№ 767
гр. Бургас, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120203815 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.“ ЕАД – гр. София против Наказателно
постановление № 46654/20.01.2021 г. на Директор на Регионална дирекция за
областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на
дружеството-жалбоподател на основание чл. 222а от ЗЗП е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП. В жалбата са релевирани оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното постановление.
Претендира се отмяната му, а в условията на алтернативност – изменението
му със санкция в минимално предвидения в закона размер.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна изразява
съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и
1
извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка, по повод потребителска жалба с вх.№ Б-03-
532/07.07.2020 г., депозирана чрез електронен портал на КЗП, на 10.07.2020 г.
била извършена проверка в магазин 5103, находящ се в ***, стопанисван от
„Б.” ЕАД, в хода на която проверяващите установили, че потребителят е
закупил мобилен апарат „Нокиа“ на 06.11.2019 г. от гореописания търговски
обект. Мобилният апарат бил даван за ремонт четири пъти от датата на
покупката. Видно от документи, представени по време на проверката –
сервизен протокол и сервизни карти, първата рекламация била заведена под
№ ********** от дата 22.11.2019 г., като видно от сервизния протокол бил
извършен ремонт – сменен контролен модул и нов IMEI. Апаратът бил върнат
на 29.11.2019 г. Втората рекламация била регистрирана под № ********** от
28.05.2020 г., като видно от сервизния протокол, бил извършен ремонт –
сменен дисплей. На 03.06.2020 г. апаратът напуснал сервиза. Третата
рекламация била регистрирана под № ********** от 09.06.2020 г., като видно
от сервизния протокол апаратът бил приведен в първоначално състояние със
залепване на недобре залепен от предишния ремонт капак. Върнат бил на
клиента на 12.06.2020 г. Четвъртата рекламация била регистрирана под №
********** от 06.07.2020 г. със същия дефект – отлепен капак и с искане за
замяна, която да не е с „Нокиа“. Видно от сервизния протокол, ремонт не бил
извършен, тъй като при обстоен преглед и тестване на устройството не бил
установен фабричен дефект, включително заявения от потребителя в
сервизната поръчка, като устройството било в изправност и функционирало
без отклонения. Апаратът бил върнат от сервиз, но не бил взет от клиента,
който междувременно – на 07.07.2020 г. депозирал жалбата пред КЗП с
искане за съдействие за замяна с нов или възстановяване на сумата. Видно от
Констативен протокол № К-2697038/10.07.2020 г., по време на проверката
търговецът „Б.” ЕАД бил запознат с жалбата и инкорпорираното в нея искане
на потребителя, а именно съдействие от КЗП за възстановяване на
заплатената сума или замяна с нов апарат. На дата 14.07.2020 г.
упълномощеното лице на търговеца „Б.“ ЕАД представило по електронна
поща на КЗП-РД-Бургас становище по жалбата, в което била заявена
готовност да върнат на потребителя апарата в техническа изправност, който
бил на разположение за получаването му в магазина им.
2
На дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № К-0046654 от
24.07.2020 г. в присъствието на упълномощено лице, бил предявен за
запознаване със съдържанието му, след което бил подписан без възражения.
Актосъставителят е приел, че след заведени три рекламации, приключили с
ремонт на мобилното устройство, при проява на четвърто несъответствие и
заявена четвърта рекламация потребителят е поискал възстановяване на
сумата или замяна с нов апарат, но на дата 14.07.2020 г. в писмено становище
търговецът е отказал да изпълни тези искания, с което си действие е нарушил
чл. 114, ал. 3 от ЗЗП.
В показанията си актосъставителят и свидетелите по АУАН поддържат
гореизложените обстоятелства.
Административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите
констатации по акта и нарушената разпоредба, поради което на 20.01.2021 г. е
издал обжалваното Наказателно постановление, с което на основание чл.
222а от ЗЗП е наложил имуществена санкция в размер на 500 лева на
дружеството-търговец, стопанисващо проверения обект.
Наказателното постановление е връчено на 06.07.2021 г. с писмо с
известие за доставяне. Жалбата е депозирана по пощата на 13.07.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено при спазване на
процедурните изисквания на Закона за административните нарушения и
наказания. Както АУАН, на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 37, ал. 1,
б. „б“ от ЗАНН, във връзка с оправомощаването по Заповед №
245А/01.04.2019 г. на Председателя на КЗП, така и НП, на основание чл. 233,
ал. 2 от ЗЗП, на основание оправомощаването със приложената Заповед №
675/21.08.2019 г. на Председателя на КЗП, са издадени от компетентни органи
и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазени са и правилата за задължителни
реквизити в съдържанието им. Налице е пълно съответствие между описаните
в АУАН и НП факти, с конкретно словно описание на нарушението. В НП
нарушението е индивидуализирано по начина, изискуем съгласно чл. 57, ал. 1,
3
т. 5 от ЗАНН и съдът е в обективна възможност да прецени кое е вмененото
нарушение. Фактите, които са съставомерни и онези обстоятелства, които
имат отношение към извършеното нарушение, са описани в наказателното
постановление по недвусмислен и достатъчен начин. В този смисъл съдът не
споделя доводите за липса на реквизити – описано е нарушението и детайлно
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата,
въз основа на която е определена санкцията.
По съществото на спора, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП предвижда, че търговецът е
длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови
заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три
рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока,
в рамките на срока на гаранцията по чл. 115 ЗЗП е налице следваща поява на
несъответствие на стоката с договора за продажба. Освен наличието на три
рекламации и нова проява на несъответствие, следва да е налице и отправено
искане за разваляне на договор и възстановяване на заплатена сума. Касае се
за потестативно право на купувача, което може да бъде упражнено
единствено и само по негова воля. Следователно, за да възникне визираното в
чл. 114, ал. 3 от ЗЗП задължение за търговеца, трябва да са налице три
кумулативно дадени предпоставки, а именно: търговецът да е удовлетворил
три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща
стока; да е налице нова проява на несъответствие с договора за продажба в
рамките на гаранционния срок и да е направено искане от потребителя за
разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума и търговецът да
не го е удовлетворил, като е отказал изрично или мълчаливо като
бездействие. По делото несъмнено е установено, че са правени рекламации и
сервизно обслужване три пъти на телефона, с цел устройството да бъде
приведено в годно за употреба състояние, съответно на договора. Относно
основателността на рекламацията, не е налице спор, тъй като нито една от
трите, посочени по-горе не е отказана със забележка, че твърдяното
несъответствие не е налице и устройството работи без тези дефекти. Ето
защо, след всяко сервизно обслужване, търговецът е следвало да върне на
клиента работещ телефон.
4
От представените по делото доказателства се установява, че след като
търговецът е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване
на ремонт на процесния мобилен телефон, в рамките на срока на гаранцията
по чл. 115 от ЗЗП, е била налице и нова проява на несъответствие с договора в
рамките на гаранционния срок, която е заявена от потребителя на 06.07.2020
г. с искане апаратът да бъде заменен с друг, под условие замяната да не е с
„Нокиа“. Липсва обаче надлежно отправено до търговеца искане от
потребителя за възстановяване на платената сума – т. е. за разваляне на
договора, което да бъде удовлетворено. С такова искане за съдействие от КЗП
търговецът е бил запознат едва посредством проверката на 10.07.2020 г. по
повод на жалбата. Във връзка с четвъртата рекламация и в срока на изчакване
потребителят да се яви да си получи апарата, който е бил на разположение в
магазина на търговеца, последният не е имал задължение да удовлетворява
искане за разваляне на договор и връщане на пари, с каквото не е бил сезиран,
което става ясно от регистрираната на 06.07.2020 г. рекламация под №
**********, поради което съдът не възприема ясна такава негова воля за
отказ да възстанови сумата, изразена в становището му до КЗП на 14.07.2020
г. С оглед тези доказателства, съдът не прие за доказан факта, че искането на
потребителя за връщане на заплатената сума, след третата удовлетворена чрез
ремонт рекламация, е доведено до знанието на търговеца по достатъчно
недвусмислен начин. В тази връзка, твърдението на дружеството-
жалбоподател, че потребителят не е уведомил надлежно за желанието си за
възстановяване на сума, е основателно, поради което не е налице
съставомерност на вмененото нарушение и НП следва да бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 222а от ЗЗП, в редакцията й към момента на
съставяне на АУАН, издаване на НП и постановяване на съдебното решение
от въззивната инстанция предвижда, че за нарушение на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП,
на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и
юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 500 до 3 000 лева.
Наложеното наказание е определено в размер на минимума от 500 лева,
предвиден в чл. 222а от ЗЗП. Същата административно-наказателна норма,
както и разпоредбата на чл. 414 от ЗЗП са претърпели законодателна промяна
с ДВ, бр. 23 от 19.03.2021 г., в сила от 01.01.2022 г., според която са
отменени. Съобразно отразения в чл. 6 от ЗАНН основен принцип за
законоустановеността на наказанието, административно нарушение е само
5
онова деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Ерго, дори и
въззивната инстанция да беше постановила акт, с който потвърждава
наказателното постановление, то в хода на касационното обжалване при
всички положения ще последва по-благоприятна нормативна уредба по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и НП ще следва да бъде отменено на това
различно основание за отпадането на наказуемостта за деянието в правната
му рамка по посочените текстове.
Жалбоподателят не е поискал разноски и не е представил
доказателство за сторени такива, поради което съдът не дължи произнасяне
по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 46654/20.01.2021 г. на
Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със
седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за
защита на потребителите, с което на „Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ****, представлявано от изп. директор А.И.Д., на
основание чл. 222а от ЗЗП е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 114, ал. 3 от
ЗЗП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6