Р Е Ш Е Н И Е
№ 1830/21.10.2022г.
Град Пловдив, 21.10.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и осми
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Мария Николова
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като
разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1571 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Булгар
чех инвест холдинг“ АД срещу решение № 775 от 11.04.2022 г., постановено по
а.н.д. № 7103 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 година, с което е
изменено наказателно постановление № Р-10-732 от 16.09.2021 г. на
зам.-председателя на Комисията за финансов надзор, с което на „Булгар чех
инвест холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Белград“ № 2, ет.2, представлявано от изпълнителния директор К. В.Д.,
е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.117, ал.1 ЗППЦК, като е преквалифицирано
основанието за налагане на наказанието от чл.221, ал.8, т.2 ЗППЦК в такова по
чл.221, ал.8, т.2, вр. ал.1, т.2 ЗППЦК и е потвърдено наказателното
постановление в останалата част.
Според касатора обжалваното решение е неправилно и
необосновано, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на наказателното
постановление.
Ответникът оспорва касационната жалба и счита
обжалваното решение за правилно, като моли то да се остави в сила по
съображения, изложени в писмени бележки. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК,
от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че фактическата обстановка е установена въз основа на събраните по
делото доказателства, че при съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, не са
допуснати съществени нарушения на процедурните правила, които да опорочават
административно-наказателното производство и самите актове или да нарушават
правата на нарушителя, че АУАН и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, че наказателното постановление съдържа реквизитите по чл.57 ЗАНН и в него нарушението е описано надлежно от фактическа страна, като ясно и
подробно в обстоятелствената част са посочени всички индивидуализиращи белези –
време, място, авторство и обстоятелствата, при които е извършено. Съответно
като неоснователно е преценено възражението за засягане на правото на защита на
нарушителя, тъй като е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата, регламентиращи
задължителното съдържание на решенията на общото събрание на акционерите.
Въз основа на събраните доказателства
районният съд е направил извод, че извършването на административно нарушение от
дружеството-жалбоподател е доказано от обективна и субективна страна, защото
безспорно и категорично е
установено, че в предоставения на КФН протокол от проведеното извънредно общо
събрание на акционерите при отразяване на резултатите от проведеното гласуване
по въпросите от дневния ред дружеството не е включило информация за броя на
акциите, по които са подадени действителни гласове, каква част от капитала на
дружеството представляват и броя на въздържалите се, ако е приложимо, за всяко
от решенията по въпросите от дневния ред. Районният съд е констатирал, че по
всяко от решенията са отразени единствено броя акции гласували „за“, какъв
процент са от присъстващия капитал и броя на акциите гласували „против“. В този
смисъл според съда непосочването на броя на акциите, по които са подадени
действителни гласове, каква част от капитала на дружеството представляват и
броя на въздържалите си, директно се подвеждат под хипотезата на нарушената
правна норма на чл.117, ал.1 ЗППЦК, която ясно и изчерпателно предписа
съдържанието на протокола от общото събрание и съдържанието на всяко решение от
точките по дневния ред, което следва да включва и изброените компоненти. Всички
възражения на дружеството във връзка със съдържанието на протокола за преценени
като неоснователни, тъй като според съда е недопустимо чрез тълкуване на факти
да се дописва волята на съставителите на протокола. Доколкото с
наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо
лице и въпросът за вината не подлежи на изследване в съдебното производство,
съдът е приел за доказано осъществяването на състава на административно
нарушение по чл.117, ал.1 ЗППЦК от страна на дружеството.
Описаното нарушение е съотнесено към
санкционната норма на чл.221, ал.8, т.2 ЗППЦК, но според районния съд
наказващият орган не е преценил, че тя е препращаща и е следвало да се посочи
коя хипотеза от ал.1, 4-6 от същия член счита за изпълнена. Затова съдът,
съобразявайки правомощията си съгласно тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021
г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСС на ВАС да преквалифицира описаното в
наказателното постановление в частта относно санкционната разпоредба, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, е приел, че в настоящия
случай описаното нарушение от фактическа страна съответства на чл.221, ал.8,
т.2, вр. ал.1, т.2 ЗППЦК, доколкото се санкционира извършването или допускането
да се извърши нарушение на чл.117 ЗППЦК от юридическо лице. В този смисъл
според районния съд наказателното постановление следва да се измени в частта
относно санкционната норма като вместо чл.221, ал.8, т.2 ЗППЦК се посочи като
основание за налагане на имуществената санкция чл.221, ал.8, т.2, вр. ал.1, т.2
ЗППЦК. Според съда административнонаказващият орган правилно е съобразил
критериите по чл.27 ЗАНН за оразмеряване на санкцията, основно тежестта на
нарушението, като е наложил имуществената санкция в минимален размер, което
отговаря на целите по чл.12 ЗАНН, като не са налице основания за прилагане на
чл.28 ЗАНН, защото обществената опасност на този вид нарушения е определена от
законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към държавата при осъществяване на контролната дейност в сфера с висока
степен на риск и с изключителна необходимост за защита на обществените
интереси. Липсата на съставомерен резултат на нарушението при формалния
характер на нарушението по чл.117, ал.1 ЗППЦК според съда няма отношение при
преценката за наличието или значителността (съответно липсата или
незначителността) на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което влияе на обществената опасност в контекста
на легалната дефиниция на „маловажния случай“ по чл.93, т.9 НК. Затова като неоснователни
са преценени възраженията на жалбоподателя за наличие на основания за прилагане
на института на маловажен случай, защото нарушението не е първо, дружеството
вече е било санкционирано с влязло в сила наказателно постановление за
неизпълнение на чл.117, ал.2 ЗППЦК, както и предвид характера на засегнатите
обществени отношения и целите на регулиране в ЗППЦК – да гарантира публичност
на приетите решения и защита на акционерите и инвеститорите. Според съда
процесното нарушение представлява обикновен случай на нарушаване на чл.117,
ал.1 ЗППЦК и не са установени смекчаващи отговорността обстоятелства, доколкото
наличието или липсата на обжалване на проведеното общо събрание и начина на
гласуване на присъстващи акционери не представляват обстоятелства, които могат
да се преценяват като смекчаващи или отегчаващи за отговорността. По тези
причини районният съд е приел, че наложената санкция е законосъобразна и
справедлива.
Решението е
правилно. Въз основа на правилно установените относими факти районният съд е
направил обосновани и съответни на закона изводи, които изцяло се споделят от
настоящата инстанция, които нямат да бъдат преповтаряни и към които
касационният състав препраща на основание чл.221, ал.2 АПК.
За яснота на касатора следва
да бъде отбелязано изрично, че на касационна проверка подлежи решението на
районния съд, а не самото наказателно постановление или акта за установяване на
административно нарушение. В тази връзка и с оглед общо заявеното обжалване на
решението, като в касационната жалба са преповторени всички възражения от
жалбата до районния съд, касационната инстанция намира, че при постановяване на
обжалваното съдебно решение не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, страните са били редовно призовани за съдебното
заседание, събрани са всички относими доказателства и няма отхвърлени
доказателствени искания, събраните доказателства са преценени поотделно и
тяхната съвкупност при постановяване на съдебния акт, правилно е приложен
материалният закон. Всички възражения, идентични с възраженията в касационната
жалба, на дружеството-нарушител са били обсъдени от районния съд и са изложени
мотивирани, подкрепени от събраните доказателства и съответни на закона изводи,
които настоящият състав споделя напълно.
Предвид всичко изложеното
касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания по чл.348,
ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да
бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъдено дружеството да заплати на КФН сумата 80 лева на основание чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК,
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 775
от 11.04.2022 г., постановено по а.н.д. № 7103 по описа на Районен съд Пловдив
за 2021 година.
ОСЪЖДА „Булгар
чех инвест холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Белград“ № 2, ет.2, представлявано от изпълнителния директор К. В.Д.,
да заплати на Комисията за финансов надзор сумата 80 (осемдесет) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.