№ 398
гр. Плевен, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ХРИСТО СТ. ТОМОВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20244400500423 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 126 от 22.04.2024 г по гр. дело № 505/23 г по описа на
РС – Ч.Бряг състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ като недоказан предявения
положителен установителен иск от Т. М. Д. от гр.Ч. б., ул. „С. В.“,бл.*, чрез
пълномощника си адвокат И. Г.- АК- Благоевград , съдебен адрес гр. С., Ж.К.
„Л.“№*, ул. „Г. Д.“ *, ТК „С. М.“, офис *, против „ЕОС МАТРИКС“ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Витоша, Ж.К.“Малинова долина“ ,ул. „Рачо Петков-Казанджията“№6, с който
се иска от съда да се приеме за установено в отношенията между страните, че
вземанията в размер на 11 898 лв. по изпълнителен лист издаден по ЧГрД №
137/2010г. по описа на РС Плевен са се погасили по давност. Съдът се е
произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Т. М. Д.,в която се
възразява, че съдът е постановил едно незаконосъобразно решение. Възразява
се, че по делото въпреки искането на страната не е приложено изпълнителното
дело. Възразява се, че по това изпълнително дело са извършвани
изпълнителни действия през годините и са удържани минимални суми от
1
трудовото възнаграждение и е извършвано погасяване на дълга. Възразява се,
че в период от 5 години не са искани от взискателя изпълнителни действия и
такива не са извършвани. Претендира се постановяване на решение, с което да
се отмени атакуваното решение и се уважи предявения иск.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че при разрешаването на спора следва да се съобрази
задължителната тълкувателна практика на ВКС на РБ като се приеме, че за
периода до 26.06.2015 г давност не е текла доколкото е било образувано
изпълнително производство през 2010г. След този момент, според постъпилия
отговор, следва да се приеме, че всяко изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ прекъсва давността като се държи сметка за
характера на изпълнителните действия и становището на ВКС на РБ по този
въпрос. Възразява се, че давността по изпълнителното дело е прекъсвана
многократно с оглед предприетите изпълнителни действия по налагане на
запор върху трудовото възнаграждение и правените удръжки от същото.
Възразява се също така ,че в периода на обявено в страната извънредно
положение през 2020 г давностните срокове не са текли. Претендира се
потвърждаване на атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на погасителна давност
относно процесните вземания, респективно наличието на предприети
действия, които да прекъсват или спират тази давност
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА , НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС е приел,че е било видно от приложения изпълнителен лист, че
ищцата е осъдена да заплати процесните суми. От приложеното уведомление
за извършена цесия е, че вземането принадлежи на ответника. От
приложената покана за доброволно изпълнение се доказва, че пред ЧСИ П. Д.
е на производство изпълнително дело № 20107550400172/2010г. образувано на
база изпълнителен лист по ЧГрД№ 137/2010г. на РС Плевен. Според РС други
2
доказателства по делото за взаимоотношенията на страните по изпълнение на
задължението на ищцата липсват. Такива не са приложени както с исковата
молба, така и в хода на съдебното дирене. Твърдението на ищцата в исковата
молба, че по образуваното изпълнително дело й е наложен запор на трудовото
възнаграждение, но след налагане на запора в продължение на пет години не
са поискани от ответника изпълнителни действия, с което се твърди в исковата
молба, че вземанията са погасени по давност не са подкрепени нито с
писмени, нито с гласни доказателства. Предвид това, според РС не е
възможно за съда да изведе и обоснове извод, че вземането е погасено по
давност и предявения иск, като недоказан следва да бъде отхвърлен изцяло.
РЕШЕНИЕТО на Районен съд - Червен Бряг е законосъобразно
като краен резултат
РС е изложил много кратки мотиви, които не могат априори да се
споделят от въззивната инстанция доколкото изводите на съда са направени
без по делото да са събрани писмени доказателства, които са били поискани и
които са от съществено значение за разрешаването на спора. На практика
съществени мотиви за крайния извод на съда липсват.
Въззивната инстанция е изискала изпълнително дело №
20107550400172 на ЧСИ П. Д.. Основателно е възражението в отговора на
въззивната жалба, че до 26.06.2015 г давност в хода на изпълнителното
производство не е текла, което е в съответствие с приетото от ВКС на РБ в
т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г по т.д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС на РБ ,
съгласно която точка когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК
отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
Обявено е и за загубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд.
В този смисъл релевантен за спорния казус е периода след
26.06.2015 г при образувано изпълнително дело, видно от представения препи
3
с от същото, на 30.03.2010г. Налице са твърдения на страната, че 5 години не
са извършвани изпълнителни действия. Не са конкретизирани моментите на
направени удръжки по наложени запори върху трудовото възнаграждение, но
е налице признание в исковата молба, че такива удръжки са налице.
Исковата молба е подадена на 15.03.2023г. Предмет на изследване
от страна съда е периодът от 27.06.2015 г до датата на исковата молба. Видно
от приетото по делото изпълнително дело в препис на ЧСИ П. Д. налице са
извършвани удръжки от възнаграждение на въззивницата като съдът приема,
че приложените по изпълнителното дело извлечения от разплащателна сметка
в Уникредит Булбанк АД на ЧСИ, в които са налице отбелязвания за получени
преводи от удръжки на Т. М. Д. представляват доказателства за извършвани
изпълнителни действия по събиране на суми за погасяване на задълженията на
въззивницата по издадения изпълнителен лист, по който е образувано
изпълнителното дело на ЧСИ П. Д.. Доказателства в този смисъл са налице на
л.157 от ИД – 3.02.2017г, л.170 от ИД – 4.08.2017, л.183 – 8.03.2018г, л. 187 –
8.05.2018 г, л.193 – 7.08.2018г, л.197 – 4.10.2018 г, л.209 – 8.04.2019г, л.211 –
9.05.2019 г.
На л. 213 от изпълнителното дело е налице молба от взискателя за насрочване
на опис на движими вещи по отношение на длъжницата Т. М. Д., която молба
е от 18.03.2021 г.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че не е налице
период от повече от 5 години, през който да не са искани или предприемани
изпълнителни действия за събиране на задължението на въззивницата. По
принцип е основателно възражението за периода на обявеното в страната
извънредно положение през 2020г и спирането на давностните срокове, но
дори и да не се съобразява този период, то от доказателствата по делото е
видно, че липсва период от повече от 5 години, през който да не са искани или
извършвани изпълнителни действия от характера на тези, които прекъсват
давността. С ъгласно т.10 на посоченото ТР не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
4
основа на влязлото в сила разпределение и др. В случая обаче не се касае за
изпълнителни действия от посочените видове, поради което следва да се
приеме, че не е налице изтекла погасителна давност относно вземанията по
издадения изпълнителен лист от 8.02.2010 г, по който е образувано и
изпълнително дело № 20107550400172 на ЧСИ П. Д..
Предвид гореизложеното и по посочените от въззивния съд мотиви
следва да се потвърди първоинстанционното решение, което е правилно като
краен резултат. Въззивният съд кностатира, че в диспозитива на
първоинстанционното решение е допусната фактическа грешка при
посочването на гражданското дело, по което е издаден изпълнителния лист
като вместо ч.гр. дело № 173/2010 г е посочено № 137/2010г. тази фактическа
грешка следва да се отстрани по почин на съда или по искане на страните.
При този изход на делото и с оглед направено искане в подадения
отговор на въззивната жалба следва да се осъди въззивницата да заплати на
другата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №126 от 22.04.2024 г по гр. дело №
505/23 г по описа на РС – Ч.Бряг КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Т. М. Д. от гр.Ч. б., ул. „С. В.“,бл.* ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Витоша, Ж.К.“Малинова долина“ ,ул. „Рачо Петков-
Казанджията“№6 юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ
при условията на чл. 280 от ГПК в месечен срок от съобщението за
изготвянето му
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6