№ 34
гр. Бяла Слатина, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Шабански
при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Христова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Шабански Административно
наказателно дело № 20211410200489 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
ЦВ. Н. Б. от с.С., обл.В., ул. „Крум Беличовски“ № 8, с ЕГН ********** е
обжалвал НП № 661/19.10.2021г. на Директора на РДГ – Б., упълномощен като
административнонаказващ орган със Заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на
земеделието и храните, с което на основание чл.84, ал.1 от Закон за лова и опазване на
дивеча /ЗЛОД/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00
лева, за нарушение на чл.43, ал.3, т.1 от същия закон и на основание чл.94, ал.1 от
ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от три години, както и вещите, послужили
за извършване на нарушението – 1 брой ловна гладкоцевна пушка ИЖ 12 калибър с №
КХ 5581 надцевка са отнети в полза на Държавата, на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата и в с.з. се релевира претенции за незаконосъобразност на НП, като в
съдебно заседание се потвърждават изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата страна, чрез Директора на РДГ – Б. изпраща становище, с което
желае НП да бъде потвърдено.
По делото се представиха писмени доказателства.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от
жалбодателя претенции и след служебна проверка на процесното НП приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.
1
Разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА.
От анализа от събраните по делото доказателства е видно, че на 04.09.2021г. Кр.
Хр. К. и Ил. М. Ил. – горски инспектори в РДГ – Б. били на обход в землището на с.Б..
Чули изстрели и се насочили посока от където дошли изстрелите. На място заварили
две лица – свидетелят Цв. Кр. Цв. и жалбодателя ЦВ. Н. Б.. Извършили проверка и
констатирали, че свидетелят Цв. Кр. Цв. има издадени всички документи за лов и след
извършената проверка го освободили да си ходи. Извършили и проверка на
жалбодателя, като констатирали, че същият притежава ловно оръжие, което било
сглобено. Поискали му документи. Жалбодателят не представил документ за лов. За
това нарушение служителите съставили на място констативен протокол и му съставили
и АУАН. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните писмени доказателства: АУАН № 661/04.09.2021г., НП № 661/19.10.2021г.,
Констативен протокол № 144750/04.09.2021г., входящ лист, приемно-предавателен
протокол от 04.09.2021г., известие за доставяне, разписка за отговорно пазене на вещи,
както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели Кр.
Хр. К. – актосъставител, Ил. М. Ил. – свидетел при констатиране на нарушението и
при съставяне на акта, двамата служители на РДГ – Б., свидетеля В. Ив. Г. - свидетел
при съставяне на акта, както и свидетеля Цв. Кр. Цв. – поискан от защитата.
От извършената служебна проверка на издадените акт за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление, относно
законосъобразността на издаването им, съдът констатира, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на правото
на защита на санкционираното лице. Както административнонаказващия орган –
Директора на РДГ - Б., така и актосъставителя са компетентни лица да издават
съответните актове.
На първо място съгласно оспореното НП изпълнителното деяние се изразява в
"ловуване без писмено разрешително". Приложената санкционна разпоредба в случая
на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД сочи, че "който ловува, без да притежава редовно заверен
билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън
определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с
глоба от 50 до 400 лв. Анализът на цитираната разпоредба налага извода, че за да е
съставомерно деянието на наказаното лице като административно нарушение по чл.
84, ал. 1 от ЗЛОД, същият е следва да ловува без да притежава разрешително за лов.
Вярно е, че наказаното лице се е намирало извън населено място, носейки със
себе си ловно оръжие без калъф и че не е имал издадено разрешително за лов на датата
на която се е намирал на инкримираното място. Формално съгласно разпоредбата на
чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД "ловуване" представлява престой или движение на лица
2
извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо
дали е заредено или не. Съгласно посочената норма, за да бъде съставомерно
нарушението, ловното оръжие трябва да е било сглобено. Относно свидетелите горски
служители – те твърдят, че ловното оръжие е било в ръцете на жалбодателя, а
разпитания свидетел твърди, че той не е виждал оръжие в жалбодателя. Най-вероятно
оръжието е било в автомобила му. Разпитаният свидетел твърди, че на мястото където
са дошли горските служители, не е имало произвеждане на изстрели, а по земята
гилзите, които са се намирали, са били стари.
Съдът намира, че жалбодателят не е имал намерение да ловува, следователно
не е налице субективния елемент за осъществяване на нарушението.
На следващо място АНО не е изложил никакви мотиви защо налага наказание
на предвидения в закона минимум и при положение. Посочено е само декларативно, че
са преценени предвидените в чл. 27 ЗАНН предпоставки. Подобно декларативно
твърдение без изложени конкретни мотиви, съдебната практика трайно приравнява на
липса на мотиви въобще. Наказаното лице и съответно дори и съдът, са поставени в
позиция да гадаят защо се налага именно този размер на санкцията. Подобна липса на
мотиви съществено затруднява правото на защита на наказаното лице и се явява
процесуално нарушение само по себе си достатъчно за отмяна на атакуваното НП като
незаконосъобразно.
На следващо място, дори и да се приеме, че наказаното лице е осъществило от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по ЗОЛД,
настоящият съдебен състав намира, че наказващият орган не е изпълнил задължението
си, визирано в чл. 28 от ЗАНН, а последният е следвало да намери приложение.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за
маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП,
поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е обсъдил
подробно в НП дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, с което е нарушил
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Липсват каквито и да е мотиви в тази насока. Отново е налице
само декларативно посочване, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Според
настоящия състав на съда извършеното нарушение, макар и формално да осъществява
признаците на предвиденото в ЗЛОД нарушение, поради своята малозначителност e с
явно незначителна степен на обществена опасност. Легалната дефиниция на понятието
"маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито
разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, маловажен случай е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
3
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния
вид. А според чл. 28, б. "а" от ЗАНН, за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му
бъде наложено административно наказание. Преценката за маловажност следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина
на извършването му, на вредните последици, степента на обществена опасност,
личността на дееца, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат
същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните
критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в
настоящия случай са налице повечето от предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с
чл. 11 от ЗАНН, да се определи извършеното административно нарушение за
маловажно. Извършеното, макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в ЗЛОД нарушение, поради своята малозначителност е с явно
незначителна степен на обществена опасност. С оглед на съвкупната преценка на
всички обстоятелствата по извършване на настоящото нарушение, причините и
обстоятелствата, при които е било извършено то, липсата на причинени каквито и да е
вреди, както и другите смекчаващите обстоятелства, а именно, че нарушението е
извършено за първи път, съдът счита, че извършеното деяние се характеризира с явно
незначителна обществена опасност и представлява маловажен случай. При това
положение административнонаказващият орган е следвало да не налага наказание.
Наложената санкция - глоба в размер на 50 лв. (макар и наложена в минимума) е
несправедливо наказание с оглед конкретните обстоятелства по извършване на самото
нарушение. Затова и съдът намира, че с оглед цялостната преценка на обстоятелствата
по конкретното деяние, както и смекчаващите вината обстоятелства, в случая, дори и
да не беше налице съществено процесуално нарушение и жалбоподателят да е
осъществил състава на деянието, то следва да намери приложение разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН. Като не е съобразил това административнонаказващият орган е
постановил незаконосъобразна санкция несъответстваща на тежестта на нарушението.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление
издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и в предписаната от
закона форма се явява незаконосъобразно, поради, което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 661/19.10.2021г. на Директора на РДГ – Б., упълномощен като
административнонаказващ орган със Заповед РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на
земеделието и храните, с което на ЦВ. Н. Б. от с.С., обл.В., ул. „Крум Беличовски“ № 8,
4
с ЕГН **********, на основание чл.84, ал.1 от Закон за лова и опазване на дивеча
/ЗЛОД/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева, за
нарушение на чл.43, ал.3, т.1 от същия закон и на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД е
лишен от право на ловуване за срок от три години, както и вещите, послужили за
извършване на нарушението – 1 брой ловна гладкоцевна пушка ИЖ 12 калибър с №
КХ 5581 надцевка са отнети в полза на Държавата, на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
След влизане в сила на решението оригиналните документи, приложени към
делото, да бъдат върнати на жалбодателя.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните пред Врачански Административен съд.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
5