Р Е Ш Е Н И Е
Номер 24.06.2022
година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 28.04. 2022 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА И.
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 98 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен
иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД.
В исковата молба е изложено, че в резултат на ПТП са
причинени телесни увреждания на ищцата Т.В.И., на 47 години.
Посочено е, че на 24.07.2020 г. около 14:10 ч. по път
І-6 км.346 в посока запад-изток се е движил мотоциклет „Хонда ВФ 750 Ц Магна“ с
peг. № ***, управляван от Б.Г.С., който нарушил правилата за движение по
пътищата, като вследствие движение с несъобразена скорост с пътните условия,
навлиза в платното за насрещно движение, губи управление над МПС и се удря в
бордюр в ляво по посока на движението си. Вследствие на удара е пострадала
возещата се на мотоциклета пътничка Т.В.И..
Сочи се, че във връзка с причиняване на процесното ПТП
на виновния водач Б.Г.С. му е съставен АУАН № 193805 и му е издадено НП №
20-0284-002805 за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Твърди се, че причина за
настъпване на ПТП са допуснатите от водача на мотоциклет „Хонда ВФ 750 Ц Магна“
с peг. № *** нарушения на правилата за движение по пътищата. Заявено е, че в
конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон
задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата, като същият
е следвало да подбере такава скорост на движение, която да му позволи да спре
при предвидимо препятствие на пътя или създадена опасност за движението. Сочи
се, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на Б.Г.С. и
настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на ищцата
Т.В.И..
За увреждащия мотоциклет „Хонда ВФ 750 Ц Магна“ с peг.
№ ***, управляван от Б.Г.С., е налице сключена застраховка “Гражданска
отговорност” з.п. BG/30/120001406645 със срок на валидност една година, считано
от 25.05.2020 г. до 25.05.2021 г. със „З.Д.Ж.З.“ АД, гр. С.. Изложено е, че по
силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер
на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението
за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”
на автомобилистите за 2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата е
предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред „З.Д.Ж.З.“ АД, гр. С.
и е представила всички документи, с които разполага. С писмо с обр. р. от
20.10.2020 г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая е
образувана щета с № 0801- 005251/ 2020-01. Твърди се, че към настоящия момент
ответникът не е изплатил обезщетение, поради което за ищцата е налице правен
интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда.
Посочено е, че при процесното ПТП Т.В.И. е получила
следните травматични увреждания: Фрактура осис метакарп. Vм. син. ВЛК генус
син. Лезио ретин. екстенз. литералис и други.
След инцидента на 24.07.2020 г. пострадалата е настанена
по спешност в ОТО към МБАЛ ,***“ ЕООД, гр. К. с оплаквания от болки в лява длан
и ляво коляно, което не може да движи. Направени са й параклинични и образни
изследвания, в резултат на които се установило, че е налице фрактура на
дистална епифиза на 5-та метакарпална кост в ляво. Посочено е, че в спешен
порядък още в деня на постъпването в отделението ищцата е подложена на
операция, след която е поставена гипсова шина и е направена имобилизация на
Браунова шина. На 29.07.2020 г. Т.И. е изписана с окончателната диагноза
Фрактура осис метакарп. Vм син ВЛК генус син Лезио ретин екстенз. литералис,
като при изписването са й дадени указания за ХДР, да носи гипса 25 дни и й е
назначено медикаментозно лечение за дома. Издаден й е и болничен лист
Е20201394085 за допълнителни 34 дни след периода на имобилизацията за
възстановяване.
Наведени са твърдения, че в резултат на уврежданията,
получени от процесното ПТП, Т.В.И. търпи силни болки и много страдания, като същата
не се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на получените
наранявания пострадалата е следвало да спазва дълго време режим на покой и да
не се натоварва физически. Тя не е била в състояние да се грижи за себе си и да
се самообслужва, поради което се е нуждаела от чужда помощ. Възстановяването й
е продължило изключително дълго и е било придружено с много болки и дискомфорт.
Преди процесното ПТП ищцата е била в отлично здравословно състояние, без
никакви оплаквания и проблеми от здравословен характер. Водила е активен начин
на живот с динамично ежедневие. След инцидента обаче за дълго време е лишена от
възможността да води предишния й начин на живот, да работи и изкарва прехраната
си, а оплакванията от болки и дискомфорт по контузионните места не са отшумели
и към момента. Твърди се, че ищцата не се е възстановила напълно от получените
увреждания, като й предстои допълнително лечение. Сочи се, че освен болките
ищцата е изживяла и силен стрес по време на пътния инцидент, който се е отразил
изключително негативно на здравословното и емоционалното й състояние и ще
остане за цял живот в нейното съзнание.
Заявено е, че причинените неудобства, болки и
страдания на пострадалата следва да бъдат компенсирани. Счита се, че безспорно
неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо. Сочи се,
че паричното обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените морални
блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна
степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и
минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни
увреждания. Отбелязано е, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания,
неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.
Твърди се, че вредите на ищцата са в резултат на
виновното поведение на водача на мотоциклет „Хонда ВФ 750 Ц Магна“ с peг. № ***
- Б.Г.С., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото „З.Д.Ж.З.“
АД, гр. С.. Аргументира се, че съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на
пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за Т.И. е налице правен
интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за
причинените й неимуществени вреди. Сочи се, че предявеният иск е съобразен от
една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените
болки и страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита
на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2020 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Моли, да се осъди ответника „З.Д.Ж.З.“ АД, гр. С. да
заплати на ищцата Т.В.И. обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от 60
000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП.
Претендира законната лихва върху сумата, считано от
31.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се направените по делото разноски и
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като
адвоката е регистриран по ЗДДС, като моли да се счита настоящата молба за
списък на разноски.
В съдебно
заседание от 17.03.2022 г. съдът е допуснал увеличение размера на иска, вместо
за 26 000 лв. да се счита предявен за 50 000 лв., като частичен иск
от 60 000 лв., представляващи обезщетение за причинени на Т.В.И.
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
на причинените й телесни увреждания при процесното ПТП, ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на сумата.
В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът изрично възразява срещу образуване на настоящото дело като
търговско. Твърди, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на глава тридесет
и втора от ГПК „Производство по търговски спорове“. Посочва, че съгласно
константната съдебна практика на ВКС увредено физическо лице по иск срещу
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезщетение за вреди,
причинени от водач на лек автомобил, застрахован при ответника, има качество на
потребител на застрахователни услуги по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КЗ и
съгласно чл. 113 ГПК може да предяви иска и по своя настоящ или постоянен
адрес, респективно, независимо от цената на иска, спорът следва да се гледа по
реда на общия исков процес (по аргумент от Опр. № 85 от 31.01.2013 г. по ч.гр.
д. № 18/2013 г. на Върховен касационен съд; Опр. № 474/ 05.08.2009 г. по
ч.т.д.№ 361/2009 г. на II т.о., Опр.№ 507/05.07.2011 г. по ч.т.д. № 83/2010 г.
II т.о., Опр.№ 268/09.04.2010г. по ч.т.д.№ 148/ 2010 г. на II т.о., Опр. №
158/1.03.2010 г. по ч.т.д. № 102/2010 г. на II т.о., Опр.№ 837/26.10.2011 г. по
ч.т.д. № 127/2011 г. на II т.о., Опр. № 876/12.12.2011 г. по ч.т.д. № 775/2011
г. на I т.о.).
Счита исковата молба за нередовна, доколкото не
отговаря и на изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК - по осъдителен иск за парично
вземане ищецът посочва банкова сметка ***. Предвид това обстоятелство, моли
съдът да остави без движение исковата молба до отстраняване на посочените
недостатъци, като се укаже, че при наличие на претенции относно това по коя
банкова сметка ***ствени вреди на ищцата при евентуално уважително решение и по
коя банкова сметка ***ите по делото разноски, вкл. адвокатски хонорар, следва
да конкретизира съответните детайли и за двете банкови сметки на основание чл.
236. ал.1. т.7 ГПК.
Счита предявеният иск за процесуално недопустим, с
оглед на обстоятелството, че депозираната от Т.В.И. застрахователна претенция
не отговаря на изискванията на чл. 380 от КЗ за предоставяне на пълни и точни
данни за банкови сметки, по които евентуално да бъдат изплатени исканите
обезщетения, а същата представлява процесуална предпоставка съгласно чл.498,
ал.3 ГПК. Сочи се, че във връзка със застрахователната претенция, подадена чрез
адв. А.Б., въз основа на която е образувана щета № 0801- 005251/2020-01, в
срока по чл.108, ал.1 КЗ с писмо от 11.11.2020 г. застрахователят е отправил
уведомление, че по претенцията липсва информация за банкова сметка, ***
предоставена. В допълнение се сочи, че банковата сметка следва да бъде
представена към момента на предявяване на застрахователната претенция, в
противен случай пострадалият изпада в хипотезата на забава на кредитора по
смисъла на чл. 95 ЗЗД, тъй като при определяне на размера на евентуално дължимо
застрахователно обезщетение дружеството е изправено пред фактическа невъзможност
да извърши плащане. Освен това, ответникът посочва, че по претенцията не е
представен документ, който да свидетелства за надлежно упълномощаване на адв. А.Б.
по отношение на завеждането на извънсъдебна писмена претенция пред
застрахователя. Сочи, че пълномощното, представено заедно с договора за правна
помощ, съдържа упълномощаване само по отношение на завеждането и воденето на
дела пред съда. Твърди се, че застрахователят не е сезиран надлежно.
Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан
и моли да се постанови съдебно решение, с което да се отхвърли изцяло, като на
основание чл.78 от ГПК моли да му се присъдят разноските в настоящото
производство, в това число и за юрисконсултско възнаграждение. Моли също, да се
отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и
недоказаност на главния иск. В случай, че се намерят исковете за основателни,
ответникът моли да се намали размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като счита, че е е прекомерно завишен и не
съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи
за процесния период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието
„справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента
на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищцата и от трета страна, с
оглед приноса й за настъпване на вредоносните последици от ПТП.
Твърди, че Б.Г.С. не носи изключителна вина за
настъпилите вреди, вследствие на ПТП от 24.07.2020 г., около 14:10 ч., на път I
6-307 км 346. Счита, че Т.В.И. е нарушила императивните правни норми на ЗДвП и
това й поведение се намира в пряка и непосредствена причинно - следствена
връзка с настъпилите от процесното ПТП вредоносни последици. В този смисъл,
прави изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице. Счита, че поведението на И. разкрива белезите на
съпричиняване по смисъла на чл.51 ЗЗД, с оглед на което при определяне
справедливия размер на дължимото от страна на ответното дружество
застрахователно обезщетение, това обстоятелство, следва да бъде отчетено и
размерът на обезщетението да бъде съобразен с него.
Оспорва твърдените с исковата
молба травми, получени от ищцата по вид, интензитет и характер, както оспорва и
твърденията за тяхната продължителност -
представените медицински документи са недостатъчни и не обосновават нито всички
твърдени имуществени и неимуществени вреди, нито претендирания размер на
обезщетение за тях.
Твърди, че исковата претенция е прекомерно завишена по
размер и не отговаря на критерия справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Признава за установено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП между ответното дружество и
собственика на мотоциклет марка „Хонда“, модел „ВФ 750 Ц“, рег.№ ***, по силата
на Застрахователна полица № BG/30/120001406645.
Оспорва представения в исковата молба механизъм на
ПТП. Намира фактическите твърдения на ищеца за несъответстващи на
действителното положение при реализираното пътнотранспортно произшествие.
Твърди, че в качеството си на собственик на мотоциклет марка„Хонда“, модел „ВФ
750 Ц“, рег .№ *** И. не е изпълнила задължението си да осигури извършването
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата изправност по отношение
на същия, вследствие на което към момента на ПТП е бил с неизправна спирачна
система. Счита, че това обстоятелство в значителна степен е допринесло за
настъпване на процесния инцидент. Освен това, И. не се е уверила, че предоставя
собствения си мотоциклет на лице, което притежава съответната правоспособност
за управление на мотоциклет с мощност не по - малка от 40 кВ и работен обем на
двигателя над 600 куб.см., като по този начин сама е поставила в риск живота и
здравето си, като се е возила при неправоспособен водач.
Оспорва медикобиологичния характер на всички описани
като настъпили увреждания при ищцата, във връзка с които твърди да търпи
неимуществени вреди, като оспорва и тяхната продължителност - представените
медицински документи са недостатъчни и не обосновават нито твърдените
неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях - липсват
медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното състояние на
пострадалата, липсват медицински документи относно възстановителните процеси,
липсват контролни прегледи при специалист, които са необходими. Според
ответника, не са представени медицински документи, удостоверяващи, че ищцата е
търсила спешна медицинска помощ за претендираните телесни увреждания, или че е
осъществила някакво лечение. Посочено е, че за сформиране на дефинитивно
заключение досежно съразмерно обезщетяване на претърпените неимуществени вреди
са необходими доказателства за твърдените от ищеца травми - такива медицински
документи, които отразяват именно твърдяната тежест на уврежданията и
твърдяното продължително посттравматично възстановяване. Оспорва твърдението,
че И. е имала нужда от чужда помощ в ежедневието си. Оспорва и твърденията, че
ищцата все още не се е възстановила от получените травми. Сочи, че липсва
актуална консултация с лекар, от която да е видно как е протекъл оздравителният
процес, има ли усложнения и невъзстановени травми, както и необратими последици
за здравословното състояние на И.. Твърди се, че не са представени медицински
документи, удостоверяващи, че ищцата е търсила допълнително медицинска помощ за
продължаващите болки и оплаквания, че е провела последващо лечение и
консултации със специалисти, както и дейности по рехабилитация и физиотерапия.
При правилно проведен оздравителен процес, при рехабилитация и при грижа за
собственото здраве, ответникът счита, че ищцата следва да се е възстановила
напълно. Ако все пак бъде установено, че не се е стигнало до пълно
възстановяване, ответникът счита, че това се дължи изцяло и само на действията
на пострадалата във връзка с оздравителния процес, а не на характера на
уврежданията, които е получила.
Оспорва твърдението, че процесният инцидент се е
отразил негативно на психиката на ищцата, като същият изпитва стрес и
дискомфорт. Намира, че няма обективни данни, нито медицинска документация ищеца
да се е намирала в подобно състояние след инцидента. Нещо повече, твърди, че
няма данни И. реално да е потърсила помощ от психиатър/психолог, няма данни да
са й предписвани и да е приемала лекарства за някакви психически заболявалия.
Оспорва твърдението, че травматичните увреждания, болките и страданията за
продължителен период от време я лишили от възможността да води нормален начин
на живот, както и да осъществява ежедневната си битова и общочовешка дейност.
Оспорва предявения иск за неимуществени вреди и по
размер, тъй като същият не може да бъде обоснован с икономическите условия в
страната. В този смисъл, ответникът прави възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че размера на
претендираната сума не може да бъде обоснован по никакъв начин. Счита, че
обезщетението за неимуществени вреди в претендирания от ищеца размер е
прекомерно завишено с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание
понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на
характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ.
на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца и от
трета страна, с оглед приноса му за настъпване на вредоносните последици от
ПТП. Сочи се, че Българският съд константно приема, че понятието
„справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства. Отбелязано е, че за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт
неимуществени вреди, съдът е длъжен, при определяне на размера на дължимото
обезщетение, да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за
отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите,
характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността
на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те
продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от
развитие на обществото в държавата. Посочва, че видно от приложените с исковата
молба писмени доказателства, Т.И. не е претърпяла увреждания с такъв характер,
тежест и интензитет, че последните да обуславят определяне на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в претендирания с исковата молба размер.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва по
аргументи за неоснователност на главния иск, както и размера на претендираните
лихви и началния момент, от който същите се претендират.
В условията на евентуалност, оспорва претенцията на
ищцата при уважително решение да й бъде присъдена законна лихва, считано от
датата 31.07.2020 г. На първо място посочва, че не е ясно по какъв начин
насрещната страна е определила началния момент, от който би следвало да се
дължи лихва. Освен това сочи, че в срока по чл. 108, ал. 1 КЗ с писмо от
11.11.2020 г. ищцата е уведомена, че за установяване на основанието и размера
на претенцията е необходимо съдействието на пострадалото лице на основание
чл.498, ал.2 КЗ, като на основание чл.106, ал.З КЗ, застрахователят поискал
представяне на допълнителни документи, от които да може да се определи както
основанието на претенцията, така и размера на същата. Твърди, че горепосочените
факти се установяват чрез представеното с исковата молба уведомление с вх.№
4612 от 11.11.2020 г. В тази връзка ответникът счита, че евентуално уважително
решение по главния иск не трябва да води до уважаване на акцесорния иск за
лихва, тъй като на основание чл.497 КЗ застрахователят дължи законна лихва в
срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл.106, ал.3
или от изтичането на срока по чл.496, ал. 1 КЗ, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя,
поискани по реда на чл.106, ал.З КЗ. Посочва се, че следователно, съобразно
уведомление с изх.№ 345 от 20.01.2021 г., представено от ищеца, при евентуално
уважително решение законна лихва за забава следва да се дължи от датата на
окончателното произнасяне на застрахователя по заведената от И. щета, а именно
20.01.2021 г.
По делото е постъпила нарочна молба от ответника, с която прави искане на основание чл.219,
ал.1 от ГПК да бъде привлечен като трето лице – помагач на страната на
ответника Б.Г.С. с посочени данни – водачът управлявал мотоциклета, който е
участвал в процесното ПТП на 24.07.2020г., като е обоснован правният интерес.
По делото е постъпила допълнителна искова молба (молба), с която ищцата взема становище
по възраженията на ответника.
Заявено е, че по възражението на ответника за гледане
на делото по общия ред, предоставя на съда, но счита, че настоящото дело следва
да се гледа по реда на глава 32 от ТПК, а именно „Производство по търговски
спорове“.
Намира, че исковата молба е редовна и подлежи на
разглеждане.
Отбелязва, че следва да се има предвид, че въпреки
въведеното изискване в ГПК за представяне на банкова сметка ***, следва да се
обърне внимание, че законът не свързва неизпълнението на това изискване с
никакви последици, вкл. и с нередовност на исковата молба, каквато твърди
ответника. Излага аргументи, че в чл. 129, ал.1 от ГПК са уредени последиците
от нередовност на исковата молба и изобщо не са предвидени такива при
неизпълнение на ал.4 на чл. 127 ГПК. Сочи се, че законодателят не е въвел
задължение на съда да следи за това и съответно не е предвидена санкция за
неизпълнение. Посочено е, че изменението на чл.127 ГПК със ЗИДГПК, обн. в ДВ
бр.86/2017 г., не е съпътствано от изменение на разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, в която като основание за провеждане на производство по отстраняване на
нередовности на исковата молба е посочено само несъответствието на молбата с
изискванията за редовност, визирани в чл.127, ал.1 ГПК. Сочи се, че при
отсъствие на такова изрично препращане, непосочването на банкова сметка ***, не
може да се квалифицира като нередовност на исковата молба, чието неотстраняване
би обусловило връщане на молбата или недопустимост на постановеното по нея
съдебно решение. Освен това, се посочва, че ответникът не предлага никакво
плащане, за да бъде нужно да бъде представена банкова сметка ***, даже
напротив, видно от отговора на исковата молба същият оспорва предявения иск
изцяло - както по основание, така и по размер.
По отношение възраженията на ответника относно
допустимостта на исковата молба заявява, че от изложеното от ответното
дружество в отговора на исковата молба, става ясно, че пред същия е предявена
от ищцата извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, но не е
представена банкова сметка. ***, че на това основание ответникът твърди, че
предявеният иск е недопустим.
Изложено е, че единственото условие за допустимост,
което законодателят е въвел с разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, съгласно
която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, е да има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е. след
отправена към застрахователя писмена застрахователна претенция, което в случая
е сторено от страна на ищцата, видно от заведената по случая щета пред ответника.
Твърди се, че по делото е установено, че преди подаване на исковата молба
ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда
на чл.380 от КЗ, което обстоятелство не се оспорва от ответното дружество. Към
нея е приложила всички документи, с които разполага, вкл. с Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, като съгл. чл. 496, ал.3, т.1 от КЗ
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенцията за обезщетение. Отбелязано е, че в този смисъл, уреденото в КЗ
производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред
застрахователя е изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в
срока по чл.498 от КЗ и на ищеца се предоставя възможност да предяви
претенциите си по съдебен ред. Счита, че няма пречка да бъде ангажирана
отговорността на ответника чрез предявяване на настоящия иск за определяне на
справедлив размер на обезщетение от съда.
По другите му възражения е посочено, че
непредставената банкова сметка ***ика в обективна невъзможност да определи и
изплати обезщетение на ищцата. Твърди се, че до настоящия момент ответното
дружество не предлага никакво плащане и счита, че следва да се има предвид, че
при представяне пред него по извънсъдебната претенция на Констативен протокол
на ПТП, същият не може да откаже плащане. Освен това, са изложени аргументи, че
съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от КЗ, на застрахователя му се дава
право да получи необходимата информация, съхранявана от органите на МВР,
разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар, лечебните и
здравните заведения и от лицата, които имат право да удостоверяват настъпването
на обстоятелствата за установяване на застрахователното събитие и причините от
него, както и да получава заверени преписи от документи. Сочи се, че ако за
произнасяне на ответника са му били нужни още документи, то той е имал правото
и възможността да се снабди с тях и при желание да се произнесе по предявената
претенция, като определи справедливо обезщетение.
С оглед обстоятелството, че ответното дружество
признава наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието
на валидна застрахователна полица „Гражданско отговорност“ за увреждащия
мотоциклет, както и че ищцата е предявила извънсъдебната си претенция пред него
на 22.10.2020 г. за настъпилото събитие, е направено искане на основание
чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, да се обявят тези обстоятелства за безспорни и
ненуждаещи се от доказване.
Оспорва всички възражения на ответното дружество като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Намира, че оспорването на вината на водача на
мотоциклета за настъпилото ПТП и механизма на същото от страна на ответника е
неоснователно.
Счита, че следва да се има предвид, че Констативния протокол
за ПТП, представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална
доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за
това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение
на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са
представени от участниците в произшествието. В същия смисъл е посочено решение
№ 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 711 от
22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС, II Т. О. и Решение № 98 от
25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II Т. О. Обръща внимание, че
доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на
местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от
него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката
на движение на автомобила.
Заявява, че следва да се има предвид и
обстоятелството, че в случая има самокатастрофирал мотоциклет и освен водача му
и пострадалата пътничка - ищцата - няма, т.е. освен водача на застрахованото
при ответника МПС няма друго лице, което да е виновно за настъпване на това
ПТП, няма друг участник.
Посочено е, че на същият е издаден АУАН, както и НП,
приложени към ИМ.
За неоснователни намира възраженията на ответното
дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
ищца. Взема становище, че същите са голословни и неподкрепени с доказателства.
Сочи, че от представените писмени доказателства няма данни, от които да се
направи извода, че пострадалата, е извършила нарушения, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Ето защо
счита, че искането на ответника за намаляване на определеното обезщетение на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, следва да се устави без уважение.
Намира за неоснователни оспорванията от страна на
ответника на причинените на ищцата травми, техния характер и интензитет,
негативното отражение върху психиката й. Твърди се, че всички описани в
исковата молба страдания, техния интензитет и проявление при ищцата са
настъпили следствие процесното ПТП и същите ще бъдат установени в настоящото
производство посредством допуснатите свидетели и СМЕ.
Счита, че ответникът неоснователно оспорва предявения
иск за неимуществени вреди по отношение неговия размер. Посочено е, че в случая
искът е съобразен от една страна с принципа за справедливост, с оглед
причинените неимуществени вреди на ищцата, а от друга страна - с лимита на
отговорност на ответника за 2020 г. и съдебната практика при компенсиране на
вреди от този вид.
По отношение оспорването дължимостта на претендираните
лихви за забава, е посочено, че при деликт лихви за забава се дължат от датата
на непозволеното увреждане. В тази връзка, заявява, че следва да се има
предвид, че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с
настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите.
Според ищцата, приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която е уредено
задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования
или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице. Сочи се, че тъй като за делинквента е установено задължение да
уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят не оспорва, че
това задължение е изпълнено, то за застрахователя възниква задължение за
плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в
исковата молба - 31.07.2020 г.
Изложено е, че най - късният момент, от който възниква
задължение за лихви е 22.10.2020 г., за която дата са представени
доказателства, че от ищцата е постъпило уведомление до застрахователя за
настъпилото събитие.
Оспорва изложеното от ответника във връзка с
дължимостта на лихвите за забава.
Постъпил е допълнителен
отговор от ответника, в който е заявено, че поддържа всички твърдения,
възражения и доказателствени искания, отнесени до вниманието на съда с отговора
на исковата молба. В тази връзка, оспорва всички доводи на ищеца, изложени в
допълнителната искова молба.
Поддържа възражението за нередовност на исковата молба
на основание чл.127, ал.4 ГПК. Излага аргументи, че съгласно въведената с
промените, обнародвани в ДВ бр. 86 от 2017 г., нова т. 7 в чл. 236, ал. 1 от ГПК задължителен реквизит на решението е банковата сметка, по която да се
преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане. Сочи, че
чл. 127, ал. 4 от ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.) предвижда задължение за ищците по
осъдителни искове за парично вземане да посочват банкова сметка ***. Заявено е,
че въпреки, че неизпълнението на това задължение не е скрепено със санкцията на
чл. 129, ал. 2 от ГПК, то съобразно разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ГПК съдът
следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и при
констатиране на наличието на такава указва на страната в какво се състои
нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде
отстранена, като определя срок за поправката.
Посочено е, че доколкото в процесния случай
постановяването на решение по делото без посочване на реквизита по чл. 236, ал.
I, т. 7 от ГПК би било неправилно, към уважаемият съд е отправена молба да бъде
даден подходящ срок на ищеца да приведе исковата молба в унисон с изискванията
на чл. 127, ал. 4 от ГПК, с оглед обезпечаване на формата на решението, с
наличие на всички реквизити съгласно чл. 236, ал. 1 от ГПК.
Поддържа възраженията за недопустимост на исковата
молба, доколкото от една страна писмената претенция по чл.380 КЗ е предявена
пред ответното дружество чрез ненадлежно упълномощено лице, а от друга самата
претенцията не отговаря на изискванията, предвидени в Кодекса за
застраховането, доколкото към същата не е представена банкова сметка. ***, че
процесуалният представител на ищцата тълкува по неправилен начин правната
норма, регламентирана с разпоредбата на чл. 496, ал.3, т.1 КЗ, която изрично сочи,
че застрахователят не може да откаже да се произнесе, когато е представен
констативен протокол за ПТП, но не е лишен от възможност да откаже плащане.
Противопоставя се на твърденията изложени в
допълнителната искова молба, че Констативния протокол за ПТП представлява
официален свидетелстващ документ, ползващ се в материална доказателствена сила.
Сочи, че съгласно трайно установената съдебна практика, а и предвид естеството
на информацията в отделните полета на полицейския протокол за ПТП, в частта „Обстоятелства
и причини за ПТП“ същият няма характер на официален свидетелстващ документ,
който да се ползва с материална доказателствена сила. Ответникът сочи, че
представеният Констативен протокол за ПТП няма силата на влязъл в сила съдебен
акт по отношение на установяване на вината на водача за процесното ПТП.
Заявява, че в посочената част полицейския протокол е частен свидетелстващ
документ, който отразява възприятията на контролните органи относно механизма
на ПТП в един по-късен момент, след настъпване на катастрофата, базирани на
обясненията на самите участници, евентуално на други свидетели, както и на
статични вторични белези и веществени доказателства. Посочва, че контролните
органи описват схемата и механизма на ПТП след възприемане на статичната обстановка
на произшествието, без да са го наблюдавали в динамика, в развитие. Освен това
е изложено, че съгласно Решение № 15 по т.д. № 1506/ 2013г. на ВКС
доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от
длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или
липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй
като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет
от съставителя на протокола факт. Твърди се, че липсват каквито и да било други
обективни доказателства за механизма на ПТП и за отговорността за настъпването
му.
Според ответника, по отношение, че на Б.С. са издадени
АУАН и НП, съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Посочва, че за наказателните постановления и актове за
установяване на нарушения няма аналогичен текст, поради което АУАН, респективно
евентуално издаденото въз основа на него наказателното постановление не
обвързва доказателствено съда, освен това, счита, че в настоящия случай не са
налице данни издаденото на С. наказателно постановление да е влязло в сила.
Намира, че доводите, изложени в тази насока в допълнителната искова молба са
изцяло неоснователни.
Счита твърденията на насрещната страна за липса на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Т.И. за неоснователни и
необосновани. Посочено е, че в т. 7 на ППВС № 17/63 г. е прието, че принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите, или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Следователно, според ответника, създаването на условия за
извършването на противоправно поведение също е противоправно поведение, с оглед
на което поддържа възражението относно наличието на съпричиняване.
Оспорва твърдението за психически увреди и стрес,
причинени от процесното ПТП. Твърди, че няма обективни данни, нито медицинска
документация, представена от страна на ищцата за подобно състояние.
Поддържа
направените с отговора на исковата молба възражение във връзка с телесните
увреждания на ищцата.
С оглед становището на насрещната страна, ответникът
заявява, че поддържа възражението за неоснователност на акцесорния иск, като
счита, че същият следва да се отхвърли, доколкото спрямо увреденото лице
приложение намира както правилото на чл. 380, ал.1 КЗ, така и нормата на
на
чл. 380, ал.З КЗ, която гласи: „Непредставянето на данни за банковата сметка от
страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение
на плащането, като застрахова телят не дължи лихва по чл. 409“. Сочи, че по
аргумент на Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273 / 2018 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение правилото по чл.380, ал.З КЗ е
приложимо в настоящия случай, заради систематичното място на чл. 380 КЗ в Глава
тридесет и шеста „Обща част” от Дял първи „Общи изисквания към всички договори”
на КЗ и препращането на чл. 498, ал. 1 и чл. 496, ал. 1 КЗ. Поддържа изцяло
възражението, направено в условията на евентуалност, относно началния момент,
от който би се дължала лихва при евентуално осъдително решение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 24.07.2020 г. около 14:10 ч. по път І-6 км 346 в посока запад-изток се е движил мотоциклет „Хонда
ВФ 750 Ц Магна“ с peг. № ***, управляван от Б.Г.С., който нарушил правилата за
движение по пътищата, като вследствие движение с несъобразена скорост с пътните
условия, навлиза в платното за насрещно движение, губи управление над МПС и се
удря в бордюр в ляво по посока на движението си. Вследствие на удара е
пострадала возещата се на мотоциклета пътничка Т.В.И..
Не
е спорно, че за увреждащия мотоциклет
„Хонда ВФ 750 Ц Магна“ с peг. № ***, управляван от Б.Г.С., е налице сключена
застраховка “Гражданска отговорност” з.п. BG/30/120001406645 със срок на
валидност една година, считано от 25.05.2020 г. до 25.05.2021 г. със „З.Д.Ж.З.“
АД.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата е
предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред „З.Д.Ж.З.“ АД, гр. С.
и е представила всички документи, с които разполага. С писмо с обр. р. от
22.10.2020 г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая е
образувана щета с № 0801- 005251/ 2020-01, по която и към настоящия момент
ответникът не е изплатил обезщетение, поради което за ищцата е налице правен
интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза се установява следното:
В
резултат на процесното ПТП, Т.В.И. е
получила: фрактура осис метакарпи V манус синистри и вулнус лацероконтузом
регио генус синистри, съчетана с лезия на ретиникулум екстензорум латералис.
В процеса на
хоспитализация е консултирана с кардиолог и анестезиолог. Направена е
терапевтична схема - обработка на раните, имобилизация,ТАП, антибиотик,
аналгетик, превръзки.
От Оперативен
протокол №115 е видно, че под локална анестезия е направена ревизия на раните,
лаваж, дренаж, послоен шев, гипсова имобилизация за ръката, браунова шина за
коляното.
В последващите дни е
установено подобрение в общия и локалния статус, афебрилитет, спокойни
оперативни рани, свалени са дреновете, превръзки. На 29.07.2020 г. е
дехоспитализирана. Препоръчани са имобилизационните шини да се носят 25 дни;
контролни прегледи на 30.07.2020 г. и на 14.08.2020 г.
От представената
епикриза към ИЗ № 1187 от ОФРМ при МБПЛ - С. ЕООД е видно, че е хоспитализирана
на 14.10.2020 г. В анамнезата е записано, че постъпва за рехабилитационни
процедури в следствие на счупване на дланна кост на горен крайник и контузия с
контузии рани на коляното.Предписана е терапевтична схема с процедури: ЛФК, УЗ,
НЧИМП на лява китка и ляво коляно, пасивни упражнения. В процеса на лечение
ищцата е показала добър рехабилитационен потенциал - болковият симптом е
редуциран; движенията в лявата колянна става и лявата гривнена става са
подобрени; подобрена е трофиката на меките тъкани. В резултат на проведените
7-дневни процедури е постигнато редуциране на субективната патологична
симптоматика, намаляване отока в областта на лява китка, подобряване на
движенията на ляво коляно и лява китка, увеличен функционален капацитет.Към
съдебната документация няма представена медицинска за провеждани на други
курсове на рехабилитация,но в разговора с ищцата на 18.02.22г тя уточни,че е
провела още 2 курса в същата МБПЛ-С. ЕООД,като единият е бил с хоспитализиране
в същото отделение,а другият е бил с ежедневно прихождане за процедури.
Към момента на
процесното ПТП ищцата е била на възраст 46-47г., т.е. в активна възраст с
предполагаеми нормални метаболитни процеси в организма. Погледнати по отделно
двете травми на ищцата са с период на възстановяване при правилно проведено
лечение около 3-3,5 месеца.
Хоспитализирана е на
14.10.2020г./около 3 месеца след травмата/в ОФРМ към МБАЛ-С.. В анамнезата е
записано, че постъпва за рехабилитационни процедури в следствие на счупване на
горен крайник и контузия с контузии рани на коляно. В момента на приема се е
оплаквала от болки и ограничени движения в лява колянна става, невъзможност за
клякане, а в лявата ръка е наличен не пълен юмручен захват с болка. Описан е
локален статус: Наличие на лек оток на лява китка. Палпаторна болка на 4 и 5
метакарпална кост. Не може да прави юмручен захват. Лява колянна става -
множество ръбести цикатрикси, опъната кожа с ограничени движения. Не може да
кляка в пълен обем. Походка - щади ляв крак, леко го замята.
Описаните дефекти по
китката и коляното, ограничените движения в същите две стави и болестните
симптоми, които са описани в тази епикриза не са усложнения от травмите, а са
след имобилизационни дефицити. Тяхното преодоляване също е обект на
кинезитерапия, рехабилитация и физиолечение. На
18.02.2022 г. е осъществен клиничен преглед на състоянието на травмираната лява
ръка и ляво коляно/около 19 месеца след процесното ПТП/.
Вещото лице е установило,
че фрактурата на 5 лъч на лява ръка, т.е. на 5-та метакарпална кост е зараснала
напълно. Фрактурата е била вътреставна за метакарпалната кост с ангажиране на
метакарпофалангеалната става, с коса спрямо дължината на костта фрактурна
линия. Вътреставният фрагмент е приплъзнал в проксимална посока, поради което е
нарушена структурата и формата на МКФ - ната става. Това е сериозен дефект на
същата става, който подсигурява непрекъсната болезненост в тази става, а също и
при активната й максимална флексия. Чрез упоритост ищцата е успяла да постигне
пълна екстензия в метакарпофалангеалната става, а флексията е до 90 гр., при
норма 100-110гр. В двете малки интерфалангиални стави на 5 пръст движенията са
възстановени, но болезнени при опит за активна максимална мощна флексия.
Установи се, че при бързо свиване на ръката в юмрук, 5-ти пръст възкача 4- тия
пръст, което е резултат от нарушената форма на метакарпофалангеалната става.
Ищцата е съобщила, че ставите на 5-ти пръст са болезнени при застудяване на
времето или миене със студена вода. Лявата колянна област е с нормална
конфигурация, без оток, с възстановена флексия - възможна до 120-130гр/норма/ и
пълна екстензия. При ходене по равно се забелязва леко провлачване на левия
крак. Налична болкова симптоматика има при застудяване на времето.
От Епикриза към ИЗ №
5342,издадена от Ортопедично отделение на МБАЛ-К. е видна терапевтична схема,
включена в периода на хоспитализация в същото отделение.Тя е :
-ТАП/Тетаничен
анатоксин за профилактика на тетанична инфекция/
-
Амизолмед/аналгетик/
-Цефазолин/антибиотик/
-превръзки
Към медицинската
документация представена в ТД № 98/2021г. няма такива, които да уточняват
терапевтична схема провеждана в домашни условия. Най-вероятно е използван само
аналгетичен препарат и то в моменти на обострена болка. Това бе потвърдено от
ищцата на 18.02.2022г.
Счупването на дланна
кост, която се лекува с репозиция и последваща имобилизация с гипсова
лонгета/за 25 дни/ прави ръката неподвижна от лакътя на долу и по тази причина
неизползваема за периода. През периода на рехабилитация ставите по нея са
болезнени и по тази причина са частичнно използваеми. Погледнато в комплекс на
тези факти може да се заключи, че ищцата не е можела да си служи с лявата ръка
за хранене, обличане и т.н. в рамките на 3 месеца.
Разкъсно контузната
рана в областта на лявото коляно, съчетана с травматична лезия на латералния
екстензорен ретинакулум е с доста по- бавен възстановителен период, тъй като е
налична лезия на двигателна структура. Неговото възстановяване е около 45 дни,
през който период е затруднено свиването на коляното, а при изправяне от свито
положение е немощно и силно болезнено. От това може да се заключи, че през
първите 45 следтравмени дни ищцата е ходила със силно затруднена куцаща
походка, с използването на помощни средства или чужда помощ. Травмата на
коляното също е създавала условия за затрудняване на нормалните физиологични
нужди.
Към съдебната
документация по ТД № 98/2021 г е представена Епикриза към ИЗ № 1187 от ОФРМ при
МБПЛ - С. ЕООД. От нея е видно, че е хоспитализирана на 14.10.20г./около 80 дни
след травмата/. В анамнезата е записано, че постъпва за рехабилитационни
процедури в следствие на счупване на горен крайник и контузия с контузии рани
на коляно. В момента на приема се е оплаквала от болки и ограничени движения в
лява колянна става, невъзможност за клякане, а в лявата ръка е наличен не пълен
юмручен захват с болка. Описан е локален статус: Наличие на лек оток на лява
китка. Палпаторна болка на 4 и 5 метакарпална кост. Не може да прави юмручен
захват. Лява колянна става - множество ръбести цикатрикси, опъната кожа с ограничени
движения. Не може да кляка в пълен обем. Походка - щади ляв крак, леко го
замята. Направен е тест на обема на възможни движения - ъглометрия, обиколка на
ставите - антропометрия. Предписана е терапевтична схема с процедури: ЛФК, УЗ,
НЧИМП на лява китка и ляво коляно, пасивни упражнения. В процеса на лечение
ищцата е показала добър рехабилитационен потенциал - болковият симптом е
редуциран; движенията в лявата колянна става и лявата гривнена става са
подобрени; подобрена е трофиката на меките тъкани. В резултат на проведените
7-дневни процедури е постигнато редуциране на субективната патологична
симптоматика, намаляване отока в областта на лява китка, подобряване на
движенията на ляво коляно и лява китка, увеличен функционален капацитет. От
Амб.лист №4926 от 04.11.2020г от преглед при кинезитерапевт е видна основна
диагноза: „Последици от счупване на ниво китка и длан. Счупване на друга
метакарпална кост”. Терапия: назначени са физио - терапевтични процедури от
2-ра група.
От амбулаторен лист
номер №5350/24.11.2020г. от преглед при кинезетерапевт са видни същите основна
диагноза и придружаващи заболявания. Терапия отново се насочва за
физиопроцедури.
Вещото лице е
провело разговор с Т.И. на 18.02.2022 г. и е установено, че е посетила двукратно лекуващия
си травматолог в МБАЛ - К. през първите 2 месеца след дехоспитализирането си от
там. Той и е дал устни съвети и напътствия за последващата рехабилитация.
Счупването на 5-та
метакарпална дланна кост на лявата ръка е временно разстройство на здравето е
нарушаване на нормалните функции на горния крайник за период по - голям от 30
дни и покрива критериите на медико биологичния признак за средна телесна
увреда. Общият период на възстановяване на тази фрактура, лекувана
консервативно е 3 - 3,5 месеца.
Разкъсно контузната
рана в областта на лявото коляно, съчетана с лезия на екстензорния латерален
ретинакулум е около 45 дни. Тази травма представлява временно разстройство на
здравето с нарушаване функциите на коляното за период по-голям от 30 дни и
отговаря на критериите на медико биологичния признак за средна телесна увреда.
Общият период на зарастване на тази мекотъканна травма лекувана с хирургичен
шев е около 45 дни, но последващата рехабилитация би удължила възстановителния
процес с още 15-20 дни.
В съдебно заседание,
вещото лице пояснява, че пациентката е успяла да раздвижи ръката си почти до 90
градуса, което е в нормата, тя може да захваща, но го прави бавно и другият
дефект на това лошо счупване ще остане завинаги в живота й, че при опит за
бързо свиване 5-тия пръст застава върху четвъртия. Тези последствия от
травмите, ще останат до живот. По отношение на коляното е налице възстановяване
и не се очакват други остатъчни явления.
От заключението на
автотехническата експертиза се установява следното:
Изработена е мащабна скица,
която е приложена към автотехническата експертиза.
По конкретното ПТП няма данни за
измерени отслоени спирачни следи или следи от протриване (не е извършен оглед
на местопроизшествието). Разгледани са всички математични модели и методи за
определяне на скорост на МПС и в конкретния случай липсват данни, чрез които
може да се определи скоростта на процесния мотоциклет. Няма данни и от
показания на свидетели.
Водачът на мотоциклет марка
„Хонда“ модел „ВФ 750 Ц“ с per. № *** непосредствено преди да настъпи ПТП
предприема изпреварване на попътно движещото се МПС, като навлиза в лента за
насрещно движение, губи контрол над управлението на мотоциклета и се удря в
северния бетонен бордюр.
По делото е известно, че ищцата се
е возила на седалката непосредствено зад водача. При загуба на контрол над
управлението на мотоциклет и загубата на надлъжна и напречна устойчивост,
тялото на ищцата е пропаднало върху пътното платно, като е запазило
траекторията на движение с тази на мотоциклета. Мотоциклетът пада върху
пътничката и тя, заедно с него или без него, се влачи по настилката.
По делото е приложен документ от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в който се установи че
мотоциклет марка „Хонда“ модел „ВФ 750 Ц“ с per. № *** към 24.07.2020г. е
преминал периодичен преглед за техническата му изправност, като същият е
валиден до 22.03.2021 г. От тук и от липсата на данни по делото за възникнала
техническа неизправност на процесния мотоциклет, следва да се приеме, че същият
е бил технически изправен към 24.07.2020г.
При ясно време на прав пътен
участък, на 24.07.2020 год. около 14:10 часа по ПП-1-6 в посока от гр. К. към
гр. Сливен се е движил мотоциклет марка „Хонда ВФ 750 Ц“ с per. № ***
управляван от С., като непосредствено зад него се е возила пътничката И.. По
същото време в същата посока се движило неизвестно МПС. В зоната на км. 346,
общ. Гурково водача на мотоциклета предприема изпреварване на попътно движещото
се МПС, като навлиза в лента за насрещно движение, губи контрол над
управлението на мотоциклета и се удря в северния бетонен бордюр. Първоначалният
контакт между превозното средство и северния бордюр е настъпил с предна гума на
мотоциклета, което го определя по характер като СТРАНИЧЕН-КОС. Към този момент
надлъжната ос на мотоциклета е била разположена почти косо под ъгъл на
надлъжната ос на платното за движение с предна част насочена в посока изток,
като съставите му са се намирали в северния край на асфалтовото покритие. След
така описания удар, който е настъпил пред масовия център на мотоциклета, същия
под действие на инерционните сили е загубил надлъжна и напречна устойчивост и
заедно с водача и пътничката е пропаднал на платното за движение.
В резултат на настъпилото ПТП,
водачът С. и пътничката И. получават травматични увреждания, а по мотоциклета
са нанесени материални щети.
В конкретния случай
произшествието е настъпило самостоятелно, следва да се приеме, че водачът е
имал техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка и да упражнява
контрол върху управлението, да подбира скоростта си на движение, съответно е
имал и техническа възможност да предотврати неговото настъпване.
По делото са събрани гласни
доказателства.
По реда на чл. 176 от ГПК третото
лице - помагач Б.С. е заявил, че е изгубил контрол над управлявания мотоциклет,
искал е да предприеме маневра изпреварване, но имало пясък на пътя, плъзнал се
и паднали. Травмите на Т. били в ляво коляно и лява ръка, тъй като мотоциклетът
се плъзнал наляво. Тя получила по-големи телесни увреждания, в сравнение с
неговите.
Свидетелката К. И. Пенчева посочва,
че е приятелка с Т., познават се от около 20 години. Всеки ден се виждат,
защото работи във ВМЗ в С. и са колежки. Знае, че юли 2020г. е претърпяла
катастрофа. След като излязла от болницата свидетелката отишла да я види. Била
много зле, имала гипс на лявата ръка и шевове на левия крак на коляното, не
можела да стане от леглото, психически също не изглеждала добре, била доста притеснена.
Ходила да й помага с битови нужди, с къпане, карала я е до болницата в Карлово
за превръзки. Била уплашена от катастрофата и от тогава не се качвала на мотор,
на кола също я било страх, дори и при нейния партньор не се качвала да се вози,
и сега изпитвала огромен страх. Свидетелката много пъти е водила Т. на
превръзки. Половин година след това тя се е върнала на работа, но не била
възстановена. Като се върнала на работа, месец след това пак излязла в
болничен, не можела да стои права, защото я болял много крака, отделно с ръката
не можела да хваща хубаво, а работата й била точно това - да стои права и не
можела да си върши хубаво работата. Ходила на рехабилитации няколко пъти и за
ръката, и за крака, провеждали се в гр. С.. Имало разлика в Т., при изкачване
на стълби й е било трудно и права не можела да стои много време. Не можела да
се обслужва, когато нейният партньор бил на работа, свидетелката ходила да й
помага вкъщи в продължение на половин година. Свидетелката не счита, че е възстановена
към днешна дата.
От свидетелските показания на
свидетеля К.С.К. се установява, че са
бивши колеги с Т., две години работили заедно. Често се виждали, ходили си на
гости постоянно. След катастрофата я видял след една седмица, била стресирана,
притеснена. Помагал й като я водил на прегледи и превръзки на ръката и крака -
над пет шест пъти я е карал. Ръката и кракът й били физически пострадали. Не
била толкова подвижна както преди. К. ходила да й помага, защото са добри приятелки.
Повече не се е качвала на мотор, страхувала да се качи на мотор, на кола също
се притеснявала, като видела кола да минава покрай нея също се притеснявала.
Според свидетеля над шест - седем месеца била в болнични, чували се често по
телефона. Като говорили с нея е казвала, че от студеното я боляли пак и кракът
и ръката.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая,
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП - 24.07.2020 г. по силата на което З.Д.Ж.З.“ АД е поело задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования мотоциклет „Хонда ВФ 750 Ц Магна“ с peг. № *** трети лица,
се установява от представената застрахователна полица, където е посочено, че за
горепосочения мотоциклет е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ валидна
от 05.05.2020 г. до 25.05.2021 г.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата е
предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред „З.Д.Ж.З.“ АД, гр. С.
и е представила всички документи, с които разполага. С писмо с обр. р. от
22.10.2020 г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая е
образувана щета с № 0801- 005251/ 2020-01, по която и към настоящия момент
ответникът не е изплатил обезщетение, поради което за ищцата е налице правен
интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда. Поради това
съдът намира, че предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда,
която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства
в хода на настоящото производство.
От заключението на
автотехническата експертиза се установява, че
водачът на
мотоциклет марка „Хонда“ модел „ВФ 750 Ц“ с per. № *** непосредствено преди да
настъпи ПТП е предприел изпреварване на попътно движещото се МПС, навлязъл е в
лента за насрещно движение, загубил контрол над управлението на мотоциклета и
се ударил в северния бетонен бордюр. Произшествието
е настъпило самостоятелно и водачът е имал техническа възможност да следи
конкретната пътна обстановка и да упражнява контрол върху управлението, да
подбира скоростта си на движение, съответно е имал и техническа възможност да
предотврати неговото настъпване.
С оглед изложеното съдът намира,
че водачът на
мотоциклет марка „Хонда“ модел „ВФ 750 Ц“ с per. № *** е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
С оглед изложеното съдът намира, че
допуснатите нарушения на водача на
мотоциклет „Хонда ВФ 750 Ц Магна“ с peг.
№ ***, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да
се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на
водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/
на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
Видно от заключението на
съдебномедицинската експертиза, вследствие на процесното ПТП, ищцата е получила
фрактура осис метакарпи V манус синистри; вулнус лацероконтузом регио генус
синистри, съчетана с лезия на ретиникулум екстензорум латералис. Към настоящия
момент фрактурата на 5 лъч на лява ръка, т.е. на 5-та метакарпална кост е
зараснала напълно. Вътреставният фрагмент е приплъзнал в проксимална посока,
поради което е нарушена структурата и формата на МКФ - ната става. Според
вещото лице това е сериозен дефект на същата става, който подсигурява
непрекъсната болезненост в тази става, а също и при активната й максимална
флексия, но ищцата е успяла да постигне пълна екстензия в
метакарпофалангеалната става, а флексията е до 90 гр., при норма 100-110гр. В
двете малки интерфалангиални стави на 5 пръст движенията са възстановени, но
болезнени при опит за активна максимална мощна флексия. При бързо свиване на
ръката в юмрук, 5-ти пръст възкача 4- тия пръст, което е резултат от нарушената
форма на метакарпофалангеалната става, като вещото лице е категорично, че това
последствие от травмите, ще остане до живот. Относно лявата колянна област е
установено, че е с нормална конфигурация, без оток, с възстановена флексия -
възможна до 120-130гр/норма/ и пълна екстензия. При ходене по равно се
забелязва леко провлачване на левият крак и е налице болкова симптоматика при
застудяване на времето.
От свидетелските
показания, които съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и
непротиворечиви се установява, лечебният и възстановителен период на ищцата е
бил продължителен, нуждаела се от чужди грижи, не е можела да се обслужва сама.
Видно от представените писмени доказателства, ищцата е била и в продължителен
отпуск поради времена неработоспособност и за да провежда рехабилитационни
процедури. Ето защо съдът като взе предвид, тежестта на травмите, възрастта на
ищцата към момента на ПТП – 46 години, неудобства и ограничения от личен,
битов, трудов и социален характер, които е претърпяла и факта, че към момента
една от травмите не е възстановена и няма да настъпи пълно възстановяване
приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди би била сумата от 50 000 лв.
Ответното дружество е направило
възражение, че в качеството си на
собственик на мотоциклет марка„Хонда“, модел „ВФ 750 Ц“, рег .№ ***, ищцата не
е изпълнила задължението си да осигури извършването на задължителен периодичен
преглед и че е предоставила собствения си мотоциклет на лице, което не притежава
съответната правоспособност за управление на мотоциклет с мощност не по - малка
от 40 кВ и работен обем на двигателя над 600 куб.см.
От представеното по делото писмо от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се установява, че
мотоциклетът е имал задължителен периодичен преглед за проверка на техническа
изправност, като към датата на ПТП мотоциклета е бил технически изправен.
В първо открито съдебно заседание е представено копие от свидетелство
за управление на МПС от Б.С., от което е видно, че водачът е разполагал със
съответната правоспособност за управление на процесния мотоциклет.
Ответното дружество е направило и възражение, че ищцата не е провела
последващо лечение след претърпените травми и консултации със специалисти,
както и дейности по рехабилитация и физиотерапия.
Видно от представените по делото писмени доказателства и поясненията на
вещото лице, извършило съдебномедицинската експертиза се установява, че ищцата е
провела един курс рехабилитация в гр.С. и после още два курса по 7 дни, като
според него Общо като количество рехабилитация е съвсем достатъчно за
раздвижване на пръстите и коляното.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователни възраженията
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Т.В.И..
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493,
ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице
лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска
отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от
увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В настоящия
случай, ищецът претендира законна лихва от 31.07.2020 г. По делото е
представено доказателство, че ищцата е предявила застрахователната си претенция
на 22.10.2020 г. Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и
при липса на други данни следва да приеме, че 22.10.2020 г. е датата, на която
застрахователят е уведомен за претенцията на ищеца, поради това за периода от 31.07.2020
г. до 21.10.2020 г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че З.Д.Ж.З.“ АД
следва да заплати на Т.В.И. обезщетение в размер
на 50 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените
телесни увреждания при ПТП, настъпило на 24.07.2020 г. ведно със законната
лихва от 22.10.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за периода от 31.07.2020 г. до 21.10.2020
г. като неоснователен.
По
отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се
установява, че ищцата е материално
затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът,
оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако
се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до
100 000 – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ на ищцата е в размер на 2 030 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е регистриран по
ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС. Следователно при
спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П.К.
за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 2 436
лв. с ДДС /2 030 х20% = 2 436 лв./.
С оглед изхода на делото З.Д.Ж.З.“ АД следва да
заплати на адв. П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 2 436 лв. за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищцата.
Видно от данните по делото от бюджета на съда са
изплатени следните възнаграждения за изготвяне на експертизи: възнаграждение за
изготвяне на съдебномедицинска експертиза 260 лв. и възнаграждение за
автотехническа експертиза в размер на 130 лв. или общо в размер на 390 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът З.Д.Ж.З.“
АД следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, държавна такса в размер
на 2 000 лв. и сумата от 390 лв.,
представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета
на съдебната власт.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.
„Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** да заплати на Т.В.И., ЕГН ********** *** обезщетение в размер на 50 000 лв., частичен иск от
60 000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки
и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на
24.07.2020 г. ведно със законната лихва
от 22.10.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за периода от 31.07.2020 г. до
21.10.2020 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.
„Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** да заплати на адв. П.К. от САК със съдебен адрес: ***, офис № 10
адвокатско възнаграждение в размер на 2
436 лв. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата.
ОСЪЖДА З.
„Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер
на 2 000 лв. и сумата от 390 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от
бюджета на съдебната власт.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на страната на „З.Д.Ж.З.“ АД,
водачът Б.Г.С., ЕГН: **********, адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :