№ 24
гр. Шумен, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630201891 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш на ОД на МВР – Шумен, серия К № 5967855 за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на С. С.
Р., с ЕГН ********** от гр. Русе е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 100 лева, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени електронния фиш, като незаконосъобразен и
необоснован, постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че в
срока по чл.189, ал.5 от ЗДв.П се е възползвал от правото си и е подал декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, като до момента не е уведомен за анулиране на фиша, а от
сайта на НАП установил, че във връзка с процесния фиш има образувано изпълнително дело
срещу жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
упълномощен представител. В деловодството на ШРС е постъпило писмено становище от
упълномощен представител на жалбоподателя, в което са изложени подробни доводи за
отмяна на процесния електронен фиш.
Процесуален представител на административно-наказващия орган, издал
електронния фиш, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, се
явява и моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден
като правилен и законосъобразен, като моли съда присъди юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 19.05.2022г. свидетелят С. Н. Х. – служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР Шумен работил с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“ за контрол на
скоростта на път I-2, км.108+500, пътен възел Белокопитово. Около 13,29 часа, радарната
система засякла лек автомобил “Опел Астра”, с рег. № Р37 29КР, който се движел със
скорост от 75 км/ч при наличието на пътен знак В26 за разрешена скорост до 60 км./ч.
Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизираното
техническо средство „АRH CAM S1“. От справка в централна база – КАТ била установена
собствеността на автомобила – същия бил собственост на С. С. Р., с ЕГН ********** от
************** На собственика бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство серия К, № 5957885
от ОД на МВР – Шумен, с който му било наложено административно наказание “глоба” в
размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗДв.П
за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДв.П, тъй като било установено, че
нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в
сила на ЕФ серия К № 4118516. ЕФ серия К № 5967855 бил връчен на жалбоподателя на
05.04.2023г.
В срока по чл.189, ал.5 от ЗДв.П, жалбоподателят представил писмена декларация, в
която декларирал, че собствения му лек автомобил на 19.05.2022г. е бил управляван от
лицето Б.Д.И. и копие на лична карта на Б.Д.И.. С писмо Рег. № 869000-7199/28.04.2023г.
Началник сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен уведомява жалбоподателя, че е ЕФ серия К №
5967855 няма да бъде анулиран, тъй като не е предоставено копие на СУМПС на лицето,
което посочва като водач на автомобила, с който е извършено нарушението. Не са налични
данни и доказателства уведомителното писмо да е връчено на жалбоподателя.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК
писмени доказателства, показанията на свидетеля и от приложената по делото схема на
пътен участък .
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак.
Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 19.05.2022г., около 13,29
часа, лек автомобил марка “Опел Астра”, с рег. № Р37 29КР, собственост на С. С. Р. се
движел по път I-2, км.108+500, пътен възел Белокопитово, в посока към гр. Шумен, при
ограничение 60 км.ч. въведено с пътен знак В26 и отчетен толеранс от -3% със скорост 72
километра в час, т.е. превишената скорост е 12 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2,
т.6 и т.7 от ЗДв.П, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство.
От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било
заснето с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“. Системата е заснела и
записала скорост на движение на автомобила на жалбоподателя, като след приспадане на
допустимото отклонение / толеранс, същата е отразена в ел. фиш като 72 км/ч.
По делото, като писмено доказателство, е представено ксерокопие на снимка,
изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била
засечена на 19.05.2022г. около 13,29 часа, както и че регистрационният номер на моторното
превозно средство, движещо се с посочената скорост е № Р37 29КР. Доколкото посочената
снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението
2
и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДв.П. От представените като писмени
доказателства документи по делото - Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 и доказателство за годност на техническото средство - Протокол от проверка
№ 50-СГ-ИСИС/03.11.2021г. се установява, че системата за видеоконтрол е одобрена и
проверена.
От представеното писмено доказателство по делото - първоначална регистрация на
МПС се установява, че към датата на заснемане на нарушението, именно жалбоподателят е
собственик на МПС.
От представеното по делото заверено копие на снимка за временно поставено АТСС
се установява местото на което е било позиционирано автоматизирано техническо средство
„АRH CAM S1“.
Обжалваният електронен фиш е по образец и със съдържание, съобразно чл.189, ал.4
от ЗДв.П. Спазено е изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, въвеждаща изискването за всяко използване
на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да
се попълва протокол съгласно приложението. В ал.2 на цитираната разпоредба е
регламентирано, че: „протоколът по ал.1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за
контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и
краят на контролирания участък“. Съгласно чл.10, ал.3 от Наредбата, при работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол
на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка
на разположението на уреда. Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС е
доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е
заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът и
въведените ограничения на скоростта. Безспорно в случая към протокола е приложена
снимка на разположението на уреда, съобразно изискването на разпоредбата на чл.10, ал.3
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., налагащо извод, че от описаните и анализирани
по-горе доказателства става ясно, къде е било разположено /позиционирано/ това АТСС на
посочената дата и в посоченото време.
В подкрепа на извода на съда са и гласните доказателства на свидетеля С. Н. Х. и
приложената схема на пътен участък от път I-2 от км.107+730 до км.108+993. Видно от
схемата пътен знак В26 ограничаващ скоростта до 60 км/час е поставен на км. 107+730, в
посока от гр.Русе към гр. Шумен, каквато е била посоката на движение на заснетия
автомобил. Автоматизираното техническо средство „АRH CAM S1“ е било поставено на
км.108+500, където ограничението важи. Съдът намира, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата по
съставяне на електронния фиш, налагащи отмяната му. Настоящата инстанция приема, че
фишът притежава законово регламентираното съдържание, разписано в нормата на чл.189,
ал.4 от ЗДв.П, надлежно е връчен на соченото за нарушител лице. Фишът е издаден в
рамките на визираните в НК давностни срокове, поради което не е преклудирана
възможността да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДв.П собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Като неоснователни се преценяват възраженията
на процесуалния представител на жалбоподателя за неправилно ангажиране на
административно наказателната отговорност. В електронния фиш С. С. Р. е посочен като
нарушител, в качеството му на собственик на регистрираното моторно превозно средство.
Същият попада в кръга лица по чл.188, ал.1 от ЗДв.П и като такова лице може да бъде
3
субект на административна отговорност по наложеното административно наказание. С
разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДв.П е установена оборима презумпция, че автомобилът се
управлява от неговия собственик, а тежестта за доказване, че водач е друго лице се носи от
собственика на моторното превозно средство. Според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДв.П
презумпцията се оборва чрез предоставяне в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. Това е единственият и императивен способ за анулирането на издадения фиш, тъй
като законът не предвижда друг начин за оборване на презумпцията пред административно
наказващия орган. Относно представената от С. С. Р., декларация, че е предоставил
автомобила си на Б.Д.И. на 19.05.2022г., съдът намира, че е само един от двата кумулативно
изискуеми от законодателя, елемента. Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране
на електронния фиш при деклариране са две - попълване на декларация и предоставяне на
копие от СУМПС. Липсата на която и да е от тях не изпълнява изискването на чл.189, ал.5
от ЗДв.П за анулиране на фиша. Представянето на СУМПС е индиция, че лицето, на което се
твърди, че е предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази връзка да
предаде копие на своето СУМПС. В противен случай всяко деклариране на лица като водачи
при установено нарушение единствено по твърдение на собственика, би довело до
санкциониране, без възможност за защита на етапа на административното наказване.
Собственикът на автомобила се явява заинтересован да представи доказателства, които да
позволят на административно наказващия орган да формира категорични изводи по фактите
и приложимия закон като проведе разследване на спорните обстоятелства. Следва да се
посочи, че приложимите законови разпоредби не разписват нормативно изискване
статичното изображение във вид на снимков материал, генерирано от автоматизирано
техническо средство и система за контрол на правилата за движение, да носи данни за
индивидуализиране на водача. Релевантен е единствено фактът на извършеното нарушение
със съответно моторно превозно средство, чиито регистрационни табели и вид могат
еднозначно да бъдат установени. Соченето на други лица и/или представянето на
доказателства в хода на съдебното производство се явява ирелевантно и в този смисъл
възраженията на жалбоподателя и процесуалния му представител за неправилно приложение
на материалния закон са напълно необосновани.
При тези обстоятелства и при отсъствието на хипотезите в чл.186, ал.6 от ЗДв.П,
именно жалбоподателя като собственик на превозното средство се явява
наказателноотговорното лице и следва да понесе отговорност за извършеното нарушение по
чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДв.П.
За така констатираното нарушение на жалбоподателя е наложено наказание глоба в
размер на 100 лева на основание чл.182, ал.4 от ЗДв.П.
Съдът намира, че в случая е осъществен състава на чл.182, ал.4 от ЗДв.П, съгласно
който, когато нарушението по ал.1, т.1-5, ал.2 и ал.3, т.1-5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. В §6, т.33 от ДР на ЗДв.П е
дадено легално определение на понятието повторно нарушение извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл.174, ал.2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. От данните по
делото се установява, че настоящото деяние е извършено в едногодишния срок от влизане в
сила на посочения в атакувания електронен фиш - ЕФ Серия К № 4118516, влязъл в законна
сила на 23.07.2021г., след потвърждение от Районен съд Русе и Административен съд Русе
/л.82 и л.83/, с оглед на което и на основание чл.182, ал.4 от ЗДв.П, вр. чл.182, ал.2, т.2 от
ЗДв.П във връзка с §6, т.33 от ДР на ЗДв.П, настоящото нарушение се явява повторно и
правилно е наложено наказание глоба в двоен размер, а именно 100 лева.
С оглед изложеното и отчитайки приобщените писмени доказателства съдът намира,
че обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде
потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
4
Съгласно чл.63 ал.3 и ал.5 от ЗАНН страните имат право присъждане на разноски по
реда на АПК, като в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно
ал.4 на нормата, съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева.
Доколкото не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение,
то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по делото, в размер на 80
/осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати
от последния по сметка на ОД МВР гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5967855 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на С. С. Р., с ЕГН
********** от ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на
100 лева на основание чл.189, ал.4 от ЗДв.П, във вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗДв.П, като
правилен и законосъобразен.
ОСЪЖДА С. С. Р., с ЕГН ********** от ************** да заплати по сметка на
ОД МВР гр. Шумен сумата от 80.00 (осемдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5