О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1972
гр.Пловдив,01.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито
заседание на първи октомври,през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№ 1919/19г.по
описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.15,ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Твоят дом БГ“
ЕООД,ЕИК-*********,гр.Пловдив против
определение № 7222/01.07.19г.на ПдРС,3-ти гр.с.,с което е уважено направеното
от ответника възражение за
неподведомственост на спора на съда поради наличието на арбитражна клауза в сключения между страните
договор,като е прекратено производството по делото.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност на атакуваното определение.Твърди се,че ответникът има качеството
на потребител по см.на § 13,т.1 от ДР на
ЗЗП ,а в този случай спорът е потребителски и съгл.чл.19,ал.1 от ГПК е неарбитруем,като
постановеното по него арбитражно решение би било нищожно съгл.чл.47,ал.2 от
ЗМТА.Иска се отмяна на определението на ПдРС и постановяване на съдебен акт,с
който да се върне делото за разглеждане от ПдРС.
Постъпил е писмен отговор на частната
жалба от Л.К.В.,ЕГН-********** *** със становище за неоснователност на жалбата
по изложените в отговора съображения.
ПдОС,след като обсъди
доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена
в срок от легитимирана страна против обжалваемо
определение по чл.274 от ГПК,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
Предмет на обжалване
е определение на ПдРС от 01.07.19г.,с което е прекратено производството по
делото на осн.чл.8,ал.1 от ЗМТА във вр.с чл.19,ал.1 от ГПК поради неподведомственост на спора.Съдът е
приел,че е налице валидна арбитражна клауза в сключения между страните договор
за проектиране и изграждане № 12 от 04.01.18г.и следва да се приложи чл.8,ал.1
от ЗМТА,като предметът на спора не бил
сред регламентираните в разпоредбата на чл.19,ал.1 от ГПК изключения.
Според частният
жалбоподател обаче следва да се приложи именно чл.19,ал.1 от ГПК,тъй като
според него ответницата имала качеството на потребител по см.на §13,т.1 от ДР
на ЗЗП,което изключвало приложението на арбитражната клауза.
С исковата молба
на „Твоят дом БГ“
ЕООД е предявен осъдителен иск против Л.К.В. за осъждане на последната да
заплати на ищцовото дружество сумата от 9388,50лв.,дължима по сключен между
страните договор за проектиране и изграждане № 12 от
04.01.18г.,както и сумата от 938,85лв.неустойка,ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В чл.20 от
цитирания договор,на който ищецът
основава правата си по иска се съдържа уговорка,че за всеки спор относно
изпълнението и действието на сключения договор или във връзка с неговото
нарушаване,включително спорове и разногласия относно
действителността,тълкуването,прекратяването,изпълнението или неизпълнението
му,както и за всички неуредени по този договор въпроси се прилага българското
гражданско и търг.право,като при непостигане на съгласие между страните спорът
се отнася за решаване пред Арбитражен съд при Стопанска асоциация-Пловдив,като
приложим е неговият правилник.С писмения си отговор на исковата молба
ответницата Л.К.В. е направила
възражение за неподведомственост на спора на съда,като се е позовала на
клаузата в чл.20 от договора.
Настоящата
инстанция намира за неправилен извода на районния съд,че предметът на спора не
е сред регламентираните в чл.19,ал.1 от ГПК.Съгласно цитираната разпоредба
страните по имуществен спор,какъвто е и настоящият,могат да уговорят той да
бъде решен от арбитражен съд,като са
предвидени обаче три изключения: ако спорът има за предмет вещни права или
владение върху недвижим имот,издръжка или права по трудово правоотношение или е
спор,по който една от страните е потребител по смисъла на §13,т.1 от ДР на
ЗЗП.Видно е от съдържанието на процесния
договор,че не се касае за първите две
изключения.
Налице е обаче
третото изключение,на което се позовава и частният жалбоподател,а именно-че
ответницата притежава качеството на потребител по см.на § 13,т.1 от ДР на
ЗЗП.Съгласно тази разпоредба „потребител“ по смисъла на ЗЗП е
всяко физическо лице,което придобива стоки или ползва услуги,които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,и всяко
физическо лице,което като страна по договор по този закон действа извън рамките
на своята търговска или професионална
дейност.
В случая
ответницата В. е физическо лице,което
ползва услуги по сключения с ищцовото
дружество договор за проектиране и изграждане,които услуги не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност.Освен това ответницатадейства
и извън рамките на своята търговска или професионална дейност.Следователно
същата има качеството „потребител“ по смисъла на цитирания § 13,т.1 от ДР на
ЗЗП,което от своя страна по силата на чл.19,ал.1 от ГПК изключва решаването на
спора от арбитражен съд,независимо от съдържащата се в чл.20 от договора
арбитражна клауза.
Предвид горното
настоящата инстанция намира частната жалба за основателна,поради което обжалваното
определение следва да се отмени и делото следва да се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 7222/01.07.19г.на ПдРС,3-ти гр.с.,с
което е прекратено производството по гр.д.№ 7436/19г.поради неподведомственост
на спора на съда поради наличието на
арбитражна клауза в сключения между страните договор за проектиране и
изграждане № 12 от 04.01.18г.
ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: