№……/…...06.2019г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
при секретар Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията Хекимова
въззивно търговско дело № 578 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано
е по въззивна жалба вх. №14421/25.02.2019г.
от „Банка ДСК“ ЕАД, гр.
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Московска”, № 19 срещу Решение №390/01.02.2019г. по гр.д. №2147/2018г. на ВРС, в частта, с
която са отхвърлeни предявените от „Банка ДСК“ ЕАД искове срещу Т.Д.Б., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца главница
по договор за потребителски банков кредит от
30.10.2013г. за разликата над 481.94 лв. до 8864.27 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението по чл.417 ГПК – 09.02.2017г. до окончателното й изплащане, както и за сумата
120.00 лв.
– такса предсрочна изискуемост по договор за потребителски банков кредит от
30.10.2013г., за които суми е издадена по чл.417 ГПК заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1805/2017г. на ВРС, на осн. чл.422 ГПК.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът неправилно е формирал извод за
липса на редовно уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, тъй като
предвидените с изменението на ГПК с ДВ бр.86 от 2017г. не касаят процесния
период. В жалбата не са направени доказателствени искания.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението
и за уважаване на предявените искове с присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Т.Д.Б.,
ЕГН **********, чрез назначения особен представител, е депозирала писмен
отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че процедурата по
връчване на нот.покана не следва да се приеме за редовно осъществена, поради
което и не е настъпила предсрочната изискуемост на процесните вземания.
Депозирано е становище от третото лице – помагач на
страната на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с което се изразява становище
за основателност на жалбата въз основа на довода, че към момента на връчване на
нот.покана не е било предвидено изискване за трикратно посещение на адреса с
оглед приложение на процедурата за връчване по чл.47 от ГПК.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен
иск с правнo основание чл. 422 ГПК, предявен oт „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, срещу Т.Д.Б., ЕГН **********,*** за установяване съществуването на вземанията на ищеца
по издадената в негова полза по ч.гр.д. №1805/2017г. на Варненски
районен съд, 39 състав заповед за изпълнение №976/10.02.2017г., за следните
суми:
- 8864.27 лв. – неплатена главница по договор за потребителски
банков кредит от 30.10.2013г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявление – 09.02.2017г. до окончателното й изплащане
- 780.40 лв. – възнаградителна лихва по договор за
потребителски банков кредит от 30.10.2013г., за периода 07.07.2016г. –
09.02.2017г.;
- 18.23 лв. – мораторна лихва върху главницата по
потребителски банков кредит от 30.10.2013г., за периода 07.07.2016г. –
09.02.2017г.;
- 120.00 лв. – заемни такси по договор за потребителски банков кредит от
30.10.2013г.;
Твърди се в исковата молба, че между страните е налице
валидно възникнало заемно правоотношение по договор за потребителски кредит от 30.10.2013г., по силата на който банката предоставила на ответника
сумата от 10500 лева за срок от 120 месеца. Връщането на получената сума било договорено да се извърши на 120 месечни анюитетни вноски, с падеж 7-мо число на
месеца, за който се дължат, с размер съгласно договорен и двустранно подписан
погасителен план (по 170.33 лв. месечно). Сочи се в исковата молба,
че кредитополучателят спрял да извършва плащания по договора на 07.07.2016г.,
като вноската с падеж на тази дата не била заплатена. Поради това на осн.
чл.19, аб.1 от ОУ кредиторът упражнил правото си да обяви предсрочна
изискуемост на цялото задължение чрез уведомление, обективирано в нотариална
покана.
Твърди се също, че с договор за цесия от 21.06.2017г. (след издаване на заповедта за
изпълнение) ищецът е прехвърлил процесните вземания на „ОТП факторинг България“ ЕАД, за което
ответника бил уведомен с нарочно писмо, а впоследствие и с получаване на исковата
молба.
С оглед на
изложеното и липсата на последващи плащания се твърди, че ответникът дължи на
кредитора стойността на всички месечни анюитетни вноски, формирани от
останалата неизплатена главница и
възнаградителната лихва върху нея за заявения период; законна лихва за забава
върху главницата в заявен размер и период, както и еднократна такса за
предсрочна изискуемост.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва иска по допустимост поради поради липса на правен
интерес за ищеца с оглед извършената
цесия, както и по основателност. Сочи се липса на редовно уведомяване на
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, както и за извършената цесия. Сочи
се неравноправност на договорни клаузи на основание чл.143, т.9 и 10 от ЗЗП,
чл.144, ал.2, т.1 и 2 от ЗЗП, както и неоснователност на претенцията за
възнаградителна лихва за периода след настъпване на предсрочната изискуемост.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формиран от съда извод за липса на
редовно уведомяване като предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост.
От представените по делото доказателства безспорно
се установява наличието на валидно договорно правоотношение между ”Банка ДСК”
ЕАД и длъжника Т.Д.Б. по силата на сключен договор за кредит. От заключението
на вещото лице се установява усвояване в цялост на договорения размер на
кредита, тоест качеството на кредитора като изправна страна по договора.
Относно действителността на договора са релевирани
възражения от ответника, които следва да бъдат разгледани с оглед и служебното
задължение на съда да следи за неравноправност. С решение № 23/07.07.2016г., постановено по т.д. №
3686/2014г. по реда на чл. 290, ВКС е допуснал касационно обжалване за
произнасяне по въпроса дали съдът
следи служебно за нищожност, поради неравноправност на клаузи в договор, чието
изпълнение се претендира, или следва да се произнесе по този въпрос само по
възражение на ответника, направено в срока за отговор на исковата молба, приемайки
за безспорно, че първоинстанционният
и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски
договор. В мотивите си ВКС е приел, че нормите на ЗЗП, уреждащи материята за
неправноправния характер на клаузи в потребителски договор, са повелителни,
поради което по отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т.1 и
т.3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според
които при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното
нарушение не е въведено като основание за обжалване, както и да събере
необходимите за прилагането й доказателства, които се събират служебно от съда.
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е
обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. За да се прецени дали
конкретните клаузи по договор отговарят на критериите на закона те трябва да
бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на
финансови услуги може едностранно да промени цената.
В настоящия случай размерът на лихвения процент по
кредита е изрично и ясно посочен, както и размера на ГПР, като същевременно
тези размери са съобразени със законовите ограничения за този вид договори
/чл.19 от ЗПК, не се установява наличие на скрито оскъпяване на кредита чрез
включване в погасителните вноски на задължения за разходи, неустойки и др. Видно
от заключението на вещото лице в погасителния план подробно е разписан начина
за определяне на ГПР по кредита, както и че през процесния период банката е
прилагала ГЛП в размер на 14,95%, като през периода не е извършвано изменение
на ГПР по кредита. Както в договора за кредит, така и в погасителния план са
положени подписи на кредитополучателя, което не дава основание да се счита, че
му е било наложено приемането
на клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора.
Възраженията на
въззивника са основани на твърдения за редовно уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на вземането по кредита поради неприложимост на въведеното
впоследствие изискване за трикратно посещение на адреса в рамките на
процедурата по чл.47 от ГПК.
В т.18 на ТР №4 /18.06.2014г. по т.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си,
без да уведоми длъжника, става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, но след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Предсрочната
изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението
на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи
настъпването й. От
представените със заявлението доказателства се установяват предпоставките за
настъпване на твърдяната предсрочна изискуемост: от заключението по СЧЕ се установява допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва за период от повече от 90 дни, представени
са и доказателства за предприето уведомяване на длъжника чрез изпращане на
нотариална покана от 16.11.2016г. на постоянния и настоящ адрес на длъжника, който
същевременно е посочен и в договора за кредит.
Видно от приложената по делото разписка от 07.12.2016г. връчването на
нотариалната покана е извършено от пом.нотариус Ст.Димитрова при рег.№332 в НК,
район на ВРС, спрямо чието връчване по
силата на чл.50 ЗННД са приложими правилата на чл.37-58 ГПК с оглед възложената
на нотариуса специална компетентност. В протоколите е
отразено извършването на посещение на постоянния и настоящ адрес на лицето, при
което е осъществен разговор с лице, представило се за дъщеря на адресата, което
заявило, че майка й я няма в момента и отказало да получи съобщението, поради което
било залепено уведомление по чл.47 от ГПК и изчакан законоустановения
двуседмичен срок. Към периода, през който е
посетен адреса и е осъществена процедурата по залепване на уведомление, е
приложима редакцията на чл.47 от ГПК /ДВ
бр.42/2009г./, съобразно която липсва изискване за трикратно посещение на
адреса, за мястото на залепване на уведомлението, както и за предварително
събиране на данни дали лицето живее на адреса. В случая е посетен постоянния и
настоящ адрес на длъжника, посочен и в договора, адресата не е намерен, не е
намерено и лице, съгласно да получи съобщението, залепено е уведомление на
входната врата и е пуснато в пощенската кутия. Преди залепване на уведомлението
са събрани сведения, че лицето живее на адреса, което не е било предвидено като
предпоставка за залепване на уведомление, но и не представлява пречка за редовно
извършване на процедурата, тъй като към релевантния период не е било предвидено
сега действащото правило по чл.47, ал.1, изр.посл., според което трикратно
посещение на адреса не е необходимо, само ако са събрани сведения, че лицето не
живее на адреса.
С оглед спазване на правилата на чл.47, ал.1 от ГПК може да се направи
извод за редовно осъществяване на процедурата по връчване чрез залепяне на
уведомление по реда на чл.47 от ГПК и съответно настъпване на предсрочна
изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит.
По отношение размера на
иска съдът възприема заключението на вещото лице, от което се установява, че
неизплатените вземания по договора за кредит включват главница е в общ
размер 8864,27 лв., договорна лихва за
периода от 07.07.2016г. до 09.02.2017г. в размер на 780,39 лв., лихва за забава
за периода от 07.07.2016г. до 09.02.2017г. в размер на 18,23 лв., такса в
размер на 120 лв. на осн. чл.15 от договора във връзка с т.5 от Приложение №3
от таксите на „Банка ДСК“ ЕАД. С оглед на акцесорния й характер основателна е и
претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от подаване
на заявлението по реда на чл417 от ГПК.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,
с която са отхвърлени установителните искове за главница по договор за потребителски банков кредит от 30.10.2013г. за размера над
481.94 лв. до 8864.27 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 09.02.2017г. до окончателното й изплащане, както и за
сумата 120.00лв.
– такса предсрочна изискуемост по договор за потребителски банков кредит от
30.10.2013г., за всички от които суми е издадена по чл.417 ГПК заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №1805/2017г. на ВРС., на осн. чл.422 ГПК.
В
съответствие с този изход от спора обжалваното решение следва да се ревизира и
по отношение на присъдените на страните разноски.
Съобразно уважената част от предявените искове дължимите на ищеца разноски
за първа инстанция са в размер на 858,91 лв., въз
основа на списъка по чл.80 от ГПК и приложените по делото доказателства за
заплащане на държавна такса, депозити и юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда в размер на 150 лв. С оглед разрешението на ТР №4/18.06.2014г. следва
да бъдат присъдени и разноските в заповедното производство в размер на 245,66
лв., вкл. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно изхода по
исковете по чл.422 ГПК.
С
оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното производство
се следват на въззивника в размер на 642,65 лв., представляващо заплатената
държавна такса, внесен депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 01.02.2019г. на Варненски районен съд, 9 състав, постановено по гр.д. №2147/2018г. на ВРС, в частта, с която са
отхвърлени предявените от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, срещу Т.Д.Б., ЕГН **********,*** установителни искове с пр. осн.
чл.422 ГПК за разликата над 481.94 лв. до 8864.27лв. – главница по договор за потребителски банков кредит от 30.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.417 ГПК – 09.02.2017г. до окончателното й изплащане, както и за
сумата 120.00 лв. – такса предсрочна изискуемост по договор за
потребителски банков кредит от 30.10.2013г., за които суми е издадена по чл.417 ГПК заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1805/2017г. на ВРС, както и в частта, в която са присъдени разноски в полза на Т.Д.Б., ЕГН **********, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т.Д.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр.София дължима
и неизплатена главница по договор за
потребителски банков кредит от 30.10.2013г. в размер 8382,33 лв. /осем хиляди триста осемдесет и два лева и 33 ст./, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.417 ГПК – 09.02.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата 120.00 лв. /сто и двадесет
лева/ – такса предсрочна
изискуемост по договор за потребителски банков кредит от 30.10.2013г., за които суми е издадена по чл.417 ГПК заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №1805/2017г. на ВРС, на основание чл.422 от ГПК вр.
чл.430 от ТЗ.
В останалата необжалвана част решението е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА Т.Д.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр.София, сумата от 858,91 лв. /осемстотин петдесет и осем
лева и 91 ст./, представляваща сторените разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата от 642,65 лв. /шестстотин четиридесет и
два лева и 65 ст./, представляваща разноски пред настоящата
инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Д.Б., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София
сумата 245,66 лв. /двеста четиридесет и пет лева и 66 ст./ разноски по
заповедното производство, на осн. ТР №4/18.06.2014г. и чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно
чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: