№ ........../..........................., гр.Варна
Административен съд - Варна, ІХ-ти касационен състав, в закрито заседание
на единадесети февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове:1. Кремена Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
като разгледа докладваното от съдия М. Иванова – Даскалова частно КАХД №1047 по описа за 2019г. на Административен съд- Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.229, ал.1, т.1 от АПК във връзка с §19, ал.1 от ПЗР към ЗИД на
АПК.
Образувано е по частна жалба на Началника на Общинска служба по земеделие –Ветрино
срещу Определение №930/15.11.2018г., постановено по гр.д.№ 1179/2017г. по описа
на Районен съд-Провадия, с което е отхвърлено искането за допълване на Определение
№230/21.03.2018г. по гр.д.№1179/2017г. по описа на РС-Провадия на основание
чл.248 ал.1 от ГПК като бъде осъдена В.Е.Ч. *** да им заплати разноски в размер
на 500лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В частната жалба се твърди, че определението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Гр. дело №1179/2017г. по описа на Районен
съд-Провадия било образувано по подадена на 18.08.2017г. чрез ОСЗ-Ветрино жалба
на Ч. срещу „отказ за извършване на регистрация на заявление по чл.70, ал.1 от
ППЗСПЗЗ и договор за наем“. По повод жалбата гл. юрисконсулт в ОД
„Земеделие“-Варна изготвил писмено становище по допустимостта и основателността
й, което заедно с жалбата, с административната преписка, пълномощно и списък на
разноските изпратил в Адм. съд-Варна. От там жалбата със становището и
преписката били изпратени по подсъдност на Районен съд–Провадия. След образуването на гр. дело
№1179/2017г. в РС-Провадия, на 19.03.2018г. Ч. подала молба, в която заявила
отказ от жалбата. С Определение №230/21.03.2018г. Районен съд-Провадия
прекратил производството по гр.д.№1179/2017г. След получаване на 28.03.2018г. на
това прекратителното определение от ОСЗ –Ветрино поискали допълването му в
частта на разноските на основание чл.248, ал.1 от ГПК. Неправилно това искане
било отхвърлено с Определение №930/15.11.2018г. от РС-Провадия. Мотива за това
бил, че юрисконсулта е извършил действия без да е бил надлежно упълномощен и без
да е имал представителна власт за Общинска служба по земеделие –Ветрино. В
частната жалба срещу това определение се изтъква, че депозиралият писменото
становище юрисконсулт е надлежно упълномощен от Директора на Обл. дирекция „Земеделие“-Варна
да представлява не само Областната дирекция, а и Общинските служби по земеделие
към нея, каквото териториално звено се явявала и Общинската служба по
земеделие-Ветрино. Съгласно чл.2, ал.2 от Устройствения правилник областните
дирекции „Земеделие“ са юридически лица на бюджетна издръжка, а попадащите на
територията на съответната дирекция общински служби се явявали териториални
звена към нея без самостоятелна правосубектност, съгласно чл.9, ал.2 от
Устройствения правилник. Поради това неправилно РС-Провадия счел, че юрисконсулта
представляващ дирекцията във Варна няма представителна власт по отношение на
включените в нея общински служби, сред които е Общинска служба по земеделие–Ветрино.
Изтъкват, че РС-Провадия не е констатирал липса на представителна власт за юрисконсулта
по отношене на ответника по делото във връзка с представянето на преписката и на
писмено становище по жалбата. Освен това с молбата за допълване на
определението в частта за разноските представят и пълномощно, с което Началникът
на ОСЗ-Ветрино упълномощава юрисконсулта на Обл. дирекция „Земеделие“-Варна. С
това считат, че дори да се приеме, „че действията на юрисконсулта са били
извършени без представителна власт за Общинска служба по земеделие-Ветрино, те са
били поправени и потвърдени от началника й. С оглед на това и доказателствата
за извършено процесуално действие от юрисконсулта с представеното писмено
становище по допустимостта и основателността на жалбата в производството, което
е прекратено поради оттеглянето й, считат, че е била налице хипотеза на чл.143
ал.4 от АПК, при която подателят на жалбата следва да заплати на ответника направените
по делото разноски, вкл. минимално възнаграждение за един адвокат. Позовават се
на съдебна практика в този смисъл и молят Определение №930/15.11.2018г. по
гр.д.№ 1179/2017г. на Районен съд- Провадия да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено определение за допълване на Определение №930/15.11.2018г. в частта
на разноските, като им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по гр.д. №1179/2017г.
по описа на Районен съд-Провадия в размер на 500лв. предвиден в чл.8, ал.3 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималнитеразмери на адвокатските възнаграждения. Претендират присъждане
на разноски за изготвянето на частната жалба в размер на 200лв., респ. в размер
на 300лв. при провеждане на открито заседание съгласно в чл.7, ал.1, т.7 вр. с
чл.11 от Наредба №1/09.07.2004г.
Ответникът В.Е.Ч. *** чрез процесуалният
й представител депозира писмен отговор с доводи за неоснователност на частната
жалба в срока по чл.232 от АПК. Намира Определение №930/15.11.2018г. на
РС-Провадия за правилно и обосновано, съобразено с фактите и с приложимите
правни норми и установената съдебна практика. Поддържа възраженията изложени в
писменото становище по молбата за допълване на прекратителното определение.
Счита, че юрисконсулта не е бил надлежно упълномощен да представлява Началника
на ОСЗ-Ветрино, тъй като в специалната разпоредба на чл.14 ал.9 от ЗСПЗЗ
изрично било предвидено, че ОСЗ се представлява от своя началник, министъра или
негов пълномощник. Нямало правна възможност областната дирекция - Земеделие,
нейн юрисконсулт или директор да представлява общинската служба по земеделие.
Юрисконсулта не бил в служебни /трудови/ правоотношения с Общинската служба -Ветрино
и не бил изрично упълномощен да осъществява процесуално представителство по
делото, съгласно ТР №3/13.05.2013г. по т.д.№5/2009г. След като директорът на
ОДЗ-Варна не можел да представлява ОСЗ-Ветрино, недопустимо било да упълномощи
юрисконсулт да представлява началника на ОСЗ-Ветрино. Съдът нямал задължение да
следи за надлежното представляване на административния орган - ответник по
делото. Представянето на пълномощно след приключване на производството счита за
недопустимо. Поради това правилно РС-Провадия намерил, че писменото становище,
за което е поискано присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, не
е изготвено от юрист, упълномощен от ответника – Началника на ОСЗ-Ветрино, а от
юрисконсулт на ОДЗ-Варна. Искането за присъждане на възнаграждение не било
направено от ответника по делото и правнилно и законосъобразно РС-Провадия заключил,
че такива разноски не му се дължат. Цитирана е съдебна практика в този смисъл.
Направено е възражение срещу претендирания размер на възнаграждението, като е
изтъкнато, че съгласно чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед сложността на делото и
ангажираността на юриста, размерът на юрисконсултското възнаграждение следвало
да бъде 100лв. Направено е искане частната жалба да бъде оставена без уважение
и се претендира присъждане на разноски за настоящото производство на ответника В.Ч..
Частната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК. Изготвена и
подписана е от гл. юрисконсулт в дирекция „АПФСДЧР“ при Обл. дирекция „Земеделие“-Варна,
който е упълномощен от Началника на ОСЗ-Ветрино - ответник по гр.д.№1179/2017г.
по описа на РС-Провадия да го представлява, както и ОСЗ-Ветрино пред всички
съдилища в страната.
С Определение №230/21.03.2018г. на Районен съд - Провадия е прекратено
производството по гр.д.№1179/2017г. по описа на РС-Провадия поради направено в постъпила
на 19.03.2018г. молба от В.Е.Ч. изявление, че оттегля жалбата си заведена с
вх.№РД-05-233/18.08.2017г. в Общинска служба по земеделие – Ветрино. Съобщението
за прекратителното определение с указания за възможността да бъде оспорено в 7-дневен
срок е връчено лично на жалбоподателя Ч. - на 29.03.2018г. и на 28.03.2018г. чрез
гл. юрисконсулт Светлана Ст. Костова на ответника – Началника на Общинска
служба по земеделие–Ветрино.
На 04.04.2018г. по делото е постъпила молба от Началника на ОСЗ-Ветрино чрез
пълномощника гл. юристконсулт Св. Костова за допълване на Определение
№230/21.03.2018г. в частта на разноските
по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК. В молбата е заявено, че
своевременно са направили искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, по което РС-Провадия пропуснал да се произнесе с определението
за прекратяване на делото. Изтъкнато е, че делото е било образувано по повод подадена
на 18.08.2017г. чрез ОСЗ-Ветрино жалба на В.Ч. срещу „отказ за извършване на
регистрация на заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ и догово за наем“, по която юрисконсулта,
на който е била възложена защитата на ОСЗ-Ветрино изготвил писмен отговор с подробно
становище по допустимостта и по основателността й. Тези процесуални действия
юрисконсулта извършил в изискуемата писмена форма като представител на
ответника, ведно с искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500лв., за които е представен списък. В молбата е
посочено, че след като делото се прекратява поради оттегляне на жалбата, на
основание чл.143, ал.4 от АПК следвало искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение да бъде уважено като основателно и доказано и да им бъде
присъдено такова. С молбата е представено пълномощно №РД-05-418/17.10.2017г., с
което началника на ОСЗ–Ветрино упълномощил Светлана Ст. Костова - гл.
юрисконсулт в Областна дирекция „Земеделие“-Варна да го представлява, както и
ОСЗ-Ветрино пред всички съдилища в страната и пред административните органи на
територията на област Варна с правата по чл.34 от ГПК по дела, по които той и
ОСЗ-Ветрино са страни.
Молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е връчена на насрещната страна – жалбоподателя
В. Ч., която в писмено становище направила възражение, че искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв. е неоснователно
и завишено. Заявила, че счита, че писменото становище по жалбата не произтича
от ответника – Началника на ОСЗ-Ветрино, а от юрисконсулт в ОДЗ-Варна и в последствие
юрисконсулта е упълномощен от Началника на ОСЗ-Ветрино да го представлява, след
което извършеното от него процесуално действия се състояло само в подаване на молбата
за допълване на определението в частта за разноските. Определя това като злоупотреба
с право за юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че юрисконсулт Св. Костова е
в трудовоправни отношения с ОДЗ-Варна и не е служител на ОСЗ-Ветрино, че издаденото
й от директора на областната дирекция пълномощно не било изрично, а упълномощаването
й от Началника на ОСЗ-Ветрино било след прекратителното определение по делото, поради
което счита, че юрисконсулта е бил без представителна власт по делото и
разноски за такъв не се дължали. С отговора помолила първоинстанционният съд да
остави без уважение молбата за допълване на прекратителното определение в частта
за разноските.
Районен съд–Провадия се произнесъл по молбата по чл.248, ал.1 от ГПК с Определение
№930 от 15.11.2018г., с което отхвърлил искането на ОСЗ-Ветрино да бъде допълнено
Определение №230/21.03.2018г. по гр. дело №1179/2017г. в частта на разноските и
да бъде осъдена В.Е.Ч. да им заплати юрисконсултско възнаграждение. Мотивите за
това са, че юрисконсулта е извършил действия без да е бил надлежно упълномощен
и да е имал представителна власт за ОСЗ-Ветрино.
Определението е неправилно и незаконосъобразно.
След като производството по гр.д.№1179/2017г. по
описа на РС-Провадия е прекратено поради оттегляне на жалбата до съда по
искането за присъждане на разноски направено от ответната страна е приложим чл.143,
ал.4 от АПК. Съгласно чл.143, ал.4 от АПК след като оспорващият оттегли жалбата
заплаща всички направени по делото разноски, вкл. минималното възнаграждение за
един адвокат, ако другата страна е ползвала такъв. В случая ответникът по
гр.д.№1179/2017г. по описа на РС-Провадия не е ползвал адвокат, а юрисконсулт,
поради което с оглед непълнота по отношение дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното
прилагане на Гражданския процесуален кодекс на основание чл.144 от АПК. Във
връзка с регламентираното в чл.78, ал.4 от ГПК право на ответника на разноски и
при прекратяване на делото, в чл.78, ал.8 от ГПК е предвидено в полза на
юридически лица или еднолични търговци присъждане на възнаграждение в размер
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Освен тази правна уредба при произнасянето по молбата по чл.248 от ГПК във
връзка с възраженията на В. Ч. първоинстанционният съд е следвало да съобрази,
че съгласно чл.2 от Устройствения правилник на Областните дирекции „Земеделие“,
областните дирекции "Земеделие" са специализирани териториални
администрации към министъра на земеделието и храните и са юридически лица на бюджетна издръжка със
седалище в съответните областни градове. Съгласно чл.6 ал.1 от Устройствения
правилник според характера на дейността, която извършват, административните
звена в областните дирекции "Земеделие" са обособени в обща и
специализирана администрация, като специализираната администрация е
организирана в Главна дирекция "Аграрно развитие", в състава на която
се включват общинските служби по земеделие на територията на областта като
териториални звена – чл.9, ал.1 и ал.2 от Устройствения правилник. Съгласно чл.9,
ал.3 от УП специализираната администрация подпомага и осигурява осъществяването
на правомощията на директора.
Предвид тази нормативна уредба, след като гр. дело №1179/2017г. по описа на
РС-Провадия е образувано по жалба на Ч. срещу акт на началника на Общинска служба
по земеделие -Ветрино, която служба е териториално звено на Областна дирекция
„Земеделие“-Варна и част от специализираната й администрация, в акта за
прекратяване на делото поради оттегляне на жалбата, по направеното своевременно
още с отговора по жалбата искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, приложим на основание
чл.144 от АПК е следвало да бъде присъдено такова на юридическото лице Областна
дирекция „Земеделие“-Варна, в чиято структура е административният орган, чийто
акт е оспорен. След като от доказателствата се установява, че от Светлана Ст.
Костова именно като гл. юрисконсулт в Областна дирекция „Земеделие“-Варна е
депозирано становището за недопустимост и неоснователност на жалбата и от нея като
процесуален представител на ответника е представена административната преписка,
както и с оглед изричното пълномощно №РД-05-418/17.10.2017г., с което началника
на ОСЗ– Ветрино я упълномощава именно в качеството й на гл. юрисконсулт в
юридическото лице–ОД“Земеделие“ да го представлява, както и ОСЗ-Ветрино пред
всички съдилища в страната с правата по чл.34, ал.1, ал.3 и ал.4 от ГПК по
дела, по които той и ОСЗ-Ветрино са страни, РС-Провадия е следвало да отхвърли
като неоснователни възраженията на В. Ч. срещу искането за допълване на прекратителното
определение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна. Извода
на РС-Провадия, че извършените процесуални действия от юрисконсулта са извършени
без да е бил надлежно упълномощен и да е имал представителна власт за Общинска
служба по земеделие–Ветрино са неправилни и опровергани от доказателствата. Основателно
в частната жалба се твърди, че този извод на съда е изцяло в противоречие с
приетите до тогава от същия съд като извършени от надлежен процесуален
представител действия от гл. юрисконсулт Светлана Ст. Костова. Този юрисконсулт
е представил административната преписка, списък на разноските, становище по
жалбата и на него е връчено съобщението за прекратителното определение до ответника.
РС-Провадия не е констатирал липса на надлежна представителна власт за същия и
не е и разпореждал повторно изискване на преписката, нито е разпореждал ново връчване
на копие на жалбата с възможност за становище, нито ново изпращане на съобщение
за прекратителното определение лично на Началника на ОСЗ-Ветрино, нито му е
указвал да приподпише становището по жалбата и да заяви поддържа ли направените
процесуални действия от юрисконсулта. Поради това основателно с частната жалба
се претендира отмяна като неправилно и незаконосъобразно на Определение
№930/15.11.2018г. по гр. дело №1179/2017г. по описа на Районен съд- Провадия и вместо
него да бъде постановено ново, с което на основание чл.248 ал.1 от ГПК да бъде допълнено
Определение №230/21.03.2018г. по гр.д.№1179/2017г. по описа на РС-Провадия като
бъде осъден жалбоподателя Ч. *** да им заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Относно размера на разноските за юрисконсултското възнаграждение
касационният състав намира за основателни възраженията в отговора по частната
жалба за прекомерност на претендираната сума от 500лв. Процесуалното
представителство на ответната страна по гр. дело №1179/2017г. по описа на
РС-Провадия е осъществено от юрисконсулт, а не от адвокат, поради което размера
на възнаграждението, което следва да бъде осъдена жалбоподателката да заплати
на юридическото лице- ОД“Земеделие“-Варна следва да се определи не по Наредба
№1/09.07.2004г. за минималнитеразмери на адвокатските възнаграждения, а
съобразно Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща чл.37 от
Закона за правната помощ, посочен в чл.78, ал.8 от ГПК. В раздел IV „Процесуално представителство по граждански и
административни дела“ в чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ
е предвидено, че за получаване на документи и книжа по дела и изготвяне на
жалби или възражения възнаграждението е от 50 до 120лв. В случая юрисконсулта е
е изготвил становище с възражения по допустимостта и по основателността на
жалбата на Ч. и е получавал документи и книжа по делото, без да се е явявал в
открито съдебно заседание, тъй като производството е прекратено преди такова да
бъде проведено. Поради това подателя на жалбата В.Е.Ч. *** следва да бъде
осъдена да заплати на Областна дирекция „Земеделие“-Варна сумата от 50лв. за
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото представителство по гр. дело
№1179/2017г. по описа на РС-Провадия.
По искането в частната жалба за присъждане на разноски за изготвянето й и по
искането в писмения отговор за присъждане на разноски на В. Ч., следва да се
вземе предвид, че производството по чл.248, ал.1 от ГПК вр. чл.144 АПК не е
самостоятелно съдебно производство, а е продължение на делото по повод на
дължимостта и размера на направените от страните разноски пред РС-Провадия.
Това е предвидена възможност съдът, който е постановил приключващият съответната
инстанция акт да го допълни в частта касаеща разноските, като отстрани пропуска
си да се произнесе по своевременно направено искане за присъждане на такива,
респ. да го измени, когато разноските са определени неправилно, каквито са и правомощията
на настоящата инстанция при отмяна на определението по чл.248, ал.1 от ГПК на
първоинстанционния съд и произнасяне по същество. Тъй като произнасянето на първоинстанционния
съд и на касационния по направеното искане за допълване или изменение на
съдебния акт в частта за разноските е само допълнение на постановения вече приключващ
делото акт пред съда, нови разноски за производството по чл.248 ГПК не следва
да се присъждат, тъй като това не е производство със самостоятелен предмет. Недопустимо
е кумулирането на нови разноски във връзка с разрешаване на въпроса за разноските
пред РС-Провадия за страните. Предвид изложеното исканията на страните за
присъждане на разноски за възнаграждения във връзка с частната жалба и отговора
по нея следва да бъдат оставени без уважение. Водим от изложеното, Съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №930/15.11.2018г. постановено по гр. дело №1179/2017г.
по описа на Районен съд- Провадия, като вместо него на основание чл.248 ал.1 от ГПК допълва Определение №230/21.03.2018г. по гр. дело №1179/2017г. по описа на
РС-Провадия както следва:
ОСЪЖДА В.Е.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция „Земеделие“-Варна
сумата от 50/петдесет/лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски за
възнаграждения във връзка с частната жалба и отговора по нея.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :