Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр. Варна, 17.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова, сложи
за разглеждане гр. дело № 11481 по описа за 2017 година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявени от ищеца "Т.С." ЕАД
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** срещу ответника К.П.Б.
ЕГН ********** и с адрес: *** съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА за потребена и незаплатена топлинна
енергия, за обект на потребление, находящ се гр. *****, с партида *****,
следните суми, а именно:
- сумата в размер на 282.71 лв., представляваща
главница за потребена и незаплатена топлинна енергия по аб.№***** за имот,
находящ се в *****, ж.к. „*****, за периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г.,
- сумата в размер на 26.58 лв., представляваща лихва
за забава за периода 15.09.2014г.-20.03.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на депозиране на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 4295/20.06.2017г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 8070/2017г. на ВРС-Х
състав.
В обстоятелствената част на исковата молба се излага
се, че в качеството му на ползвател на топлоснабдения имот, К.П.Б. е клиент на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 190 и § 1 т.2а. от ДР на Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Т.С.
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Т.С."
ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са
влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т.С."
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение №
ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к "Дневник" на
14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г.; и Общите условия за продажба на топлинна
енергия от "Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикуване във в-к „24
часа" и в-к „19 минути" в сила от 14.03.2014 г.
В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32,
ал. 1 /чл.ЗЗ от ОУ-02/03.02.2014/ е определен редът и срокът, по които
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 30-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиента изпадне в забава
т.е след изтичане на 30 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура
за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът
е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана
законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от
ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира
топлоснабденият имот видно от приложения протокол от проведено общото събрание
на етажната собственост е избрала фирма "Техем сървисис" за
предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155,
ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от "Т.С."
ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата - "Т.с." ЕООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №
2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.).
За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки,
като се търди, че сумите за топлинна енергия, са начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в
имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се
добавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат
просрочените задължения, като се започне от най - старото.
В уточнителна молба ищецът излага, че процесната сума
е формирана по следния начин, а именно: 282,71 лв. е главница за незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ през периода 01.5.2013 до 30.4.2015г., отразени в Обща
фактура с № **********/31.07.2015г.- 78,84лв. (за отоплителен сезон 01.05.2013
г. до 30.04.2014 г.) и Обща фактура с № **********/31.07.2014г.-201,25лв.,
изравняване ф.№**********/31.09.2015г.-2,02лв., изравняване
ф.№**********/31.09.2015r.-0,43лв, изравняване ф.№**********/ 31.09.2015г.-0,17лв.
(за отоплителен сезон 01.05.2014 г. до 30.04.2015г.); сумата от 26,58 лв. е
законна лихва за забава от 15.09.2014 г. до 20.03.2017г., като се
претендира законна лихва от 28.03.2017
г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите.
Предвид гореизложеното, се сезира съда с искане да
постанови съдебно решение, с което да установите със силата на присъдено нещо,
че ответникът дължи заплащане на процесните суми, като се присъдят и сторените
в производството разноски , включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът К.П.Б. ЕГН ********** и с адрес: ***, в срока по чл.
131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се излага, че
предявената искова претенция е допустима, но изцяло неоснователна.
Ответникът излага, че процесният недвижим имот, обект
на потребление, е придобит от него през 1993 г., а през 1995г. го е продал на
своя син П.К.Б.. През 2008г. имотът е отдаден под наем, а през м.август 2014г.
наемателят на Б. го е напуснал самоволно, заминавайки за К.Р., без да заплати
дължимите такси за ел.енергия и топла вода. През м.септември Б. извършил ремонт
на жилището и намерил нов наемател, като договорът бил сключен в края на м. ноември 2014г. Предвид липсата
на вода ищецът решил да заплати дължимата сума към ищеца за периода м.октомври
2011г. до м.октомври 2014г. Общият размер на главницата е платен на
19.02.2015г., а ищецът е бил уведомен с писмо от 19.02.2015г. На 20.05.2016г.
ответникът е заплатил 425,00 лв. главница и
130,00 лв.- лихви, както и 39,74 лв. за дялово разпределение. Ответникът
сезирал КЗП по повод претендираните от
ищеца вземания. По образуваната пред КЗП преписка било получено становище от
ищеца , че ответникът дължи съответните вземания, като са отписани всички
дължими суми , които към 23.02.2015г. са били погасени по давност.
Оспорват се изложените от ищеца в исковата молба
твърдения в цялост и се моли да бъдат отхвърлени предявените искове като
неоснователни и недоказани, като бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска си и моли за
уважаването му, а ответникът моли за отхвърляне на същия.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.
415 от ГПК във вр. с чл. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът претендира изпълнение по
договора, сключен при общи условия, за заплащане на цената на доставена
топлоенергия, както и обезщетение за забава.
Не се спори, че ответникът е краен битов
клиент на ищеца, както и че между тях са налице договорни правоотношения,
възникнали въз основа на влезлите в сила Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от "Т.С. ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София.
Съгласно чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Видно
от н.а. 14/1995г., представен по делото /л. 12/, ответникът притежава запазено
пожизнено вещно право на ползване върху имот, находящ се в *****, ж.к. „***** /за
който се претендира заплащане на топлинна енергия/, следователно същият по
силата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, се явява битов клиент на топлинна енергия за
посочения обект, доколкото не се спори, че имота е топлоснабден.
Налице е спор между страните правилно ли
е отчетена потребяваната топлоенергия и налице ли е погасяване на задълженията
на ответника предвид извършени от него плащания на задълженията му.
От съвкупната преценка на писмените
доказателства и изготвената по делото СТЕ, вкл. чрез разпита на в.л. в с.з. от
25.01.2019г., се установява, че исковата сума от 282.71 лв., претендирана за
периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г. е изчислена на база потребление от 43
куб.м., които НЕ СА реален отчет, т.е. те не са потебени в рамките на посочения
период, тъй като потреблението в този случай е нереално голямо. Сочи се, че
количеството от 43 куб.м. е изчислено след смяна на топломера през януари месец
2015г., като преди това не е имало реално отчитане за периода от 2008 година,
тъй като наемателят не е допускал служители за отчет на топломерите.
От съвкупната преценка на писмените
доказателства и изготвената по делото ССЕ, вкл. чрез разпита на в.л. в с.з. от 25.01.2019г.,
се установява, че ответникът е заплатил сумата от 620,70 лв. /на 19.02.2015г./,
от които ищецът е разнесъл счетоводно и е погасил задължения в размер на 602,34
лв. и е оставил неразнесена сумата от 18,36 лв., с която не са погасени никакви
задължения, макар че сумата е внесена. От тази сума от 620,70 лв., за процесния
период са погасени 190,61 лв. Следователно от общото задължение за главница -
282,71 лв., като се приспадне сумата от 190,61 лв., която е погасена чрез
плащане, съгласно счетоводството на ищеца, и сумата от 18,36 лв., която не е
осчетоводена от ищеца, но е внесена от ответника, остава за плащане главница в
размер на 73,74 лв., съгласно
изчисленията на вещото лице.
След приемане на ССЕ, ответникът е
представил доказателство за плащане в хода на процеса /на 08.04.2019г./ на
сумата от 73,74 лв. в полза на ищеца.
Поради това съдът намира, че
претендираната по делото сума за главница не е дължима изцяло към датата на
даване ход на устните състезания и следователно искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По дължимостта на сумата от 26.58 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 15.09.2014г.-20.03.2017г. върху
претендираната главница, съдът намира следното:
Съгласно изготвената по делото ССЕ /л.
202/ се установява, че дължимата лихва от 26,58лв. е начислена както върху главница,
претендирана за процесния период 01.05.2014г. – 30.04.2015г., така и върху
главница, претендирана за предходен период м.08.2013-м.07.2014г., който не е
обект на изследване, както и лихвата не е заявена като такава за предходен
период.
Ищецът сочи, че съгласно раздел VII от
ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 /чл.33 от ОУ-02/03.02.2014/
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен
срок от датата на публикуването на ежемесечно получаваните фактури, на интернет
страницата на Продавача. Ищецът не представя доказателства на кои дати са
публикувани ежемесечно получаваните фактури, на интернет страницата на
Продавача, т.е. не доказва началната дата на забавата.
Отделно от това от представените по
делото доказателства се установява, че още на 19.02.2015г., т.е. преди датата на
изискуемостта на задължението, доколкото то се отнася за период до 30.04.2015г.
е платена сумата от 620,70 лв., от които за погасяване на процесното задължение
са разнесени 190,61 лв., и е следвало да бъдат разнесени още 18,36 лв. Поради
това сумата, върху която е могло да тече обезщетение за забава е 73,74 лв. Не е
установена обаче началната дата на забавата, както бе посочено по-горе, което е било в тежест на
ищеца, поради което съдът намира, че следва да отхвърли изцяло и претенцията за
мораторна лихва.
Предвид изхода на делото, на ответника
по делото се следват разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, като се
претендират такива в размер на 350лв., съгласно списъка по чл. 80 от ГПК,
представен в последно с.з. Предвид представеното доказателство – договор за
правна помощ от 15.12.2017г. /л. 49/, същото инкорпорира разписка за заплащане
на сума по-висока от претендираната, поради което искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 350лв. е основателно и следва да бъде
уважено.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на "Т.С." ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***
срещу К.П.Б. ЕГН ********** и с адрес: *** за признаване
за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА за
потребена и незаплатена топлинна енергия, за обект на потребление, находящ се
гр. *****, с партида *****, следните суми, а именно:
- сумата в размер на 282.71 лв., представляваща главница за потребена и незаплатена
топлинна енергия по аб.№***** за имот, находящ се в *****, ж.к. „*****, за
периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г.,
- сумата в размер на 26.58 лв., представляваща лихва за забава за периода
15.09.2014г.-20.03.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 29.03.2017г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 4295/20.06.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 8070/2017г. на
ВРС-Х състав, на
основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА"Т.С."
ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление *** ДА ЗАПЛАТИ НА К.П.Б.
ЕГН ********** и с адрес: ***, сумата от 350лв., (триста и петдесет лева), представляваща
разноски в настоящото
производство, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски
окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да
се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните
да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: