№ 46
гр. Пловдив, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
търговско дело № 20225001000638 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 130/27.05.2022г.. ,постановено по т.д. №
1150/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора ,с което З. О. З.“ АД , ЕИК
***********, гр. С., .............. е осъден да заплати на Й. И. П., ЕГН **********
сумата от 70 000 лв./седемдесет хиляди лева/ частично от 200 000 лв. -
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на съпруга й
П. П. П.,загинал при ПТП на 22.06.2020г.,ведно със законната лихва ,считано
от 29.06.2020 г. до окончателното изплащане, а на К. П. П., ЕГН **********
, П. П. П., ЕГН ********** и на Р. П. П., ЕГН ********** да заплати сумата
от по 65 000 лв. ./шестдесет и пет хиляди лева/ на всеки ,частично от 200 000
лв. - обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на
баща им П. П. П., загинал при ПТП на 22.06.2020г.,ведно със законна лихва ,
считано от 29.06.2020 г .до окончателното изплащане като тези
искове са отхвърлени за разликата над уважените размери до пълните
предявени такива от 140 000 лв. за първата и от 130 000 лв. за останалите
трима като част от общо предявения размер от по 200 000 лева за всеки като
неоснователни.
Решението е обжалвано в неговата цялост като жалбоподателите ищци
считат същото за неправилно в частта ,в която исковете им са отхвърлени и
по съображенията ,подробно изложени във въззивната жалба поддържат ,че
присъденото обезщетение е занижено като отричат да е налице
съпричиняване от страна на починалия П. П. и заявяват искане в
отхвърлителната част решението да бъде отменено и предявените от тях
1
искове да бъдат уважени в пълния им предявен размер. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.П. К. на основание
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА ведно с ДДС за оказана безплатна правна помощ.
Жалбоподателят ответник атакува решението в частта ,в която исковете на
П.и са уважени като го счита за незаконосъобразно и неправилно и заявяват
искане в тази му обжалвана част същото да бъде отменено и исковете
отхвърлени изцяло , а в условията на евентуалност размерът на присъденото
обезщетение да бъде намален като претендира за присъждане на разноски.
Настоява ,че липсва каквото и да е основание за присъждане на
застрахователно обезщетение доколкото процесното събитие, от което е
настъпила смъртта на съответно съпруг и баща на ищците не попада в
обхвата на покритието на задължителната застраховка ГОА, а в условията на
евентуалност поддържа ,че размерите ,в които исковете са уважени са
завишени и несъобразени с критерия за справедливост, въведен в чл.52 от
ЗЗД.
От двете страни са постъпили отговори , с които се оспорват въззивните
жалби на насрещната страна и се заявява искане същите да бъдат оставени
без уважение.
Обжалваното решение е постановено с участието на трето лице помагач
на ответника „А. М* „ ООД ,от който не е постъпило становище по
въззивните жалби .
Пловдивски Апелативен съд след като се запозна със събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните намира за
установено следното :
Предмет на въззивно разглеждане са субективно съединени искове
,предявени от Й. И. П., ЕГН ********** К. П. П., ЕГН **********, П. П.
П., ЕГН **********, Р. П. П., ЕГН **********, чрез адв.П. К., против: З. О.
З.“ АД , ЕИК ***********, гр. С., .............. за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на техния съответно
съпруг и баща П. П. ,настъпила в резултат на ПТП ,причинено от
застраховано при ответника ППС. Ищците са твърдяли ,че на 22.06.2020г., П.
П. се е намирал на територията на селскостопански двор на с.Д., о. Р. като се
качил на товарно ремарке с цел да помогне на тракториста при разтоварване
на зърно в склад. Тракторът тръгнал рязко с вдигнато ремарке ,което се
опряло на бетонен трегер на покрива на навеса и П. се озовал между
ремаркето и бетонния трегер и бил притиснат, в резултат на което получил
много сериозни травми в областта на гръдния кош ,довели до смъртта
му.Посочили са ,че за процесния трактор с рег. № С. ****, рама ****** е
налице валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност”,
обективирана в полица № В********** със срок на валидност една година,
считано от 15.06.2020г. до 14.06.2021г. към З. О. З.“ АД ,както и че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили
претенцията си за изплащане на обезщетение пред застрахователя и са
представили всички документи, с които са разполагали,но към настоящия
момент ответникът не е изплатил обезщетение на ищците, поради което за тях
е налице правен интерес да предявят претенцията си за определяне на размера
2
на обезщетение и присъждането му пред съда.
Ответникът З. О. З.“ АД от своя страна ,намира предявените искове за
процесуално недопустими и изцяло неоснователни, поради което е оспорил
същите. Счита, че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” за вредите, които ищците твърдят да търпят ,тъй
като процесното събитие не попада в обхвата на покритието на застраховката
доколкото същото не е настъпило в резултат на използване и / или
притежание на ППС ,а в резултат на ползване на трактора като задвижваща
сила при разтоварване на зърното като се позовава на Решение на Съда (голям
състав) на ЕС от 28.11,2017 г. по дело № С-514/2016 г., съгласно което по
застраховката „Гражданска отговорност“ „използването на моторни превозни
средства“ трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща случаите, в които
превозното средство, участвало в произшествието не е служило за транспорт.
Направил е възражение за съизвършителство от страна на работодателя
,изразяващо се в липса на инструктаж на наетите служители за здравословни
и безопасни условия на труд ,както и на занижен контрол при спазване
изискванията за същите , както и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия .Оспорил е и размерите на
претендираните обезщетения като прекомерни ,както и дължимостта на
законна лихва от претендирания от ищците начален момент.
По делото е конституиран като трето лице помагач на ответника „А. М*
„ООД в качеството му на работодател на пострадалия П. ,който е оспорил
предявените искове и е заявил искане същите да бъдат отхвърлени.
Съдът,с решението ,предмет на обжалване е приел за безспорно
установено от фактическа страна,че на 22.06.2020 г., П. П. се е намирал на
територията на селскостопански двор на с.Д., о. Р. , качил се е на товарно
ремарке с цел да помогне на тракториста при разтоварване на зърно в склад,
тракторът с рег. № С. ****, управляван от В. Д. тръгнал рязко с вдигнато
ремарке,което опряло на бетонен трегер на покрива на навеса като в резултат
на това пострадалият П. се озовал между ремаркето и бетонния трегер и е
бил пристиснат. Приел е също така ,че след преместване на трактора, П. П.
бил освободен, но в резултат на притискането получил много сериозни
травми в областта на гръдния кош, в резултат на които е настъпила смъртта
му. За безспорно е приел наличието на валидно, към датата на процесното
ПТП, застрахователно правоотношение, сключено със застрахователна
полица № В0/2з/******* със срок на действие от 15.06,2020 г. до 14.06.2021 г.
за застраховка „ГО“ на автомобилистите между ответното дружество и
собственика на процесното МПС.
Въз основа на тази фактология и на база събраните по делото
доказателства – писмени такива,съдебни експертизи и свидетелски показания
,съдът е приел за доказани претъпени от ищците като наследници на
пострадалия П. ,съответно съпруга и деца,неимуществени вреди ,за
репариране на които отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана.Не е зачел като основателно възражението на последния ,че
настъпили инцидент ,от който е произлязла смъртта на П. не попада в обхвата
на покритието на застраховка ГОА ,а по отношение на възражението за
съизвършителство от страна на работодателя е приел това възражение да е
3
неотносимо към спора.Във връзка с установеното по делото е приел ,че е
налице 50 % съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния
резултат ,поради което като краен резултат е приел ,че за обезщетение за
неимуществените вреди – болки и страдания ,причинени на ищците от
смъртта на техния наследодател,следва да бъде определена сумата от
140 000лв. за съпругата – ищцата Й. П. ,и по 130 000лв. за останалите ищци-
негови деца ,поради което съобразявайки приетия процент съпричиняване от
страна на пострадалия ,е приел исковете за основателни до размер съответно
от 70 000 лв. за първата и по 65 000 лв. за останалите трима ищци,до които
размери исковете са уважени.
Решението ,както се каза ,е обжалвано в неговата цялост
.Жалбоподателите ищци релевират оплаквания за неправилност ,касаещи
занижения размер на приетото от съда дължимо от ответника обезщетение
,както и приетото съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.Жалбоподателят ответник възразява против решението
,поддържайки становището ,че не отговоря за претендираните вреди
,позовавайки се на приетото разрешение в решение на Съда / голям състав / на
ЕС от 28.11.2017 г. по делото С – 514 / 16 г.,постановено по преюдициално
запитване във връзка с тълкуването на член 3 ,параграф 1 от Директива 72 /
166 / ЕИО относно понятието „използване на моторно превозно средство „ в
аспекта на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.Релевира
и оплакване за неправилно определен размер на присъдените обезщетения
,считайки ги за завишени и неадекватни на действително претърпените от
ищците вреди.
Безспорно е по делото ,както е прието и от първоинсанционния съд ,че
на 22.06.2020 г., П. П. се е намирал на територията на селскостопански двор
на с.Д., о. Р. , качил се е на товарно ремарке с цел да помогне на тракториста
при разтоварване на зърно в склад, тракторът с рег. № С. ****, управляван от
В. Д. като тръгнал рязко с вдигнато ремарке,което опряло на бетонен трегер
на покрива на навеса като в резултат на това пострадалият П. се озовал между
ремаркето и бетонния трегер и е бил пристиснат .След преместване на
трактора, П. П. бил освободен, но в резултат на притискането получил много
сериозни травми в областта на гръдния кош, в резултат на които е настъпила
смъртта му.
По делото е представен протокол № 3 / 03.08.2020 г.,изготвен от комисия
от Т. на Н. - С. З. ,относно резултати от извършеното разследване на
злополуката ,станала на 22.06.2020 г. с пострадал П. П. ,от който е видно ,че
последният от 2008 г. работи по трудов договор с „А. М* „ООД като пазач
невъоръжена охрана като в дена на постъпване на работа на лицето е
проведен начален инструктаж, а съобразно длъжностната му характеристика
същият осъществява пропусквателен режим на работници ,служители
,външни лица ,МПС и извършва дейности по охрана ,свързани с проверка на
документи ,вещи материали и апаратури,следи за недопускане на кражби и
разхищения ,злоупотреби.
Изслушано е по делото заключение на ЗАвТЕ , от което се установява ,че
субективните действия на водача на трактора с прикаченото към него ремарке
,изразяващи се в изпускане педала на съединителя ,са довели до загуба на
контрол над превозното средство ,което заедно с прикаченото към него
4
ремарке рязко са тръгнали напред.В този момент ,при повдигнато ремарке
нагоре и придвижването му напред пострадалия се е намирал на площадката в
предната му част като от техническа гледна точка поведението на същия е
неправилно и същият е можел да се предпази от инцидента ,ако се е намирал
извън зоната на разтоварване на безопасно разстояние от трактора.
По делото са разпитани и свидетели като свидетелката С. установява
,че злополуката е станала в първия работен ден, в който се започва жътва и
при първия курс, с който са докарали грах. За да разтоварят същия
тракториста и П. паркирали назад в склада ,който бил нисък, поради което се
изсипвало една част, после се давало напред и пак се изсипвало.Установява
,че започнали да работят като в това време тракторът тръгнал напред, не
спрял, свидетелката видяла, че ремаркето блъска трегера на склада и когато
трактора спрял видяла, че П. е качен на ремаркето и бил притиснат на трегера
със същото.
Разпитан като свидетел и водача на трактора В. Д. ,от чиито показания се
установява ,че в деня на инцидента превозвал грах,натоварил, след това
отишъл в базата, претеглили го, казали му къде да го изсипе. Тъй като
ремаркето било голямо ,а складът нисък не позволявало ремаркето да се
надигне и само да се разтовари. Тогава дошъл П. и се разбрали как да
свършат работата като вкарали ремаркето до края, до стената, но тъй като Д.
нямал видимост ,трябвало някой да му дава указания ,поради което П. се
качил горе ,на ремаркето да му казва като отпред имало къде да се застане. П.
му показвал с ръката,но тъй като разтоварването било затруднено П. му казал
да даде малко напред и тогава кракът се изтървал от педала и станала
злополуката .
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по
делото също са разпитани свидетели.Свидетелят Д. установява ,че познава
семейството на П. от 10-15години ,че П. и съпругата му били в много добри
отношения ,в такива отношения бил и с децата си ,помагал им .След смъртта
на П. това не се понесло лесно ,бил глава на семейството ,бил им опора
,разчитали на него.Установява също така ,че К. живее в К. ,но си идва във
В.,където живеели П. и съпругата му, всяко събота и неделя ,Р. също живее в
К..
За това ,че П. бил добър човек ,приятен ,дружелюбен ,никой не бил
нагрубил ,бил в отлични отношения със съпругата си и децата ,семейството
му не може да приеме загубата ,тъжали ,има данни и в показанията на св.П.
,както и в показанията на св.Р. ,който е близък приятел на П. и също
установява ,че семейството му страда и тъжи за загубата.
Предявените искове ,предмет на въззивно разглеждане са с правно
основание чл.432ал.1 от КЗ.
Съобразно разпоредбата на чл.477 от КЗ обект на застраховане по
задължителна застраховка ГОА е гражданската отговорност на
застрахованите лица за причинени от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди ,свързани с притежанието и / или използването на МПС
,за които отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата ,в която е настъпила вредата .Неоснователно
е възражението на ответника ,че в конкретния случай застрахователят не
5
отговаря за вредите ,произтекли от процесния инцидент ,тъй като превозното
средство не е използвано съобразно обичайното му предназначение ,т.е. като
средство за транспорт,позовавайки се на разрешението ,дадено в решение на
Съда / голям състав / на ЕС от 28.11.2017 г. по делото С – 514 / 16
г.,постановено по преюдициално запитване във връзка с тълкуването на член
3 ,параграф 1 от Директива 72 / 166 / ЕИО относно понятието „използване на
моторно превозво средство „ в аспекта на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност.В посоченото решение е подигнат въпроса „попада
ли в обхвата на посоченото понятие „използване на превозно средство „ по
смисъла на член 3 ,параграф 1 от посочената директива селскостопански
трактор ,който е спрян на равен черен път в земеделско стопанство ,използва
се както е обичайно за земеделска работа , с включен двигател за задвижване
на помпата на съдържащия хербицид бидон ,и при тези обстоятелства в
резултат на свличане на земна маса ,предизвикана от съчетанието на следните
фактори : тежест на трактора; вибриране ,причинено от двигателя на трактора
и от помпата на пръскачката ,която е прикрепена към задната част на
трактора ; силни дъждове ,се преобръща върху четирима
работници,извършващи работа на терасите по-долу и предизвиква смърт на
работничка ,която държи маркуча, с който се пръска“.Отговорът ,даден с
казаното решение на този въпрос е ,че чл.3 параграф 1 от Директивата следва
да се тълкува в смисъл ,че съдържащото се в тази разпоредба понятие
„използване на превозни средства „ не обхваща случая, в който
селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция
към момента на настъпване на произшествието не е била да служи за
транспорт ,а да генерира като работна машина двигателна сила на задвижване
на помпата за хербицидната пръскачка.Разрешението ,дадено с това решение
е неприложимо в настоящия случай доколкото е постановено при казуистика
,различна от процесната и касае ползване на превозно средство не по
предназначението му като такова ,а като генератор на двигателна сила за
задвижване на помпа.В конкретния случай ,изхождайки от легалното
определение ,дадено в § 6 т.15 от ЗДП,според което трактор е МПС
,предназначено за извършване на специфични дейности и за теглене на
товарни ремаркета ,следва да се приеме ,че тракторът ,извозвайки продукция
с товарно ремарке и разтоварвайки същата ,в процеса на което е станал
инцидента ,е използван именно съобразно едно от специфичните му
дейности ,свързани с транспортиране на продукция с товарно ремарке и
неговото разтоварване.
В светлината на казаното и доколкото по делото се установиха всички
елементи на фактическия състав на гражданската отговорност на
застраховано при ответника лице за причинени вреди на трети лица ,свързани
с използването на МПС ,то така предявените искове са явяват доказани по
основание .
По въпроса за претърпените от ищците неимуществени вреди и размер на
дължимото обезщетение :безспорно внезапната загуба на близък и обичан
човек – съпруг и баща ,поражда силни по интензитет и продължителност във
времето ,а понякога и нелечими ,емоционални болки и страдания, отчаяние
,чувство за невъзвратима загуба ,тъга ,мъка ,причиняващи дълбока травма в
живота на всеки човек . Предвид казаното настоящата инстанция споделя
6
изводите на първостепенния съд относно размера на дължимото от
застрахователя обезщетение за репариране на търпените от ищците
неимуществени вреди ,а именно в размер на 140 000 лв. за ищцата Й. П.
,съпруга на пострадалото лице и по 130 000 лв. за оставалите ищци, негови
деца.Споделя се обаче и становището на първоинстанционния съд за наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на П. доколкото ,видно
от установеното досежно неговите трудови задължения съобразно
длъжностната му характеристика ,същият не е имал задължения,свързани с
товаро разтоварителни дейности ,нито пък по делото е установено такива да
са му били възложени от работодателя извън преките му такива като пазач
невъоръжена охрана.Още повече ,че по делото се установи ,че
местоположението му в ремаркето на трактора в процеса на разтоварване на
продукцията е технически недопустимо ,което е и причината да не могат да
бъдат избегнати неблагоприятните за П. последици в резултат на
инцидента.Както се установи до него не би се стигнало ,ако П. не беше в
ремаркето по време на разтоварване,а на безопасно от трактора
разстояние.Приема се от настоящата инстанция съпричиняване на
вредоносния резултат в размер на 50 % ,поради и което като краен резултат
исковете са основателни и доказани до размер на 70 000лв. за първата ищца и
до размер на по 65 000 лв. за останалите трима.
Съдът с решението ,предмет на обжалване е стигнал до същите изводи и
като е уважил предявените като частични искове в тези размер е постановил
правилно решение ,което следа да се потвърди.
Предвид този краен резултат и доколкото въззивните жалби и на двете
страни са неоснователни разноските за настоящата инстанция следва да
останат за същите,така както са направени.
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 130/27.05.2022г.. ,постановено по
т.д. № 1150/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7