Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.10.2022 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на девети март през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3774 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците П.А.Т. и В.С.С. излагат следните обстоятелства за обосноваване на исковите
претенции: настъпило на 08.05.2020 г. на АМ Тракия км 311+700 в посока от гр.
София към гр. Бургас ПТП по вина на водача на влекач Скания Р 450 с ДК № *******и
ремарке, управлявал го при неправомерно навлизане в аварийна лента и блъснал
намиращия се в тази лента аварирал Джип Чероки с ДК № *******, управляван от В.С.
и превозващ като пътник на предна дясна седалка П.Т.; причинени им травматични
увреждания, изразяващи се в счупване на костите на скулите и горната челюст на
пътника П.Т. и открита рана в окосмената част на водача В.С.; претърпени от
уврежданията болки и страдания, включително и за П.Т. от създадените
затруднения в храненото и неудобства от ограничителния му режим, свързан и с
необходимостта от обгрижване от близки, и имуществени вреди от разходи за
лекарства, консумативи и такси, възлизащи съответно в размер на 2231.09 лева и
12 лева; справедливото обезщетяване на неимуществените вреди за П.Т. със сумата
60000 лева, а за В.С. – със сумата 15000 лева; наличие задължителна застраховка
ГО при застрахователя, неизплатил обезщетение след отправена до него писмена
претенция на 15.06.2020 г. Претендират след допуснато в съдебно заседание на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК увеличение
на исковете (л. 267 – 268 от делото) следното: П.Т. - сумата 60000 лева като
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 2231.09 лева – обезщетение за имуществени
вреди, заедно със законната лихва върху тези суми от 15.05.2020 г., и В.С. - сумата 8000 лева, като част от обезщетение
за неимуществени вреди общо в размер на 15000 лева, и сумата 12 лева –
обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тези суми от
15.05.2020 г., и разноските по
производството.
Ответникът ЗАД ОЗК
–З.АД е подал отговор на ИМ в законоустановения срок, с който оспорва исковете,
възразявайки че: механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,
не са описаните в КП; липсвало противоправно поведение на застрахования при
него водач на влекач Скания; при евентуалност – съпричиняване на вредоносния
резултат поради придвижване, респ. спиране на Джип Чероки в аварийна лента на
АМ без наличието на допустима от закона хипотеза, липса на сигнализация, поставени
предпазни колани и потърсена своевременна медицинска помощ; не били настъпили
твърдяните вреди и липсвала причинна връзка на ПТП-то с твърдените вреди, обезщетението
за които било и завишено. Навежда и възражения за недължимост на лихвата поради
непредставянето на всички документи за произнасяне по предявената претенция.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал.
2 от ГПК, приема за
установено следното:
По
делото се установява от представения констативен протокол с пострадали лица от
08.05.2020 г., съставен от дежурен служител по ПТП при ОД на МВР – Карнобат, че
на 08.05.2020 г., около 14.40 часа, на автомагистрала Тракия км 311+700 м в
посока от гр. София към гр. Бургас автомобил (влекач) Скания Р450 с ДК № *******и
с ремарке Кроне с ДК № *******, управляван от В.К.,
през време на движение навлязъл в аварийната пътна лента, в резултат от което
последвал удар в спрелия аварирал автомобил Джип Чероки с ДК № *******(участник
3), управляван от В.С.. От съставителя на протокола е констатирано, че от
произшествието е пострадал П.Т. на 44 години с диагноза черепно-мозъчна травма
и фрактура на дясна лицева кост, и че за водача на товарния състав от влекач Скания
Р450 и ремарке Кроне е била сключена със ЗАД ОЗК -З.АД задължителна застраховка
Гражданска отговорност с покритие към момента на настъпването на произшествието.
За
настъпването на процесното произшествие се образувало наказателно производство
по ДП № 2823М-116 от 08.05.2020 г., като съставените по същото протокол за оглед
на местопроизшествие и фотоалбум са представени по настоящото дело и данните по
тях са послужили на вещите лица за изводите им по възложените им
съдебномедицински и автотехнически експертизи. За механизма и причините за настъпване
на произшествието са приети заключения на автотехническа и комплексна експертизи, изводите
на които са направени от вещото лице въз основа на обективен и компетентен
анализ на всички доказателствени средства, включително и показанията на св. В.К.
– водач на участвалия в произшествието товарен автомобил, и отчитайки
възможната скорост на движение и траектория на движение на управлявания от него
товарен състав при съществуващата видимост, вреди и местоположение на
автомобилите след произшествието. От същите се установява, че процесното ПТП е
настъпило през светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост и
суха асфалтова настилка на прав пътен участък на АМ Тракия в района на км 311+800
за посоката на движение на товарния автомобил, когато се е намирал на около 200
метра от мястото на удара с автомобил Джип Чероки, като магистралата се състояла
от две платна, разделени с разделителен остров, предназначени за двупосочно
движение на автомобилите, като за всяка посока на движение с две пътни ленти и
една лента в дясно от тях за принудително спиране на автомобилите. Товарният
автомобил Скания се движел по АМ Тракия върху дясната активна пътна лента с посока
от гр. София към гр. Бургас със скорост на движение от около 70 км/ч (така и
данните, установени от километража на товарния автомобил от разследващите
органи при огледа на произшествието), като приближавайки към мястото на
настъпилото ПТП, автомобил Джип Чероки е бил спрял в дясно на магистралата върху
лентата за принудително спиране на автомобилите. Преди да премине товарен
автомобил Скания от лявата страна на спрения автомобил Джип Чероки, по неустановени
причини, водачът отклонил товарния автомобил в дясно, чрез завъртане на кормилното
колело на автомобила, и навлязъл върху лентата за принудително спиране, като с
предната си дясна част челно ударил намиращия се в тази пътна лента автомобил
Джип Чероки в задната му лява част. След удара автомобил Джип Чероки бил отблъснат
в посоката на движение на товарен автомобил Скания и под ъгъл на дясно
вследствие на ексцентричния удар. Двата автомобила напуснали платното за
движение на АМ Тракия в дясно, като се установили извън платното за движение, на
местата, където са установени в протокола за оглед. Според вещото лице от
техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП са субективните действия
на водача на товарен автомобил Скания със системите за управление на
автомобила, който отклонил автомобила на дясно, чрез завъртане на кормилното
колело на автомобила, като навлязъл върху лентата за принудително спиране на
автомобилите, където е настъпил ударът с автомобил Джип Чероки. Водачът на
товарния автомобил е имал техническа възможност да забележи спрелия автомобил
Джип Чероки в лентата за принудително спиране от разстояние по-голямо от 200 м,
което според вещото лице е по-голямо от опасната му зона за спиране, поради
което и за него е съществувала техническа възможност да предотврати удара със
спрелия автомобил Джип Чероки, като спре преди него или го заобиколи преди
лявата му страна. Тези изводи на вещото лице, пояснени при неговото изслушване
в открито съдебно заседание, съдът ги възприема за достоверни. Дадените показания
от св. В.К., управлявал товарния автомобил, за друг трети автомобил,
предизвикал предприетата от него маневра с товарния автомобил в дясно на пътя, не
се подкрепят от другите данни по делото, а и същият, въпреки възможността му да
възприеме спрелия в лентата за принудително спиране автомобил на разстояние
повече от 200 м и да избегне удара с него, потвърдено от вещото лице и при
неговото изслушване в съдебно заседание, едва с настъпването на удара и
непосредствено след него е видял отблъснатия от настъпилия удар в дясно в
полето автомобил Джип Чероки, жената, излязла от него и представила се за водач
на последния, и намиращия се на предна дясна седалка мъж, който видимо е имал
наранявания по лицето.
Според
заключенията процесният пътен участък като част от АМ Тракия се характеризирал
като път с интензивно движение. Автомобил Джип Чероки към момента на настъпване
на произшествието се е намирал в спряно състояние в пътната лента за
принудително спиране на автомобилите, като в съставените за произшествието
протоколи липсвали данни за причината за спирането му и за поставен триъгълник
преди мястото на спрелия автомобил Джип Чероки и за включени аварийни светлини.
Изяснява се от заключенията, че автомобилът е бил оборудван фабрично с
предпазни колани за всички места за пътници, включително и на задната седалка,
представляващи средство за пасивна защита, предназначено за задържане на водача
и пасажерите на мястото, където седят, в случай на внезапно спиране, удар на автомобила
в твърда среда, авария или внезапно спиране. Използването на предпазните колани
предотвратявало придвижването на намиращите се в автомобила хора по механизъм
на развилите се мощни инерционни сили и ограничавала възможността телата им да
достигнат до интериора на купето или до съседните седалки и пътници. Поради
известното, макар и малко разтягане на коланната лента, предпазният колан при
рязко издърпване на лентата поглъщал част от кинетичната енергия на тялото на
пътника. Според вещите лица, съобразявайки механизма на удара върху автомобила,
в който е седял ищецът П.Т. (удар отзад), и характера, вида и тежестта на получените
от него травматични увреждания, към момента на удара най-вероятно същият е бил
без поставен предпазен колан, като е било възможно да е пътувал без такъв или да
е бил свален от тялото му след установяване на движението на автомобила в
аварийната лента. Изяснява се, включително и при изслушването на вещите лица по
комплексната експертиза, че правилно поставеният обезопасителен колан при
условията на процесния механизъм на ПТП - ексцентричен удар отзад на автомобила,
при който тялото на ищеца П.Т. при удара е отишло назад, а след него напред и
надясно, ограничавал движението на тялото напред, но не и страничните му
движения към намиращи се части вътре в купето на автомобила, каквито в
конкретния случай е имало. Съдът намира за достоверно именно изложеното за
значението на предпазния колан при изслушването на вещите лица в съдебно заседание,
защото то е съобразено с движението на тялото на ищеца П.Т. от удара, който е
бил ексцентричен, а не челен за автомобила (какъвто е обосновал и дадения в
заключението на комплексната експертиза извод). Според заключенията увреждането
на ищеца В.С. се било получило при движението на тялото й назад и последвал удар
на главата в стоящата отзад възглавница на седалката или стоящата отляво врата
на автомобила, поради което правилно поставеният предпазен колан, какъвто тя е
имала, е нямал значение за причиненото й увреждане.
Според
заключенията на съдебномедицинската експертиза и комплексна експертиза в
медицинската й част, изготвени въз основа на представените по делото протоколи
за ПТП, история на заболяване, епикризи, амбулаторни листове, фактури и
фискални бонове, всички съставени през релевантния период, в резултат от
настъпилото ПТП ищецът П.Т. като пътник на предна дясна седалка на автомобил
Джип Чероки е получил травматични увреждания, изразяващи се в: закрити фрактури
на двете зигоматични кости (скулите) в дясно; закрита фрактура на предната
стена на десния максиларен синус; фрактура на носните кости, охлузвания по
лицето и дясната слепоочна област на главата и мозъчно сътресение, първите от
които по своята медико-билогична характеристика водели до трайно затруднение на
дъвченето и говоренето. За лечението им на ищеца П.Т. своевременно била оказана
спешна медицинска помощ в МБАЛ гр. Ямбол, където уврежданията му се обработили само
външно, тъй като по негово желание бил транспортиран и приет за оперативно лечение
в Отделение Лицево-челюстна хирургия на УМБАЛСМ Н. И. Пирогов, където той постъпил
контактен и афебрилен, но повърнал няколкократно (така и показанията на св. З.А.).
При прегледа му били установени 4 бр. обработени наранявания на лицето, деформация
и асиметрия на дясната му част, периорбитални хематоми на очите, хлътване на
дясната зигоматична кост, деформация и праг на носните кости. Вещото лице
изяснява, че след проведени изследвания и консултации, и кратка предоперативна подготовка, ищецът П.Т. е бил опериран по
спешност, като се извършило открито наместване на дясната счупена скулна кост с
кука по метод на Щрьомаер и фиксиране с титанова плака и винтове, наместване на
счупените кости на горната челюст и счупени носни кости и обездвижване с марлена
тампонада, тоалет и шев на нараняванията на лицето. След гладко протекъл следоперативен
период ищецът П.Т. бил изписан от болницата и лечението му продължило амбулаторно
с назначени контролни прегледи, предписан специален хранителен режим и обезболяващи
средства. Зарастването на счупените костни увреждания на лицевия череп при
ищеца П.Т. настъпило за срок от 45 дни, а на горната челюст за срок около 2
месеца. През този период той търпял болки и страдания с интензивен характер,
като през първите около 20 дни не е можел да говори, а през първите 2 месеца е
бил принуден да се храни само с течна или пасирана храна, поради фрактурата на
скулните кости и горната челюст. През останалите периоди до 2-3 месеца ищецът П.Т.
търпял периодични болки в зоната на фрактурите, като около година след
произшествието при студено и влажно време и при хранене с по-твърда храна получавал
единични болки, които отзвучавали бързо след употреба на аналгетици. Общо оздравителният
период при ищеца П.Т. е приключил за срок от 3 месеца. Понастоящем счупените
лицеви и носни кости са зараснали, като са останали трайни белези от нараняванията
и извършените лицеви операции в дясната част на лицето и с хлътване в зоната на
дясната скулна кост. Вещото лице, включително и при изслушването в съдебно заседание,
изяснява, че при ищеца П.Т. не са били отстранени металните остеосинтези от
скулните кости, което можело да се осъществи с провеждане на нова операция по
преценка на лекуващия му хирург,
доколкото провеждането й било рисково и можело да доведе до засягане на лицеви
нерви, а липсата й до запазване на хлътването на дясната скулна кост – пожизнено.
За навременното и правилно лечение на така описаните увреждания той е извършил
необходими разходи за потребителска такса, оперативни консумативи (метални
остеосинтези), лекарства и превързочни материали, на обща стойност 2231.09
лева.
В
резултат от процесното ПТП, видно от медицинските документи и заключенията, е
пострадала и ищецът В.С. на 28 години към момента на настъпването му. Същата била
получила малка открита рана на задната теменно-тилна област в окосмената част
на главата от пръскане на задното стъкло на автомобила Джип Чероки. Спешна медицинска
помощ й била оказана в Спешен неврохирургичен кабинет на УМБАЛСМ Н. И. Пирогов,
като около нараняването й се установили малки стъклени осколки от счупено автомобилно
стъкло, раната се обработила и привързала и се провела противотетанична профилактика.
След обработване на раната лечението на ищеца В.С. продължило амбулаторно с
назначени периодични превръзки, като зарастването е станало за срок от 10-12
дни, от които през първата седмица болките й били с по-интензивен характер. Във
връзка с претърпяното увреждане от произшествието тя е извършила и разходи за
допълнително рентгеново изследване на стойност 12 лева. Понастоящем от
полученото нараняване й е останал малък и невидим за околните белег поради
локализирането му в окосмената част на задната теменно-тилна област на главата.
Проведените
лечения на получените от ищците увреждания и изводите на експертните заключения
се установяват, съответно потвърждават и от данните по представените справки на
НЗОК.
За
установяването на болките и страданията пред настоящата съдебна инстанция са
разпитани свидетелите З.А. и Т. Т. – колеги на ищците, а св. Т. Т. и брат на ищеца
П.Т.. Св. З.А. заявява, че е видял ищците непосредствено след узнаване за произшествието
от колеги и приемането им в болницата в гр. Ямбол, като те били видимо шокирани
от случилото се, за което ищецът В.С. му обяснила за удрянето на автомобила им от
ТИР след аварирането му в аварийната лента. Ищецът П.Т. имал видими наранявания
и кръв по лицето, бил обезобразен и откъслечно отговарял на задаваните му
въпроси, а ищецът В.С. имала нараняване на главата, което се скривало от
дългата й коса. Свидетелства, че след проведена консултация с познат лекар
решили болничното лечение на ищеца П.Т. да продължи в болница Пирогов и тъй
като не могли да им осигурят линейка с медицински екип, той го превозил до
болницата в гр. София, като през време на пътуването трудно говорил, а и имал и
слюнка с кръв, която лекарите обяснили с даденото му противосъсирващо лекарство.
Върнал се в офиса на архитектурното студио, в което работили заедно, след около
месец-два след произшествието, но само за да организира прехвърлянето на разпределената
му работа, а ефективно започнал такава след Нова година. В тази насока са и
показанията на св. Т. Т., като наличието на известно несъответствие в
показанията на двамата свидетели относно времето на преразпределение на възложената
на ищеца П.Т. работа, съдът намира за несъществено за значимите обстоятелства
за претърпените от уврежданията болки и страдания и състоянието му, причинено
от тях и свързаните с уврежданията неудобства при говорене и хранене, включително
и с невъзможността му да бъде пълноценен в работата си. Св. Т. Т. заявява, че
двамата били шокирани от случилото си, като в Пирогов, където ги видял, брат му
се движел, но не говорил, а след проведеното му болнично лечение бил на режим,
включително и за светлина и гледане на телевизия, и около месец приемал само
сокове и супи, като постепенното започнал да се храни с по-мека храна.
Случилото се нарушило съня му и възможността за концентриране в работата му,
поради което при връщането му работил само по 2-3 часа, а пълноценно започнал
да работи в началото на 2021 г. Съдът цени за достоверни показанията на свидетелите
при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички други данни по делото.
По
делото за установяване на болките и страданията на ищците е изслушано и заключение
на съдебно психологична експертиза, експертните изводи на която са дадени въз
основа обективен и компетентен анализ на данните относно състоянието на ищците.
Според заключението процесното произшествие има характер на травматично събитие
в живота на ищеца П.Т., което е нарушило психологическото му благополучие и обичаен
начин на живот за период от около година, като по-негативни били изживяванията
му за период от около 4-6 месеца. Вещото лице изяснява, че по време на
произшествието ищецът В.С. е преживяла остър емоционален стрес и страх за
живота и здравето си, както и за тези на своя партньор – ищеца П.Т., преминали
в адаптационна реакция с прояви на напрежение, безпокойство и тревожност.
Изпитвала е внезапен пристъп на тревожност при шофиране около три седмици след
произшествието, като понастоящем й е останал травматичен спомен за произшествието.
Представени
са също по делото молба, подадена от ищците до застрахователя ЗАД ОЗК –З.АД с предявяване
на претенция за обезщетения на вредите от настъпилото произшествие, получена от
застрахователя на 17.06.2020 г. – така известие за доставяне, и писмо от
17.06.2020 г. на ЗАД
ОЗК –З.АД за необходимите по преписката документи.
Дадените
от ищеца В.С. обяснения по реда на чл. 176 от ГПК по производството не
представляват годни доказателствени средства. Заявените в обяснения по реда на
чл. 176 от ГПК от страната факти, които я ползват, не са доказателствено
средство, а твърдение, подлежащо на доказване по общия ред. Именно поради това,
че такива изявление на страната могат да бъдат ценени само като нейни твърдения
по определени факти и обстоятелства, прави неприложимо даването им по този ред по
искане на страната и/или на нейния пълномощник, а дадените такива не
представляват годно доказателствено средство по производството.
Други относими и
допустими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон
преклузивни срокове.
При така
установените факти съдът приема от правна страна следното:
По исковете с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За възникване на
имуществената отговорност на застрахователя, исковата претенция за която в
настоящото производство е процесуално допустима поради наличие на проведено
рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да
бъдат осъществени следните материалноправни предпоставки в съотношение на
кумулативност: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за
застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.
В разглеждания
случай се установи по делото, че при настъпилото на 08.05.2020 г. на АМ Тракия
км 311+700 в посока от гр. София към гр. Бургас пътнотранспортно произшествие
застрахованият при ответника водач на товарен автомобил Скания
– В.К., е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като
се отклонил надясно по платното за движение и навлязъл в лентата за
принудително спиране, при което с предната си дясна част челно ударил намиращия
се в тази пътна лента пред него поради аварирането му спрян автомобил Джип
Чероки в задната му лява част. Доказа се, че в резултат от произшествието на П.Т.,
като пътник на автомобил Джип Чероки, са били причинени травматични увреждания,
изразяващи се в: закрити фрактури на двете зигоматични кости (скулите) в дясно;
закрита фрактура на предната стена на десния максиларен синус; фрактура на
носните кости; охлузвания по лицето и дясната слепоочна област на главата и
мозъчно сътресение, а на ищеца В.С. – водач на същия автомобил, била причинена малка
открита рана на задната теменно-тилна област в окосмената част на главата, и в
резултат от които те са претърпели неимуществени и имуществени вреди. Изпитвали
са болки и страдания, стрес и напрежение през различни периоди от време, и са
направили разходи за лечението на причинените им от произшествието увреждания.
От съвкупната преценка на събраните и обсъдени допустими доказателствени
средства по делото се установи по несъмнен начин, че претърпените от ищците
увреждания са в причинно-следствена връзка с противоправно поведение на водача
на товарния автомобил, извършено в противоречие с изискванията на правилата за
движение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като виновното им причиняване от него
съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се опроверга в
настоящото производство с обратно доказване от ответника. Следователно са
налице всички елементи от фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД -
увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно
представляващи една от предпоставките на исковете, предявени пряко срещу застрахователя
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, а доводите на ответника ЗАД ОЗК –З.АД в
обратния смисъл - неоснователни.
Неоснователно е
също и възражението на ответника, че мозъчното сътресение при ищеца П.Т.,
установено в хода на съдебното дирене, е увреждане, обосновано само от дадените
от него сведения и не се навеждало като увреждане в исковата молба. Обективните
данни (като място на удара и повръщанията на ищеца П.Т., непосредствено след
произшествието), обосновали и извода за мозъчно сътресение в епикризата от
болницата в гр. Ямбол (комоцио церебри) и от вещото лице по комплексната експертиза
при неговото изслушване, се съдържат и като фактически твърдения в исковата
молба, и се установяват от събраните по исковото производство годни доказателствени
средства. Затова несъмнено мозъчното сътресение като настъпило от процесното произшествие
увреждане за ищеца П.Т. следва да бъде съобразено при преценката на
основателността на предявената от него искова претенция.
Възраженията на
ответника ЗАД ОЗК -З.АД, че не са налице годни доказателствени средства в
настоящото производство, които да установяват осъществяване на виновно
противоправно поведение на водача на товарния автомобил Скания, са също неоснователни.
Протоколът за ПТП, съставен от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената
форма и ред, съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК представлява официален свидетелстващ
документ. Когато е съставен при задължително посещение от службите за контрол
на МВР на мястото на ПТП, както е съставен и констативният протокол за
процесното ПТП, той се ползва с обвързваща формална доказателствена сила не
само относно авторството на протокола, но и относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от служителя на МВР факти, относими към механизма на
ПТП-то, като местоположението на участниците в произшествието, характера и вида
на причинените щети и пострадалите лица, вида и състоянието на пътното платно,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други, и неизгодните
факти за лицето, чието изявление евентуално се възпроизвежда в протокола.
Удостоверените в констативния протокол от 08.05.2020 г. обстоятелства, релевантни
към механизма на процесното ПТП – времето и мястото на настъпване на процесното
ПТП, участвалите в произшествието МПС-та и тяхната посока на движение на
пътното платно, характера и вида на причинените им щети, и тяхното състояние, несъмнено
установяват механизма на настъпване на процесното ПТП и наличието на извършено
от водача на товарния автомобил противоправно деяние, потвърдено в настоящото
производство и от фактическите изводи на заключенията на експертизите.
Доказа се по
делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във фактическия
състав, обуславящ правото на вземане на ищците срещу ответника ЗАД ОЗК -З.АД, а
именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от
действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска
отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431, ал. 1 и чл.
493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили
вреди на трети лица, при управлението на товарния състав. Този правнорелевантен
факт е безспорен между страните, а и се доказа от представените констативен протокол,
справка и писма.
Претърпените от ищците
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични
блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя от критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД при отчитане вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпени болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото (в този смисъл Постановление № 4/1968 г. на Пленума на
ВС).
От съвкупната
преценка на събраните доказателства се установи по делото, че вида и обема на
причинените на ищеца П.Т. телесни увреждания в областта на нос, скула и челюст са
наложили неговото болнично лечение, при което същите е следвало да бъдат оперативно
наместени и фиксирани. Уврежданията, изразяващи се в: закрити фрактури на двете
зигоматични кости (скулите) в дясно; закрита фрактура на предната стена на
десния максиларен синус; фрактура на носните кости, охлузвания по лицето и дясна
слепоочна област на главата и мозъчно сътресение, са му причинили болки и страдания с интензивен
характер за периода на зарастване на костните увреждания от около 45 дни - 2 месеца,
невъзможност да говори и дъвчи за период до 2 месеца, което наложило прием само
на течна и пасирана храна, и негативните психологически изживявания. През
останалите периоди до 2-3 месеца ищецът П.Т. търпял периодични болки в зоната
на фрактурите, като около година след произшествието при студено и влажно време
и при хранене с по-твърда храна получавал единични болки, които отзвучавали
бързо след употреба на аналгетици. Процесът на лечение и възстановяване на
ищеца П.Т. продължил 3 месеца, като понастоящем той имал остатъчни видими
белези от уврежданията и оперативното им лечение в дясната част на лицето му и леко
хлътване на дясна скулна кост, което при невъзможна последваща операция оставало
пожизнено. Съобразявайки посочените обстоятелства, както и зрялата работоспобна
възраст на ищеца – навършени 44 години, лимитите на застрахователна отговорност
по задължителна застраховка ГО, включително и лимитите на чл. 9, пар. 1 от
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка,
като проявна форма на икономическите условия към момента на настъпване на
произшествието – м. май 2020 г., съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от него болки и страдания и неудобства възлиза на 50000 лева.
По делото се
установи от съвкупната преценка на представените медицински документи, фактури
и фискални бонове и приетото заключение на медицинската експертиза и че през м.
май 2020 г. ищецът П.Т. е извършил разходи за потребителски такси, оперативни
консумативи (метални остеосинтези), лекарства и превързочни материали общо в
размер на 2231.09 лева, които са били необходими и използвани за лечението на
получените от процесното ПТП травматични увреждания. Следователно извършените
от ищеца П.Т. разходи са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение
на делинквента, отговорността на който е застрахована при ответника.
Ищецът В.С. също е
претърпяла различни по вид вреди от процесното произшествие. Получила е малка
открита рана на задната теменно-тилна област в окосмената част на главата й,
лечението на която налагало нейното обработване и привързване и зарастването на
която се осъществило за период до 12 дни от получаването й. Болките й били с
по-интензивен характер през първите 7 дни от този период, преживяла остър емоционален
стрес и страх за живота и здравето си, както и за тези на своя партньор – ищеца
П.Т., преминали в напрежение, безпокойство и тревожност, включително и при
шофиране през първите три седмици след произшествието. Понастоящем от
полученото нараняване тя имала останал малък и невидим за околните белег поради
локализирането му в окосмената част на задната теменно-тилна област на главата.
При тези обстоятелства, заедно с младата възраст на ищеца В.С. – 28 години, и
лимитите на отговорността следва да й бъде определено заместващо обезщетение в
размер на 3000 лева. Във връзка с тези съображения, съдът намира, че така
определеното обезщетение е съобразено с вида и обема на телесните увреждания на
ищеца В.С., а също и с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.
В резултат от
процесното ПТП, видно от медицинските документи и заключението на медицинската
експертиза, тя е извършила и необходими разходи за изследване в размер на 12
лева.
Те също са в причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на делинквента, отговорността на който е застрахована при ответника
Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника ЗАД ОЗК –З.АД по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
за съпричиняване на процесните вреди от ищците. Ответникът, който в разглеждания
случай има доказателствена тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не
установи ищците, съответно като пътник и водач на автомобил Джип Чероки, със
своите действия да са нарушили правилото за движение по пътищата относно
използването на обезопасителен колан по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Правилото на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП за използване на обезопасителни колани е приложимо за
водачите и пътниците на автомобилите, когато те са в движение, а по делото се
установи по категоричен начин, че автомобилът, в който се намирали ищците и е
бил ударен при процесното произшествие се е намирал спрял в лентата на принудително
спиране на АМ Тракия. В тази лента автомобил Джип Чероки е бил аварирал, видно
от извършеното удостоверяване в констативния протокол за ПТП, което не се
опроверга от други обективни данни по делото. Нещо повече, за претърпените от
ищеца П.Т., който е бил пътник в автомобила, вреди от процесното ПТП възражението
за съпричиняване на ответника поради спиране в аварийна лента на АМ Тракия без
наличие на допустима от закона хипотеза е неотносимо, тъй като то е обусловено
само с конкретно поведение за принос на водача на автомобил Джип Чероки – ищеца В.С., какъвто съдът приема за недоказан от
ответника в настоящото производство. Липсва съпричиняване на вредите и поради
непоставянето на сигнализация за спрения в лентата за принудително спиране
автомобил Джип Чероки. По смисъла на дефинитивните разпоредби на пар. 6, т. 1 –
4 от ДР на ЗДвП лентата за принудително спиране не е част от платното за движение,
което представлява
общата широчина на
пътните ленти. Следователно липсата на поставен предупредителен
светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал на спрения в лентата за
принудително спиране (представляваща конструктивен елемент на пътното платно),
т.е. извън платното за движение на АМ Тракия, автомобил Джип Чероки, не
представлява осъществено от водача на автомобила (ищеца В.С.) нарушение нито на
правилото, регламентирано в чл. 59, ал. 1 от ЗДвП и приложимо за движение по
автомагистрала
и спиране в лентата за принудително спиране през нощта и при
намалена видимост, нито на това, регламентирано в чл. 97, ал. 3 и 4 от ЗДвП и
приложимо при спиране в платното за движение поради повреда на автомобила,
поради което и не е налице поведение, обуславящо съпричиняване на вредоносния
резултат. Такова не може да се обоснове и от потърсената и оказаната на ищците
медицинска помощ, която се доказа по делото от медицинските документи и
заключения на експертизите, че е била своевременна и съответна на получените от
ищците увреждания от процесното произшествие.
Ето защо, така
предявените от ищеца П.Т. искове следва да бъдат уважени съответно за сумата от
50000 лева - неимуществени вреди, и сумата 2231.09 лева – имуществени вреди, и
от ищеца В.С. съответно за сумата 3000 лева – неимуществени вреди, и 12 лева –
имуществени вреди. За разликата над тези суми до пълния им предявен размер
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По акцесорните
претенции за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2,
т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното
покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за
лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице,
което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от
датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая
основателността на главните искове в посочения размер води до основателност и
на акцесорните претенции. Като при липса на данни по делото за по-ранна дата на
уведомяване на ответника от застрахования или увреденото лице за настъпването
на процесното застрахователно събитие, съдът намира, че лихвата за забава се
дължи от предявяване на застрахователната претенция от ищците – 17.06.2020 г.,
до окончателното изплащане на дължимите им обезщетения. Предвид изложеното и акцесорните
претенции следва да бъдат уважени, считано от 17.06.2020 г., и отхвърлени за
периода от 15.05.2020 г. до 16.06.2020 г. включително.
Предвид изхода и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъдени да заплати
на ищеца П.Т. сумата 5583.71 лева, а на ищеца В.С. сумата 477.63 лева, представляващи
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещи
лица, съразмерно на уважената част на исковете. В представения договор за
правна защита и съдействие от 09.03.2022 г. към пълномощното от ищците е вписан
като клиент и Ваня Марушкина, явяваща се трето на производството лице, предвид
вписването обаче именна на ищците П.Т. и В.С. като страни, сключили договора и
заплатили уговореното по него адвокатско възнаграждение, съдът намира, че
същият е за защитата на ищците по настоящото производство.
На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът П.Т. следва да заплати на ответника сумата 592.77 лева, а
ищецът В. С.– сумата 296.44 лева, представляващи разноските по производството за
такса и възнаграждения, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
По изложените
съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК -З.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на П.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ сумата 50000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди в резултат от осъществено на 08.05.2020
г. пътнотранспортно произшествие на автомагистрала Тракия км 311+700 м в посока
от гр. София към гр. Бургас по вина на водача на товарен автомобил (влекач)
Скания Р450 с ДК № *******и ремарке Кроне с ДК № *******
- В.И.К., чиято деликтна отговорност е обезпечена
чрез договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност при застрахователя,
заедно със законната лихва върху тази сума от 17.06.2020 г. до окончателното й
изплащане, и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 2231.09 лева – дължимо застрахователно
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за потребителски такси, метални остеосинтези, лекарства и превързочни материали,
настъпили в резултат от посоченото пътнотранспортно произшествие, заедно със
законната лихва върху тази сума от 17.06.2020 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществените вреди за разликата над уважения размер от 50000 лева до
пълния предявен размер от 60000 лева и акцесорните претенции за периода от
15.05.2020 г. до 16.06.2020 г. включително.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК -З.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на В.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 3000 лева, представляваща част от общо
претендирано застрахователно обезщетение от 15000 лева за претърпени от нея
неимуществени вреди в резултат от осъществено на 08.05.2020 г. пътнотранспортно
произшествие на автомагистрала Тракия км 311+700 м в посока от гр. София към
гр. Бургас по вина на водача на товарен автомобил (влекач) Скания Р450 с ДК № *******и
ремарке Кроне с ДК № ******* - В.И.К., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за
задължителна застраховка Гражданска отговорност при застрахователя, заедно със
законната лихва върху тази сума от 17.06.2020 г. до окончателното й изплащане,
и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 12 лева – дължимо застрахователно
обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за рентгеново изследване, настъпили в резултат от посоченото пътнотранспортно
произшествие, заедно със законната лихва върху тази сума от 17.06.2020 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
частичния иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществените вреди за разликата над
уважения размер от 3000 лева до пълния предявен размер от 8000 лева и акцесорните
претенции за периода от 15.05.2020 г. до 16.06.2020 г. включително.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК -З.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на П.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата 5588.71 лева, представляваща разноски по производството съразмерно
на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК -З.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на В.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 477.63 лева, представляваща разноски
по производството съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА П.А.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ЗАД ОЗК -З.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 592.97 лева,
представляваща разноски по производството съразмерно на отхвърлената част на
исковете.
ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на ЗАД ОЗК -З.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 296.44 лева,
представляваща разноски по производството съразмерно на отхвърлената част на
исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: ________
Р. Бошнакова