РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Велико Търново, 07.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
втори юли две хиляди и двадесета година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря п.и., изслуша докладваното от съдия Костова Адм. д. №305 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145
и следващите от АПК във вр. чл.171,
т.2а от Закон за движение по пътищата – ЗДвП.
Образувано е по жалба на К.А.И. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0268-000100 от 8.4.2020г. по чл.171, т.1, б „б“ от
ЗДВП издадена от Началник сектор РУ Горна Оряховица при ОД на МВР Велико
Търново , с която временно е отнето на свидетелството за правоуправление на МПС
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Според жалбоподателя
оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния
закон и в нарушение на процесуалните правила. На първо място заповедта
е в противоречие на нормата на чл. 59, ал.2 от АПК, доколкото същата не
съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- не е посочено кога,
къде е управлявано ППС от неправоспособен водач. Счита, че заповедта е
немотивирана досежно фактите и обстоятелствата наложили нейното издаване,
включително и чрез препращане към съдържанието на съставения Акт за
установяване на административно нарушение, при което не е посочена дата на
неговото извършване. На следващо място извършеното нарушение на чл. 5, ал 3,т.1
пр.2 от ЗДвП не е доказано, тъй като се касае за самостоятелно производство по
налагане на ПАМ, различно от административно- наказателното такова, то АО
следва да докаже чрез всички допустими средства неговото извършване, което в
случая не е сторено. Органът не е отразил факта, че жалбоподателят е имал
адекватно поведение, като за разлика от употребата на алкохол , за която има
точно определени концентрации , при
наркотичните вещества липсва такава диференциация, поради което съществено му е
нарушено правото на защита. Последният в указания срок се е подложил на кръвно
изследване, което е установило, че няма следи от наркотично вещество, за което
по делото е представен протокол. След като не са налице фактическите основания
за налагане на ПАМ, то органът неправилно е приложил материалния закон като временно е отнел свидетелството за
правоуправление на жалбоподателя. Посочил е освен това, че АО не е установил
формата на вината при изпълнителното деяние, което само по себе си представлява
достатъчно нарушение, водещо до отмяна на ПАМ. От съда се иска отмяна на
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ.
В съдебно заседание се
явява лично, като поддържа така подадената жалба по направените в нея
оплаквания и представя подробно писмено становище.
Ответник жалба - Началник Сектор при РУ Горна Оряховица към
ОД на МВР В.Търново, не изразява становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата
е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито
права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея. В заповедта е
налице отбелязване за датата, на която е връчена – 23.4.2020г., а жалбата до Административен съд Велико
Търново е подадена на 7.05.2020г в рамките на законоустановения 14 дневен
преклузивен срок. Следователно жалбата се явява процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
По делото е установена
следната безспорна фактическа обстановка: На 8.4.2020 г. около 16 часа в гр.
Горна Оряховица , ул „Мано Тодоров“ като водач на МПС с рег. ***марка Мерцедес
Ц220 , собственост на С.И.му е извършена проверка с техническо средство DRUGTEST 5000 с
инвентарен номер ARHJ 0011
и последният е отчел наличието на тетрахидроканабинов и амфетамин с номер на
пробата 234. На водача е издаден талон за изследване с номер
№0045735/8.4.2020г. като това е сторено за периода в 17,63 часа и завършила в
18,03 часа на ФСМП Горна Оряховица , за което е съставен протокол с амбулаторен
номер 2687 от 8.4.2020г. Освен това водачът е изпробван за употреба на алкохол
с техническо средство
ALKOTEST 74 10 с фабричен номер 0128 , като уреда отчита 0,06
промила алкохол. За извършеното административно нарушение е съставен АУАН №
194022/8.4.2020г. стр.6 от делото.Липсват доказателства относно резултатите на
кръвния тест, представени от ответник жалба, а от лекуващият лекар е представен
протокол, съставен на 10.4.2020г., от който е видно, че жалбоподателят е дал
негативни резултати по шест периметъра на наркотични вещества.
В административната
преписка се съдържа Удостоверение за от 19.4.2020г. на ОД на МВР В. Търново, от
което е видно, че главен инспектор К.К.заема длъжността Началник на сектор
„Охранителна полиция“ при Районно управление Горна Оряховица, надлежно
упълномощен съгласно представената Заповед УРИ 366з-2141-27.7.2017г. на
Директор ОД на МВР В. Търново, издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и т.
3 от Заповед № 8121з-1524/9.12.2016г. на Министър на вътрешните работи,
служебно известна на съда.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2,
2а,
4,
т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Със Заповед УРИ 366з-2141/27.7.2017г. на директора на ОД на
МВР – Велико Търново са определени
длъжностни лица, сред които и началниците сектор в РУ, на които е делегирано налагането на принудителни административни мерки (ПАМ),
включително по чл.
171, т. 1 б“б“от ЗДвП. Следователно ИАА е издаден от компетентния за това
административен орган.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че ИАА не отговаря на изискванията на чл. 59,
ал.2 от АПК, тъй като не съдържа мотиви и не препраща към съставения АУАН. В
самата заповед подробно е описана фактическата обстановка- извършената
проверка, техническото средство, с което е извършена и съответните резултати от
нея. Същата се потвърждава и от приложения АУАН, като съгласно чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Презумпцията за
доказателствената сила на АУАН е безспорно валидна в производството по издаване
на Заповед за налагане на ПАМ и нейното обжалване. След като АУАН е
доказателство за извършеното административно нарушение не е било необходимо
изрично препращане в обжалваната Заповед, доколкото в самата нея подробно са
описани всички правно релевантни факти.
АО е изложил и правните си съображения за налагане на ПАМ, като тяхната
законосъобразност ще бъде изложена по долу.
Освен това съдът се съобразява
със задължителното тълкуване на закона, дадено от ВАС и ВС. Съгласно
тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС, ако административният акт
е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи,
изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е.
негови мотиви. Съгласно т.4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006г. по а.д. №
1/2006г. на ВАС, задължението за мотивиране на административните актове е
залегнало и в чл.59 ал.1 от АПК. То е прокарано постепенно в съдебната практика
и утвърдено с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на
ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. Общото събрание на ВАС – втора колегия, не
намира основание за отстъпление от наложилата се практика. В този смисъл
непосочване на АУАН не представлява съществен порок в
мотивите на акта. Съдът намира твърдението на жалбоподателя, че поради
противоречивите мотиви не е могъл да разбере в
какво е обвинен, което
съществено е нарушило нейното право на защита за необосновано. Напротив от
събраните по делото доказателства и описаното в процесната заповед става ясно,
че последният в качеството на водач на МПС е управлявал същото под въздействие
на наркотично вещество. Не е основание за
незаконосъобразност твърдяното от жалбоподателя неизясняване на въпроса за
формата на вината доколкото не се касае за административно- наказателно
производство по реализиране на отговорността на нарушителя, а чисто
административно такова по издаване на ИАА, при което формата на вината не
представлява правнозначим факт.
Не са налице посочените от жалбоподателя съществени нарушения на
процесуалните правила, с което му е било нарушено правото на защита. Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК
единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане
на принудителна административна мярка. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ
(която представлява административен акт) е издадена след като административният
орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при
съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде
заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение
за случая – както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност – чл.
4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес – чл.
9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие
на основания за отмяна на оспорения акт. Като всяка една принудителна
административна мярка, процесната има преустановителен и превантивен характер,
поради което при констатиране на съответното административно нарушение законът
изисква предприемане на незабавни фактически действия, в случая отнемане СУМПС.
Ето защо, изрично в заповедта е посочено, че нейното действие е считано от деня
на извършване на нарушението. Тази незабавност на предприеманите действия
изключва възможността за уведомяване на заинтересуваните лица съгласно
разпоредбата на чл. 22 от АПК. В случая, преди да издаде заповедта
административният орган е изпълнил задължението си по чл.36, ал. 1 от АПК, като е събрал
доказателства за релевантния факт – наличието на наркотично вещество, като
законът не изисква за него конкретна концентрация, в какъвто смисъл са
твръденията на жалбоподателя, за разлика от отчитаните промили при употреба на
алкохол. Законодателят е приел, че каквото и да било ползване на наркотично вещество
води до промяна на мисловния процес и съответно се отразява на преценката на водача за пътната
обстановка.
Заповедта е
постановена при правилно прилагане на
материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:
1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач:б) (б)
който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи; В нормата на Чл. 174. (3) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в
сила от 26.09.2017 г.) се посочва, че водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв. При така установената правна рамка е видно,
че Законът предвижда два начина за проверка
дали водачът на МПС е употребил наркотични вещества – тест за установяване
употребата на наркотични вещества и химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Н аследващо мяст водачът на МПС няма право да отказва
на контролните органи да бъде проверен за употребата на наркотични вещества по
нито един от двата начина, предвидени в закона. Достатъчно е да направи само
един от двата възможни отказа, т.е. да откаже да бъде проверен по който и да е
от двата, посочени по-горе начина за проверка употребата на наркотични
вещества, за да осъществи хипотезата на правната норма на чл. 171, т. 1, б. “б,
във връзка с чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и с това съответно да изпълни условието за
налагане на принудителната мярка. Това несъмнено следва от формулировката на чл. 171,
т. 1, б. “б” от ЗДвП и използвания граматически съюз “или” в
нея. Принудителната мярка се налага на водач “…който откаже да бъде проверен …
с тест или да даде биологични проби за … химико-токсикологично лабораторно
изследване. В конкретната
хипотеза жалбоподателят е бил подложен на полеви тест и съответно същият е дал
положителна проба, което е установено със надлежно съставаният протокол, който
до доказване на противното представлява официален документ с обвързваща
материална доказателствена сила. Представеният от жалбоподателя протокол за
проведено химическо изследване по шест компонента по негово желание не може да опровергае съдържанието на горепосочения
официален документ, доколкото видно от датата на неговото съставяне 10.4.2020г.
е два дни след съставяне на АУАН, при което действието на наркотичните вещества
вече е било отминало. Вярно е, че от административната преписка се установява,
че жалбоподателят е посетил съответно указаното му лечебно заведение за даване
на кръв за съответно химическо изследване, но съдът не намира основание за
отмяна на заповедта по тази причина. От съдържанието на самата заповед се
установява, че медицинското изследване е направено на следващия ден 9.04.2020г.
между 17,52 часа до 18,03 часа, доколкото талонът за медицинско изследване е
връчен в 19, часа и на 8.04.2020г.,и в рамките на визирания в него половин час
не е била дадена кръвна или друга проба. Следователно даването на проба след
изтичане на указаното в талона време следва да се приравни на отказ за такова
тестване. От формулировката на двете посочени по-горе разпоредби безспорно следва,
че за налагането на принудителната мярка е достатъчно констатирането от
контролните органи наличието на само един от двата отказа за проверка
употребата на наркотични вещества, като в този случай е напълно ирелевантен
въпросът дали в действителност проверяваният водач е употребил или не е
употребил наркотични вещества. Логиката на това законодателно решение се
изразява в това, че управлението на МПС е високо рискова дейност, при която
водачите следва да се подчиняват на определени строги правила с оглед
избягването на катастрофи, отнемащи човешки живот и увреждащи човешкото здраве.
Затова законодателят е предвидил, че при поискване от контролните органи
водачът на МПС е длъжен да съдейства, за да му бъде извършена проверка и по
двата, предвидени в закон начина на проверка на употребата на наркотични
вещества. Недопустимо е водачът своеволно да отказва да бъде проверен по един
начин и да си избира друг. Субективната преценка, направена в настоящия случай
от жалбоподателя и мотивирала по-
късното даване на проба, че проверката на място с тест не би била
обективна и не би отчела, че той не е използвал наркотици, не може да обоснове незаконосъобразност на
ИАА. С поведението си жалбоподателят е нарушил установения от закона ред и е
неглижирал задълженията си към контролните органи, имащи поставената им от
държавата важна задача да се уверят, че жалбоподателят спазва всички законови
изисквания в качеството си на водач на МПС. Не се споделят и другите доводи на жалбоподателя, че не е посочено
изпълнителното деяние напротив, видно от мотивите на ИАА е, че като такова е
посочено управление на МПС под влияние на наркотично или подобно вещество. Не
следва да се взема предвид и цитираната от него практика на ВКС, която касае
осъществяването на наказателна отговорност, респ. административно- наказателна
такава, което се развива по реда на ЗАНН и НПК, а се касае за административно
производство по АПК. Освен това , както се посочи и по- горе законодателят не е
предвидил за употребата на наркотични вещества съответна концентрация за
разлика от употребата на алкохол, поради което възраженията в тази насока са
неоснователни. Посочената в Заповедта употреба на алкохол не е станала
основание за издаване на ИАА, поради което съдът не я обсъжда.
При определяне срока на наложената ПАМ, административният орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е определил максималния, предвиден от законодателя срок. Досежно продължителността на мярката не са изложени самостоятелни мотиви, но приложената справка за наложените на жалбоподателя многобройни административни наказания, е достатъчен аргумент за прилагане на максималния срок на ПАМ с оглед гарантиране безопасността на движението на останалите участници. В този смисъл липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ, не води до нейната незаконосъобразност.
В случая, не са налице и отменителни основания по смисъла на чл.146, т.5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с нейното прилагане се изпълнява и целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява МПС под въздействие на наркотично вещество.
По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателя процесната принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.1,б“б“от ЗДвП, а подадената жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр.Велико Търново осми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба
на К.А.И. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0268-000100 от 8.4.2020г.
по чл.171, т.1, б „б“ от ЗДВП издадена от Началник сектор РУ Горна Оряховица
при ОД на МВР Велико Търново , с която временно е отнето на свидетелството за
правоуправление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: