№ 4943
гр. София, 31.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110128847 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
С Определение № 44405/12.12.2023 г., производството по настоящото дело е спряно на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради наличие на друго дело, решението по което е
преюдициално за решаването на настоящото, а именно гр. д. № 3974/2023 г. по описа на
СРС, 85-ти състав, до приключването му с влязло в сила решение. Съдът е разпоредил
изискване на справка за движението на гр.д. № 3974/2023 г. по описа на СРС, 85-ти състав.
На 16.01.2024 г. на настоящия състав на СРС е изпратен заверен препис от влязло в сила
решение № 19121/21.11.2023 г., постановено по гр.д. № 3974/2023 г., видно от което
предявените от Т. Н. П. срещу Н. Н. Ц. искове по чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС са били изцяло
отхвърлени. Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 1 ГПК производството се възобновява
служебно след отпадане на пречките по движението му, като в случаите по чл.229, ал.1, т. 3-
6 ГПК, сред които и настоящия случай по т. 4, съдът сам взема мерки за това. С оглед
изложеното съдът счита, че са отпаднали пречките по движение на настоящото дело, поради
което същото следва да бъде възобновено.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Н. Ц., ЕГН: **********,
адрес: ***********, чрез адв. Г. Н. – САК, срещу Т. Н. П., ЕГН: **********, адрес:
***********, с която са предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по силата на давностно
владение и наследствено правоприемство на ½ ид.ч. от: 1) недвижим имот, представляващ
еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор 00357.5358.539.2, с адрес на
сградата: ************, със застроена площ от 42 кв.м. (четиридесет и два квадратни
метра), състояща се от: две стаи, кухня, баня и антре, брой етажи: един, с предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
00357.5358.539, представляващ дворно място с площ от 762 кв.м. (седемстотин шестдесет и
два квадратни метра); 2) недвижим имот, представляващ хангар, депо, гараж с
идентификатор 00357.5358.539.1, с адрес на сградата: ***********, със застроена площ от
1
19 кв.м. (деветнадесет квадратни метра), разположена в поземлен имот с идентификатор
00357.5358.539, представляващ дворно място с площ от 762 кв.м. (седемстотин шестдесет и
два квадратни метра), съставляващо съгласно документ за собственост имот парцел IX-539,
от кв.178А местността Ал. Войков, и за осъждане на ответника да предаде на ищцата
владението върху тях.
Исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими.
Ответникът Т. Н. П. е получил препис от исковата молба и приложенията ѝ и в срока по
чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба чрез адв. Л. П..
На 30.10.2023 г. ищцата Н. Ц. е депозирала нова искова молба с вх. № 305420/30.10.2023
г., в която изложила твърдения, че брат ѝ Т. Н. П. живее в процесния имот със съпругата си
************, поради което моли предявените искове по чл. 108 ЗС да се считат за
предявени и срещу това лице. Настоящият съдебен състав намира направеното искане за
недопустимо като съображенията за това са следните. Няма съмнение, че с една искова
молба ищецът може да предяви множеството обективно и/или субективно съединени искове.
Поначало това са хипотезите на първоначално обективно (чл. 210 ГПК) и първоначално
субективно (чл. 215 ГПК) съединяване на искове, както и комбинацията между тях –
едновременно обективно и субективно съединяване на искове, предявени с първоначалната
искова молба по делото. Последващо съединяване на искове е допустимо само в изрично
посочените от процесуалния закон случаи (чл. 211 ГПК –насрещен иск, чл. 212 ГПК –
инцидентен установителен иск, чл. 213 ГПК – съединяване на дела за общо разглеждане в
едно производство, чл. 225 – главно встъпване, чл. 219, ал. 3 ГПК – обратен иск срещу трето
привлечено лице по делото), като настоящият случай не попада в нито една от посочените
хипотези. В тази връзка следва да се отбележи и че тъй като в действащия ГПК от 2007 г.
липсва разпоредба, аналогична на чл. 117, ал. 4 ГПК от 1952 г. (отм.), то последващото
субективно съединяване на искове, чрез привличането на нов ответник, наред с
първоначалния такъв, е процесуално недопустимо (в този смисъл Определение №
776/29.11.2013 г. по гр.д. № 6273/2013 г. на ВКС, IV ГО). Предвид изложеното искането,
направено от ищцата в искова молба с вх. № 305420/30.10.2023 г., следва да бъде оставено
без уважение и исковата молба срещу ************ подлежи на връщане.
По доказателствените искания:
С исковата молба и отговора са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Искането на ищцата за допускане до разпит на трима свидетели е нередовно,тъй като не са
посочени фактите и обстоятелствата, за установяване на които се иска разпитът им (чл. 156,
ал. 2 ГПК), поради което на ищцата следва да бъде дадена възможност да приведе искането
си в съответствие с чл. 156, ал. 2 ГПК като ѝ се укаже да посочи конкретно фактите и
обстоятелствата, за които ще бъде разпитан всеки свидетел. По искането съдът ще се
произнесе в съдебно заседание.
2
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 28847/2023 г. по описа на СРС, 30-ти състав.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 305420/30.10.2023 г., подадена от Н. Н. Ц., ЕГН:
**********, срещу ************, ЕГН: **********, с която са предявени искове по чл. 108
ЗС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.05.2024г. от 14:45
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане
на спора.
ПРИЕМА по делото заверен препис от влязло в сила решение № 19121/21.11.2023 г.,
постановено по гр.д. № 3974/2023 г., като писмено доказателство.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени документи като
доказателства по делото, като УКАЗВА на ищцата, че документите, описани като
приложения № 18, 19 и 20, не са представени с исковата молба, както и че ако желае тяхното
приемане като писмени доказателства, следва най-късно в първото открито заседание да ги
представи в заверени преписи, ведно с преписи за ответника.
По искането на ищцата за допускане до разпит на трима свидетели съдът ще се произнесе
в първото по делото открито заседание, като УКАЗВА на ищцата най-късно в първото по
делото открито заседание да посочи фактите и обстоятелствата, за които ще бъде разпитан
всеки свидетел.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
108 ЗС, предявени от Н. Н. Ц., ЕГН: **********, адрес: ***********, чрез адв. Г. Н. – САК,
срещу Т. Н. П., ЕГН: **********, адрес: ***********, за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата е собственик по силата на давностно владение и
наследствено правоприемство на ½ ид.ч. от: 1) недвижим имот, представляващ
еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор 00357.5358.539.2, с адрес на
сградата: ************, със застроена площ от 42 кв.м. (четиридесет и два квадратни
метра), състояща се от: две стаи, кухня, баня и антре, брой етажи: един, с предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
00357.5358.539, представляващ дворно място с площ от 762 кв.м. (седемстотин шестдесет и
два квадратни метра); 2) недвижим имот, представляващ хангар, депо, гараж с
идентификатор 00357.5358.539.1, с адрес на сградата: ***********, със застроена площ от
3
19 кв.м. (деветнадесет квадратни метра), разположена в поземлен имот с идентификатор
00357.5358.539, представляващ дворно място с площ от 762 кв.м. (седемстотин шестдесет и
два квадратни метра), съставляващо съгласно документ за собственост имот парцел IX-539,
от кв.178А местността Ал. Войков, и за осъждане на ответника да предаде на ищцата
владението върху тях.
В исковата молба се твърди, че през 1975 г. родителите на страните – ************ и
**********, закупили дворно място, представляващ към настоящия момент поземлен имот с
идентификатор 00357.5358.539, находящ се в **************, с площ 773 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 539, квартал 178А,
парцел IX, при съседи имоти с идентификатори: 00357.5358.112, 00357.5358.541,
00357.5358.540, 00357.5358.115, след което в него построили жилищна сграда и гараж.
Твърди се, че едва през 1990 г. родителите на страните успели да закупят по нотариален ред
дворното място без жилищната сграда и гаража, като процесните имоти били построени
преди нотариалното оформяне на сделката. За продажбата на дворното място бил съставен
Нотариален акт за покупко-продажба № 37, т. XXV, дело № 4261/1990 г. на Втори нотариус
при СРС, който бил поправен като номерът на имота „539“ бил допълнен с текст „да се чете
парцел IX“. Тъй като родителите им не притежавали документ за собственост за
построените от тях сгради – жилищна сграда и гараж, страните са се снабдили с констативен
нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство № 6, т. VII, рег. №
1067/2022 г. на нотариус **********, рег. № 065 в НК, по отношение на процесните имоти.
По-късно, ищцата установила, че брат ѝ е предявил срещу нея иск за собственост за
притежаваните от нея ½ ид.ч. от процесните имоти, по който било образувано гр. д. №
3974/2023 г. по описа на СРС, 85 с-в, като делото не било приключило с окончателен
съдебен акт. В тази връзка се твърди, че страните са съсобственици, като всеки от тях
притежава по ½ ид. ч. от имотите, но ответникът осуетявал владението на ищцата съобразно
притежаваните от нея ид.ч. Твърди се, че бащата на страните е живял в имота
необезпокоявано почти до смъртта си. Сочи се, че през 2008 г. на баща им била извършена
спешна операция, поради което по време на възстановителния период, продължил няколко
месеца, ищцата живяла в имота и се грижила за него. Твърди се, че процесните имоти били
построени от родителите на страните и ищцата в период, в който ответникът работел в
Русия. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от гореописаните имоти и да го
осъди да ѝ предаде владението върху тях.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. Н. П. е подал писмен отговор, чрез адв. Л. П..
Процесуалният представител оспорва предявените искове като недопустими, тъй като
между страните се водело друго дело с идентичен предмет, което не било приключило с
окончателен съден акт, поради което моли съда да прекрати производството по настоящото
дело. Претендира разноски.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
4
В тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства:
1. че е собственик на спорните ½ ид. ч. от процесните имоти на сочените от нея основания –
въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност и наследствено правоприемство,
което предполага да докаже: че е осъществила владение върху спортните ид. ч., (т.е. че ги е
държала лично или чрез другиго като свои), като владението е осъществявано непрекъснато,
спокойно, явно и несъмнено в продължение на не по-малко от 10 години; че е наследник по
закон на ************ и **********; че наследодателите ѝ са били собственици на
спорните ид.ч., както и настъпило наследствено правоприемство (че родителите ѝ са
починали и е приела наследството, останало от тях – изрично или с конклудентни действия).
2. че спорните ½ ид.ч. от процесните имоти се владеят от ответника;
3. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже, че владее спорните
½ ид.ч. от процесните имоти на правно основание, противопоставимо на ищцата, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства относно това, че спорните ½ ид. ч от
процесните имоти се владеят от ответника П., както и че е приела наследството, останало от
родителите ѝ.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства относно това, че владее спорните ½ ид.ч.
на правно основание, противопоставимо на ищцата,
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че страните са сестра и брат, както и че същите са деца, респ. наследници по закон, на
************ и **********;
че процесните имоти в миналото са били собственост на техните родители –
************ и **********.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка
5
с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищцата – и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване единствено в частта, с която се връща
искова молба с вх. № 305420/30.10.2023 г., подадена от Н. Н. Ц., ЕГН: **********, срещу
************, ЕГН: **********, пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчването му на Н. Н. Ц., а в останалата част – не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6