Определение по дело №605/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 526
Дата: 26 март 2020 г. (в сила от 3 април 2020 г.)
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20207040700605
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 25 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Бургас, № 526    / 26.03.2020г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 СЪДИЯ:    ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

като разгледа адм.д.№ 605/2020г. на Административен съд – Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.60, ал.4 от АПК, във вр. чл.186, ал.4 от ЗДДС.

Жалбоподателят „АРАЙС“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.* Иванова, е оспорил разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК за предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-165-0407856/20.02.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. Със заповедта на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – ресторант „Траките“, находящ се в гр.Павел баня, стопанисван от „АРАЙС“ ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. В заповедта е материализирано и разпореждане за нейното предварително изпълнение, основано на чл.60, ал.1 от АПК, във вр. чл.188 от ЗДДС. Жалбоподателят твърди, че разпореждането за предварително изпълнение е незаконосъобразно и иска да бъде отменено.

Ответникът представя административната преписка и в изрично становище излага доводи за законосъобразност на постановеното разпореждане.

ФАКТИ:     

Съгласно представения с преписката протокол за извършена проверка серия АА №0407856 от 14.02.2020г. служители на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект ресторант „Траките“, находящ се в гр.Павел баня, стопанисван от „АРАЙС“ ЕООД. В хода на проверката е извършена контролна покупка на стойност 45.00 лв., за която не е издадена фискална касова бележка. Не е спорно, че в обекта има регистрирано в НАП фискално устройство.

Въз основа на тези факти административният орган е приел, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, с което е нарушил чл.3, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Извършеното нарушение представлява и основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, за това административният орган е наложил ПАМ „запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни“.

Заповедта постановява запечатването да се извърши в тридневен срок от връчването й. При връчването на заповедта на 10.03.20г. като дата и час на запечатването са посочени 13.03.2020г. в 12,00 часа.

Със заповедта още е указано на търговеца, че изпълнението на наложената с нея ПАМ ще бъде прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че предвидената за извършеното нарушение глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло.

Органът е изложил отделни мотиви за разпореждането за предварително изпълнение, които единствено са относими към настоящото производство, поради това, че негов предмет е само разпореждането по чл.60, ал.1 от АПК.

Според тези мотиви фактическите основания за издаване на това разпореждане са:

- В търговския обект е направена контролна покупка на 2 броя пърленки.2 броя айрян, 2 броя основни ястия, 1 брой безалкохолна бира и 1 брой салата на обща стойност 45.00 лв. платени в брой на сервитьора, за която не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискалното устройство в работен режим;

-Характера на дейността - ресторант е богато меню -студени и топли предястия, основни ястия, гарнитури, десерти, алкохолни и безалкохолни напитки и др., местоположението на обекта в гр. Павел баня - национален балнеоложки център, капацитета на заведението- 160 места на закрито и 120 места на открито, работното време на заведението от понеделник до неделя от 7,00 часа до 23 часа, без почивен ден, от които факти е направен извод, че те в своята съвкупност, сочат за поведение на проверяваното лице, накърняващо съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от него продажби (доколкото действително е установено, че не е издаден един касов бон) и като последица се явява неправилното определяне на дължимите данъци.

-  Твърдение за констатирано по време на проверката и друго нарушение, а именно на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ – касова разлика между наличните парични средства в касата и тези маркирани във ФУ в размер на 60,90 лв.

Въз основа на тези факти органът е направил извод, че предварителното изпълнение е необходимо за да се защитят особено важни държавни интереси, изразяващи се в интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверявания търговски обект и за правилното определяне на реализираните от лицето доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност от закъсненията на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Направени са изводи, че констатираното нарушение води до отклонение от данъчното облагане чрез конкретното неиздаване на ФКБ за извършваните продажби и препятства възможността за проследяване на оборота. Направен е извод, че с конкретното предварително изпълнение от една страна ще се предотврати възможността да се продължи допуснатото административно нарушение от същия търговец, при това такова което води до задълбочаване нарушенията на фискаланата дисциплина, а от друга страна препятства опасността незаконосъобразното поведение да се превърне в практика на конкретния субект, като представлява и превенция на непосредствено настъпващите от нарушението вреди за фиска.

Органът е направил извод и че, ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ, съществува възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика водеща до отклонение от данъчно облагане би била непосредствена. Според мотивите в заповедта създадената организация в този търговски обект няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти. От събраните данни органът счита, че една от целите пред търговеца е именно отклонение от данъчното облагане - което води винаги до негативни последици за фиска. Необходимостта от предварително изпълнение счита, че е предопределена с оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние и индиректно от степента на неговата обществена опасност. Въпреки, че е запознат с изискванията за този вид дейност, търговецът е извършил административно нарушение, с което засята основния ред в търговския оборот и следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати веднага възможността за неотчитане па приходите от негова страна, както и другите допуснати нарушения на действащото законодателство. Също така и да се коригира неговото поведение към спазване отчетността и начисляването на дължимите данъци върху реализираните обороти.

На следващо място административният орган счита, че предварителното изпълнение на ПАМ е възможност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта. От изграденото поведение на търговеца към действие в нарушение на закона е обосновано да се предположи, че е възможно да възникне такава хипотеза.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбоподателят е адресат на заповедта, в която се съдържа оспореното разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ. Правата му са пряко и непосредствено засегнати. Обжалването на разпореждането е извършено в срок, поради което за него е налице правен интерес и може да иска отмяна на постановеното разпореждане на органа за предварително изпълнение на наложената ПАМ.

Според чл.188 от ЗДДС принудителната административна мярка по чл.186, ал.1, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. С чл.188 ЗДДС не се допуска предварително изпълнение на ПАМ по ЗДДС по силата на закона. Разпоредбата само препраща към реда по АПК, а последният е общ процесуален закон и не регламентира допускане на предварително изпълнение на административен акт от конкретен вид. Чл.166 АПК урежда реда и условията за спиране на допуснато предварително изпълнение, но не и предпоставки за допускане на такова. Единствената възможност уредена в АПК за допускане на предварително изпълнение е тази в чл.60, ал.1 – с разпореждане на административния орган.

Според чл.60, ал.1 от АПК в административният акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.

Съгласно чл.60, ал.5 от АПК разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.

Когато законодателят с норма в закона допуска предварително изпълнение на някоя категория административни актове, той предпоставя, че за тази категория актове, с оглед техния предмет и обществените отношения, които охраняват, се презумира наличието на една или няколко от предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК. Само в тези случаи може да се обобщава, че всеки административен акт от тази категория защитава особено важни интереси – държавни и обществени и именно това налага неговото предварително изпълнение.

Във всички останали случаи административният акт влиза в сила и може да бъде изпълняван, ако не бъде обжалван в срока за неговото обжалване или ако е обжалван, след като съдът се произнесе по неговата законосъобразност, т.е. след наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който жалбата срещу административния акт е отхвърлена.

Случаите, при които административните актове се изпълняват след като влязат в сила са принципа, а хипотезата, при която на акта е придадено предварително изпълнение със закон е изключение.

Законодателят в чл.60, ал.1 от АПК е дал възможност на административния орган, в случаите, когато законът не предвижда предварително изпълнение на съответния административен акт, при наличието на някоя от предпоставките, визирани в тази разпоредба, с разпореждане органът да допусне такова предварително изпълнение. В тежест на органа е да докаже наличието на сочената от него предпоставка.

От регламентираните в чл.60, ал.1 от АПК хипотези се вижда, че такова разпореждане може да бъде постановено само в изключителни случаи, при наличието на една или повече от предпоставките визирани в нормата. Приложението на чл.60, ал.1 от АПК за всеки административен акт, когато за този акт законът не предвижда предварително изпълнение, не е разумът на закона вложен в тази разпоредба.

Извършеното нарушение на 14.02.2020г., се изразява в неиздаване на фискален касов бон на стойност 45,00 лв.

Посочена е и констатирана разлика в оборота по каса и този регистриран във ФУ в размер на 60,90 лв., като в заповедта не е посочено, дали стойността на оборота в касата е по-голям или този регистриран във ФУ.

Изброените факти не могат да се обосноват изводите направени от органа относно наличието на предпоставки за приложението на чл.60, ал.1 от АПК.

Никой от сочените факти не води до извод за нужда да се осигури животът или здравето на гражданите. С неиздаденият касов бон за 45,00 лв. не е накърнен важен държавен или обществен интерес. Няма никакви данни за наличие на опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, нито, че от закъснението на изпълне-нието може да последва значителна или трудно поправима вреда.

Отделно от това, след като ПАМ може да се наложи само въз основа на констатираното наличие на някоя от хипотезите визирани в чл.186, ал.1 от ЗДДС, мотивирането на нужда от предварителното изпълнение на тази ПАМ следва също да се извежда от фактите относими към основанията за издаването й. Т.е. нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ не може да обоснове нужда от предварително изпълнение на процесната ПАМ.

Следва да се подчертае, че ПАМ не е санкция, както е приел в мотивите си административният орган, защото няма за цел да поправи и превъзпита нарушителя, още по-малко е санкция разпореждането за предварителното изпълнение на ПАМ. Стремежът да се обоснове системност в извършването на едни и същи нарушения чрез предположение, че касов бон често не се издава само защото търговският обект е с много места за клиенти, е необоснован от събраните доказателства, а запечатването на обекта преди влизане в сила на заповедта за ПАМ не може да обезпечи дори събирането на санкциите, които за нарушението на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ все още не са наложени. В случая органът се опитва да „накаже“ лицето чрез предварителното изпълнение на ПАМ, въпреки, че не това е целта както на принудителните административни мерки, така и на предварителното изпълнение на административните актове.

Мотивите на административния орган извън изрично изброените фактически основания са общи и абстрактни, но най-вече необосновани, плод само на предположения. 

Не може да се твърди, че нарушението ощетява бюджета и засяга значим интерес за държавата и обществото, след като стойността на покупката, за която не е издаден касов бон е 45,00 лв. 

Както беше посочено в началото на мотивите заповедта за налагане на ПАМ по ЗДДС е административен акт, за който законодателят не е допуснал предварително изпълнение по нормативен път. Това означава, че по принцип целта, за която се налага ПАМ на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС ефективно може да бъде постигната без да се налага предварителното изпълнение на тази мярка и няма особено значими интереси, които да изискват нейното изпълнение да бъде обезпечено предварително, преди влизане в сила на самата ПАМ. Мярката се състои в запечатването на търговския обект, в който е констатирано нарушението, за определен срок, не по-дълъг от 30 дни. Със запечатването на търговския обект се цели преустановяване на административното нарушение. С тази ПАМ не може да се защити фиска, защото изпълнението й не се състои в събирането или предотвратяване на разхищаването на средства и имущество, които съответния търговец притежава и които могат да послужат за ефективно събиране на дължими публични задължения. Нейното предварително изпълнение по никакъв начин не може да допринесе за защита интереса на държавния бюджет, свързан със заплащането на данъци върху действително реализирани приходи, както твърди органът. Ефектът от изпълнението на процесната ПАМ не би бил по-различен, ако тя се изпълни след като административният акт, който я постановява влезе в сила.

Установяването на укрити приходи от продажби може и да попада в хипотезата на трудно поправими вреди, но само ако са констатирани такива укрити приходи, в количество, което да води до извода за наличие на вреди за фиска (дължимият ДДС за 45,00 лв. е 9,00 лв.) и са налице, макар и косвени доказателства, че заплащането на данъчните задължения, произтичащи от тези укрити приходи, не може да бъде обезпечено. Дори тогава обаче с предварително изпълнение на ПАМ, като процесната не може да се предотврати настъпването на трудно поправимата вреда, защото със запечатването на търговския обект не може да се обезпечат публичните вземания възникнали от тези укрити приходи. То не може да доведе до защита на вземанията, които фискът евентуално има. 

На следващо място, неправилно административният орган счита, че превенцията срещу ощетяване на фиска е именно разпореждането за предварително изпълнение. Предварителното изпълнение означава единствено, че административният акт ще бъде изпълнен преди да е влязъл в сила. Заповедта за налагане на ПАМ, с която е постановено запечатване на търговски обект няма по никакъв начин да обезпечи неощетяването на фиска, защото чрез запечатването на търговския обект не могат да се събират данъчни задължения. Напротив, така дейността на търговеца временно ще бъде спряна, а от там и неговите приходи, които да обезпечат плащането на публични задължения.

Според съда административният орган неправилно счита, че всеки административен акт, постановяващ ПАМ по реда на ЗДДС следва да подлежи на предварително изпълнение. Не е такава целта на закона, нито е налице в конкретния случай някоя от предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК.

Не намира никакво опора в доказателствата и изводът на органа, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено. Няма факти и доказателства, че търговският обект е временен, каквито са обектите поставени по повод мероприятия с ограничен времеви диапазон (напр. панаири, събори и др.). Няма никакви данни, че престои местене на търговския обект, несъстоятелност или ликвидация. Въобще няма данни да са установени факти, водещи до извода, че обектът не би съществувал на това място към момента на влизане в сила на заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-165-0407856/20.02.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, та да се налага нейното предварително изпълнение поради опасност, че изпълнението й може да бъде осуетено или сериозно затруднено.

Разпореждането е незаконосъобразно и на още едно основание.

Съгласно чл.187, ал.4, предл. първо от ЗДДС принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. 

Законодателят счита, че целите, заради които при извършване на определени нарушения е предвидил налагане на ПАМ „запечатване на обект“ в разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС, могат да бъдат постигнати и ако лицето, извършило някое от тези нарушения, заплати наложената му имуществена санкция. Такава санкция може да бъде наложена само по реда на ЗАНН, от което следва, че при връчване на заповед за налагане на ПАМ, в която се съдържа разпореждане за предварителното й изпълнение, органът следва да връчи и наказателно постановление за същото нарушение, за да може да даде възможност на лицето да плати наложената му имуществена санкция и по този начин да бъде прекратена ПАМ и да се постигнат целите визирани в чл.186, ал.1 във вр. с чл.187, ал.4 от ЗДДС.

Няма пречка наказателното постановление да бъде съставено и връчено по-късно, но само в случаите, когато органът не е придал с разпореждане предварително изпълнение на наложената ПАМ. В случаи като процесния възможността, която законът е регламентирал в чл.187, ал.4 от ЗДДС не може да бъде реализирана, т.е. лицето е лишено от тази възможност, защото органът е придал предварително изпълнение на ПАМ и изрично е разпоредил запечатването да се извърши непосредствено след връчването на заповедта за ПАМ. От административната преписка се установява, че наказателно постановление въобще не е издадено и до настоящия момент – 40 дни след установяването на нарушението и 1 месец след съставяне на АУАН. Т.е. лицето е лишено от правото, което законът му дава да плати имуществена санкция, която в случая все още не му е наложена, и по този начин да прекрати производството по налагане на ПАМ.

В заключение следва да се посочи, че нарушението на чл.33, ал.1 Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, което органът счита, че допълнително „накланя везните“ в полза на извода за обоснованост и законосъобразност на постановеното разпореждане за предварително изпълнение, се изразява в нарушаване на задължението за регистриране във ФУ на всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Съществен елемент от фактическият състав на нарушението е нерегистрирането да не се дължи на продажби или сторно операции. Т.е. установеното различие, ако действително е нарушение на чл.33, ал.1 Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, не е плод на укрити приходи, защото не се дължи на неотчитане на продажби.

По изложените съображения обжалваното разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-165-0407856/20.02.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл.60, ал.6 от АПК, Административен съд Бургас

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-165-0407856/20.02.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването пред ВАС на РБ.

 

СЪДИЯ: