ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 467
гр. Велико Търново, 19.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание
на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
изслуша докладвано от съдия
Банев адм. д. № 867 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда чл. 157 от ДОПК.
Делото е образувано по жалба подадена от
Сдружение „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България“
/Сдружение „НАРМОБ“/ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Никола Габровски“ № 25А, срещу Ревизионен акт №
Р-04000417009350-091-001/ 30.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с
Решение № 220/ 20.11.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП. С разпореждане
от 10.12.2018 г. от ответника е изискано да представи по делото цялата преписка
по издаването и административното обжалване на РА № Р-04000417009350-091-001/
30.08.2018 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново, което е сторено с писмо вх. №
6467/ 12.12.2018 г. от деловодството на АСВТ. С придружително писмо вх. № 6527/ 14.12.2018 г., от директора
на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново по делото е представено искане от Сдружение
„НАРМОБ“ – гр. Велико Търново, за спиране на изпълнението на посочения ревизионен
акт, в частта му, обжалвана по административен и съдебен ред. Първоначално
искането е подадено на 07.12.2018 г. пред директора на Д „ОДОП“ – гр. В.
Търново, като с молба вх. № 2577/ 11.12.2018 г. на дирекцията, адресирана до
АСВТ е посочено, че въпросното искане следва да се счита адресирано до съда,
предвид образуваното съдебно производство по обжалването на РА. С молба от
11.12.2018 г., също подадена чрез Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново, адресирана
до АСВТ, е поискано допускане на допълнително обезпечение на задълженията по РА
№ Р-04000417009350-091-001/ 30.08.2018 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново. В
молбата е посочено, че Сдружение „НАРМОБ“ има влязло в сила Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх.
№ С180004-023-0002580/ 13.07.2018 г., за сумата 900 000,00 лв., с приложен
списък на МПС и движими вещи /продуктивни и работни животни – кочове/, както и
че сдружението е на бюджетна издръжка и запориране на
банковите му сметки би довело до невъзможност за изпълнение на поетите
ангажименти, поради което се моли за спешна реакция от страна на съда.
Цитираните молби, заедно с приложенията към тях, преписката по налагане на
предварителни обезпечителни мерки и становище на ответника по искането за
спиране, са представени в деловодството на АСВТ с придружително
писмо вх. № 6527/ 14.12.2018 година. Междувременно по делото са постъпили два
броя писма от Сдружение „НАРМОБ“, входирани на 12.12.2018 г. и 13.12.2018 година. С първото е представено
писмо изх. № 02-1500/116 от 12.12.2018 г. на зам.
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, в
което са посочени максималните допустими размери на евентуално подлежащи на
възстановяване суми по договори за финансово подпомагане по две промоционални програми, по които Сдружение „НАРМОБ“ е бенефициер. В писмото е посочено, че въпросните максимално
допустими суми не са окончателни, тъй като не са приключили всички необходими
проверки по депозираните от сдружението заявки за плащане. С писмото от 13.12.2018
г. жалбоподателят е представил инвентарна книга към 12.12.2018
г., оборотна ведомост на сч. сметка 202 „Продуктивни
и работни животни“ към същата дата и фактури за закупуване от Сдружение
„НАРМОБ“ на кочове в периода 21.12.2010 г. – 16.11.2018 година.
Ответникът - директора на Дирекция
„ОДОП“ - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в приложено по делото писмено становище
от пълномощник, моли направеното искане за спиране на изпълнението на
ревизионния акт да бъде отхвърлено като неоснователно. Изтъква, че наложените
предварителни обезпечителни мерки са върху активи /МПС и биологични активи/, с
обща балансова стойност 928 527,25 лв. към 31.05.2018 г., като съгласно представената с молбата от
11.12.2018 г. пред директора на Д „ОДОП“ отчетна стойност на дълготрайните
биологични активи към 31.12.2018 г. е в е в размер общо на 817 759,59 лв.,
вкл. със заведените нови четири такива /групи с инв.
№ 59, 60, 61 и 62/. Предвид общият размер на обжалваните задължения по РА към
датата на подаване на искането – 986 766,87 лв., наличието на необжалвани
такива /общо 91 082,78 лв./, също обезпечени с ПНПОМ №
С180004-023-0002580/ 13.07.2018 г. установяващата се стойност на предлаганото
обезпечение към 31.12.2018 г. – 851 109,60 лв. и липсата на доказателства
за придобиването на предлаганите дълготрайни биологични активи счита, че
направените и предлаганото обезпечения не покриват размера на задълженията по
РА № Р-04000417009350-091-001/ 30.08.2018 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново
/главница и лихви/ към датата на подаване на искането.
Административният съд – Велико Търново,
след като прецени искането и представените с него доказателства, тези,
приложени към писмо вх. № 6527/ 14.12.2018 г. от решаващия орган, наличните в
делото Ревизионен акт № Р-04000417009350-091-001/ 30.08.2018 г. на ТД на НАП –
гр. В. Търново, Решение № 220/ 20.11.2018 г. на директора на Д „ОДОП” – гр. В.
Търново и жалба срещу ревизионния акт по съдебен ред, изложените от страните
доводи и съображения, приема за установено следното:
Съгласно чл. 157, ал. 2, изр. посл. от ДОПК, искане за спиране на изпълнението може да се
прави само за частта от ревизионния акт, която е обжалвана пред съда, т.е.
допустимостта за разглеждане на искането се предпоставя
от валидно и допустимо обжалване на РА, като подлежи на спиране тази част от
ревизионния акт, която се обжалва. В случая искането за спиране е направено от
Сдружение „НАРМОБ“ – гр. В. Търново, определящ задължения на същото сдружение,
в обжалваната по административен ред и потвърдена от решаващия орган част. Решение
№ 220/ 20.11.2018 г. на директора на Д „ОДОП” – гр. В. Търново е връчено на
ревизирания данъчен субект по електронен път на 21.11.2018 г., жалбата срещу РА
е подадена директно пред съда на 05.12.2018 година. Макар това да не е изрично
посочено, доколкото ревизионен акт е оспорен по административен ред само
частично /без задължения произтичащи от допълнително начислен ДДС в размер на
6 064,92 лв. и лихви 85 017,86 лв./ и предвид разпоредбите на чл.
156, ал. 2 и чл. чл. 157, ал. 2, изр. второ от ДОПК, съдът приема изцяло в
полза на жалбоподателя, че се иска спирането на РА само в обжалваната му по
административен и съдебен ред част. Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал.
1 от ДОПК и е редовна, с оглед на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Искането за спиране
на изпълнението на РА е подадено от надлежна страна и предвид изложеното се
явява процесуално допустимо, с изключение на посочената по-горе част от акта,
която не е била обжалвана по административен и съдебен ред.
Съгласно чл. 157, ал. 3, изр. 1 от ДОПК,
към искането за спиране на изпълнението, се прилагат доказателства за
направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите, а когато не е
наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в
същия размер. Меродавният момент, към който следва да бъдат съотнесени
и преценени размерът на направеното обезпечение и размерът на задълженията по
РА, чието спиране на изпълнението се иска, е този на подаването на искането,
съгласно чл. 153, ал. 3 от ДОПК, приложим в настоящото производство съгласно
чл. 157, ал. 3, изр. посл. от ДОПК.
От съдържащия се в делото
Р-04000417009350-091-001/ 30.08.2018 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново и данните
в становището на ответника се установява, че размерът на задълженията, за които
се иска спиране на изпълнението, към момента на подаване на искането
/11.12.2018 г./, е общо 986 766,87 лв. от които главница 853 447,89
лв. и лихви 133 318,98 лева. В хода на ревизионното производство с ПНПОМ №
С180004-023-0002580/ 13.07.2018 г., чието действие е продължено по реда на чл.
121, ал. 6, вр. с чл. 195 от ДОПК с Постановление
изх. № С180004-139-0002248/ 28.09.2018 г. /л. 167 от представената преписка/,
от публичен изпълнител в ТД на НАП – гр. В. Търново, за обезпечаване на
публичните задължения, са наложени запори върху движими вещи - 10 броя моторни превозни средства с обща
балансова стойност към 31.05.2018 г. – 33 350,01 лв. и 1270 броя кочове с обща балансова стойност към
31.05.2018 г. 895 177,24 лева. В преписката се съдържа списък на кочове,
собственост на Сдружение „НАРМОБ“, върху които е наложен запорът от публичния
изпълнител. Съгласно посоченото в становището на ответника, съобщения за
вписване на запора са изпратени в ЦРОЗ, като до момента такова вписване не е
извършено, което се потвърждава и от приложените справки /л. 238 и сл. от
преписката по искането за спиране/. Запорът върху моторните превозни средства е
вписан в регистрите на КАТ. Не се спори, че към момента на подаване на процесното искане цитираните постановления на публичния
изпълнител не са отменени, при което е налице обезпечаване на вземанията по РА,
чрез запориране на посочените по-горе движими вещи. С
искането за спиране пред директора на Д „ОДОП“ – гр. В. Търново са представени
коментираното по-горе ПНПОМ от 13.07.2018 г., списък с 265 броя кочове,
собственост на Сдружение „НАРМОБ“, предложени като допълнително обезпечение, с
посочена обща балансова стойност 159 000 лв. и инвентарна книга на
сдружението към дата 1.12.2018 година. В последната са отбелязани 6 позиции с
инвентарни номера 1, 2, 59, 60, 61 и 62, в които са отразени дълготрайни активи
– продуктивни и работни животни - кочове
до една година и кочове над една година, като отразената отчетна стойност на
първите е общо 557 074,61 лв. /позиции с инвентарни номера 1, 59, 60, 61 и
62/, а на вторите – 260 684,98 лв. /позиция с инвентарен номер 2/. Не се
установява по някоя от изброените позиции отчетните стойности да съвпадат или
да доближават посочената в приложения списък обща балансова стойност на
предлаганите като допълнително обезпечение кочове. Както се каза, пред съда са
представени фактури за закупуване на кочове от жалбоподателя, извършено във
времевия диапазон 21.12.2010 г. – 16.11.2018 г. и инвентарна книга към дата 12.12.2018 г. и оборотна ведомост на с-ка
202 за периода 01.01.2018 г – 12.12.2018
година. В представената пред съда инвентаризационна книга са отбелязани 7
позиции с инвентарни номера 1, 2, 59, 60, 61, 62 и 63, в които са отразени
дълготрайни активи – продуктивни и
работни животни - кочове до една година и кочове над една година, като
отразената отчетна стойност на първите 6 позиции съвпадат с тези от
инвентаризационната книга към 31.12.2018 г., а под инвентарен № 63 са
отразени продуктивни и работни животни - кочове над една година с
отчетна стойност 378 623,58 лева. Съгласно отразеното в оборотната
ведомост, в периода 01.01.2018 г – 12.12.2018 г. сдружението е придобило продуктивни и работни
животни - кочове до една година на стойност 159 000,00 лв., като за същия
период стойността на кочовете над 1 година е намаляла с 18 969,62 лева.
Съобразно посочените по-горе документи,
съдът приема за установено, че размерът на задълженията по РА, в обжалваната му
част, спирането на изпълнението на които се иска, към е 11.12.2018 г. е общо
986 766,87 лв. от които главница 853 447,89 лв. и лихви
133 318,98 лева. Наложени са обезпечения върху имущество на оспорващото
лице на обща стойност 928 527,25 лв., която съдът приема за меродавна и
към момента на подаване на искането, изцяло в полза на жалбоподателя, доколкото
не са отчетени амортизациите в периода 31.05.2018 г – 11.122018 година.
Въпросните обезпечения гарантират както публичните вземания, установени с
необжалваната част на РА, в размер общо на 91 082,78 лв., така и тези,
спирането на чието изпълнение се иска. Или при съобразяване стойността на
имуществото, обезпечаващо размера на неоспорените вземания, към момента на
подаване на искането са налице обезпечения на оспорените вземания на стойност
837 444,47 лв., при размер на тези вземания 986 766,87 лв., от които
само стойността на главницата надвишава тази на обезпечението.
Явства от волеизявленията на
жалбоподателя пред директора на Д „ОДОП“ и пред съда, че за допълнително
обезпечение на посочените вземания с молбата си за спиране на изпълнението,
същият предлага съдът да допусне налагането на запор върху движими вещи 265
броя кочове. За доказване на собствеността си върху същите представя списък с
ветеринарни номера, придобивна и балансова стойност
на животните, коментираните по-горе инвентарни книги и извлечение от оборотна
ведомост и копия на 54 броя фактури за закупуване на овни, мъжки агнета, кочлета, мъжки животни за разплод и т.н. Съдът намира, че
изброените доказателства не установяват по безспорен начин съществуването на
посочените в списъка вещи и собствеността върху тях. На първо място изброените
по-горе изходящи от Сдружение „НАРМОБ“ документи, извън списъка, не съдържат
означение за лицата, които са ги изготвили и които носят отговорност за
достоверността на информацията в тях /чл. 10 от Закона за счетоводството/, нито
подписи на тези лица. Същевременно между данните в самите инвентаризационни
книги към 31.12.2018 г. и към 12.12.2018 г., и тези в
оборотната ведомост съществуват несъответствия, като в инвентаризационните
книги не се установява придобиването на животни на стойност 159 000,00
лева. Отделно в инвентаризационните книги са посочени като кочове до една
година, такива, придобити на 01.01.2014 г.,
30.09.2017 г. и 11.12.2017 г. /позиции с инвентарни номера 1, 61 и 62 в
инвентаризационната книга към 31.12.2018 г., плюс позиция с инвентарен номер 63
в тази към 12.12.2018 година/. Съобразно датите към
които се сочи да са актуални въпросните данни, те очевидно са неверни, тъй като
въпросните животни са навършили поне едногодишна възраст. Не става ясно и защо
животни, за които се твърди че са придобити на 11.12.2017 г. и са налични към
12.12.2018 г., не са били отразени в първоначално
представената от сдружението инвентаризационна книга към 31.12.2018 година.
Коментираните документи имат характера на счетоводни такива по смисъла на чл.
4, ал. 1, предл. последно от Закона за
счетоводството, а съгласно чл. 51 от ДОПК, вписванията в счетоводните книги се преценяват според
тяхната редовност в съответствие с изискванията на ЗСч и с оглед на другите
обстоятелства, установени в хода на производството. Предвид обсъдените по-горе
несъответствия и непълноти в съдържанието на представените от Сдружение
„НАРМОБ“ счетоводни регистри, явното взаимно противоречие между данните в някои
от тях и липсата на данни за авторството им, съдът намира, че същите не
отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗСч, поради което и в
съответствие с цитираната разпоредба на ДОПК.
На второ място, от представените
с искането фактури не се установява собствеността на Сдружение „НАРМОБ“ върху сочените в
приложения списък 265 броя кочове, нито отразената тяхна стойност, както и
самото съществуване на въпросните животни. В тази връзка съдът отчита факта, че
при налагането на предварителното обезпечение дружеството е предложило като
такова запор върху 1382 животни, а публичният изпълнител е наложил запор върху
1270 броя такива, с обща балансова стойност към 31.05.2018 г. 895 177,24
лева. От представените фактури е видно, че след датата на този запор, а и след
31.05.2018 г., към която дата е установена балансовата стойност на запорираните вещи, жалбоподателят е закупил само два броя
нови животни от посочения вид, на обща стойност 1200,00 лв. с ДДС - тези по фактура № 185/ 16.11.2018 г.,
издадена от „Абърдийн Ангъс“ ЕООД – гр. Ловеч. По
отношение на всички останали представени фактури по никакъв начин не може да
бъде преценено, дали закупените от сдружението животни вече не са били запорирани от публичния изпълнител, както и дали въобще
продължават да са собственост на искателя /първата
като датировка фактура е от 21.12.2010 година/. Действително, възможно е сочените от жалбоподателя активи да са
придобити като приплод, доколкото наименованието на сдружението и
установяващите се от писмо изх. №
02-1500/116 от 12.12.2018 г. на ДФЗ-РА промоционални програми, по които то кандидатства за
подпомагане, сочат за наличието между активите му и на овце, а не само на
кочове. Тежестта за доказване на твърдените по делото факти и обстоятелства
обаче се носи от този, който основава исканията си на тях. В конкретния случай,
в интерес на жалбоподателя е да установи безспорно, че предлаганите от него
като допълнително обезпечение биологични активи са негова собственост или са му
предоставени с тази цел от трети лица. Такова доказване не извършено, поради
което съдът намира, че безспорно установената обща стойност на активите, предлагани като допълнително обезпечение –
два броя кочлета по фактура № 185/ 16.11.2018 г., на
„Абърдийн Ангъс“ ЕООД – гр. Ловеч, е 1 200,00
лв., което не покрива разликата между стойността на общото наложено обезпечение
928 527,25 лв. и размера на публичните задължения към датата на искането -
986 766,87 лв., т.е. не е изпълнено
изискването на чл. 157, ал. 3 от ДОПК, направеното/предлаганото обезпечение да
е в размер на главницата и лихвите, към момента на искането за спиране.
Само за пълнота на изложението,
съдът намира за необходимо да отбележи следното. Дори при най-благоприятно за
жалбоподателя и изцяло хипотетично възприемане като налични биологични активи
разликата между предложените като обезпечение и действително запорираните бройки животни – 112 и прибавяне към тях на новозакупените 2 бройки, се получава общ брой на налични
животни, които към момента не служат за обезпечение 114. Отново при
най-благоприятно за оспорващото сдружение възприемане като балансова стойност
на тези животни сочената от него – 600,00 лв. на бройка, се получава обща
стойност на предлаганото допълнително обезпечение 68 400,00 лева. Или общата
стойност на тези животни и вече наложените обезпечения е 996 927,25 лв.,
при размер на вземанията 986 766,87 лв., при което формално се явява
изпълнено изискването на посочената по-горе норма от ДОПК. Същевременно обаче,
при преценката дали предложеното обезпечение представлява основание за спиране
на изпълнението, съдът следва да се ръководи както от принципа на съразмерност
на наложените обезпечителни мерки с размера на обжалваното задължение по РА,
така и от гаранцията която те предоставят за бързото и ефективно евентуално
принудително събиране на публичните вземания /чл. 153, ал. 5, вр. с чл. 157, ал. 3 от ДОПК/. При отчитане спецификата
както на вече наложените обезпечения, така и на предложените като обезпечение
движими вещи, съдът намира, че както биологичните единици, върху която е
наложено обезпечение с ПНПОМ № С180004-023-0002580/ 13.07.2018 г. на публичния
изпълнител при ТД на НАП – гр. Велико Търново, така и тези, предлагани като
допълнително обезпечение пред съда, не представляват високоликвидни
активи, които могат в разумен времеви период да бъдат продадени за цената, за
която са закупени или поне относително
близка до нея, /съответно до тази, която се сочи като балансова стойност/. Този
извод следва от ограничения кръг от субекти на територията на България, които
се занимават в сериозен мащаб с овцевъдство и имат необходимост от по-голям
брой мъжки разплодни животни, съответно относително неголемият пазар за същите
при евентуално принудително изпълнение. При една принудителна продажба, това
само по себе си определя реалната пазарна цена на посочените активи, при
отчитане спецификите на принудителното изпълнение по реда на ДОПК, като
значително по-ниска от балансовата им стойност. Това обстоятелство, заедно с
установяващата се възраст на част от животните /съгласно представените
има екземпляри по на 8 години, т.е. към пределната за вида възраст/, мотивира
съда да приеме, че запорираните и предложени като
обезпечение кочове, не представляват годно обезпечение, гарантиращо събирането
на вземането по ревизионния акт в пълен размер и от там – основание за спиране
на предварителното изпълнение на същия. От друга страна, стойността на
останалите наложени обезпечения /33 350,01 лв./, е значително по-малка от
размера на задълженията, установени с обжалваната част на ревизионния акт, което формира убеждение за негодност на предлаганата обезпечителна
мярка реално да гарантира изпълнението на публични задължения, чието спиране се
иска.
Предвид изложеното по-горе съдът намира
искането на Сдружение „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в
България“ – гр. Велико Търново за спиране на изпълнението на РА №
Р-04000417009350-091-001/ 30.08.2018 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново, в
обжалваната му част само при наложените и допълнително предложеното обезпечения
за неоснователно, доколкото същите не предоставят необходимата гаранция за
бързо и ефективно евентуално принудително събиране на обжалваните публичните
вземания. Жалбоподателят не е представил други обезпечения, във връзка с
направеното искане за спиране на изпълнението на обжалвания РА, поради което
същото следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл. 157,
ал. 4 от ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искането Сдружение „Национална
асоциация за развъждане на млечни овце в България“ с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 25А, за
спиране на изпълнението на Ревизионен акт № Р-04000417009350-091-001/
30.08.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Велико
Търново, в обжалваната му и потвърдена с Решение № 220/ 20.11.2018 г. на
директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново част.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: