№ 619
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20241001000352 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. №506/01.02.2024 година
от „Евротранс –П. 2021“ ЕООД против решение № 1/04.01.2024 г. по т.д.№
6/2023 г. по описа на Окръжен съд Монтана, /поправено с решение
3/21.02.2024 година/, с което е осъдено да заплати на „Индустриал пак“ ЕООД
сумата от 55 200 лева - цена по развален договор от 07.11.2022 година за
продажба на лекотоварен автомобил марка „Ивеко“, модел 59с17 с рама
№ZCFC250C105131724, ведно със законна лихва от 24.02.2023 година до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 6518,80 лева,
разноски.
В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно, тъй като
ищцовото дружество претендира връщане на платената продажна цена
основание развален договор, което се обхваща от хипотезата на чл.195 ЗЗД,
ал.1, предл.първо ЗЗД при продажба на вещ с недостатъци, които съществено
намаляват цената или нейната годност за обикновено или предвиденото в
договора употребление, т.е. следва да бъде изследван въпроса дали това, че
автомобила е от категория №1 е такъв недостатък. Не е уговорено в договора
1
автомобила да се управлява с определена категория СУАМПС, а и по делото е
представено разрешение за временно движение, от което е видно, че
категорията на МПС е №2. Предвид горното не е налице недостатък, а и
ищцовото дружество е знаело за това, тъй като промяната е предприета
известно време след продажбата. Претендира се отмяна и постановяване на
решение по съществото на спора, с което искът бъде отхвърлен, като се
присъдят и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Против жалбата е подаден писмен отговор от „Индустриал пак“ ЕООД,
с който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба от 27.02.2023 година ищецът „Индустриал пак“
ЕООД излага, че през месец ноември, 2022 година попаднал на обява в сайта
https://www.mobile.bg/, съгласно която ответника продава МПС, а именно: вид-
бус, марка „Ивеко“, модел –„59cf7“, рама №7CFC250C105131724”. На
07.11.2022 година между него и „Евротранс-П. 2021“ ЕООД е подписан
договор за покупко-продажба на МПС, марка „Ивеко“, модел 59c17, с рама №
ZCFC250C105131724, за сумата 55 200 лв, платени по банков път, видно от
представеното платежно нареждане. При сключване на сделката от
управителя на ответното дружество е подписана декларация, в която е
посочено, че продаваният бус е с характеристики, обуславящи категория N1.
След сключване на договора на 11.11.2022 година при посещение на ОД на
МВР-Пловдив, сектор - „Пътна полиция“ , където се установило, че бусът е от
категория N2 – МПС с допустима максимална маса над 3,5 т. Като такова то
може да бъде използвано едва след допълнителна регистрация в ИААА и
трябва да бъде управлявано от водач, притежаващ категория С. Тези
обстоятелства значително затрудняват обикновеното ползване на вещта,
затова ищецът уведомил продавача чрез електронно съобщение и получил
уверение, че недостатъкът ще бъде отстранен, тъй като се дължи единствено
на техническа грешка. Не последвали действия от страна на продавача и
ищецът отправил нотариална покана за разваляне на договора, в която изразил
съгласие да върне вещта незабавно след получаване на платената от него цена
от 55 200 лв. Въпреки връченото уведомление за разваляне на договора
продажната цена по него не е върната от продавача. Моли съдът да постанови
2
решение, с което осъди ответника да заплати сумата от 55 200 лв,
представляващи платена продажна цена по развален договор за продажба на
МПС марка „Ивеко“, модел 59c17, с рама № ZCFC250C105131724, както и
законна лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба - 24 февруари 2023 г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът „Евротранс П. 2001“ ЕООД е депозирал отговор, с който
оспорва иска и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че преди да бъде закупен
буса ищецът е извършил оглед, както и са му предоставени всички
съпровождащи го документи от вноса му от Австрия, доказващи неговия
произход, характеристики и параметри. Между тях е и издаден от технически
сертификат с данни за допустимата максимална маса. При преговорите не е
била обсъждана категорията на превозното средство. при първоначалната
регистрация бусът е бил с максимална допустима маса 4200 кг, но на 9 май
2022 г. е била извършена промяна в теглото по заявка на собственика на буса
като намаляването на теглото е извършено от с документ №v-Ib-11608/2022
година и е извършено от официален сертифициращ орган на държавата
Австрия. Продадената вещ не страда от недостатъци, поради което
изявлението на ищеца за разваляне на договора не поражда действие и
ответникът не дължи връщане на продажната цена.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Липсва спор между страните, а и се установява от представеният по
делото договор за продажба на МПС, че между „Евротранс П. 2021“ ЕООД, в
качеството му на продавач и „Индустриалпак“ ЕООД, в качеството му на
купувач е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
покупко-продажба на лекотоварен автомобил марка „Ивеко“, модел 59c17, с
рама № ZCFC250C105131724, за сумата 55 200 лв. като липсва спор, че
продажната цена е заплатена изцяло като горното обстоятелство се установява
и от представеното платежно нареждане. Безспорно е и обстоятелството, че
вещта се намира във владение на купувача.
От заключението по назначената САТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че превозното средство е с
допустима максимална маса 4200 кг, което го нарежда в категорията на
3
товарни автомобили от категория N2. Проследяването на регистрациите на
автомобила от първата през 2016 г. до продажбата му на ищеца, показва, че
категорията винаги е била N2. При изслушване на вещото лице в съдебно
заседание се установява, че при обикновен оглед на вещта и тестване не може
да се установи този параметър, тъй като той се задава от производителя с
оглед техническите възможности на превозното средство, неговата
товароносимост и особености на конструкцията му. Външните белези на
превозното средство не са определящи за категоризирането му като автомобил
за превоз на пътници или за превоз на товари. Първия документ, който е
издаден от производителя , в който е било записано ЕС сертификат за
неокомплектовано МПС, там също е записано N2.
От разменената електронна кореспонденция между страните се
установява, че на 11.11.2022 година купувачът уведомил продавача чрез
електронно съобщение, че в Пътна полиция Пловдив е отказано регистриране
на превозното средство като такова от категория N1, тъй като теглото му
надвишава 3500 кг и то попада в категория N2. Продавачът отговорил, че това
се дължи на техническа грешка, която ще бъде поправена.
На пети декември 2022 г. „Индустриал пак“ ЕООД изпратило
нотариална покана до „Евротранс П. 2021“ ЕООД, в която заявява, че счита
договора за развален, тъй като вещта страда от недостатък, и кани продавача
да върне платената цена в 7-дневен срок. Нотариалната покана е връчена при
условията на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уводомление и видно от
протокола, съставен от нотариуса, тя се счита известна на адресата от 05
януари 2023 г.
Във връзка с изявлението за разваляне е изпратено писмо от
„Евротранс“ ЕООД, в което се излага, че не са налице основания за разваляне
на договора за покупко-продажба, тъй като моторното превозно средство е с
удостоверение за регистрация и удостоверение на „TUF SUD”, издадено на
09.05.2022 година, удостоверяващо, че бусът е категория N1. Съгласно
представените от продавача документи е изготвена и публикувана обявата за
продажба ие неоснователно твърдението, че закупеният бус е от категория N2.
Издадените документи от “TUF SUD” са валидни за страните членки на
Европейския съюз.
Видно от представеното разрешение за временно движение /л.98/ е, че
4
автомобилът е категория N2.
От показанията на свидетеля Й. Б., който присъствал при водене на
преговорите между страните, се установява, че купувачът е имал интерес от
придобиване на товарен автомобил, който да може да се управлява от водач с
правоспособност категория Б. Именно затова интерес предизвикала обява за
продажба на процесния бус, публикувана в специализираната интернет
страница „Мобиле.бг“ , която той видял като такива разговори са били водени
с продавача.
Свидетелят Р. Н., служител на ответното дружество, твърди, че той се е
срещнал с представителя на дружеството купувач, придружен от свидетеля Б.,
при предаване на вещта и съдействал за снабдяване с разрешението за
временно движение (и т.нар. транзитни табели).
Не е присъствал на договорките между управителя и купувача.
Присъствал е когато са дошли да си получат буса и да извадят транзитните
номера, тогава са получили и документите. Първо е заплатена сумата, а след
това идват за да си вземат вещта, заедно с документите. Документите на буса
са изпратени няколко дни след това.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.195, ал.1 ЗЗД.
Между страните е налице валидно облигационно правоотношение по
договор за продажба и тъй като продавачът и купувачът са търговци, то
спрямо конкретния договор приложение намират правилата за търговската
продажба по чл.318 и сл. ТЗ и субсидиарно за неуредените въпроси – ЗЗД.
Основното задължение на купувача е да плати цената, което е
изпълнено, а продавача е предал вещта.
Разпределението на доказателствената тежест при така предявения иск
се определя от въведените в процеса твърдения на страните, които са
обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на
страните. Купувачът разполага с различни възможности като кредиторът е
този, който определя правото, което ще реализира, а той е избрал развалянето
на договора. Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на
плащането на паричната сума, възникването на облигационното
5
правоотношение и прекратяването на облигационната връзка, както и
твърдението, си че е получил вещ с недостатъци, а ответникът следва да
докаже основанието за задържане на полученото.
По делото е безспорно установен факта на предаването на паричната
сума, нейния размер, както и валидността на облигационното
правоотношение, към момента на предаването на сумата, поради което
основният спорен въпрос е прекратена ли е облигационната връзка.
Едностранното изявление е достигнало до купувача, а и трайна е
практиката, че исковата молба представлява изявление за разваляне, т.е.
развалянето е настъпило с получаване на изпратената нотариална покана, от
който момент и се дължи връщане на продажната цена.
За да упражни кредиторът успешно потестативното си субективно
право на извънсъдебно разваляне на договора, трябва да е налице виновно
длъжниково неизпълнение, за което може да бъде ангажирана договорната
отговорност на последния.
Съгласно разрешението, дадено с решение №156/30.10.2012 година на
ВКС по т.д. №772/2011 година, II т.о. продажбата на вещ с недостатъци
представлява неизпълнение на договора за продажба от страна на продавача ,
неточно изпълнение по отношение качеството на вещта, поради което
преустановяването на облигационната връзка между страните се осъществява
чрез разваляне на сключения между тях договор. Правото на купувача да
върне на продавача вещта с недостатъци представлява всъщност упражняване
на правото да развали едностранно договора за продажба. Касае се за особен
случай на приложение на установеното в общата разпоредба чл.87 ЗЗД право
на разваляне на договорите поради неизпълнение, чиято спесифика е в това, че
не се изисква неизпълнението да е виновно и не се предоставя подходящ срок
за изпълнение, но не и досежно начина, чрез едностранно волеизявление.
Фактическото връщане на вещта не е предпоставка за надлежното
упражняване на купувача, а последица.
Спорни по делото са два факта – дали категорията е съществен белег и
дали поетото от продавача задължение е било да престира вещ с такава
категория.
На първо място, съдът намира, че категорията на превозното средство е
съществен белег на същото, поради което при поемане на уговорки за
6
престиране на вещ от категория N1, a престиране на такава от категория N2
съставлява неизпълнение на задължение за осигуряване на вещ с
договореното качество.
Категорията на превозното средство се определя по правилата на
Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
рамка за одобрение на МПС и техните ремаркета, както и на системи и
компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни
средства. Държавите-членки, подписали директивата, одобряват само такива
превозни средства, системи, компоненти или отделни технически възли, които
отговарят на изискванията й. Регистрирането и разрешаването на продажба на
превозни средства се допуска само ако те са придружени от валиден
сертификат за съответствие. В Директивата категория N на моторни превозни
средства е дефинирана като средства, проектирани и конструирани основно за
превоз на стоки, а Категория N 1 включва превозни средства от категория N,
чиято максимална маса не превишава 3,5 тона. Категория N 2 обхваща
превозни средства от категория N, чиято максимална маса превишава 3,5
тона, но не превишава 12 тона. Изискванията на Директивата са
транспонирани в българския Закон за движение по пътищата, който в чл. 149,
ал.1, т. 3, б. „а“ и „б“ формулира същите дефиниции на посочените две
категории превозни средства. Легални определения на понятията „допустима
максимална маса“ се съдържа в параграф 6, т.35 от ДР на ЗДвП, където е
посочено, че допустимата максимална маса съответства на „разрешената
максимална маса пътното превозно средство в натоварено състояние,
определена за допустима от компетентните органи“. Технически допустимата
максимална маса се формира от собственото тегло на автомобила (в
ненатоварено състояние, с всички течности, необходими за функционирането
му и теглото на водача) и допустимия товар, който може да носи.
В чл.55, ал.9 ЗМДТ всички характеристики за определяне на данъка се
съдържат в свидетелството за регистрация на превозното средство. Данни за
допустимата максимална маса се съдържат в част I на свидетелството за
регистрация на превозното средство /буква F.3/. Когато в свидетелството за
регистрация на превозното средство липсват данни за допустимата
максимална маса на състава от превозни средства, в декларацията по чл.54,
ал.1 ЗМДТ се посочва допустимата максимална маса на състава от превозни
средства, определена от производителя /чл.54, ал.8 ЗМДТ/. Обстоятелството,
7
че категорията на превозното средство е определяща техническа
характеристика на превозното средство и се вписва в удостоверението за
регистрация води до извода, че при несъответствие на тази характеристика с
договорената е налице продажба на вещ с недостатък.
На второ място, съдът намира, че страните са договорили продажба на
моторно превозно средство, категория N1. Горният извод се налага, при
съвкупната преценка на свидетелските показания и разменената между
страните кореспонденция, тъй като електронната обява за продажба на
превозното средство не е запазена.
По делото е налице писмо, изходящо от ответника /л.51/, което
съставлява частен свидетелствуващ документ, ползващ се с доказателствена
сила досежно удостоверените с изявлението неизгодни за издателя факти. В
това писмо изрично продавача е заявил, че бусът е категория N1, съгласно
издаденото удостоверение, като въз основа на това удостоверение е
изготвената и публикувана обява за продажба. Изрично в писмото е записано
изявлението на продавача, че е сключен договор за бус с категория N1 като
такива документи са предадени на купувача. Изрично е посочено, че бусът е
предаден с документи, удостоверяващи категория N1, каквито са били
уговорките между страните. Горното изявление e ценено със свидетелските
показания на св.Н., както и с оглед изходящото по електронна поща изявление,
че действителната категория на буса е N1 и е въпрос на корекция на
техническа грешка, за което ще съдейства. Представеното по електронната
поща изявление е представено с исковата молба, като в отговора, същото не е
оспорено.
В отговора на исковата молба изрично е посочено, че се подържа, че
към закупуването на превозното средство същият е с категория N1 като това
се удостоверява от сертифициращ орган на държавата Австрия, поради което
и не е възникнало правото на купувача да развали договора.
След като изрично се установява, че моторното превозно средство е
категория N2, а страните са договаряли предаване на превозно средство от
друга категория това съставлява лошо изпълнение на договора в качествено
отношение. Недостатък е всяко отклонение от уговорените показатели.
Отговорността на продавача за недостатъци се поражда когато недостатъкът е
съществен, съществувал е по време на продажбата, не е бил известен на
8
купувача.
Съгласно разпоредбата на чл.324 купувачът следва да прегледа стоката
и ако не отговаря на изискванията да уведоми продавача. Ако не стори това се
счита, че стоката е одобрена, освен за скрити недостатъци.
При съвкупната преценка на свидетелските показания и заключението
на вещото лице се установява, че на купувача са предоставени при
първоначалния оглед документи на чужд език. Вещото лице е категорично, че
при обикновен оглед на вещта и тестване не може да се установи този
параметър, тъй като той се задава от производителя с оглед техническите
възможности на превозното средство, неговата товароносимост и особености
на конструкцията му. Външните белези на превозното средство не са
определящи за категоризирането му като автомобил за превоз на пътници или
за превоз на товари. Св. Н. посочва, че документите на автомобила са
изпратени няколко дни след превеждане на цената. В представената към
договора декларация изрично представителя на продавача е записал, че
теглото на автомобила е 2815 кг, без да е извършено препращане към
технически допустимата максимална маса. За първи път категорията на
процесното превозно средство е официално отбелязана в Разрешението за
временно движение, но то е издадено от Пътна полиция - Монтана след
сключване на договора. Едва в този момент за първи път купувачът е узнал за
действителната категория, поради което не може да се счита, че стоката е била
приета и не може да се прави възражение.
Горното обуславя извода, че продавачът "Евротранс П. 2021" ЕООД се
явява неизправна страна по договора, поради което за купувача е възникнала
възможността да избере една от трите хипотези по чл. 195 от ЗЗД: връщане на
насрещните престации; задържане на вещта срещу намаляване на цената или
отстраняване на недостатъците за сметка на продавача. В случая купувача е
избрал да упражни потестативното право да иска разваляне на договора, което
същият е упражнил с поканата, респективно с исковата молба. При
развалянето на договора за продавача се поражда задължението да върне
заплатената продажна цена, поради което искът следва да бъде уважен. Следва
да бъде уважено и искането за заплащане на законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
9
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора се дължат разноски в
полза на въззиваемата страна, но тъй като е договорено адвокатското
възнаграждение да се заплати по банков път, но липсват доказателства за
извършеното плащане, поради което разноски не се присъждат.
Воден от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/04.01.2024 г. по т.д.№ 6/2023 г. по описа
на Окръжен съд Монтана, /поправено с решение 3/21.02.2024 година/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10