Р Е Ш
Е Н И Е № 1818
гр. Бургас, 18 ноември 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на
единадесети ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар С.
Х. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия
ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 1940/2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от „КЕЙ
ЕС ПИ ТРЕЙД“ ЕООД, гр.Бургас, ЕИК *********, чрез процесуален представител адв.
Р.О., против решение № 202/ 10.06.2021г.,
постановено по нахд №1414/2021г. по опис на Районен съд гр. Бургас и
определение, постановено по делото на 21.06.2021г.
С
решението е изменено наказателно постановление № 529608-F557556/31.07.2020г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на „КЕЙ ЕС ПИ ТРЕЙД“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Банево,ул. „Кокиче“№23, с ЕИК
*********, представлявано от управителя К.С.П., на основание чл. 185, ал. 2,
изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като размера на имуществената санкция е намален от
2000 лева на 500 лева и на осн. чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от НЗПП „КЕЙ ЕС ПИ ТРЕЙД“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Банево,ул.
„Кокиче“№23, с ЕИК *********, представлявано от управителя К.С.П., е осъдено да
заплати на Централно управление на Национална агенция за приходите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. С определение, постановено
по делото на 21.06.2021г. съдът е отказал да допълни решение № 202/ 10.06.2021г. в частта за разноските, по подадена
молба от „КЕЙ ЕС ПИ ТРЕЙД“ ЕООД на 10.06.2021г.
Касаторът
иска отмяна на съдебното решение, включително в частта за разноските и отмяна
на наказателното постановление, както и отмяна на определение, постановено по
делото на 21.06.2021г.
Счита,
че първоинстанционният съд е постановил акта си при неправилно приложение на материалния закон, като не е намерил
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство- АУАН не е съставен в присъствието на
свидетели, присъствали при установяване на нарушението; същият не носи
информация, че е съставен при хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН; фактите не са
отразени обективно, точно и подробно, което е предпоставило неправилно
приложение на материалния закон. Според него наказващият орган не е извършил
преценка на възраженията, подадени срещу АУАН.
Намира, че при постановяване на
актовете по разноските, съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН.
В съдебното заседание касаторът чрез
процесуалния си представител адв. О., поддържа жалбата и направените с нея
искания.
Ответникът, не изпраща представител
и не изразява становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас счита, че решението на районния съд следва да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Като правилно и
законосъобразно намира и определението на районния съд за разноските.
Касационната жалба е
допустима.
Подадена е в срока по
чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.
Срокът за обжалване
на определение, постановено на 21.06.2021г. по нахд №1414/2021г. по опис на Районен съд
гр. Бургас съдът намира също за спазен, тъй като по делото липсват
доказателства относно датата на съобщаването му на касатора. Посоченият акт,
макар изпълнен като резолюция, съдът намира, че има характер на определение,
тъй като с него е отхвърлено искането на жалбоподателя в производството за
допълване на решението в частта за разноските.
С наказателното
постановление, дружеството- касатор е санкционирано за това, че на 04.07.2021г.,
не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажба, да отбележи всяка
промяна на касовата наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми, предвид установения дневен оборот по ФУ (по междинен
отчет) в размер на 2854,40лв. и фактическата наличност в касата в размер на
2430,50лв.
Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл.33, ал.1, от наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,
като е приложена санкционната норма на чл. 185, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС.
За
да измени наказателното постановление първоинстанционният съд е преценил, че
при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и че материалният закон е приложен правилно, но е намерил наложеното наказание
за явно несправедливо.
Настоящият състав на съда изцяло споделя съображенията по прилагане на
закона, изложени в обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 221, ал.2,
пр. последно от АПК, препраща към тях, включително и по отношение на
възраженията, наведени с касационната жалба, тъй като същите са обсъдени от
първоинстанционния съд.
Заявените от касатора съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на административнонаказателното производство не са налице.
1.
АУНН е съставен в присъствието на свидетели, които не са присъствали при
установяване на нарушението. Правилно съдът е приел, че това не представлява
нарушение на процесуалните правила, защото нормата на чл.40, ал.3, пр.2 от ЗАНН
изрично допуска такава възможност, бе за предвижда изрично задължение за
актосъставителя да доказва невъзможността за съставяне на АУАНН в присъствието
на свидетелите, присъствали при установяване на нарушението. Още повече, че в
случая АУАНН е съставен въз основа на официален документ- протокол за извършена
проверка в обект, т.е. при хипотеза, която изобщо не изисква подписване на акта
от свидетели- чл.40, ал.4 от ЗАНН.
2.
Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила липсата в
наказателното постановление на изрично произнасяне по подадените срещу АУАН,
възражения. Повече от очевидно е, след като е намерил предпоставки за издаване
на наказателно постановление, наказващият орган е преценил възраженията за
неоснователни.
3.
Не е налице твърдяната от касатора липса на обективно, точно и подробно посочване на
фактите в наказателното постановление. Наказващият орган е посочил конкретния
размер на наличността по ФУ и този на фактическата наличност в касата на обекта
и е констатирал разлика в размер на 422,90лв.
Всъщност под обективно, точно и подробно
посочване на фактите касаторът разбира подробно посочване и на фактите, които
той е съобщил на проверяващите- че по ФУ са отчетени суми от сервитьора,
работещ първа смяна и от плащане с карти.
Задължение за такова отразяване на факти
наказващият орган няма. Същият дължи да изложи в наказателното постановление
само фактите, които намира за доказани и въз основа на които прави извод за
съставомерност на деянието. Това задължение в случая е изпълнено.
4.
Неоснователно
е възражението, че при описа на фактическата наличност не са били включени
сумите от сервитьора, работещ първа смяна и от плащане с карти.
Фактът на плащане с карта се отчита от ФУ,
а констатации за такова отчитане по делото липсват.
Що се касае до сумите от сервитьора, работещ първа смяна
правилно същите не са отчетени като фактическа наличност. Такива суми в касата
не са намерени. Дори да са били отчетени от ФУ и изведени след приключване на
смяната, това извеждане е следвало да намери отражение във ФУ чрез използване
на съответната операция.
С оглед изложеното съдът намира, че
обжалваното решение в потвърдителната му част е постановено при правилно
приложение на закона, поради което следва да бъде оставено в сила.
За основателна съдът намира жалбата по
отношение законосъобразността на решението, в частта за разноските и по
отношение законосъобразността на определение, постановено по делото на
21.06.2021г.
С обжалваното решение разноски са присъдени на ответника по правилата на
НПК. Пак с оглед приложението на посочения кодекс съдът е отказал допълване на
решението и присъждане на разноски и в полза на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на разноски по реда на АПК.
В АПК отговорността за разноски е регламентирана с нормата на чл.143,
която норма не урежда случаите, в които оспореният акт е частично отменен.
Затова по силата на чл.144 от АПК, приложение намират правилата на ГПК.
Според чл.78, ал.1 от този кодекс, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска.
В случая жалбата, подадена срещу наказателно постановление № 529608-F557556/31.07.2020г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП е била частично
уважена, тъй като с обжалваното решение е намален размера на наложената
имуществена санкция.
Поради
това определение,
постановено на 21.06.2021г. по нахд
№1414/2021г. по опис на Районен съд гр. Бургас следва да бъде отменено, а на
жалбоподателя- да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от жалбата,
в размер на 277,50лв.
Следва
да бъде отменено и обжалваното решение в осъдителната част за сумата над 20лв.,
която е дължима като разноски на ответника.
Затова и на основание чл.221 и
чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.
Бургас,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 202/ 10.06.2021г., постановено по нахд №1414/2021г. по
опис на Районен съд гр. Бургас в частта, в която е изменено наказателно постановление №
529608-F557556/31.07.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас
в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „КЕЙ ЕС
ПИ ТРЕЙД“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Банево,ул.
„Кокиче“№23, с ЕИК *********, представлявано от управителя К.С.П., на основание
чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като размера на имуществената санкция е
намален от 2000 лева на 500 лева.
ОТМЕНЯ решение № 202/ 10.06.2021г., постановено по нахд №1414/2021г. по
опис на Районен съд гр. Бургас в частта, в която „КЕЙ ЕС ПИ ТРЕЙД“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Банево,ул. „Кокиче“№23, с ЕИК
*********, представлявано от управителя К.С.П., е осъдено да заплати на Централно
управление на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, ЗА СУМАТА НАД 20лв.
ОТМЕНЯ определение, постановено на 21.06.2021г.
по нахд
№1414/2021г. по опис на Районен съд гр. Бургас.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите да заплати на „КЕЙ ЕС ПИ ТРЕЙД“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, кв. Банево,ул. „Кокиче“№23, с ЕИК *********,
представлявано от управителя К.С.П., сума в размер на 277,50лв., представляваща
разноски, сторени по нахд №1414/2021г. по опис на Районен съд гр. Бургас.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: