Номер 146318.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
Секретар:Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20203100502683 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 50822/28.07.2020г. на ВРС,
подадена от К. С. Д. , ЕГН **********, чрез назначения му особен представител адв. С.Т. от
ВАК, срещу решение № 3116/14.07.2020 г. по гр. дело № 5858/2019г. по описа на ВРС, в
частта, в която К. С. Д. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Найчо Цанов“ №75 е
осъден да заплати на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, сумата от 5049.36 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо
потребление от 19.11.2008г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и К. С. Д. по погасителни
вноски, падежирали в периода от 30.04.2015г. до 30.09.2018г. (вноски 66-119), което
задължение е цедирано на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с договор за цесия от
07.11.2013г., на основание чл.430, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 99 от ЗЗД, сумата от 608.89 лева,
представляваща договорна лихва по договор за кредит за текущо потребление от
19.11.2008г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и К. С. Д. , за периода от 15.04.2016г. до
15.04.2019г., което задължение е цедирано на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с
договор за цесия от 07.11.2013г., на основание чл.430, ал.2 от ТЗ вр. с чл. 99 от ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че възражението на ответника за
изтекла погасителна давност по отношение на главницата е неоснователно. Условието по
т.19.2 от ОУ към договора за кредит за автоматично настъпване на предсрочна изискуемост
1
се е сбъднало на 02.04.2013г., а осъдителният иск е предявен на 16.04.2019г., поради което
възражението за изтекла погасителна давност е основателно. Но дори и да се приеме, че
предсрочната изискуемост не е настъпила автоматически на 02.04.2013г., то тя е настъпила
най-късно през м.12.2013г. с изпратеното до ответника писмо от дата 21.11.2013г. Твърди се
и допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд. Твърденията
на ищеца в исковата молба, поддържани до приключване на съдебното дирене са, че
предсочната изискуемост е настъпила през 2013г. Ответникът не е оспорил този факт.
Поради това ВРС е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел, че този факт
е спорен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, чрез ю.к. Илина Петрова, в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага
коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно
решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството
доказателства и при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми.
По същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя
искане за потвърждаването му и присъждане на ю.к. възнаграждение.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът не се явява, не
се представлява. Преди съдебно заседание е подадена молба от особения представител С.Т.,
с която поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна "ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД не изпраща представител. Преди съдебно заседание е
подадена молба от процесуалния представител ю.к. Илина Петрова, с която поддържа
отговора на въззивната жалба и моли жалбата да бъде отхвърлена уважена.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по предявен иск от "ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД против К. С. Д. за установяване дължимостта на вземането за което по
ч.гр.д. №13721/2013г. по описа на ВРС в полза на цедента Банка ДСК ЕАД е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу К. С. Д. , а в условията на
евентуалност иск по чл.430, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5049.36
лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 19.11.2008г.,
сключен между „Банка ДСК” ЕАД и К. С. Д. по погасителни вноски, падежирали в периода
от 30.04.2015г. до 30.09.2018г. (вноски 66-119), задължението по който е цедирано на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с договор за цесия от 07.11.2013г.; иск по чл.430 от ТЗ вр. с
чл. 99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 651.59 лева, представляваща договорна лихва върху
главницата за периода от 15.04.2016г. до 15.04.2019г.; иск по чл.92 във вр. с чл.99 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 569.11 лева, представляваща наказателна надбавка, начислена на
2
основание чл.19.2 от Общите условия към договора за кредит, за периода от 15.04.2016г. до
15.04.2019г. В исковата молба са изложени твърдения, че между „Банка ДСК” ЕАД и К. С.
Д. е сключен по договор за кредит за текущо потребление от 19.11.2008г., по силата на
който банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 8000 лева. Кредитът следвало
да се издължи на 120 месечни вноски с падеж 30-то число на месеца, при лихвен процент от
14,95 % годишно и ГПР от 16,71 %. По силата на договор за покупко-продажба на вземания
от 07.11.2013г. между „Банка” ДСК и ищцовото дружество последното придобило
процесното вземане, след което с изрично пълномощно, дадено от цедента, ищцовото
дружество уведомило ответника за цесията. В условията на евентуалност ищецът счита, че
ответникът е уведомен за цесията с връчване на исковата молба по делото.
Производството по установителния иск е прекратено с влязло в сила определение
№5299/23.04.2019г.
С писмен отговор назначения особен представител на ответника оспорва исковете по
основание и по размер. Оспорва се наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните, като се твърди, че ответникът не е подписвал процесния договор за кредит,
погасителния план и ГПР към него. Прави се възражение за изтекла погасителна давност,
като се сочи, че ищцовото дружество и праводателят му са обявили предсрочна изискуемост
още през 2013г., от който момент са изтекли повече от 5 години. Евентуално се прави
възражение за частично погасяване на главницата по давност поради обстоятелство, че се
касае за периодични погасителни вноски, като счита за погасени по давност всички вноски с
падеж преди 16.04.2016г. Оспорва се цедирането на вземанията. Оспорва се неустойката
като неравноправна и недействителна по смисъла на ЗЗП.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.11.2008г. между „Банка ДСК” ЕАД и К. С. Д. е сключен договор за потребителски
кредит, с който Банката е отпуснала кредит на кредитополучателя в общ размер на 8000
лева. Кредитополучателят от своя страна се е задължил да върне кредита в срок от 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване/първото усвояване. Падежната дата за всяка
вноска е определена на 30-то число от месеца. Уговорено е, че за предоствения кредит
кредитополучателят заплаща лихва в общ размер от 14,95 %, а ГПР е посочен в размер на
16,71 %. Приложен е погасителен план. Представени по делото са Общите условия на
банката за предоставяне на кредити за текущо потребление.
По ч.гр.д. №13721/2013г. по описа на ВРС в полза на Банка ДСК ЕАД е издадена заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу К. С. Д. . В представеното извлечение от
сметка е посочена дата на предсрочна изискуемост 02.04.2013г.
С договор за покупко-продажба на вземания (цесия), сключен на 07.11.2013г., „Банка
ДСК” ЕАД продава и прехвърля на купувача „ОТП Факторинг България” ЕАД вземанията,
3
посочени в приемо-предавателния протокол срещу покупна цена. Видно от приемо-
предавателния протокол едно от прехвърлените вземания е това срещу К. С. Д. по договора
от 19.11.2008г. „Банка ДСК” ЕАД е упълномощила „ОТП Факторинг България” ЕАД да
уведоми от името на банката всички длъжници по вземанията, които банката е цедирала с
договора за цесия от 07.11.2013г.
Представено е писмо, изпратено на 21.11.2013г. от „ОТП Факторинг България” ЕАД до К.
С. Д. , с която уведомяват последния за прехвърлянето на вземането по силата на договора
за цесия от 07.11.2013г. Писмото е изпратено на адрес гр. Варна, ул. Найчо Цанов №75.
Върху разписката е направена отметка, че получателят се е преместил на друг адрес.
От заключението на вещото лице по съдебно-почеркова експертиза се установява, че
подписите положени за „кредитополучател“ в Договор за кредит за текущо потребление от
19.11.2008г., погасителен план и Общи условия, са изпълнени от К. С. Д. .
Пред ВРС е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза за установяване размера на
вземането.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма.
Необосновани са доводите във въззивната жалба, че предсрочната изискуемост е
настъпила автоматично, поради забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни,
съобразно разпоредбата на т.19.2. от ОУ на Банка ДСК ЕАД. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т.18 от ТР 4/2014г. на ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции,
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Съобразявайки задължителното тълкуване на ВКС,
4
въззивният съд намира, че предсрочната изикуемост не е настъпила автоматично на
02.04.2013г., поради забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни.
Необосновани са и доводите в жалбата, че предсрочната изискуемост е настъпила през м.
декември 2013г., т.к. длъжникът не е открит на посочения в договора адрес, за да получи
писмото, изпратено му на 21.11.2013г. от „ОТП Факторинг България” ЕАД. В договора е
вписан адрес на кредитополучателя с. Старо Оряхово, п.к. 9110 ул. Найчо Цанов №75, а
писмото е изпратено на адрес гр. Варна, 9003, ул. Найчо Цанов №75. Поради това не може
да се приеме, че писмото е редовно връчено, поради неизпълнение задължението на
кредитополучателя по т.13.6. от ОУ да уведоми кредитора при промяна на адреса си.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че по делото не са налице
доказателства кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Поради това и погасителната давност досежно главницата не е
започнала да тече от 2013г., а от крайния срок на договора – 19.11.2018г.
Необосновани са и доводите за допуснато от РС-Варна съществено процесуално
нарушение – нарушение на принципа на диспозитивното начало, установен в чл.6, ал.2 от
ГПК. Изложените в исковата молба твърдения, че кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е обявил
кредита за предсрочно изискуем през 2013г. са по установителния иск за установяване
дължимостта на вземането, за което ч.гр.д. №13721/2013г. по описа на ВРС в полза на Банка
ДСК ЕАД е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу К. С. Д. .
Производството по този иск е прекратено с влязло в сила определение. ВРС е разгледал и
постановил решение по евентуалния осъдителен иск, който е предявен при условие, че
производството по установителния иск бъде прекратено или бъде отхвърлен. По
осъдителния иск не са изложени твърдения, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
точно обратното – ищецът е обявил, че с исковата молба обявява вземанията по договора за
предсрочно изискуеми (отделен е въпроса, че претенцията е за заплащане на вноски 66-119,
падежирали в периода от 30.04.2015г. до 30.09.2018г.). Поради това, въззивният съд намира
за необосновано твърдението във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение от
ВРС, изразяващо се в нарушаване принципа на диспозитивното начало, установен чл.6, ал.2
от ГПК.
Въззивният съд споделя мотивите на ВРС относно дължимостта на сумата от 5049.36
лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 19.11.2008г.,
сключен между „Банка ДСК” ЕАД и К. С. Д. , сумата от 608.89 лева, представляваща
договорна лихва, за периода от 15.04.2016г. до 15.04.2019г., като препраща към тях на
основание чл. 272 ГПК.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззивникът К. С. Д. следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемото дружество направените по делото разноски за заплащане
възнаграждение на особения представител – 400 лева, както и юрисконсултско
5
възнаграждение в размер на 100 лева, т.е. общо 500 лева.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззивникът К. С. Д. следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен
съд сумата от 125.99 лева, представляваща дължимата държавна такса по въззивната жалба,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3116/14.07.2020 г. по гр. дело № 5858/2019г. по описа
на ВРС, в обжалваната част, в която К. С. Д. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
„Найчо Цанов“ №75 е осъден да заплати на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, сумата от 5049.36 лева, представляваща главница по
договор за кредит за текущо потребление от 19.11.2008г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД
и К. С. Д. по погасителни вноски, падежирали в периода от 30.04.2015г. до 30.09.2018г.
(вноски 66-119), което задължение е цедирано на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с
договор за цесия от 07.11.2013г., на основание чл.430, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 99 от ЗЗД, сумата
от 608.89 лева, представляваща договорна лихва по договор за кредит за текущо
потребление от 19.11.2008г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и К. С. Д. , за периода от
15.04.2016г. до 15.04.2019г., което задължение е цедирано на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с договор за цесия от 07.11.2013г., на основание чл.430, ал.2 от ТЗ вр. с
чл. 99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К. С. Д. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Найчо Цанов“ №75 да
заплати на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
сумата от 500 лева (петстотин лева), представляваща разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА К. С. Д. , ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Найчо Цанов“ №75 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд сумата
от 125.99 лева (сто двадесет и пет лева и 99 стотинки), представляваща дължимата
държавна такса по въззивната жалба, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7