Р Е Ш Е Н И Е
№ 564
гр.Плевен, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при секретар Бранимира
Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело №
830 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл.27, ал.3, 5 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във вр. с чл. 162, ал.2, т.8
и т.9 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалба от И.И. ***, ЕГН **********,
против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/10198
от 26.08.2022 г. на
заместник изпълнителния директор на „Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. В жалбата
се излагат доводи, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен поради съществено
нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалния
закон и целта на закона. Относно нарушението на административно
производствените правила се сочи, че агроекологичният ангажимент не е прекратен с
влязъл в сила административен акт с изх. № 01-6500/10198 от 19.07.2019г., тъй
като влизането в сила на административния акт предполага съобщаването му на
адресата по правилата на чл.61 от АПК и липса на оспорване по предвидения ред и
срокове, което не се установява от доказателствата по преписката. Излагат се
доводи, че адм. производство е започнало при липса на материалноправните
предпоставки по чл.18, ал.4 вр. с ал.3, т.3 от Наредба №11/2009 г., като именно
това е един от доводите, изложени в подаденото възражение във връзка с писмото на ответника за откриване на
производство по издаването на процесния АУПДВ. В жалбата се твърди,
че липсва обсъждане на фактическите твърдения по възражението в АУПДВ, макар и изрично
да е посочено, че не се приемат възраженията, тъй като не са изложени съответни
мотиви за причините за това. Твърди се и липса на мотиви относно размера на
сумите съгласно чл. 18, ал.6 от Наредба №11/2009 г., което представлява нарушение на разпоредбата
на чл. 35 АПК, а липсата на мотиви относно размера на сумите е нарушение на
изискването на чл. 59, т. 4 АПК.
Относно нарушението на
материалния закон се излагат съображения, че сумата се претендира на основание
чл.18, ал.4, б.“а" от Наредба № 11/2009 г., без административният орган да
е съобразил и обсъдил всички събрани по преписката доказателства. Жалбоподателят
твърди, че е участвал в процесната мярка със земеделски земи, ползвани въз
основа на договор за наем на общинска земя, който е прекратен поради изменение
в законодателството. Съгласно изричната разпоредба на § 15, ал. 6 ЗИД на ЗСПЗЗ
и чл. 37и, ал. 5 ЗСПЗЗ, договорите за наем или аренда по ал. 3 не се смятат за
правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 ЗПЗП, когато при извършване на
проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им. Ето защо
настъпилите нормативни промени са поставили жалбоподателя в ново фактическо и
правно положение и необосновано административният орган е приел, че същият е
разполагал с правната възможност да продължа да изпълнява поетия агроекологичен
ангажимент по отношение на земеделските имоти, за който е приложен фактическият
състав на § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Ето защо се излагат съображения, че след
като жалбоподателят не е бил в състояние да изпълнява агроекологичния
ангажимент поради отчуждаване на стопанството в резултат на изменение на
нормативната уредба, е налице форсмажор по смисъла на § 1. т. 4, б.
"в" от ДР на Наредба № 11 от 06.04.2009 г.
Предвид горното се твърди,
че в случая следва да намери приложение правилото на чл. 47, т. 3 от Регламент /ЕС/
№ 1305/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 година
относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски
фонд за развитие па селските райони: Когато бенефициерът не е в състояние да
продължи да спазва поетите ангажименти поради преразпределяне па стопанството
или на част от него или поради включването му в публични мерки за комасация на
земята или в мерки за комасация на земята, одобрени от компетентните публични
органи, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят
възможност за адаптиране на ангажиментите към новото положение на стопанството.
Когато подобно адаптиране е невъзможно, ангажиментът отпада и не се изисква
възстановяване на средства по отношение на периода, през който ангажиментът се
е изпълнявал.
Излагат се съображения, че
според чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., в случаите на
форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичинят ангажимент се
прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския
стопанин финансова помощ. Хипотезите на форсмажорни или изключителни
обстоятелства са посочени в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11, сред които и сочената - отчуждаване на
голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в
който е поет ангажиментът. Установяването на тези обстоятелства е от значение
да се прецени дали не следва да се приложи чл. 2, § 2, б. "е" от
Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. "отчуждаване на цялото стопанство или на
голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено
към деня на подаване на заявлението" и да намери приложение чл.:
77, § 2, б. "а" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013, съобразно които не се
прилагат административни санкции, когато неспазването се дължи на непреодолима
сила или извънредни обстоятелства.Тези разпоредби следва да намерят приложение
и при евентуално наличие на влязъл в сила административен акт за прекратяване
на поетия агроекологичен ангажимент, тъй като такъв се издава и при наличие на
форсмажорни обстоятелства съгласно чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009
г. В случая не става въпрос за преразглеждане на влязъл в сила
административен акт, а за установяване
дали не следва да се приложат разпоредби изключващи отговорността за
възстановяване на полученото подпомагаме, каквито са чл. 2, § 2, б.
"е" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. и чл. 77, § 2, б. "а"
от Регламент /ЕС/ № 1306/2013.
Излагат се и доводи, че от
мотивите на административния орган не става ясно, защо е изискал възстановяване
на 100 % от
полученото
подпомагане за 2015 г. за цялата одобрена площ, въпреки че няма данни дали
изобщо е връчван предходния АА и кога е влязъл в сила. Сочи се, че той е издаден
през 2019 г., т.е. след четвъртата година от поемане на агроекологичния
ангажимент, за което се предвижда 20 % възстановяване на платената
субсидия съгл. чл.18, ал.4, б. „в" от Наредба № 11/2009 г. От анализа на
нормата е видно, че крайният момент на посочените в нея периоди не е обвързан с
годината, за която е установено основанието за прекратяване, а с момента на
волеизявлението на административния орган за прекратяване го му. В този смисъл
е налице и позоваване на съдебната практика на ВAC – Решение №3349/15.05.2021 г. по АД 10238/2020 г. на ВАС.
В заключение е направено
искане да бъде отменен изцяло оспореният, тъй като същият е издаден при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Претендира се присъждане на деловодни разноски.
С Определение № 2162/28.10.2022 г. /л.104/
жалбата е била оставена без движение за внасяне на държавна такса, като такава
е внесена в посочения от съда срок /л.109/.
Ответникът не е подал писмен отговор на жалбата,
въпреки дадената му възможност с Определение № 2189/01.11.2022 г. /л.110/.
В съдебно заседание оспорващият се представлява
от адв. Евгения Й. от АК – Плевен,
която поддържа подадената жалба по посочените в него основания и прави искане
да бъде отменен оспореният административен акт като незаконосъобразен. Претендира
разноски, съобразно представения договор за правна помощ и банковия документ за
изплатеното на адвокатско възнаграждение. Твърди, че не е налице прекратяване
на агроекологичния ангажимент, тъй като предходният административен акт за
прекратяване от 2020 г. не е редовно връчен на доверителя ѝ, в която
насока излага подробни доводи. Алтернативно твърди, че ако се приеме, че е
налице редовно прекратяване на агроекологичния ангажимент, издаденият акт е
незаконосъобразен и на други основания. Представени са документи, които са
приети от ДФ „Земеделие“, че е налице изцяло прекратяване на наемните договори
от Община Пордим във връзка с преходните разпоредби в § 15 от ЗСПЗЗ, съгласно
които сключените наемни договори следва да бъдат прекратени ако в дадения от
закона срок наемателят не осигури отглеждане на животни с определени животински
единици на площ. Тези договори са едностранно прекратени от общината, те са
основание за прекратяване и на агроекологичния ангажимент без да се дължи
връщане на каквато и да е част от получената сума. Представени са
доказателства, че за първата година - 2015 г. е получена субсидия. Налице са
изключителни обстоятелства, за които съгласно Наредба 9, не се дължи връщане на
никаква част от сумата. Ако се приеме, че въпреки това се дължи връщане на
сумата, във всички случаи това е 10 процента, тъй като е станало след петата
година това прекратяване. По тези съображения прави искане да се уважи жалбата,
като се отмени акта и се присъдят разноски.
В съдебно заседание ответникът – ЗАМЕСТНИК
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДЪРЖАВЕН ФОНД ЗЕМЕДЕЛИЕ, не се явява, не се
представлява и не ангажира становище по делото.
Административен съд - Плевен, втори състав, като провери
законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на делото е Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-6500/10198 от 26.08.2022 г. на заместник изпълнителния
директор на „Държавен фонд „Земеделие“. Същият е издаден на основание чл.27,
ал.3, 5 и 7 от ЗПЗП и чл.
162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и чл. 7, параграфи 1 и 2 от Регламент
(ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагане
на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение
на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на
селските райони и кръстосаното съответствие, във връзка с влязъл в сила акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“
от ПРСР 2014-2020 г. с изх. № 01-6500/10198 от 19.07.2019 г.
Посочено е, че И.И.И. е
регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 549060 в Интегрираната
система за администриране н контрол (ИСАК). Одобрен е за участие по мярка 10 „Агроекология
и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., с направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1)“ през кампания 2015.
Съгласно чл. 18, ал. 3, т.
1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на м. 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
2014-2020 г., Държавен фонд „Земеделие"
прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват
получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на
ал.4, когато преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения по
съответното направление преди изтичане на сроковете по чл. 8 или не са подали заявлението
за плащане по чл. 8, ал. 2 за одобрени площи и/или животни и/или не са заявили
площи и/или животни със съответния агроекологичен код на извършваните дейности
по приложение № 5.
С влязъл в сила Акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
2014-2020 г. с изх.№ 01-6500/10198 от 19.07.2019 г. ДФ „Земеделие"- Разплащателна агенция,
е прекратил агроекологичния ангажимент на И.И.И..
По заявлението на И.И.И. са
били изплатени следните суми по мярка 10 „Агроекология и климат",
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност (ВПС-1)".
През първата година от
ангажимента:
За заявление с УИН:
15110615/81138 за кампания 2015 - 5201.93
лв.
Общата изплатена сума по
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност (ВПС-1)". представляваща сбор от изплатеното финансово
подпомагане но направлението през годините, предхождащи годината на
прекратяване па ангажимента, е в размер на 5201.93 лв.
В съответствие с чл.18,
ал.4, буква „а", от Наредба №7 от 24.02.2015 г. И.И.И. следва да възстанови
100 % от 5201.93 лв., което се равнява на 5201.93 лв.
С писмо с изх.№
02-150-6500/999 от 23.09.2020 г. ДФЗ-РА е уведомил кандидата за откриване па
административно производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл.26, ал.1 от АПК.
В писмото са изложени фактическите обстоятелства въз основа на които е прието,
че са налице основания за издаване на АУПДВ. Дадена му е възможност да
предостави допълнителна информация, в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК или
да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане, в
случай че приеме фактическите констатации за основателни.
С писмо с вх. № 02-150-6500/999
от 17.12.2020 г. кандидатът възразява
срещу откритото производство по издаване на АУПДВ. След разглеждане на
допълнително представената информация ДФЗ-РА не приема направените възражения
за основателни, поради което не намира основание да прекрати административното
производство по издаване на АУПДВ.
Като основание за издаване
на АУПДВ са посочени и разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, буква „б“ и
чл.8 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с
чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл.20а, ал. 1 от ЗПЗП. АУПДВ е за сумата 5201.93
лв., посочена е банковата сметка, на която сумата може да се преведе доброволно
в 50-дневен срок, като също е посочено, че след изтичане на този срок се
начислява лихва.
От останалите
представени доказателства се установява следното:
И. е бил одобрен за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. с УП изх.№01-6500/552 от
16.03.2016 г., приобщено на л.л.37-41. Към същото е приобщена таблица на
одобрените и неодобрените за участие площи /л.40/, от които е видно, че са одобрени
шест парцела, като същите са подробно индивидуализирани с номера и площ, като
общата площ на парцелите е в размер на 24,37 ха. По преписката е приобщено и подаденото
от И. заявление за кандидатстване и плащане – л.л.42-101. Видно от същото
/л.77/, по мярка 10 се кандидатства с шест парцела, чиито номера и площ
съвпадат с тези, посочени в УП за одобрение. Същите са в землището на
с.Борислав, което се намира в община Пордим. Видно от подаденото заявление, И.
не притежава пасищни селскостопански животни.
По преписката и делото не са налице документи,
че на И. са изплатени средства по мярка 10 в размер, равен на посочения в АУПДВ,
или в какъвто и да е размер.
До И. е изпратено писмо от ДФЗ изх.№
01-6500/10198 от 07.12.2016 г. /л.л.18,19/, в което се сочи, че не е подал
заявление за плащане по мярка 10 за 2016 г., и се иска да представи
доказателства, че договорите, с които е наел земи от ОПФ или ДПФ, са
прекратени. Същото е получено на 22.12.2016 г., видно от отбелязването на
самото писмо.
Със заявление от 04.01.2017
г. /л.24/ И. е уведомил ДФЗ за причините, поради които не е подал заявление за
плащане по мярка 10 за кампания 2016 г., като сочи, че договорът му за ползване
на земеделска земя е прекратен едностранно от Община Пордим на основание
чл.37м, ал.4, т.2 и т.3 от ЗСПЗЗ и §15, ал.3 от ЗИДЗСПЗЗ. Към заявлението са
приложени договорът за наем и заповедта за прекратяването му /л.л.25-29/. От
договора за наем на земеделска земя, сключен между И. *** /л.л.25-27/ е видно,
че на жалбоподателя е предоставена за временно ползване земеделска земя, както
следва: 18 отделни имота /индивидуализирани с номера/ с обща площ 327,216 дка в
землището на с.Борислав. Съгласно заповедта на кмета на Община Пордим от
29.02.2016 г. /л.л.28-29/, този договор за наем на земеделски земи /за същите 18
отделни имота/ е прекратен поради промяна на условията по чл.37и, ал.1, като и
на основание чл.37м, ал.1 и ал.2, чл.37и, ал.4, т.3 от ЗСПЗЗ.
С Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент
по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. с изх. № 01-6500/10198
от 19.07.2019 г. /л.л.30-31/, ДФ „Земеделие“ е прекратил агроекологичния
ангажимент на И.. Писмото, с което е бил изпратен актът, не е било потърсено,
видно от разписката на л.32. Съобщение за същото писмо с акта е било направено
на таблото за обявления в ОД на ДФЗ-Плевен, видно от съобщенията на л.л.34-36. В
акта за прекратяване на ангажимента е посочено, че са представени доказателства
– договор за отдаване под наем на земи от ОПФ с Община Пордим, заповед за
прекратяване на договор за наем за земи от ОПФ. Изложени са съображения, че И.
е в обективна невъзможност да спази поетия ангажимент за част от площите, като
за останалите от тях в размер на 1,04 ха не е представил доказателства за
невъзможност да се продължи изпълнението на ангажимента. Същите площи са индивидуализирани
в таблица. Същевременно по отношение на остатъчните площи са изложени доводи,
че не са представени документи, доказващи правото на ползване на пасища, мери и
ливади от ОПФ. От приобщената таблица /л.31/ при сравнение с таблицата при
кандидатстването /л.40/, било видно, че тези 1,04 ха са части от първите три
заявени и одобрени имота. Като диспозитив в акта е посочено, че ДФЗ прекратява
поетия ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ с направление „Възстановяване
и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)".
До И. е изпратено писмо от ДФЗ изх. № 01-6500/999 от 23.09.2020
г. /л.л.12-13/, получено на 08.12.2020 г.
/обратна разписка на л.14/, в което се излагат фактите и правните норми, на
които е налице позоваване и в оспорения АУПДВ. Посочено е, че е налице влязъл в
сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент.
Подадено е възражение, прието с вх.№ на ДФЗ от
17.12.2020 г. /л.л.20-22/, в което се излагат оплаквания, че изложените
фактически и правни основания са неправилни, като се излагат съображения,
аналогични на тези в жалбата до съда срещу процесния АУПДВ.
Приобщен е протокол от заседание на УС на ДФЗ от
19.08.2022 г. /л.4/, като видно от същия, подписалата АУПДВ В.К. е избрана за заместник
изпълнителен директор на ДФЗ, а Георги Тахов е назначен за изпълнителен
директор на ДФЗ.
Приобщена Заповед № ОЗ-РД/3088 от 22.08.2022 г.
/л.л.5-8/, с която изпълнителният директор на ДФЗ Г.Т. делегира право на заместник
изпълнителния директор на ДФЗ Владислава Казакова да издава актове за
установяване на публични държавни вземания /т.3 от заповедта/.
АУПДВ е получен на 02.09.2022 г., видно от обратната
разписка на л.17, а жалбата срещу него е подадена на 16.09.2022 г., видно от
клеймото на запазения пощенски плик на л.11, като е приета с вх.№ от 19.09.2022
г. на ДФЗ /л.9/.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
С оглед на датата на получаване на АУПДВ - 02.09.2022 г., съдът
приема, че подадената на 16.09.2022 г. срещу него жалба е допустима като
подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
АУПДВ
е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и
организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК
предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от органа, определен
в съответния закон. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е
предвидено, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. В ал. 1 и
ал. 6 на същата разпоредба е уредена възможността правомощия на Изпълнителния
директор на ДФЗ да бъдат делегирани на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. По делото е приложена Заповед №
ОЗ-РД/3088 от 22.08.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", с която (т. 3) на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 6 от ЗПЗП правомощията за
издаване и подписване на актовете за установяване на публични държавни вземания,
са делегирани на Владислава Казакова, заместник изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие". Оспорвания акт е подписан именно от Владислава Казакова,
заместник изпълнителен директор на ДФ"Земеделие". Въз основа на това
съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган, поради което не е налице
отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
По
отношение на формата, спазването на административно производствените правила и
материалния закон съдът съобразява следното:
Актът
е писмен, но не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са
обсъдени изложените от И. възражения след получаване на уведомлението за
започналото производство по издаване на АУПДВ. Това не би било нарушение, ако
бяха изложени мотиви по отношение на прекратяването на договора за наем на
наетите земеделски земи и последиците от това прекратяване, но такива също не
са налице.
При
издаването на АУПДВ са допуснати съществени нарушения и на
административнопроизводствените правила. И. е уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за
започване на административно производство по установяване на публично държавно
вземане, но не му е осигурена възможността му по чл. 34 от АПК пълноценно да
участва в производството. В уведомяването липсва посочване на имотите, за които
е прекратен агроекологичният ангажимент. Видно от писмото за прекратяване на
ангажимента, в същото е посочено, че И. не е доказал невъзможност за продължаване
на ангажимента относно 1,04 ха, които не са заявени за подпомагане през 2016,
когато от него въобще не е подадено заявление пред ДФЗ. От таблицата с референтните
парцели в това писмо с акта за прекратяване на ангажимента /л.31/ е видно, че става
въпрос за три референтни парцела, посочени с техните номера, като посочените
кадастрални номера на имотите не съвпадат с кадастралните номерата на имотите,
посочени в договора за наем в землището на с.Борислав. Видно от заявлението за
кандидатстване /л.40/, посочените три референтни парцела са с площ съответно
11,21 ха, 1,22 ха и 4,45 ха, а в акта за прекратяване на ангажимента е посочено,
че те са с площи от същите в размер на 0,32 ха, 0,44 ха и 0,28 ха и не е
доказана невъзможност да се спази поетия ангажимент. От друга страна в акта за
прекратяване на ангажимента се сочи, че за тези кадастрални имоти не са
предоставени документи, доказващи правото на ползване на пасища, мери и ливади
от ОПФ. От договора за наем на земеделски земи между Община Пордим и И. е
видно, че между тези страни е бил налице наемен договор относно земеделски земи,
като по преписката е приобщено волеизявлението на общината /заповед на кмета/ за
прекратяване на същия. И. е кандидатствал именно въз основа на договора, което
се признава от органа в акта за прекратяване на ангажимента. Липсват
доказателства, че И. е кандидатствал по мярката с други парцели, а не с тези по
договора за наем, респективно, че е възможно да продължи да изпълнява поетия
ангажимент, макар и частично. В тази връзка следва да се отбележи, че в самия
акт за прекратяване на ангажимента се сочи, че за остатъка от 1,04 ха И. не е
представил в ДФЗ документи, доказващи правото на ползване на пасища, мери и
ливади от ОПФ. От така изложеното може да се направи извод, че на самия орган е
известно, че И. няма право да заяви и да получава плащания и за този остатък от
имоти в размер на 1,04 ха, тъй като не разполага с валиден договор за наем на тези
земи от ОПФ. В акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент е посочено,
че за по-голямата част от парцелите ангажиментът се прекратява поради факта, че
за същите парцели договорът за наем на земеделска земя е прекратен вследствие
на изменението на §15 и чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ, а за 1,04 ха – тъй като не са
представени документи, доказващи правото на ползване на пасища, мери и ливади
от ОПФ. От този акт става ясно, че според административния орган И. е ползвал
само парцели от ОПФ, и след като няма право да продължи да ги ползва,
ангажиментът е прекратен по тази причина.
Следователно
в АУПДВ административният орган не е съобразил и обсъдил събраните по
преписката доказателства. Оспорващият е участвал в процесната мярка със
земеделски земи, ползвани въз основа на договор за наем. Същият е посочил, че
този договор е прекратен поради изменение в законодателството. Съгласно
изричната разпоредба на § 15, ал. 6 ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 37и, ал. 5 ЗСПЗЗ,
договорите за наем или аренда по ал. 3 не се смятат за правно основание
съгласно чл. 41, ал. 1 ЗПЗП когато при
извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването
им. Ето защо, настъпилите нормативни промени са поставили земеделският стопанин
в ново фактическо и правно положение, и неправилно и необосновано в АУПДВ
административният орган приема, че земеделският стопанин е разполагал с
правната възможност да продължи да изпълнява поетия агроекологичен ангажимент
по отношение на земеделските имоти, за които е приложен фактическият състав на § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.
След като земеделският стопанин вече не е бил в състояние да изпълнява
агроекологичния ангажимент поради отчуждаване на стопанството му в резултат на
изменение на нормативната уредба, е налице форсмажор по смисъла на § 1, т. 8, б. "е" от ДР на Наредба № 7 от 24.02.2015 г.
В
случая следва да намери приложение правилото на чл. 47, т. 3 от Регламент /ЕС/ № 1305/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември
2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони, актуален през 2015 година /през
която е подадено заявлението/: Когато бенефициерът не е в състояние да продължи
да спазва поетите ангажименти поради преразпределяне на стопанството или на
част от него или поради включването му в публични мерки за комасация на земята
или в мерки за комасация на земята, одобрени от компетентните публични органи,
държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят възможност за
адаптиране на ангажиментите към новото положение на стопанството. Когато
подобно адаптиране е невъзможно, ангажиментът отпада и не се изисква
възстановяване на средства по отношение на периода, през който ангажиментът се
е изпълнявал.
Според
чл. 18, ал. 5 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. в случаите на форсмажорни или изключителни
обстоятелства агроекологичният ангажимент по съответното направление се
прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от
земеделските стопани финансова помощ. Хипотезите на форсмажорни или
изключителни обстоятелства са посочени в § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 7, сред които
е и отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено
в деня, в който е поет ангажиментът.
В
случая е приложим Регламент 1306/2013. В
съответствие с насоките, изразени в съображение № 5 ("За да се осигури
съгласуваност между практиките на държавите членки и хармонизирано прилагане на
клаузата за непреодолима сила от държавите членки, в настоящия регламент следва
да се предвидят, където е целесъобразно, изключения в случай на непреодолима
сила и извънредни обстоятелства, както и неизчерпателен списък с възможни
случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които да бъдат признати
от компетентните национални органи. Тези органи следва да вземат решения
относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай
въз основа на относими доказателства и като прилагат понятието за непреодолима
сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското стопанство,
включително съдебната практика на Съда"), чл. 2 на Регламент 1306/2013 г.
дефинира понятията „непреодолима сила" и „извънредни обстоятелства"
примерно, а не изчерпателно. Анализирайки обхвата на понятието на ниво право на
Европейския съюз, съдът приема, че нормата на чл. § 1, т. 8 от ДР на Наредба №
7/20015 г. следва да тълкува в смисъл, че изброяването е примерно, а не
изчерпателно. В този смисъл широко тълкуване на дефиницията на § 1, т. 8 от ДР
на Наредба № 7/2015 г., причините довели до неизпълнение на ангажимента на
жалбоподателя могат да се разглеждат на подобни на описаните в § 1, т. 8 буква
"е" от ДР на Наредбата.
С
оглед данните по делото съдът приема, че административният орган не е установил
да е продължило ползването от страна на оспорващия по отношение на земеделската
земя с площ от 1,04 ха. Нещо повече, органът не е съобразил акта за
прекратяване на ангажимента, в който е посочено, че за останалите площи от ДФЗ
се приема, че И. няма право да ползва тези имоти от ОПФ.
Според
АУПДВ държавно вземане касае всички получени суми, а не само тези за 1,04 ха. Съдът
е указал на административния орган доказателствената тежест, но органът не е
доказал, че по отношение на парцели с площ 1,04 ха е продължило ползването и
обработването, или тази площ да е могла да бъде обработвана въз основа на
правно основание. Такова доказване би било и в противоречие с влезлия в сила
акт за прекратяване на ангажимента, в който е посочено, че липсва правно
основание и за остатъчните 1,04 ха от ОПФ.
Не
е обсъдено и обстоятелството дали отчуждаването на горницата над 1,04 ха до
одобрените за подпомагане 24,37 ха не представлява "отчуждаване на голяма
част от стопанството".
В
този смисъл не е установено, че е било възможно адаптиране на стопанството и не
е налице форсмажорно обстоятелство съобразно легалната дефиниция дадена в § 1, т. 8, б. "е" от Допълнителните разпоредби на Наредба №
7/24.02.2015 г. Установяването на
тези обстоятелства са от значение да се прецени дали не следва да се приложи чл. 2, § 2, б "е" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. "отчуждаване на цялото стопанство или на
голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено
към деня на подаване на заявлението" и да намери приложение чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013, съобразно който не се прилагат административни
санкции, когато неспазването се дължи на непреодолима сила.
Тези
разпоредби следва да намерят приложение и при наличие на влязъл в сила
административен акт за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент, тъй
като такъв се издава и при наличие на форсмажорни обстоятелства, съгласно чл. 18, ал. 5 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. В случая не става въпрос за преразглеждане на влязъл
в сила административен акт, а за установяване дали не следва да се приложат
разпоредби изключващи отговорността за възстановяване на полученото
подпомагане, каквито са чл. 2, § 2, б "е" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. и чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013. Съгласно тази разпоредба, оттеглянето на помощта е
наименовано „санкция“.
В
случая прекратяването на договора за наем на земеделски земи се отнася за
земите, с които земеделския производител е кандидатствал за подпомагане по
мярката, като при съпоставка на договора за наем и заявлението за
кандидатстване е видно, че се кандидатства по мярка 10 само с част от наетите
земи - 24,37 ха, а са наети 327,216 дка, или 32,7216 ха. Прекратяването на
наемния договор не е в резултат на поведението на И., а на законодателна
промяна, която не е могъл да предвиди към датата на подаване на заявлението или
да предотврати в последствие. Преценката относно наличието на обстоятелства,
които освобождават земеделския производител от задължение за възстановяване на
предоставеното му подпомагане, следва да бъде съобразена с това до колко е било
във възможностите на лицето да предвиди обстоятелствата на които ще го
препятстват да изпълнява ангажиментите си за целия петгодишен срок. В
конкретния казус единствената пречка, която е препятствала И. да продължи
изпълнението на задълженията си по мярката е настъпилата законодателна промяна.
Не е установено, че е било възможно адаптиране на стопанството и не е налице
форсмажорно обстоятелство съобразно легалната дефиниция дадена в § 1, т. 8, б. "е" от Допълнителните разпоредби на Наредба №
7/24.02.2015 година. Установяването
на тези обстоятелства са от значение да се прецени дали не следва да се приложи
чл. 2, § 2, б. "е" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. "отчуждаване на цялото стопанство или на
голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено
към деня на подаване на заявлението" и да намери приложение чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013, съобразно който не се прилагат административни
санкции, когато неспазването се дължи на непреодолима сила. Цитираните
разпоредби следва да намерят приложение и при наличие на влязъл в сила
административен акт за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент, тъй
като такъв се издава и при наличие на форсмажорни обстоятелства, съгласно чл. 18, ал. 5 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година. Не става въпрос за преразглеждане на влязъл в
сила административен акт, а за установяване дали не следва да се приложат разпоредби,
изключващи отговорността за възстановяване на полученото подпомагане, каквито
са чл. 2, § 2, б. "е" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. и чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013.
В
този смисъл е Решение № 9971 от 4.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1935/2021 г.
/същото е постановено по мярка 214, но също по прекратен договор за наем на
земеделски земи по §15, ал.3 от ЗИД ЗСПЗЗ – ДВ, бр.61/2015 г./.
Съдът
е длъжен да прилага правото на Европейския съюз, като постановяването на
неправилно съдебно решение поради неприлагане на това право е основание за
търсене на имуществена отговорност за вреди от съда – в този смисъл е чл.2в от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, и практиката на Съда
на Европейския съюз.
От
мотивите на административния орган не става ясно, защо след като е признал
обективно основание за прекратяване на ангажимента по отношение на горницата
над 1,04 ха, е изискал възстановяване на полученото подпомагане за 2015 г. за
цялата одобрена площ, въпреки разпоредбата на чл. 18, ал. 5 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.
Следва да се посочи, че въпреки че на органа е указана доказателствената
тежест, същият не е представил доказателства за заплащането на сумата в размер
на 5201.93
лв.
С
оглед на изложеното е налице противоречие и с материалния закон.
АУПДВ
не е съобразен и с целта на закона, доколкото ЗП следва да възстанови само
субсидии, които е получил, и то само в случай, че ангажиментът е прекратен
поради причини, за които отговаря.
По останалите твърдения на жалбоподателя съдът съобразява
следното:
Неоснователно
е оплакването в жалбата, че АУПДВ е основан на невлязъл в сила акт за
прекратяване на ангажимента. Вярно е, че писмото с акта за това прекратяване не
е било получено, доколкото е останало непотърсено, но е било направено надлежно
съобщение по реда на чл.61, ал.3 АПК /отм., но действащ към момента на
съобщението/, с оглед на което същият акт е влязъл в сила като необжалван. За
пълнота следва да се посочи, че ако И. е считал акта за прекратяване на
ангажимента за невлязъл в сила, след получаване на уведомлението за започнало производство
по издаване на АУПДВ, с който му е станало известно наличието на издаден акт за
прекратяване на ангажимента, е могъл да го оспори, но това също не е направено.
В настоящия случай не е приложима Наредба №11/2009 г.,
която е приложима за мярка 214 от ПРСР 2007-2013, а е приложима Наредба
№7/24.02.2015 г., която е по мярка 10 от ПРСР 2014-2020 г.
По отношение на твърденията, че посоченият процент
съгласно чл.18, ал.4 от Наредба №7 /неправилно посочена разпоредба на чл.18,
ал.4, б. „в" от Наредба № 11/2009 г./ не е обвързан с годината за която е
установено основанието за прекратяване, а с момента на волеизявлението на
административния орган за прекратяването му, същото е неоснователно. Посоченото
Решение №3349/15.05.2021 г. по АД 10238/2020 г. на ВАС се явява изолирано.
Съгласно Решение № 10126 от 10.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1798/2022 г., „Меродавен
за размера на подлежащата на възстановяване финансовата помощ е не моментът, в
който е издаден или е влязъл в сила административният акт за прекратяване на
многогодишен агроекологичен ангажимент, а моментът, считано от който същият е
прекратен, който е обусловен от обстоятелството колко години в рамките на
допустимите 5 агроекологичния ангажимент е изпълняван. …. В разглеждания случай
неспазване на ангажимента е установено за 2016 г., поради което правилно
административният орган е приел приложимост на чл. 18, ал. 4, б. "а" от наредбата – в този смисъл реш. по адм. д. № 5617/2021 г. и реш. по адм. д. № 387/2021 г. на ВАС. Влезлият в сила акт за прекратяване на
агроекологичния ангажимент, е условие за издаване на АУПДВ без да влияе върху
материалноправното основание за възстановяване на полученото финансово
подпомагане.“
С
оглед на изложеното, АУПДВ е издаден от компетентен орган, но не е мотивиран, постановен
е при нарушение на съществените административно производствени правила, в
нарушение на материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде
отменен.
При
този изход на делото жалбоподателят има право на поисканите още с жалбата разноски.
Такива са направени за държавна такса в размер на 50 лева /л.109/, и 850 лева
за уговорено и заплатено по банков път възнаграждение на един адвокат
/л.л.115,116/, общо 900 лева. Липса възражение за прекомерност и разноските
следва да се възложат изцяло на ДФЗ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ №01-6500/10198 от 26.08.2022 г. на заместник изпълнителния директор на „Държавен
фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА „Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, да заплати
на И.И. ***, ЕГН **********, разноски в размер на 900,00 лв. / деветстотин/
лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от връчване на съобщението за изготвянето
му.
СЪДИЯ: