РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 20 19.04.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански
състав
На: пети март две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно гражданско дело номер 164 по описа за 2019 година
Производството по делото по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Христо Г. Данов“ № 37, чрез пълномощник – ю.к.Кристиян Николов, против решение № 159/17.12.2018 г., постановено по
гр.д.№ 210/2018 г. по описа на РС-Поморие, с което е прието за установено, че
ищецът И.Ж.Ж., ЕГН **********, не дължи на ответника
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 810.34 лв., представляваща
начислена цена по корекция на сметка за използвана електрическа енергия по фактура
№ ***/14.03.2018 г. за периода от 01.02.2016г. до 07.04.2016г. /66 дни/ за
жилищен имот с кл.№ **********,***, вилна зона „Р. п.“.
С решението „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е осъдено да заплати на И.Ж.Ж. сумата от 350 лв. за разноски по делото.
Въззивникът
изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за
неправилно и необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в
нарушение на материалния закон. Твърди се, че фактическите констатации в
решението не съответстват на обективната истина, а правните изводи на закона, като
са пренебрегнати важни обстоятелства и доказателствата са тълкувани превратно
единствено в полза на ищеца. Посочва се, че на основание чл.98а, ал.2, т.6 и
чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, вр. чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, вр. чл.45, ал.1 и чл.51, ал.1
ПИКЕЕ за ответното дружество е налице валидно правно основание за извършване на
корекцията, която е направена в предвидените в ПИКЕЕ срокове, поради което
поведението на ЕВН ЕС е законосъобразно и в съответствие с разпоредбите на
Правилата. Счита се, че районният съд не се е произнесъл съобразно
задължителната съдебна практика на ВКС, съгласно която не следва да се доказва
виновно поведение на клиента по чл.82 ЗЗД от страна на крайния снабдител и
посочената норма е неприложима, за което се цитират решения на ВКС, като се изразява
несъгласие с изложените в противоречие с практиката мотиви на районния съд.
Изложени са съображения и за основателно начисляване на претендираната
сума, предвид констатациите на служителите на ответника за нерегламентирана
външна намеса в СТИ, за което са събрани доказателства. В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно
и незаконосъобразно и да отхвърли предявения иск. Не са направени нови
доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски в двете съдебни
инстанции, като е приложен списък по чл.80 ГПК. Направено е и възражение по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендирания от въззиваемата
страна адвокатски хонорар.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия
И.Ж.Ж.,
подаден чрез пълномощник адв.Вълканова, в който са
изложени пространни съображения и доводи за неоснователност на въззивната жалба и за основателност на предявената искова
претенция. Моли въззивния съд да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не са направени
доказателствени искания. Претендират разноските по настоящото дело.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради
което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба
доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за
установено следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
Производството по гр.д.№ 210/2018 г. по
описа на РС-Поморие е образувано по исковата молба на И.Ж.Ж.
против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 810.34
лв., начислена по корекция на сметка за използвана електрическа енергия
по фактура № ***/14.03.2018 г. за периода от 01.02.2016г. до 07.04.2016г. /66
дни/ за жилищен имот с кл.№ **********,***, вилна
зона „Р. п.“. Изложени са твърдения и подробни доводи за
липса на законово основание за доставчика да коригира едностранно сметките на
потребителите за минал период, като действащата клауза в общите условия в тази
насока била нищожна, поради което
се счита, че процесната корекция е извършена
неправомерно и сумата е неоснователно начислена. Изложени са и доводи за неспазване
на реда за извършване на корекцията и неспазване от ответника на правилата за
извършване на проверката на електромера, твърди се също, че ищецът е нямал
достъп до електромера, който е бил монтиран извън имота му и съответно е нямало
как да въздейства по какъвто и да е начин на показанията на електромера, до
който достъп имали само служители на ответника.
В писмения отговор по чл.131 ГПК ответното
дружество е оспорило иска като неоснователен, тъй като корекцията на сметката е
извършена правомерно на основание чл.98а, ал.2, т.6, чл.104а, ал.2, т.5 и
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, вр. чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. Изложени са доводи,
че електромерът на ищеца е манипулиран, установено с експертиза на БИМ, в
резултат на което е отчитал по-малко от реално използваната ел.енергия с грешка
над допустимата. В тази връзка, корекцията е извършена на основание чл.51,
ал.1, вр. чл.48, ал.1, т.1, б.“а“ ПИКЕЕ, поради което сумата е правилно
начислена. Изложени са и съображения, че в чл.28, вр. чл.42 от ОУ на ЕВН ЕС се
съдържа ред за уведомяване на клиента и същият е спазен от ответното дружество.
В
подкрепа на твърденията си страните са ангажирали доказателства.
По
делото е безспорно, че ищецът И.Ж. е потребител на електроенергия и абонат на
ответното дружество с кл.№ **********, за обект на потребление в с.К.,
в.з.“Р.“, общ.Поморие – ИТН: ***. На 07.04.2016 г. служители на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД са извършили проверка на електромера на ищеца с № ***,
намиращ се в заключено електромерно табло на стълб, при
която са били констатирани несъответствия – при извършеното
контролно измерване с еталон № ***марка EMSYST е
установено, че грешката на електромера при измерване не е в границите на
допустимите норми.
Електромерът е бил демонтиран, поставен в безшевна торба и изпратен за служебна
метрологична експертиза в БИМ, а на негово място е поставен друг електромер.
Тези действия са обективирани в КП № **/07.04.2016
г., подписан от служителите на ЕВН ЕР, извършили проверката, както и от двама
свидетели, но не е отразена причината, поради която се е наложило участието на
свидетелите. Видно от Констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № **/20.11.2017 г. на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“
РО-Пловдив, по електромера са констатирано
следното: наличие на механични дефекти по кутията на клемите на клемния
блок на електромера – пробит отвор на основата, срещу бутона, регистриращ
отваряне на лицевия капак; налични фирмен знак и пломби отдясно и отляво; осъществен
е достъп до вътрешността на електромера – блокиран бутон за регистриране
отваряне на лицевия капак, от вътрешната страна на клемния
блок между вход и изход на токовите вериги на трите фази са монтирани шунтове от меден проводник, непринадлежащи към
конструкцията на електромера. Заключението на БИМ е, че в резултат от
манипулацията, електромерът отчита по-малко от консумираната енергия. С оглед горните констатации, от страна на
ответника едностранно е коригирана сметката на ищеца и е издадена фактура № ***/14.03.2018
г. за сумата от 810.34 лв., дължима вследствие установено неизмерване, непълно
или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер № ***
за периода 01.02.2016 г. – 07.04.2016 г., в размер на 6088 кВтч.
В
показанията си св.Карамуков е заявил, че в качеството
си на служител на ответното дружество е извършил демонтажа на процесния електромер,
за което е съставил протокол. Заявил е, че електромерът е бил монтиран в заключено табло, поставено
на стълб на улицата, като ключ поначало
имали само служителите на дружеството и нямал данни,
някой друг да има ключове.
Свидетелят
е посочил, че собственикът на имота не е бил намерен и не е присъствал
при свалянето на електромера, а лицата посочени като свидетели в протокол са служители
на охранителна фирма.
Съгласно приетата
пред БРС съдебно-техническа
експертиза, наличието на поставените
в електромера шунтове води до
неотчитане на цялата консумирана
електрическа енергия, като само част
от тока преминава
през токовите и напреженовите датчици към съответните входове на аналогово-цифровия
преобразувател на микропроцесора и така електромера измерва грешно, като в случая се отчита
само 19,46 % отчетена и фактурирана енергия. Според
вещото лице, при отчитане на
неотчетената електрическа енергия е спазена методиката по чл.48, ал.1, т.1 ПИКЕЕ,
като началният момент на неточно отчитане
не може да
бъде точно установен.
Първоинстанционният съд е приел, че въпреки, че в случая е
доказано извършването на неправомерно въздействие върху електромера на ищеца, ответникът не е установил наличието на причинна връзка
между констатираното неправилно отчитане на ползваната електроенергия
и поведението на ищеца като страна
по договорите за ползване и продажба
на електрическа енергия, т.е. той
или негов представител да е извършил действия, нарушаващи въведената в чл.45 и чл.48 ПИКЕЕ забрана
за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско
измерване (чл.121 ЗЕ). Прието е, че
не е установено и доказано виновно поведение от страна
на ищеца при осъщественото неправомерно
въздействие върху процесния електромер.
Според съда е недопустимо, без да е доказана вина
на абоната, изразяваща се в препятстване направилното отчитане, да се
ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция на сметката му
за минал период, тъй като правоотношението
между доставчика на ел.енергия и потребителя
е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна
по договора представлява основание по смисъла на
чл.82 ЗЗД, тя да бъде санкционирана за всички настъпили
за съконтрагента й вреди. В тази връзка, позовавайки се на
практика на ВКС, съдът е приел, че липсва законно основание
за извършване на едностранна корекция след като
не е доказано, че ищецът е осъществил неправомерен достъп до електромера, довел до погрешно отчитане
на ел.енергията.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. При тази служебна
проверка Бургаският окръжен съд намира, че решението е валидно и допустимо, а
по същество – правилно.
Първоинстанционното
решение е постановено при изяснена фактическата обстановка, след установяване
на релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразно събраните по делото
доказателства и приложимия закон. Бургаският окръжен съд споделя окончателните
правни изводи на първата инстанция за основателност на исковата претенция, като
препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
По
изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на
районния съд, следва да се отбележи следното:
Настоящата
инстанция намира за неоснователни възраженията на въззивника, че районният съд
е тълкувал превратно доказателствата само и единствено в полза на ищеца, като
фактическите му констатации не съответствали на установените по делото факти и
обстоятелства. В тази връзка, въззивният съд намира
за необходимо да отбележи, че първата инстанция е събрала необходимите,
допустими и относими доказателства, ангажирани от страните, като обжалваното
решение е постановено след анализ на доказателствения материал и в съответствие
с приложимите законови разпоредби.
Спорът по делото е за законосъобразността
на едностранно извършената от ЕВН корекция на сметката на ищеца за потребена електроенергия за периода 01.02.2016 г. – 07.04.2016
г., а оттам и за дължимостта на процесната сума,
начислена от ответника на основание тази корекция по реда на чл.51 ПИКЕЕ.
Настоящата инстанция поддържа становището
си, че законовото основание на крайния снабдител, въведеното със ЗЕ (ДВ-бр.54/2012
г.), да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електроенергия, е поставено под условие – ако е
изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за
предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата
за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Само при едновременното наличие на тези предпоставки е завършена
процедурата, създаваща право на енергодружеството да
извършва едностранно корекция на сметки за минал период (в т.см. Решение №
111/17.07.15 г. по т.д.№ 1650/14 г., I т.о., Решение № 173/16.12.2015 г. по
т.д.№ 3262/2014 г., II т.о., Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г.,
I т.о.).
С оглед горното, въззивният
съд намира, че в случая по делото не е доказано кумулативното наличие на
изискуемите от закона предпоставки, даващи правото на въззивника
да извършва корекция на сметката на въззиваемия-краен
клиент, независимо от обстоятелството, че към момента на начисляването на
спорното задължение е била налице регламентирана за това процедура в Закона за енергетиката. Процесният период е обхванат от действието на ПИКЕЕ от 2013
г., но ответникът не е установил по делото да е изменил общите си условия и да
ги е привел в съответствие с нормативната уредба, съгласно изричното изискване
на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ.
По делото е безспорно, че действащите към момента на начислението и понастоящем
Общи условия на ЕВН ЕС и на ЕВН ЕР са одобрени от ДКЕВР през 2008 г., т.е.
преди изменението на Закона за енергетиката, като ответникът не е доказал да е
привел съдържанието им в съответствие със закона. В същите не се съдържа
изрично регламентиране на реда, по който следва да бъде уведомен клиента за
извършването на едностранна корекция съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ,
тъй като в ОУ е налице само разписано задължение за уведомяване, но не и реда
за това. Липсва предвиден такъв ред в клаузата на чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС, тъй
като същата предвижда само уведомяването на клиента за вече начислените суми,
но това в никакъв случай не може да бъде приравнено на законовото изискване за регламентиране
на изричен ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване
на корекция на сметка съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.
Не сочи на такъв изричен ред и разпоредбата на чл.42 от ОУ на ЕВН ЕС. Ето защо,
въззивната инстанция намира, че е налице неизпълнение
на законоустановените изисквания от страна на енергийния доставчик, тъй като
общите условия на дружество не отговарят и не съответстват на изискването на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ,
поради което не е осъществен пълният фактически състав за едностранна корекция
на сметката на ищеца.
Във
връзка с горното, следва
да се отбележи,
че съгласно констативния протокол на БИМ, в случая се касае
за нерегламентирана външна намеса в СТИ, в резултат на която
електрическата енергия се отчита неточно,
което се дължи на неправомерно
въздействие, т.е. налице е субективна
намеса.
Съгласно Закона за енергетиката,
източник на задълженията на крайния потребител и електроснабдителното дружество във връзка с доставената
електрическа енергия е договорът, сключен в случая при общи
условия.
Следователно, доколкото
правоотношенията между страните по делото
са възникнали по повод на договор
за доставка и потребление на електрическа енергия при общи условия
и след като ответното дружество не е привело общите
си условия в съответствие с изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ,
то практиката на ВКС, постановена преди изменението на Закона
за енергетиката остава
актуална към процесния казус и за
да бъде ангажирана
отговорността на потребителя, следва да бъде доказано
негово виновно
поведение.
Ето защо, изводите на районния съд в този смисъл са правилни и в съответствие с
относимата за конкретния спор съдебна практика, а възраженията на
ответното дружество, че в случая се
касае за обективна отговорност са неоснователни.
Следва да
се има предвид
също така, че съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, средството за техническо
измерване е собственост на въззивника-ответник и в негово задължение е да
осигури правилното му и коректно функциониране,
да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването, което задължение в конкретния случай очевидно не е изпълнено от него.
С оглед
всички изложени до тук съображения, въззивният съд
счита, че макар
и законовите разпоредби
да оправомощават ответното дружество да коригира сметките
за електрическа енергия
за минал период, в
случая законовите изисквания не са
спазени и едностранната корекция на сметката
на ищеца е неоснователно
извършена. Това води до извод за
основателност на предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1
ГПК, поради което следва да бъде уважен. Ето защо, като е стигнал до същия
извод, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на
делото и направените от двете страни искания, на въззивника такива не му се
следват, предвид неоснователността на въззивната
жалба. По делото въззиваемият е представляван от адв.В. по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, поради което с оглед
изхода на делото на същата следва да й се присъди адвокатско възнаграждение в
минимален размер от 300 лв. за осъществяваната от нея безплатна адвокатска
защита във въззивното производство, което следва да
се възложи в тежест на въззивника на основание чл.38,
ал.2 ЗА. В този смисъл, съдът намира за неоснователно възражението на
въззивника по чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 159/17.12.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 210/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Поморие.
ОСЪЖДА
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г.
Данов“ № 37, на основание чл.38, ал.2 ЗА да
заплати на адв.Елена Анастасова Димитрова-Вълканова ***,
сумата от 300 лв. (триста лева) – възнаграждение
за осъществената от нея безплатна адвокатска защита на И.Ж.Ж.,
ЕГН **********, във въззивното производство пред БОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване (чл. 280, ал.3 ГПК).