Р Е Ш Е Н И Е
№ 591
гр. Горна Оряховица, 13.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1579 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание
чл.45 ЗЗД.
Ищецът И.П.П. твърди, че е син на ответниците П.И.П. и
Е.Ц.П. и брат на ответника Ц.П.П.. Твърди, че от 09.05.2018 г. живее в къща в
гр.********, собственост на ответниците П.И.П. и Е.Ц.П.. Сочи, че преди и след
тази дата тримата ответници извършили множество действия, с които му причинили унижение,
психически, икономически и емоционален тормоз, поставили го в икономическа
зависимост и изолация, довели до гладуване, оскърбление, обиди, клевети,
унижение, ограничения на личните му права, свободи и трудова дейност.
Ищецът твърди тримата ответници да са му предоставяли
парични средства в по-малък размер от поискания от него, недостатъчни за
нормален живот, през периода 01.08.2018 г. – 02.12.2018 г., като в същия период
ответникът Ц.П. многократно лъгал ищеца, че ответниците нямат пари, за да принудят
ищеца да ги моли да му превеждат средства. Твърди още, че на 06.12.2018 г. при
поискване от ответника Ц.П. на сумата от 255 лв. за разходи за издръжка,
ответникът превел на ищеца 60 лв., а след многократни съобщения по електронната
поща с молба за превод на остатъка, ответникът му превел 105 лв. на следващия
ден и му изпратил съобщение, че нямат повече пари. Сочи още, че една вечер в
периода от 15.09.2018 г. до 14.10.2018 г. отишъл в дома на родителите си за да
поиска 50-60 лв. за издръжката си през седмицата, а ответницата Е.П. казала на
ответника Ц.П. да не дава на ищеца пари за глупости. Сочи се и че на 03.09.2018
г. ответника Ц.П. поискал отчет от ищеца за какво е изхарчил 10 лв., а на
20.12.2018 г. същият ответник информирал ищеца, че заплатил осигурителните му
вноски за пет месеца през 2018 г. в размер на 102 лв. без предварително да е
получил съгласие от ищеца или да е упълномощен за това.
Ищецът твърди също, че желаел да закупи употребяван
автомобил, за което уведомил ответниците по
електронна поща със съобщения в периода 08.10.2018 г. – 13.10.2018 г. с
искане за предоставяне на 1 000 лв. за тази цел, но получил отговор, че ответниците
не могат да отделят средства за това и предложение да ползва велосипед или
такси вместо личен автомобил. На 15.10.2018 г. посетил дома на ответниците с
искане да му дадат 1000 лв. за закупуване на автомобила, но получил отказ от
майка си и брат си, а баща му заканително и с гняв му казал „Ела, ела…“, с
което се заканил за побой. След покупката на автомобила, в периода 01.12.2018
г. – 22.12.2018 г. ответникът Ц.П. се свързал с продавача и поискал информация
за цената и условията по сделката, с което осъществил действия на преследване
спрямо ищеца и неговите действия и незаконно придобил информация с цел да бъде
използвана за нови прояви на домашно насилие.
Твърди се, че в периода 09.05.2018 г. – 17.09.2018 г. ответницата
Е.П. нанасяла щети по растенията в двора на къщата, където ищецът живеел. В
същия период тримата ответници взимали различни ръчни инструменти, с което направили
невъзможно извършване на трудова дейност в двора на къщата. Това накарало ищеца
да смени катинара на входната порта на 17.09.2018 г., но след тази дата
забелязал огънати орнаменти по входната порта и отворен прозорец, което го накарало
да предполага, че майка му или брат му са влизали в имота без негово знание и
въпреки, че на 11.09.2018 г. ги информирал, че това не е желателно. Сочи се, че
на 14.10.2018 г. ответникът П.П. блъснал входната врата на имота, в който
ищецът живее, с което целял да провокира физически сблъсък и да му нанесе побой
и упражнил психическо насилие спрямо ищеца. След това, на 25.11.2018 г.
ответниците желали да източат вода от тръба в имота, в който ищецът живее, а на
01.12.2018 г. – да проверят как ищецът е извършил тази дейност.
Ищецът твърди, че на 25.09.2018 г. ответниците подали
отговор по гр.д.№ 626/2018 г. по описа на Районен съд – Свищов, в който
посочили, че неоснователно се квалифицира като проява на домашно насилие всяка
проява на грижа от тяхна страна и това било известно на близките и
родствениците им, както и на трети лица, а пред Комисия за защита от
дискриминацията било съобщено от личния лекар на ответниците по техни данни, че
ищецът бил воден на психиатри в Плевен и Русе, в резултат на което е започнало
лечение. Ищецът сочи, че в периода 01.04.2018 г. – 30.04.2018 г. ответницата Е.П.
на три пъти съобщила на ищеца за починали близки, с което проявила психически
тормоз и умишлено го въвела в заблуждение, тъй като двама от тях не били
починали.
Твърди се, че ответницата Е.П. хванала чантата с
лаптопа на ищеца и демонстративно го пуснала от височина 1,5 м., при което на
капака, на гърба и на екрана се появили пукнатини. Сочи се още, че през периода
01.02.2018 г. – 08.05.2018 г., докато пребивавал в апартамента на родителите
си, ответниците П. и Е. П. отворили вратата на тоалетната докато ищецът я
ползвал. Твърди се, че в периода от 01.02.2017 г. – 26.12.2018 г. ответниците извършили
престъпленията геноцид и апартейд спрямо ищеца.
Ищецът счита, че посочените действия са неправомерни,
съставляват актове на домашно насилие и престъпления, целят да го поставят в
изолация и зависимо положение и да ограничат личните му права. Твърди тези
действия да са му причинили негативни емоции и в резултат на тях да е преживял
унижения, психически и икономически тормоз, оскърбления, обиди, клевети и унижение.
Моли за постановяване на решение, с което да му бъдат присъдени обезщетения за
причинените му неимуществени вреди от П.И.П. – в размер на 19 500 лв., от Е.Ц.П.
– в размер на 22 500 лв. и от Ц.П.П. – в размер на 23 000 лв.
Ответниците признават твърдяната родствена връзка с
ищеца, както и че той живее отделно от тях в къща тяхна собственост в гр.********.
Твърдят, че откакто ищецът се е върнал в града, те не са преставали да се
грижат за него и да му дават средства за издръжка. Оспорват твърденията за
осъществяване на деяния, представляващи актове на домашно насилие, като
твърдят, че по този въпрос има влязло в сила решение на Районен съд – Свищов, с
което молбата за защита срещу същите деяния е отхвърлена. Молят за
постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД. Основателността им е
предпоставена от кумилативното наличие на следните материалнопреавни
предпоставки: осъществяване от ответниците на твърдените от ищеца деяния,
тяхната противоправност, причиняване на неимуществени вреди на ответника, причинно-следствена
връзка между противоправните деяние и настъпилия вредоносен резултат, както и
вина у ответниците.
Противоправността, като елемент от очертания по-горе
фактически състав изисква нарушение на общата публичнопозитивната забрана да не
се вреди другиму. Такова нарушение, обаче, не може да е налице, ако действието
или бездействието са извършени в изпълнение на обичаен дълг с нравствен
характер, какъвто е даването на издръжка на пълнолетно работоспособно лице,
макар то да не може да се издържа от имуществото си (арг. от противното от
чл.139 СК). По тази причина всички твърдени от ищеца деяния, свързани с
непредоставяне на поисканите от него парични средства или по-късното им
предоставяне, както за издръжка, така и за закупуване на автомобил, изявленията
на ответниците, че нямат достатъчно пари, а още на по-силно основание –
заплащането на задължения на ищеца (за осигурителни вноски), не са
противоправни и не могат да бъдат основание за ангажиране на отговорност на
ответниците за обезвреда. В същата категория са и твърдените деяния, свързани с
посещенията на ответниците в къщата, където живее ищецът и неговите посещения в
техния дом. Гостуването, заемането или вземането на инструменти или други
предмети от домакинството, желанието за оказване на помощ при различни ежедневни
дейности, дори такава да не е необходима, са част от съдържанието на обичайната
връзка между членовете на семейството, когато те не живеят заедно. Не би могло
да съставлява противоправно деяние и подаването на отговор на исковата молба с
цитираното от ответника съдържание, доколкото чрез него се упражнява право на
защита срещу иска, нито има основание за ангажиране на отговорността на
ответниците за изявления на трети лица (Комисия за защита от дискриминацията
констатация или личния лекар на ответниците). Обсъдените до тук деяния, дори и
да са осъществени, не могат да породят правото, чиято защита се търси. Още от
твърденията на ищеца, тяхната противоправност е изключена.
Посоченото по-горе не е важимо за твърдените
провокации и закана за побой чрез действия и думи от ответника П.П., както и относно
нанасянето на щети по имущество на ищеца – насаждения и лаптоп, от ответника Е.П..
За осъществяването на тези деяния, обаче, ищецът не ангажира доказателства и не
направи доказателствени искания, независимо, че с доклада по делото му бе
разпределена тежестта за установяване на всички твърдени деяния. Такива доказателства
не са декларациите по чл.9, ал.3 ЗЗДН, както ищецът претендира, защото
доказателствена сила им е придадена само в специалното производство по ЗЗДН
(изрично чл.13, ал.3 ЗЗДН), а в общия исков процес, по който ред се разглежда
настоящото производство, те съставляват единствено твърдения на ищеца за
изгодни нему обстоятелства. Такива изявления, без ангажиране на други
доказателства за същите факти, с които те да бъдат съпоставени, нямат
доказателствената стойност и не могат да послужат на съда за изграждане на
фактически изводи. Съдът няма основание да приеме още, че ответниците са
извършили сочените от ищеца престъпления геноцид и апартейд, защото твърденият
факт е осъществен само след влизане в сила на съответна присъда, каквато нито
се твърди да е постановена, нито се представя, а и както сам ищецът сочи,
твърдените деяния на ответниците не изпълват фактическия състав на
престъпленията.
Дори действията, сочени от ищеца да са извършени и да
са противоправни, ищецът не ангажира доказателства, че деянията на ответниците
са му причинили твърдените неимуществени вреди. Преживяването на негативни
емоции като резултат от конкретно действие или бездействие, намира проявление в
обективната действителност и именно посредством това отражение се съди за отрицателното
засягане на душевния мир на пострадалия. В случая ищецът въведе твърдения за
такива преживявания, както и за причинно-следствената им връзка с всяко едно от
деянията, но не доказа тяхното осъществяване, поради което съдът няма основание
да приеме, че са му причинени твърдените унижения, психически и икономически тормоз,
оскърбления, обиди, клевети и унижение.
На следващо място ищецът сочи всички деяния да са
причинени умишлено, твърдейки, че ответниците целели поставянето му в зависимо
икономическо положение, изолацията му, ограничаване на негови права,
причиняването на тормоз, оскърбление, унижение и психическо насилие. За да е
причинена умишлено вредата, ответниците трябва да са осъзнавали вредните
последици, които ще настъпят от действията им и целейки или допускайки тяхното
настъпване, да са ги осъществили. Презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД не се отнася
до всяка форма на вина, защото за да възникне общата деликтна отговорност е
достатъчна и най-леката форма на вина (небрежност, неполагане на дължимата
грижа). Именно тя се предполага по чл.45, ал.2 ЗЗД – деецът е виновен, щом има
разминаване между дължимото и извършеното. Умишлената вина, обаче не е неполагане
на дължимата грижа, а е съзнание за противоправност на действията и последиците
от тях и извършване на действията точно с цел последиците да настъпят или при
допускане, че ще настъпят. Така умишлената вина не се презюмира съгласно чл.45,
ал.2 ЗЗД и при твърдения за такава, ищецът следва да я докаже. Обективното
осъществяване на деянието не води до извод за умисъл при неговото извършване,
противно на поддържаното от ищеца становище.
По изложените съображения ищецът не установи
кумулативното осъществяване на елементите на фактическия състав на
отговорността за непозволено увреждане, поради което предявените искове се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По присъждане на направените разноски:
Предвид
изхода и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответниците имат право да им се присъдят
сторените от тях разноски. От тях нито е направено такова искане, нито са
представени доказателства разноски да са сторени, поради което отговорност за
разноски не следва да се разпределя.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на И.П.П., ЕГН **********,*** срещу П.И.П., ЕГН **********,*** за заплащане на сумата от 19 500 лв. /деветнадесет
хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от умишлено непредоставяне
и отказ за предоставяне на парични суми, посещения и желание за посещения в
дома на И.П.П.; провокиране на физически сблъсък чрез демонстративно силно
блъскане на входната врата на 14.10.2018 г.; закана за побой с думите „Ела,
ела…“ на 15.10.2018 г.; подаване на отговор на молба за защита от домашно
насилие по гр.д.№ 626/2018 г. по описа на Районен съд - Свищов на 25.09.2018 г.
и констатация в уведомление за призоваване от Комисия за защита от
дискриминацията от 23.11.2018; извършване на престъпленията геноцид и апартейд.
ОТХВЪРЛЯ
иска на И.П.П., ЕГН **********,*** срещу Е.Ц.П., ЕГН **********,*** за заплащане на сумата от 22 500 лв. /двадесет и две
хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от умишлено
непредоставяне и отказ за предоставяне на парични, посещения и желание за
посещения в дома на И.П.П.; умишлено нанасяне на щети по насажденията на И.П.П.
в периода от 09.05.2018 г. - 17.09.2018 г.; умишлено повреждане на лаптоп на И.П.П.;
умишлено въвеждане в заблуждение, че близки на И.П.П. са починали; подаване на
отговор на молба за защита от домашно насилие по гр.д.№ 626/2018 г. по описа на
Районен съд - Свищов на 25.09.2018 г. и констатация в уведомление за
призоваване от Комисия за защита от дискриминацията от 23.11.2018; извършване
на престъпленията геноцид и
апартейд.
ОТХВЪРЛЯ иска
на И.П.П., ЕГН **********,*** срещу Ц.П.П., ЕГН **********,*** за заплащане на сумата от 23 000 лв. /двадесет и три
хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от умишлено непредоставяне
и отказ за предоставяне на парични, посещения и желание за посещения в дома на И.П.П.;
умишлено заплащане на осигурителни вноски на И.П.П. в периода 01.12.2018 г. -
22.12.2018 г.; умишлено търсене и получаване на информация относно извършена от
И.П.П. покупка на автомобил; подаване на отговор на молба за защита от домашно
насилие по гр.д.№ 626/2018 г. по описа на Районен съд - Свищов на 25.09.2018 г.
и констатация в уведомление за призоваване от Комисия за защита от
дискриминацията от 23.11.2018; извършване на престъпленията геноцид и апартейд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: