№ 17555
гр. С., 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110130704 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С ЕАД, чрез юрк. И., срещу Д. И. Й. и
М. Е. Й., с която са предявени обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност
– всеки по 1/2 от следните суми: 1268,08 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.4.2021 г., ведно
със законна лихва от 06.06.2023 г. до изплащане на вземането; 228,53 лв. – лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 16.05.2023 г., 24,58 лв.
– главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 06.06.2023 г.
до изплащане на вземането, както и 6,13 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 16.05.2023 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г. топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Д.п“, бл. ****** която не била заплатена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднали в забава.
Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба.
С молба от 25.09.2023 г. ищецът „Т.С“ ЕАД, чрез юрк. М, е признал, че на 25.07.2023 г.
е извършено плащане от ответниците на сума в размер на 1527,32 лв., с която били
погасени: 847,99 лв. – част от главницата за доставена топлинна енергия; 24,58 лв. –
главница за услугата дялово разпределение; 234,66 лв. – мораторна лихва върху двете
1
главници; 400 лв. – държавна такса, както и 20,09 лв. – законна лихва, начислена до датата
на плащането. В цитираната молба процесуалният представител на ищеца е посочил, че
останала незаплатена сума в размер на 420,09 лв., представляваща част от главницата за
топлинна енергия, както и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач „Т.С” ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по
съществото на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За уважаването на предявените искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна
енергия през процесния период; използването от ответниците на претендираното количество
топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че Д. И.
Й. и М. Е. Й. са съсобственици на процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „Д.п“,
бл. ******* Ето защо и съобразно цитираната по – горе нормативна уредба следва да се
приеме, че ответниците са потребители на топлинна енергия по договорно правоотношение
с ищеца за исковия период от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. В този смисъл доказано е
основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените осъдителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлението по чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
2
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Т.С” ЕООД.
На следващо място, в проведеното на 19.10.2023 г. открито съдебно заседание съдът е
отделил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните обстоятелството, че на 25.07.2023 г. ответниците са заплатили
в полза на ищеца сумата в размер на 1527,32 лв.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2017 г., условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При
предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от
определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на
уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията
по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява
обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването
задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл.
76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. Ако предложеното изпълнение погасява
изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този
дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се
позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг,
различен от този, по който длъжникът е направил плащането.
В частност настоящият съдебен състав приема, че със заплатената от ответниците сума
ищецът неправилно е погасил разноски за държавната такса. Това е така, тъй като
разноските по делото се определят и присъждат от съда в исковото производство с крайния
3
съдебен акт, какъвто към датата на плащането не е бил постановен. В контекста на
изложеното и предвид обстоятелството, че ответниците са заплатили сумата в размер на
1527,32 лв., представляваща точният сбор от претендираните суми по делото, съдът приема,
че са били погасени следните суми: 1268,08 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г.;
228,53 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021
г. до 16.05.2023 г.; 24,58 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., както и 6,13
лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г.
до 16.05.2023 г. Останали са незаплатени единствено следните суми: 21,61 лв. – законна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 06.06.2023 г. (датата на подаване
на исковата молба) до 25.07.2023 г. (датата на плащането), както и 0,42 лв. - законна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 06.06.2023 г. (датата на подаване на
исковата молба) до 25.07.2023 г. (датата на плащането). Предвид изложеното до посочените
размери исковете следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните претендирани размери
следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане.
По отношение на разноските:
Тъй като плащанията са били извършени след подаване на исковата молба, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите
разноски в настоящото производство. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер
на 400 лв., като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
минимален размер от 100 лв., т.е. общо 500 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. И. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Д.п“, бл. ****** и М. Е. Й.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Д.п“, бл. ****** да заплатят на „Т.С ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.Я.* на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в условията на разделна отговорност – всяка по 1/2 от следните суми:
21,61 лв. – законна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 06.06.2023 г.
(датата на подаване на исковата молба) до 25.07.2023 г. (датата на плащането), както и 0,42
лв. - законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 06.06.2023 г.
(датата на подаване на исковата молба) до 25.07.2023 г. (датата на плащането) за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Д.п“, бл. ****** като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за следните суми: 1268,08 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.4.2021 г.; 228,53
лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
16.05.2023 г.; 24,58 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., както и 6,13
лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г.
до 16.05.2023 г., като погасени чрез извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА Д. И. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Д.п“, бл. ****** и М. Е. Й.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Д.п“, бл. ****** да заплатят на „Т.С ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.Я.* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 500 лв. – разноски за производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Т.С” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5