№ 10580
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20241110105664 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно и
субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответниците Е. М. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, **** и М. Н. С., ЕГН **********, с адрес: с адрес: гр.
София, ****, за заплащане на следните суми от ответниците при условията на разделна
отговорност:
1) срещу ответника Е. М. С. (3/4) за заплащане на сумата 2250,03 лв. главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. доставена за
имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 31.01.2024 г. до окончателното плащане, 386,32 лв.
обезщетение за забава върху главицата за доставена топлинна енергия от 15.09.2021 г.
до 12.12.2023 г.;
2) срещу ответника М. Н. С. (1/4) за заплащане на сумата 750,01 лв. главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. доставена за
имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 31.01.2024 г. до окончателното плащане, 128,77 лв.
обезщетение за забава върху главицата за доставена топлинна енергия от 15.09.2021 г.
до 12.12.2023 г.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с наследодателя на ответниците, а в последствие пряко с
1
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на наследодателя на ответниците топлинна енергия,
като купувачите не са заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията. Сочи, че наследодателят на ответниците, като собственик на
отоплявания имот, а след неговата смърт ответниците като съсобственици, не са
изпълнили задължението си да заплатят дължимите суми в размер общ размер на
3000,04 лв. за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
за които суми ответниците отговарят съобразно наследствените им дялове и дяловете в
съсобствеността, а именно ответникът Е. М. С. с 3/4, а ответникът М. Н. С. с 1/4.
Претендира и обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия,
съответно от Е. М. С. 386,32 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 12.12.2023 г., а от М. Н.
С. 128,77 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 12.12.2023 г.. Претендира и законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
присъждане на разноски в исковото производство.
Ответникът Е. М. С. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК,
с която релевира възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност.
Ответникът М. Н. С. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, с която релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД в предоставения му от съда срок
изразява становище за основателност на претенцията при твърдения, че дяловото
разпределение за процесния абонатен номер е извършвано в съответствие с всички
действащи през процесния период нормативни актове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а това се установява и от представения по делото
Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба и
замяна на държавни жилища, че ответникът Е. М. С. е придобила заедно със съпруга
си Н. С. С., на дата 13.02.1980 г. недвижим имот, представляващ Апартамент № 7,
находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“, бл. 216, вх. Б, ет. 3, заедно с мазе № 7, при
равни квоти.
По делото е представено Удостоверение с изх. № 68-00-1647/12.12.2013 г. на
ГИС – София, видно от което стар адрес: ж.к. „Младост“, бл. 216, вх. А-Д е променен
на настоящ адрес: ж.к. „Младост“, бл. 216, вх. 3-7.
Не е спорно и обстоятелството, че Н. С. С. е починал на 28.12.2020 г. и е оставил
за наследници – ответникът Е. М. С. (съпруга) и ответникът М. Н. С. (син). Този факт
се установява и с приложеното л. 41 удостоверение за наследници на Н. С. С., издадено
от СО – район „Младост“.
Представен е Договор № 3507/10.09.2002 г. между етажните собственици на
сградата на бл. 239, вх.3, 4 и 5 и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване от последния
на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно
системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от
общото събрание на етажната собственост на 06.08.2002 г., както и Договор № Д-0-
67/03.06.2020 г. при общи условия, сключен между ищеца и третото лице – помагач за
възлагане извършването на услуга дялово разпределение между потребители на
топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени обща фактура № **********/31.07.2021 г., обща
фактура № **********/31.07.2022 г., извлечение от счетоводната сметка на ищеца,
2
както и изравнителни сметки, изготвени от третото лице – помагач и протоколи за
отчет на топломерите.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
3016,65 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР и начислена корекция
от данъчна ставка – 3000,04 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва,
считано от датата на изпадане на ответника в забава до 12.12.2023 г. – 543,94 лв.
Вещото лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за периода
01.12.2020 г. – 30.04.2022 г., която е в размер на 2754,04 лв., а дължимата лихва за
периода 15.09.2021 г. – 12.12.2023 г. е в размер на 482,70 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
Предвид изложеното, а и видно от представените по делото писмени
доказателства (Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата
за продажба и замяна на държавни жилища и Удостоверение за наследници на
Столична община – район „Младост“) за част от периода собственик на
топласнабдения имот е бил наследодателят на ответниците Н. С. С. – до 28.12.2020 г.,
когато същият е починал, заедно с ответника Е. М. С., при равни квоти. След смъртта
на Н. С. С. съсобственици на имота са неговите наследници ответниците Е. М. С.
(съпруга) и М. Н. С. (син), при квоти 3/4 ид. части за първата и 1/4 ид. части за втория.
Следователно за периода от 01.05.2020 г. до 28.12.2020 г. ответникът Е. М. С. отговаря
за задълженията за доставена топлинна енергия лично до размера на притежавания дял
и като наследник на Н. С. С. до размера на наследствения дял, а именно 1/2 от
задължението на своя наследодател, или до размера на 3/4 от цялото задължение. За
периода от 01.05.2020 г. до 28.12.2020 г. ответникът М. Н. С. отговаря за задълженията
за доставена топлинна енергия на своя наследодател до размера на наследствения дял -
за ½ от задължението на своя наследодател, или до размера на ¼ от общото
задължение, след 28.12.2020 г. отговаря лично, в качеството си на съсобственик на
имота с квота 1/4 ид.ч.
3
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото
събрание на етажните собственици, договорът, сключен между ЕС и дружеството,
осъществяващо дялово разпределение, и от заключението по приетата СТЕ се
установи, че дяловото разпределение е възложено и осъществявано от третото лице –
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая между страните не е спорно, поради което този факт е отделен като
безспорен и ненуждаещ се от доказване, а и с представените по делото писмени
доказателства (фактури и справки за индивидуални отчети), се доказа, че за
отоплявания имот за процесния период е доставена топлинна енергия на стойност
3000,04 лв. Горното се потвърждава и от неоспореното заключението на ССчЕ, като
същевременно ответниците не твърдят и не се доказа да са погасили задължението си.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност съдът взе предвид, че
4
съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са
за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на
31.01.2024 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 31.01.2021 г., са
погасени по давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, по отношение на задълженията за периода 01.05.2020 г. –
30.11.2020 – за последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо на 15.01.2021 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния
ден отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за това
вземане е изтекла преди подаване на исковата молба, следователно вземанията за
посочения период са погасени по давност. Вземанията за периода 01.12.2020 г. –
30.04.2022 г. не са покрити от давност, тъй като вземането за потребена топлинна
енергия за м. 12.2020 г. е станало изискуемо на 15.02.2021 г., т.е. давността за същото
изтича на 15.02.2024 г., но с подаване на исковата молба на същата дата погасителната
давност за вземанията за този период е била прекъсната. Съгласно неоспореното
заключение на ССчЕ дължимата цена за доставена топлинна енергия в имота на
ответниците за непокрития от давност период 01.12.2020 г. – 30.04.2022 г. е в размер на
2754,04 лв. За така дължимата сума всеки от ответниците отговаря съобразно размера
на наследствения дял и квотата в съсобствеността, или ответникът Е. М. С. – 3/4, или
до размера на сумата от 2065,53 лв., до който размер се явява основателна претенцията
на ищеца срещу този ответник, а ответникът М. Н. Скрелев - 1/4, или до размера на
сумата от 688,51 лв., до който размер се явява основателна претенцията на ищеца
срещу този ответник.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница срещу всеки един от ответниците. Дължимото обезщетение за забава върху
главницата от 2754,04 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 12.12.2023 г., съгласно
заключението на ССчЕ е в размер на 482,70 лв., за които всеки от ответниците
отговаря, съобразно квотата в съсобствеността, или ответникът Е. М. С. за сумата от
362,03 лв., до който размер се явява основателна исковата претенция на ищеца спрямо
5
този ответник, до който размер се явява основателна исковата претенция на ищеца
спрямо този ответник, а ответникът М. С. за сумата от 120,67 лв., до който размер се
явява основателна исковата претенция на ищеца спрямо този ответник.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът и ответниците.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като
същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 140,61 лв., депозит за вещо
лице по СТЕ в размер на 400 лв., както и юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част на предявените искове ищецът следва да бъде обезщетен на съответна
част от сторените разноски, а именно за сумата от 589,88 лв. Отговорността за
сторените от ищеца разноски следва да се разпредели между ответниците, както
следва: за ответника Е. С. сумата от 442,41 лв., а за ответника Емил С. сумата от 147,47
лв.
Ответниците също имат право на разноски, съобразно отхвърлената част на
предявените искове, но същите не са направили искане, поради което съдът не дължи
произнасяне в този смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 2065,53 лв. главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. доставена за имот, находящ се на
адрес: гр. София, ****, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 31.01.2024 г. до окончателното плащане и 362,03 лв. обезщетение за забава
върху главицата за доставена топлинна енергия от 15.09.2021 г. до 12.12.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 2065,53 лв. до пълния предявен
размер 2250,03 лв. главница за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.11.2020
г. и за горницата над 362,03 лв. до пълния предявен размер от 386,32 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.12.2023 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. Н. С., ЕГН **********, с адрес: с адрес: гр. София, **** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 688,51 лв. главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. доставена за имот, находящ се на
6
адрес: гр. София, ****, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 31.01.2024 г. до окончателното плащане и 120,67 лв. обезщетение за забава
върху главицата за доставена топлинна енергия от 15.09.2021 г. до 12.12.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 688,51 лв. до пълния предявен
размер 750,01 лв. главница за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.11.2020
г. и за горницата над 120,67 лв. до пълния предявен размер от 128,77 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.12.2023 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Е. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 442,41 лв. – разноски в производство.
ОСЪЖДА М. Н. С., ЕГН **********, с адрес: с адрес: гр. София, **** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 147,47 лв. – разноски в производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7