Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260026
гр. Севлиево, 25.02.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Рефузе
Османова, като разгледа докладваното от съдията Христов
гражданско дело № 818/2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския
кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
реда на чл.
422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р
Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Д. Б. Б. срещу А.Г.В., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че на 08.04.2019 г. било подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България" и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по
силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки
или услуги № CREX-16624862 от 11.12.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България и А.Г.В. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране
на вземания" ООД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договора за кредит съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. Съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г. „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер се задължила от името на
цедента да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото
дружество имало изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България", в качеството му на универсален правоприемник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.
99, ал. 3 ЗЗД. В изпълнение на изискванията на закона на ответника било
изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомление за извършената цесия от
страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", съответно с
изх. № УПЦ-П-БНП/ CREX-16624862 от 11.04.2019 г., с известие за доставяне чрез
Български пощи ЕАД. Пратката се върнала в цялост с отбелязване върху обратната
разписка, че получателят се преместил на друг адрес. На ответника било
изпратено и второ уведомление с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП /CREX-16624862 от 30.09.2019
г., ведно с уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на вземането, с
известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Писмото отново се върнало в
цялост с отбелязване върху обратната разписка, че получателят се е преместил на
друг адрес. Ищцовото дружество изпратило уведомление за цесия с изх. №
УПЦ/УПИ-С-БНП /CREX-16624862 от 26.09.2019 г., ведно с уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост на вземането до ответника чрез ЧСИ И. И. И., per. № 735,
на когото „Агенция за събиране на вземания" ЕАД възложила правомощията по
чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители. Уведомлението стигнало
до адреса на 14.10.2019 г, но било отказано да бъде получено от негов роднина.
Към исковата молба ищеца представя копия от всички уведомления за извършената
цесия, ведно с уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост, изпращани
до длъжника, които моли да бъдат връчени на ответника заедно с исковата молба и
приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с уведомяването
му за станалата продажба на вземания, както и за настъпилата предсрочна
изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия
към договора за кредит при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени
от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение
от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. С подписването на
договора страните договорили дължимостта на пълния размер на възнаградителната
лихва независимо от автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането, предвид което със заявлението за издаване на заповед за изпълнение
се претендирала неплатената главница, както в целия й остатъчен размер, така и
размерът на действителния остатък между начислената възнаградителна лихва при
подписване на договора и платената възнаградителна лихва до датата на входиране
на заявлението в съда, сочи съдебна практика в подкрепа на доводите си -
решение № 99/01.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 610/2011 г., I то, ТК. Счита, че
поради неприложимост на чл. 60, ал. 2 ЗКИ в отношенията на небанковите кредитодатели
с техните клиенти липсва нормативна опора за настъпване последиците на
автоматичната предсрочна изискуемост да се въвеждат допълнителни преюдициални
условия извън договорно утвърдените, поради което механична аналогия с
трактовката на т. 18 от TP № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№ 4/2013 г.,ОСГТК,
не следва да се допуска. Настъпването на предсрочната изискуемост по право с
изтичане на определения от страните в договора срок, без да е необходимо
никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника,
било споделено от ВКС в Определение №748/12.11.2013 г. по ч. т. д. №3559/2013
г. на II ТО. Процесното вземане
произтичало от подписания на 11.12.2018 г. договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с № CREX-16624862 между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, като кредитор и А.Г.В. като кредитополучател, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които е
отпуснат кредит се уреждали от договор за кредит за покупка на стоки или
услуги. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата,
посочена в поле „Размер на кредита", който представлявал сбор от следните
компоненти: обща цена на стоките: 1428,00 лв. и застрахователна премия по
застраховка „Защита на плащанията": 274,18 лв.. Страните постигнали
съгласие, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията" да бъде платен директно на застрахователния агент „Директ
Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия била разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни
вноски" и била част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле
„месечна погасителна вноска". С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят се съгласил предоставеният му с договора потребителски
кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор на
кредитодателя. Така, извършването на плащането по посочения начин съставлявало
изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя
кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от името на
кредитора и за сметка на кредитополучателя, и създава задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер
в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни
вноски". Погасителните вноски по предходното изречение съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща
печалбата на кредитора, като лихвения процент бил фиксиран за срока на договора
и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 2110,56 лв. Така, договорната лихва по кредита била
уговорена от страните в размер на 408,38 лв.. Видно от договора за кредит и
както и фактура № ********** от 11.12.2018 г. на стойност 1428,00 лева,
издадена от "Зора М.М.С" ООД, средитополучателят е използвал
отпуснатия му кредит за закупуване на следните стоки: смартфон SAMSUNG А9, 1
брой с единична цена в размер на 1099 лева с ДДС и смартфон SAMSUNG j4+, 1 брой
с единична цена в размер на 329 лева с ДДС.
На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се
задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.12.2020г., на 24 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка от които по 87,94 лв., при първа погасителна
вноска 20.01.2019 г., съгласно погасителен план посочен в договора за кредит, в
който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита бил 20.12.2020 г. /дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за
кредит/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си за плащане
на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията е
настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за
кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена погасителна вноска, вземането на кредитора ставало
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора
за настъпване на предсрочната изискуемост. От страна на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД до кредитополучателят било изпратено уведомително писмо с
изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ CREX-16624862, с което му било съобщено, че поради
допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички
вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 14.10.2019 г.
/датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/.
Уведомителното писмо било връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ И. И. И., peг.
№ 735, на когото „Агенция за събиране на вземания" ЕАД възложила
правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители. Уведомлението
за обявяване на предсрочната изискуемост било връчено на длъжника на 14.10.2019
г.. Съгласно условията към договор за кредит за покупка на стоки или услуги,
при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължал обещетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника била
начислена лихва за забава за периода от 21.01.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, в общ размер на 104,80 лева. Предвид изложеното за Агенция
за събиране на вземания ЕАД депозирала заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу А.Г.В. ***,
съгласно което претендирала главница в размер на 1702,18 лева, договорна лихва
в размер на 408,38 лв. за периода от 20.01.2019 г. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 14.10.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 104,80
лева, начислено за периода от 21.01.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда или сума в общ размер на 2215,36 лева, както и законна лихва
за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението. Съдът е уважил претенцията по образуваното ч.гр.д. №
450/2020 г, и била издадена заповед за изпълнение. На 15.07.2020 г. ищеца
получил съобщение с указание на съда, в съответствие с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
че Агенция за събиране на вземания ЕАД може да предяви иск за установяване на
вземането си, в резултат на което предявила исковата молба срещу А.Г.В.. Моли
съдът да приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие с
дадените указания в т. 9 от TP 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че съдът да
вземе под внимание всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене,
настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за
спорното право съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК – като сочи
практика в подкрепа на тези доводи - Решение № 184 от 4.07.2017 г. на ВКС по т.
д. № 60361/2016 г, IV г. о., ГК и Решение № 15/09.05.2017 г. по търг. д. №
60034/2016 г. на l-во гр. отд. на ВКС. Ищеца иска постановяване на решение за
признаване за установено по отношение на ответника, че му дължи горепосочените
суми, за които му е издадена заповед за изпълнение, евентуално за осъждане
отметника да му заплати същите суми. Претендира разноски.
В едномесечен срок от получаване на препис от
исковата молба с доказателствата ответникът не е представил писмен отговор на
исковете. В първото съдебно заседание по делото не се е явил лично, не се е
явил и негов представител и не е направено искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. Последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа,
неявяване в съдебно заседание и неупражняване на процесуални права са указани
на ответника с връчване на препис от определението по чл. 140 ГПК, с призовката
за първото съдебно заседание.
В хода на производството ищецът е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.
С оглед представените доказателства, съдът намира,
че исковете са вероятно основателни.
Поради това съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК и следва да се постанови
неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото и направено от ищеца
искане в този смисъл, ответникът следва да бъде осъден да му заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените съдебни разноски. Предвид тълкуванието
дадено от ВКС в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, съдът намира, че следва да се произнесе в настоящото
производство с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските както по
исковото производство, така и по заповедното производство. По заповедното и
исковото производство заявителят и ищец е представляван от юрисконсулт. Със
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредено
ответника - длъжник да заплати на ищеца - заявител заявените суми в цялост,
както и разноски – за платена държавна такса в размер на 44,31 лева и
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 75,00 лева. По настоящото исково
производство се претендират разноски, платена е държавна такса в размер на 123,78
лева, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение. Предявените искове са
уважени изцяло, поради което е налице основание за присъждане на претендираните
разноски за заплатени държавни такси по двете производства. Предвид уважаването
на предявените искове в цялост и обстоятелството, че заявителя, и ищец е
представляван от юрисконсулт са налице предпоставките за присъждане на
възнаграждение за защита от юрисконсулт, като ответника – длъжник следва да
бъде осъден да заплати разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в
размер на 100,00 лева, по исковото производство и в размер на 75,00 лева, по
заповедното производство, определено по реда на
чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК и чл. 25, ал. 1 вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, в предвидените в последните посочени норми граници
- от 100 лв. до 300 лв., по исково производство и от 50 лв. до 150 лв., по
заповедно производство, отчитайки действителната фактическа и правна сложност
на спора, материалният интерес по делото, вида и количеството на извършената
дейност от процесуалния представител на ищеца, исканията и доводите на
процесуалния представител на ищеца, обема на събраните доказателства по делото
и приключването на производството по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р
Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Д. Б. Б., съществуват парични вземания, за следните суми: главница,
в размер на 1702,18
лева; договорна лихва, в размер на 408,38 лева, за периода от 20.01.2019 г. до
14.10.2019 г.; сума, в размер на 104,80 лева, представляващи обезщетение за
забава, за периода от 21.01.2019 г.
до 02.06.2020 г.; ведно със законната
лихва за забава върху главницата от 02.06.2020 г. до окончателното изплащане на
сумите, към длъжника А.Г.В., с ЕГН **********,***,
произтичащи от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-16624862
от 11.12.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и А.Г.В.,
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България" и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД и Приложение 1 от 08.04.2019
г., за които вземания е издадена заповед № 241/03.06.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 450/2020 година по описа на
РС – Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, А.Г.В.,
с ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25,
офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б.,
направените по гр. д. № 818/2020 г. по
описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на: 123,78 лева, заплатена
държавна такса и 100,00 лева, адвокатско възнаграждение за представителство от
юрисконсулт.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, А.Г.В.,
с ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Люлин", ж. к. „Люлин" - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25,
офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б.,
направените по ч. гр. д. № 450/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево
разноски в размер на: 44,31 лева, заплатена държавна такса и 75,00 лева,
адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се връчат на страните преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: