има вписана възбрана
върху имота с идентификатор 551.503.802.1.3. Установи се вписване на
искова молба с павно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, но по отношение на
други ответници - „Виргиния Ателие“ООД - гр. и „Ви Ес Инвест“ ООД, като
9
нито едно от тези дружества не е длъжник по изп.д. № 505/2017 г. по описа на
ЧСИ А.. Съгласно т.2 на ТР № 3/19.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС вписването
на искова молба по чл. 114 ЗС има оповестително-защитно действие спрямо
трети, неучастващи в процеса лица, и не може да бъде пречка за възникването
на валидно процесуално правоотношение и за постановяване на валиден
съдебен акт, с който се дава защита на вещното право, предмет на търсената
защита, и обвързващ страните по делото със силата на присъдено нещо.
Вписването на исковата молба има цел да даде гласност на съдебния спор
относно конкретен недвижим имот, както и да осигури противопоставимост
на правата на страната - ищец срещу всички права, придобити от трети лица,
след вписването. Като правно действие вписването е без отношение към
съдържанието на гражданско-правния спор и без да може да въздейства на
спора така, като обстоятелствата и исканията, заявени с исковата молба.
Невписването на искова молба не се отразява на спорния предмет, защото - по
арг. от чл. 115, ал. 4 ЗС, влезлите в сила решения по тези дела, също подлежат
на вписване, а дори и невписани, тези решения обвързват страните със силата
на присъдено нещо, но придобитите вещни права ще бъдат противопоставими
на третите лица, едва след вписването.
В своята практика ВКС приема още, че трети лица по смисъла на чл.
115, ал. 4 ЗС са тези, които извличат правата си от праводател - ответник по
иска. Приобретателят на права от ищец, чието право на собственост е
отречено с влязло в сила решение, не е трето лице по смисъла на закона. Той
се явява частен правоприемник на спорното право и след като го е придобил
след влизане в сила на решението, е обвързан от силата на присъдено нещо на
постановеното срещу праводателя му съдебно решение.
Ищците в настоящото производство претендират, че тъй като по
отношение на тях е призната за недействителена с влязло в сила съдебно
решение сделката, сключена между „Ви Ес Инвест“ООД и „Вергиния
ателие“ООД, то последвалите разпоредителни сделки със същия имот между
„Вергиния ателие“ООД и „Ей Ти Ел“ЕООД и „Ей Ти Ел“ЕООД и
„Николетти“АД също са недействителни спрямо Д. и М.М.. Този извод би
могъл да бъде верен, но само ако ищците бяха провели успешно иск по
чл.135, ал.1 от ЗЗД по отношение на цялата поредица увреждащи ги сделки. В
т.3 от ТР № 2/09.07.2019 г. след анализ на всички възможни комбинации от
увреждащи кредитора сделки, ОСГТК на ВКС приема, че защитата на
кредитора по чл. 135, ал.1 от ЗЗД при последваща разпоредителна сделка,
извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с
имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за
недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с
имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат.
10
Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на
предпоставките на чл. 213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно
производство. Този път на защита не е поставен под условие сделките да са
извършени преди вписване на исковата молба по чл.135, ал.1 от ЗЗД, защото
от една страна чл.135, ал.1, пр.3 от ЗЗД изключва възможността такива
сделки да бъдат обявени за относително недействителни спрямо кредитора, а
от друга страна недобросъвестността на приобретателя на длъжника и
последващите приобретатели, както и знанието за увреда са предмет на
доказване в това производство.Само след успешно проведен Павлов иск по
отношение на последния приобретател на спорния имот кредиторът ще може
да насочи удовлетворяването на своето вземане срещу същия имот и
последният му собственик ще бъде принуден да търпи това действие.
В настоящия случай ищците са провели успешен иск по чл.135, ал.1 от
ЗЗД само по отношение на първия приобретател на прекия си дължник „Ви Ес
Инвест“ООД – „Вергиния ателие“ООД. По отношение на следващия
приобретател „Ей Ти Ел“ЕООД – длъжник по изп.д.№ 505/2017 г. - Павлов
иск не е предявяван и съответно липсва влязло в сила съдебно решение,
установяващо относителната недействителност на тази сделка спрямо
ищците, а по отношение на третите лица, вкл. по отношение на ответницата в
качеството й на ЧСИ, собственик на имот с идентификатор 551.503.802.1.3 е
длъжникът в изпълнителното производство „Ей Ти Ел“ ЕООД.
Съгласно чл.456, ал.1 от ГПК през всяко време на изпълнението, докато
разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и
други кредитори на същия длъжник. Според ал.2 на същия член
присъединяването по ал. 1 става с писмена молба, към която кредиторът
прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител,
че листът е приложен към друго изпълнително дело.
Установено е от доказателствата по делото, че ЧСИ А. е дала указания
на ищците да представят оригинален изпълнителен лист или удостоверение
от друг съдебен изпълнител съгласно изискването на чл.456, ал.2 от ГПК, но
такива не са представени от ищците, поради което следва да се приеме, че
ответницата е действала правомерно като е отказала да ги конституира като
присъединени взискатели по висящото пред нея изпълнително дело и да
разпредели суми в тяхна полза.
Както беше посочено по-горе, съдът преценява процесуалната
законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител,
без да е обвързан от това дали същите са обжалвани и ако са обжалвани,
какво е решението на съда по жалбата. В този смисъл е без значение за
настоящото производство, че отказът на ЧСИ А. да конституира ищците като
присъденинени взискатели в изп.д. № 505/2017 г. по нейния опис е бил
11
отменен с решение на ПОС по в.гр.д. № 25/2020 г. Във връзка с това и
направените в това производство разноски не могат да бъдат определени като
настъпила за ищците вреда. Освен това съгласно чл.79, ал.1 т.2 от ГПК
разноските остават за сметка на страната, която ги е направила, в случай че
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, както се е случило в производството по в.гр.д. № 25/2020
г., поради което и тази претенция е неоснователна.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. С оглед изхода на
спора в полза на ответницата следва да бъдат присъдени разноски за тази
инстанция в размер на 1920 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Као взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 629/18.07.2021 г., постановено по гр.д.
№ 20205220102801 по описа на 2020 г. Пазарджишкият окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. КР. М., ЕГН **********, от гр. П., бул. „Ц.Ш.“ № 24,
ет.3, ап.5 и М. В. М., ЕГН **********, от гр. П., бул. „Ц.Ш.“ № 24, ет.3, ап.5,
да заплатят на М.Г. Н. - А., в качеството й на Частен съдебен изпълнител,
вписана под № 884 в регистъра на КЧС, със служебен адрес гр.П., ул. „П.М.“
№ 11, сторените съдебно-деловодни разноски по производството пред
въззивната инстанция в размер на 1920.00 лева /хиляда деветстотин и
двадесет лева /.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12