Решение по дело №7710/2019 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260216

гр. Перник, 05.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 07710 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството по делото е образувано по искова молба на „БДЖ – Товарни превози” ЕООД срещу Д.П.И., с която се иска да бъде установено, че дължи сумата в размер на 2 595,53 лева, представляваща общия размер на обезщетение за неизработена сума по договор от 29.10.2015 г. за придобиване професионална квалификация „****”, която е дължим остатък до пет години, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В исковата молба се посочва, че страните по делото се намирали в трудови отношения, по силата на които ответницата заемала длъжността „***”. На основание чл. 234 КТ страните сключили договор 29.10.2015 г. за придобиване професионална квалификация „****”. В договора съществувала клауза, според която работникът се задължил да работи при работодателя за срок от пет години след завършване на обучението, като при неспазване на това задължение се дължали направени разходи за обучението (такси, палтен служебен отпуск и други). Във връзка с обучението работодателят направил разходи за такса за обучение и заплащане на трудово възнаграждение за 113 дни по време на служебен отпуск на работника за явяване на теоретични и практическа подготовка, както и за явяване на изпит. Ответницата придобила съответната квалификация, но впоследствие подала предизвестие за прекратяване на трудовия договор, поради което същият се прекратил на 30.10.2018 г., което ангажирало отговорността на ответната страна за заплащане на обезщетение за разходите за обучение.  

Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция. Счита, че работодателят едностранно е преместил нейното работно място от гара Илиянци на гара Пирдоп. Акцентира за липсата на постигното съгласие между страните за промяна на работното място. Счита, че работодателят не е изпълнил задължението по трудовия договор, като едностранно е променил работното място, което е довело до инициатива на работника за прекратяванена трудовото правоотношение. Според ищацата в договора за придобиване професионална квалификация липсвали необходимите реквизити.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представено допълненително споразумение от 04.04.2014 г. към трудов договор, от което се установява, че ответниццата Д.П.И. е заемала при ищцовото дружество длъжността „***” в гари Илиянци, Крмиковци, с работно място: Поделение за товани превози гр. София.

Представен е договор от 29.10.2015 г., сключен между страните по делото, по силата на който ответницата следвало да се включи в курс за придобиване на професионална квалификация „****”, който е с продължителност от 17.11.2015 г. до 22.04.2015 г. Уговорено е следното място и форма на обучение: гр. София, ЦПО „БДЖ”, с откъсване от производството. Времетраенето на обучението е осем часа дневно, общо пет дни седмично.

Страните уговрили работодателят да заплати учебната такса за обучението (749 лева) и да изплаща възнагражднеие през време на обучението в сроковете на учебната програма. В т. 5 от договора ответницата поела задължение да завърши обучението си в сроковете, определени в учебната програма. В т. 7 от договора ответницата се задължила след успешно завършване на обучението си да работи при работодателя на длъжността, за която е обучаван за срок от 5 години. В т. 13 от договора е уговорено, че ако ответницата преди изтичане на петгодишния срок по т. 7 прекрати трудовото си правоотношение по реда на чл. 326 КТ (с предизвестие), по чл. 327, т. 2, т. 3а и т. 6 КТ (без предизвестие) или бъде дисциплинарно уволнена по чл. 360, ал. 2, т. 6 КТ, следва да заплати обезщетение на работодателя в размер на направените разходи по обичението (учебна такса, платен служебен отпуск, разходи за допълнителни възнаграждения и др.), съразмерно на неотработения срок по т. 7 от договора.

Не спори по делото, че работодателят е залатил дължимата учебна такса, както и че разрешавал ползването на платен отпуск за 113 дни за времето на обучението, който е заплащан по реда на чл. 177 КТ.

Представено е удостоверение за профисионално обучение, от което се установява, че Д.П.И. е завършила успешно обучението си и придобила квалификация „****”.

Страните по делото са сключили допълненително споразумение от 05.07.2016 г. към трудовия договор, с което ответницата е преназначена на длъжността „****, ***” в Илиянци, Кремиковци към БЦ София 2 при ПТП София. Страните уговорили в т. 1 от допълнителното споразумение следното работно място:  Поделение за товани превози в гр. София.

            Представено е заявление рег. № 10-00-4053 от 01.10.2018 г. на Д.И., с което същата уведомява работодателя, че прекратява едностранно трудовия договор с изтичането на едномесечно предизвестие, считано от 01.11.2018г. Издадена е заповед № 147 от 30.10.2018 г. за прекратяването на трудовия договор.

             Изслушано е основно и допълнително заключение на съдебно – икономическа ескпертиза, от което се установява, че работодоателят е направил разходи за обучение на ответницата в общ размер на 4838,43 лева, които включват заплащането на учебна такса и възнаграждение за ползван платен отпуск за 113 дни за времето на обучение. Експертът пояснява, че ответната страна е отработила 2 години, 3 месеца и 25 дни, което пропорционално на направените разходи за обучение се равнявало на 2243,58 лева. Вещото лице посочва, че дължимото обезщетение е в размер на 2594,98 лева, което е пропорционално на направените разходи от работодателя (4838,43 лева) и неотработените дни (2 г., 8 м., и 5 дни).

            Кредират се заключенията на експерта, тъй като са обосновани, последователни и изготвени при съобразяване на писмените доказателства по делото (заповеди за отпуск, фишове за заплати и други). 

            По делото е разпитана свидетелката К.Б., която дава информация, че работното място на ответницата се намирало на гара Илиянци и гара Кремиковци. Пояснява, че с устна заповед ответницата и свидетелката са изпратени да работят на гара Пирдоп, което е станало през месец септември 2018 г. Уточнява, че постоянно са работили в град Пирдоп и не им е връчвана заповед за командировка.

            Дават се вяра на показанията на свидетелката, тъй като същите са последователни, логични и непротиворечиви. Следва да се отбележи, че ищцовата страна не оспорва, че ответницата от месец спетември 2018 г. до прекратяване на трудовия договор, е работила на гарата в гр. Пирдоп. Показанията намират опора в представнения от ищцовата страна доклад на ръководителя на отдел „Организация на превозите”, фиш за заплата № 1.м. ноември 2018 г. и заповед № 01-01-322 от 02.10.2018 г. и списък на лица към нея. От тези документи се установява, че поради търговски отношения на ищеца с трето неучастващо по делото лице, следвало от месец октомври 2018 г. да се осигури допълнително работна сила на ж. п. гара Пирдоп. От същите се установява, че ответницата е работила на гарата в гр. Пирдоп, з акоето получила допълнително възнаграждение в размер на 100 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ.

В тежест на ищеца е да установи, че е сключен договор за придобиване на квалификация, както и неговото съдържание, отнасящо се наличието на задължение за ответника да работи 5 години при работодателя и уговорка за заплащане на обезщетение при неспазване на това задължение. В тежест на ищеца е да установи, че ответната страна е инициирала едностранното прекратяване на трудовия договор. Отвеницата следва да установи възраженията си, че е прекратила договора поради неизпълнение на задължение на работодателя, изразяващо се в едностранна промяна на работното място. 

Съгласно чл. 234, ал. 1 КТ страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация). Съгласно ал. 2 с договора се определя следното:  1. професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава;  2. мястото, формата и времето на обучението;  3. финансовите, битовите и други условия за времето на обучението.

            По делото се установи сключването на договор за придобоване на квалификация по реда на чл. 234, ал. 1 КТ, който съдържа необходимите реквизити, посочени в чл. 234, ал. 2 КТ.

Съгласно чл. 234, ал. 3, т. 1 и т. 2 КТ, с договора страните могат да уговарят: 1). задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години и 2). отговорност при неизпълнение на задълженията по предходната точка.

Установи се, че ответницата е придобила квалификацията, за която е преминала обучението, както и че поела задължение да работи при работодателя за срок от 5 години и при неизпълнение на това задължение е уговорена отговорност за заплащане на напаравените от работодателя разходи за обучение.  В настоящия случай трудовият договор е прекратен едностранно от ответницата с изпращане на едностранно предизвестие, което е извършено преди да изтече уговореният петгодишен срок да работи при ищцовото дружество.

Горното налага да се разгледа  възражението на ответната страна, че работодателят работодателят не е изпълнил задължението по трудовия договор, тъй като едностранно е променил работното място, което е довело до инициатива на работника за прекратяванена трудовото правоотношение.

Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, а в чл. 66, ал. 1, т. 1 КТ е посочено, че мястото на работа е част от неговото съдържание. На основание чл. 118, ал. 1 КТ работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона.  В чл. 119 КТ се съдържа изискване съгласието между страните за изменение трудовото правоотношение да се извърши с писмена форма.

Съществуват изключения, при които работодателят има възможност едностранно да променя работното място. Според чл. 118, ал. 2 КТ не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя. Съгласно чл. 119, ал. 1 КТ работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава.

По делото категорично се установи, че от месец септември 2018 г. до момента на прекратяване на трудовия договор (м. октомври 2018 г.) е променено работното място на ответницата от ж. п. гари в София (Илиянци и Кремиковци) на ж. п. гара в град Пирдоп. Преместването в гр. Пирдоп е извършено едностранно и устно от работодателя, за което не е налице писмено съгласие на ответницата.

Горната промяна на работното място в друго населено място не се обхваща от изключенията, посочени в чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 КТ. Не е налице и командировка по смисъла на чл. 121 КТ, доколкото по делото липсва заповед за командировка каквато се изисква по Наредбата за командировките страната. Липсва писмено съгласие на страните за изменение на трудовото правоотношение, изразяващо се в промяна на работното място. Извършената промяна на работното място в друго населено място представлява едностранно изменение от работодателя на съдържанието на трудовия договор, което не е позволено съгласно чл. 118, ал. 1 КТ. Горният ивод не се променя от обстоятелството, че ответницата е получавала допълнително възнаграждение, че е работила в град Пирдоп, тъй като това не замества писменото съгласие на страните за промяна съдржанието на трудовия договор

Съгласно чл. 327, ал. 1 , т. 3 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят промени мястото на работата. По аргумент на по - силното основание упражняването на това право може да се извърши и с едномесечно предизвестие. Следва да се отбележи, че за работника/служителя не е необходимо да мотивира изявлението за едностранното прекратяване на трудовия договор.

Касае се за виновно поведение на работодателя, изразяващо се в едностранна промяна на работното място, което е уговорено в сключеното по реда на чл. 237 КТ допълнително споразумение от  05.07.2016 г. към трудовия договор. Виновната страна за неизпълнението на уговорено задължение по чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, не може да търси обезщетение поради неспазено обещание на работника за работа за определен срок. На никоя страна не може да ѝ се натрапва да търпи неизпълнението на договорни задължения, поради което упражненото от нея потестативно право за едностранно прекратяване на договора не може да доведе до анагжиране на отговорност за заплащане на обезщетение.

            Горното води до извод за неоснователност на исковата претенция и като такава следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му се заплатят направените разноски в исковото и заповедното производство. Представя списък по чл. 80 ГПК за извършени разноски в общ размер на 750 лева за адвокатски хонорар. В заповедното произвдоство е представен договор за правна помощ, от който се установява заплащането на адвокатски хонорар в размер на 300 лева, която сума следва да се присъди в полза на ответната страна. В исковото производство не е представен  договор за правна помощ, поради което не се установи извършването на разноски.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск от  „БДЖ – Товарни превози” ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес *** срещу Д.П.И., ЕГН **********,***, с който се иска да се признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 2595,53 лева, представляваща общия размер на обезщетение за неизработена сума по договор от 29.10.2015 г. за придобиване професионална квалификация „****”, която е дължим остатък до пет години, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 04960 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА „БДЖ – Товарни превози” ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.И., ЕГН **********,*** сумата от 300 лева – разноски в заповедното произвдоство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 04960 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.