№ 1990
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110209867 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 23-4332-007407 от 26.04.2023 година началник
група „Пътна полиция” към СДВР е наложил на С. С. П., с ЕГН ********** наказание глоба
в размер на 2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на същата разпоредба.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се изтъква, че
към момента на проверката лицето не е имало качеството водач на МПС, доколкото се е
намирал в дома си, предвид, на което правилото на чл.174, ал.3 ЗДвП е неприложимо по
отношение на него. Предвид на това моли за отмяна на наказателното постановление,
предвид липсата на фактическо основание за налагане на наказанието. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява представлява се
от адвокат М., който поддържа искането за отмяна на наказателното постановление, с довод
за неправилно установена фактическа обстановка, доколкото не е установено по надлежния
ред жалбоподателя П. да е управлявал МПС към момента на съставяне на АУАН. В тази
връзка се изтъква, че е недопустимо да се остави на граждани без съответната подготовка да
сочат дали някое лице е употребило алкохол или не, като противното би довело до произвол
при извършваните проверки по сигнал. Наред с това се изтъква, че проверката от страна на
контролните органи е извършена не докато жалбоподателя управлява МПС, а едва след като
се е прибрал в дома си, където е употребил алкохол, което именно е причината за отказа му
да бъде изпробван с техническо средство.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована- не изпраща
представител.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С. С. П., ЕГН **********, с поС.ен адрес- гр.София, ул.„*******“,
№17, *********, правоспособен водач на МПС категория В и АМ.
На 15.04.2023г. 14.10 часа, в гр.София, жалбоподателят С. П. управлявал лек
автомобил марка "*********", модел "*******", с рег.№ *********, като се движел по
ул."*******" в посока от бул.“Черни връх“ към ул."Плачковица", като паркирал превозното
средство на ул."*******" пред жилищна сграда на № 26. При паркирането, същият
извършил множество маневри, включително побутнал кофа за смет, почти качил автомобила
на тротоара, закачил паркиран автомобил. След няколко некоординирани маневри,
жалбоподателят паркирал накриво автомобила, слязъл и започнал да се отдалечава от МПС,
но малко след това се върнал да заключи превозното средство, след което се отдалечил по
ул. "*******".
Тези действия на жалбоподателя били наблюдавани от свидетеля Т. Д., който се
намирал в дома си на същия адрес, и заедно с малолетния си син очаквали на прозореца
завръщането на съпругата му. При това свидетелят Д. незабавно подал сигнал на
национален телефон 112. След около 3-4 минути на адреса бил изпратен патрул на 04 РУ-
СДВР, който въз основа на регистрационния номер на МПС установил самоличността на
собственика- Ц. П.а, майка на жалбоподателя и веднага посетили жилището на същата, в
жилищна сграда на отсрещната страна на улицата. В жилището били установени
собственика на МПС, както и жалбоподателя С. П., като двамата, заедно с полицейските
служители се върнали на мястото, където последния паркирал автомобила. Там същият бил
недвусмислено идентифициран от свидетеля Д., като водача на лекия автомобил марка
"*********" с рег. № *********. Наред с това и други, неустановени по делото лица, също
посочили жалбоподателя П. като лицето, паркирало автомобила, като по техни данни
същият бил На място бил изпратен и патрул на ОПП-СДВР, включително свидетеля М. Т.-
младши автоконтрольор.
Полицейските служители от посочения екип предприели действия по проверка
употребата на алкохол от страна на жалбоподателя С. П., като същия бил приканен да бъде
изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер 0024, но
категорично отказал пробата с техническо средство с аргумент, че е консумирал алкохол
след като се е прибрал в дома си. При това от страна на младши автоконтрольор Д.Н. бил
издаден Талон за медицинско изследване № 113056, връчен на жалбоподателя П. в 15.10
часа на 15.04.2023г. за явяване в срок 45 минути в УМБАЛ "Св.Анна" за предоставяне на
кръвна проба, но същият не посетил медицинското заведение.
Освен това, във връзка с констатирания отказ за изпробване, бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия GА, бланков номер 842162/15.04.2023г.
от страна на свидетеля М. Т., с който срещу С. С. П. било повдигнато административно-
наказателно обвинение за това, че като водач на моторно превозно средство отказва да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, определено като
нарушение на чл.174, ал.3, от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и му бил предявен за подпис и
запознаване. Срещу така съставения акт в законо-установения срок на са постъпвали
нарочни възражения.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 23-4332-007407 от 26.04.2023 година началник група „Пътна полиция” към СДВР е
наложил на С. С. П., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от
ЗДвП, за нарушение на същата разпоредба.
2
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Т. Д., М. Т., С. П. и Ц. П.а, дадени в хода на съдебното
следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН серия
GА, № 842162/15.04.2023 година, наказателно постановление (НП) № 23-4332-007407 от
26.04.2024 година, заповед за компетентност на актосъставителя и
административнонаказващия орган, Талон за изследване № 113056, Справка– картон на
водача С. С. П., Акт за встъпване в длъжност, Сведение от Т. Д., Докладна записка до
Началника на 04 РУ-СДВР, разпечатка от Draget Alcotest 7510- ARBA -0069.
Съдът се доверя в пълна степен на показанията на свидетеля Д., като същият е
очевидец, както на факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя П., така и на
последващите действия по полицейска проверка на същия, респективно отказа да бъде
изпробван с техническо средство. Показанията на свидетеля съдържат последователен и
вътрешнобезпотиворечив разказ за събитията, които лично е възприел, като освен това
същите се отличават с детайлност на разказа, включително подробности извън предмета на
доказване по делото, което е индиция за тяхната достоверност. Наред с това показанията не
са изолирани от доказателствената маса, а напротив подкрепят се от същата, в частност
показанията на свидетеля Т., както и наличните по делото писмени доказателства- докладна
записка до Началника на 04 РУ-СДВР, Талон за изследване и други. Предвид на това съдът
не намери основания за съмнение в същите, или за отхвърлянето им, в която и да е част. Тук
е мястото да се отбележи, че показаният на свидетеля Д. се ценят от съда и използват при
установяване на обстоятелствата по делото единствено досежно тази част от тях, която касае
обстоятелства, пряко свързани с предмета на доказване, извън който попада въпроса дали
жалбоподателя е употребил или алкохол и кога е станало това. На следващо място съдът не
намери основание за съмнение в показанията на свидетеля Т., като същите са съответни на
приобщените по делото писмени доказателства и по несъмнен начин установяват факти,
включени в предмета на доказване по делото. Липсата на конкретни спомени за част от
обстоятелствата, съдът отдава на вида и обема на работата на свидетеля, свързана с
множество идентични проверки, както и на изминалия период от време от датата на
деянието, поради което и на основание чл.284 от НПК, съдът предяви на свидетеля
съставения от него АУАН. В хода на извършеното процесуално действие, свидетелят Т.,
потвърждават авторството и достоверността на изготвения от него документ.
Най-сетне що се отнася до показанията на свидетелите Ц. П.а и С. П., то съдът
подложи същите на внимателна оценка, предвид близката им връзка с жалбоподателя, чийто
родители са същите. В показанията на свидетелката П.а се наблюдава стремеж за изнасяне
на обстоятелства, които целят да дискредитират показанията на свидетеля очевидец Д., като
му вменят злонамерени действия породени от спор за паркоместа. При това обаче между
същите и останалите доказателствени източници се наблюдават редица противоречия, които
мотивират съда да ги отхвърли като недостоверни. Така например съгласно изложеното от
нея полицейският патрул на 04 РУ-СДВР е включвал служител на МВР от женски пол, но
видно от докладната записка по случай, АП-93, изпратен по сигнала е в състав полиция К. и
полицай Б. т.е. двама мъже. Също така свидетелката сочи, че след като се е установило, че
няма щети по превозни средства патрулът на 04 РУ- СДВР е напуснал
местопроизшествието, и не е възприел последващите твърдения за употреба на алкохол,
респективно отказа за тестване, което обаче категорично противоречи на писмени
доказателства по делото в частност факта, че като свидетел при съставяне на АУАН е
участвал именно С. К. от състава на АП-93 при 04 РУ-СДВР, както и на отразеното в
цитираната ДЗ, видно, от която полицейският патрул е възприел извършената от служители
на ОПП-СДВР проверка. Не на последно място, макар да твърди, че през цялото време е
била до сина си жалбоподателя С. П., то свидетелката отрича същият да е бил приканен да
бъде тестван с техническо средство, респективно да е отказал пробата, което не
кореспондира, с който и да е от другите доказателствени източници. При това съдът намери,
3
че показанията на свидетелката относно обстоятелствата по извършване на проверката,
противоречат с останалите данни по делото и следва да бъдат отхвърлени като
недостоверни, като кредитируем е единствено факта, че автомобилът е бил управляван и
паркиран от жалбоподателя. Що се отнася до показанията на свидетеля С. П., то същите като
цяло се отличават с ниска информационна стойност по отношение на събития от предмета
на доказване по делото, предвид заявлението му, че не е възприел почти нищо от факта на
проверката.
Най-сетне, съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства,
тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката
им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие, включително
изготвените от полицейските служители документи. Тук е мястото да се отбележи, че
писмените доказателства, напълно подкрепят твърдението за отказ на жалбоподателя да
бъде изпробван с техническо средство, като изрично е отбелязано, че водачът П. отказва да
бъде изпробван, което е отразено и в Талон за медицинско изследване, който документ по
правило се издава или когато лицето откаже да бъде изпробвано с техническо средство, или
когато не приеме резултата от изпробването. Аналогично твърдение е отразено и в
приложената докладна записка, както и в съставения АУАН.
Предвид на това съдът намира, че в настоящото производство по категоричен начин е
установена фактическата обстановка, изложена от наказващия орган.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна в искането за отмяна, по изложените по долу съображения:
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия GА №
842162/15.04.2023г. година, който е съставен от компетентен орган- младши автоконтрольор
при СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния,
съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП т.2.1 вр. т.1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи. Въз основа на обсъдения акт за установяване на
административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално
и материално компетентен орган, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.3.10 от цитираната
заповед.
Спазени са сроковете по чл.34, ал.1, и ал.3 ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на
НП, както и изискванията към процедурата- участието на нарушителя, предявяване и
връчване на препис от АУАН, участието на свидетели.
На следващо място съдът намира, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, като същите отговарят по форма
и съдържание на изискванията на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН. Същите съдържат
надлежно описание на нарушението, в частност на изпълнителното деяние, в което се
изразило, като както в АУАН, така и в НП коректно е отразено, че нарушителят отказва да
му бъде извършена проверка с техническо средство, индивидуализирано със своя модел и
номер, за употреба на алкохол, който отказ е заявен при извършената в 14:10 часа проверка
от страна на контролните органи. Деянието и времето на извършване са формулирано
точно, ясно и конкретно, с което в достатъчна степен е осигурено правото на защита на
жалбоподателя. Съответно на развитието на процедурата в АУАН е отбелязано единствено
издаването на талон за изследване, а в НП е отразен и факта на неизпълнeние на даденото с
него предписание. Предвид на това съдът намира, че не е налице неяснота или липса на
4
конекситет между фактическите и правни рамки на нарушението.
С оглед на изложеното съдът намери, че не са налице процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да обосноват отмяна на наказателното постановление.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя С. П. е
наложено наказание за допуснато нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Посочената
разпоредба изисква водачите на ППС да се подчинят на разпорежданията на контролните
органи и да съдействат за установяване на употребата на алкохол или други упойващи
вещества, като отказът за изпробване с техническо средство, или отказът да се изпълнят
предписанията за медицинско изследване се санкционира с предвиденото в текста
кумулативно наказание. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от
настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на административно
нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя П. е ангажирана правилно.
Същият най-напред е отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер
7510, с № 0024, и наред с това няма данни да се е явил в спешния център на УМАБАЛ
"Св.Анна", за предоставяне на биологичен материал за медицинско изследване, които
обстоятелства са категорично установени от събраните гласни и писмени доказателства.
Нарушението е извършено виновно при форма на вина умисъл, доколкото П. е съзнавал
общественоопасния характер на своето поведение и пряко е целял настъпването на
противоправния резултат- да избегне евентуално установяването на употреба на алкохол.
Наред с това съдът намира, че жалбоподателя С. П. се явява годен субект на
нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП, респективно налице са основания за ангажиране на
отговорността на жалбоподателя именно в качеството му на водач на МПС. Легално
определение на понятието" Водач" е дадено в параграф 6, т. 25 от ДР на ЗДВП, според която
"Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по
пътищата". В настоящия случай жалбоподателят безусловно е бил възприет от свидетеля Д.
да управлява МПС на 15.04.2023, около 13:15 часа, като същият веднага е сигнализирал на
органите на МВР и съгласно отразеното в докладна записка, на сигнала около 13:20 часа се е
отзовал патрул на 04 РУ-СДВР, който е установил жалбоподателя като лицето управлявало
МПС с рег. № *********, обстоятелство, което не е оспорено и от самия жалбоподател. С
оглед на това и е пристъпено към проверка по реда на чл.165, ал.2, т.1 ЗДвП, в хода, на
която същият е поканен да даде проба с техническо средство. Предвид на изложеното съдът
намира, че факта, че към момента на пристигане на органите на МВР, жалбоподателят не се
е намирал в превозното средство, а в дома си в непосредствена близост, не дисквалифицира
същия като водач на МПС с произтичащите от това задължения. Изминалия период от време
след паркиране на МПС е изключително кратък и не изключва проверка по спазване на
задълженията му като водач на МПС.
Следва изрично да се изтъкне, че предмет на производството не е обстоятелството
дали жалбоподателя е управлявал МПС или не, след употреба на алкохол, респективно кога
е приемал алкохол, а отказа му да бъде изпробван с техническо средство. При евентуално
установяване на концентрация на алкохол в кръвта на лицето, то на отделно доказване,
подлежи обстоятелството кога е употребен алкохола, респективно каква е била
концентрацията му към момента на управление.
Предвид на изложеното съдът намери, че материалният закон е приложен правилно,
като са налице правните и фактически основания за ангажиране отговорността на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП. За извършеното нарушение
законодателят е предвидил кумулативна санкция в абсолютен размер -2000 лева глоба и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2 години(24 месеца), поради което съдът,
с оглед правомощията си в настоящото производство не дължи по-нататъшно обсъждане на
размера на определеното наказание. Санкция е предвидена за всяка една от хипотезите на
5
препятстване на контролните органи в процеса по установяване на употребата на
наркотични вещества, като достатъчен е отказът за изпробване с техническо средство, която
разновидност на изпълнителното деяние е изрично упомената в АУАН и НП - "отказва да
бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с № 0024“ .
Ето защо с оглед изложените съображения от фактическа и правна страна, жалбата се
явява неоснователна и процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно
При този изход на производството разноски на жалбоподателят не се дължат, а от
страна на въззиваемата страна не се претендират такива.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 23-4332-007407 от 26.04.2023
година началник група „Пътна полиция” към СДВР е наложил на С. С. П., с ЕГН
********** наказание глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на
същата разпоредба.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6