Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260066 / 21.04.2021 г., гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в проведеното на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година закрито заседание, в състав:
Съдия: Иванка Илинова
като разгледа докладваното от съдията Илинова т.дело №239 по описа за 2019г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ал.1 предл.1 от ГПК-образувано по молба на ищцовата страна за поправка на явна фактическа грешка в решението на съда в частта за разноските.
Противната страна изразява становище ,че молбата е такава по чл.248 от ГПК и тъй като е подадена извън предвидения в закона срок е явява процесуално недопустима .
Страните не сочат доказателства.
При преглед на постановеното по делото на 28.10.2020г.,съдът констатира,че в последния абзац от мотивите си във връзка с направеното искане от страна на пълномощника на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38 ал.2 от Закона за Адвокатурата,е приел ,че с оглед уважената част от исковата претенция /25000,00лв./ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение при условията на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г.за минималния размер на адвокатските възнаграждения.Съдът е формирал ясна и категорична решаваща воля в този смисъл въпреки съществуващата в предното изречение на посочения абзац фраза „не подлежат на присъждане“,която очевидно е лишена от смисъл и връзка с останалата част от текста и представлява останала част от друг текстов файл.
Въпреки това в диспозитива на решението съдът не е присъдил адвокатско възнаграждение на адв.Д.. Това несъответствие определено е в резултат и представлява явна фактическа грешка по смисъла на разпоредбата на чл.247 от ГПК ,която следва да бъде поправена по реда на чл.247 ал.1 от ГПК.Касае се именно до явна фактическа грешка в решението в частта за разноските,а не до искане с правно основание чл.248 от ГПК.Хипотезата на чл.248 от ГПК би била налице ако съдът въобще не бе разгледал искането за присъждане на разноски в мотивите си.В случая е налице пропуск от страна на съда да отрази в диспозитива извод,съдържащ се в мотивите на решението.
В заключение съдът приема,че искането е процесуално допустимо и основателно-ответната страна следва да бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на адв.М.Д. в размер на 1280,00лв.,определено на основание чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в съдебно решение на Окръжен съд гр.Пазарджик от 20.10.2020г.,постановено по т.д.№239/2019г.в частта за разноските,в което да се чете: „ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС" АД, ЕИК ******** да заплати в полза на адв.М.И.Д. ,член на Софийска адвокатска колегия,със служебен адрес гр.С.,бул.“Д-р Г.М.Д. “ №,офис адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ в размер на 1280,00лв., определено на основание чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: