№ 157
гр. Ловеч, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20254300500306 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството с правно основание чл. 259 и сл. от ГПК
Постановено е съдебно решение № 312/27.12.2024 г. по гр.д. 179/2024
г. на Троянски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен иска по
чл. 233, ал.1, т.1 от ЗЗД предявен от Сдружение с нестопанска цел „БТС“-
София против Сдружение „Планинска школа Амбарица“, ЕИК *********-гр.
Троян да бъде осъдено ответното сдружение да предаде владението на
недвижим имот: хижа „А.“, находяща се в НП „Централен Балкан“, община
Троян, обл. Ловеч, състоящ се от нова сграда на три етажа със застроена площ
372 кв. м., с идентификатор 80981.145.1.1, /застроена площ по скицата 249 кв.
м/, ведно с оборудването и инвентара в нея, заедно с два склада съответно с
площ 44 кв. м., с идентификатор 80981.145.1.6 на един етаж, /застроена площ
по скицата 45 кв. м/ и с площ 80 кв. м, с идентификатор 80981.145.1.3 на един
етаж, /застроена площ по скица 53 кв. м/, трафопост със застроена площ 18,50
кв. м, с идентификатор 80981.145.1.5, който имот е бил предоставен по силата
1
на договор за наем на недвижим имот от 02.04.2014 г., поради прекратяването
на същия договор, като неоснователен и недоказан, както и да заплати
разноски по делото в размер на 2000 лева.
В законоустановения 14-дневен срок е постъпила въззивна жалба
№622/03.02.2025 г. от Сдружение с нестопанска цел „БТС“-София против
съдебното решение №312/27.12.2024 г по гр.д. 179/2024 г. на Троянски
районен съд, което моли да бъде отменено изцяло като неправилно. Посочва,
че правните изводи на съда са неправилни, тъй като е обсъждано правото на
собственост на имота за наемодателя. Изтъква се, че искът е предявен с правно
основание 233 от ЗЗД и утвърдената съдебна практика постановява,че
отдаването под наем на чужд имот е по действителен наемен договор и има
правни последици.Моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено и да
бъде уважен предявения иск.
Подаден е отговор №927/17.02.2025 г. от Сдружение „Планинска
школа Амбарица“ЕИК *********-гр. Троян,в който заявяват ,че въззивната
жалба е неоснователна . Изтъква се, че ищецът не е собственик а имота,
Изтъква, че договорът за наем е вид разпореждане с правото на собственост и
се позовава на установеното по решението на ТРС ,приложено по делото.
Моли атакуваният съдебен акт да бъде потвърден като законосъобразен.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се представлява
от адв. И. Й.. Посочва, че поддържа въззивната жалба, като навежда доводи, че
иска неправилно първоинстанционният съд се е произнесъл по вещните права.
Твърди,че следва дасе обсъди наемния договор и неговото прекратяване ,
което е основание за уважаване на иска.
За въззиваемия,редовно призован, в съдебно заседание се явява Е. Г. –
председател на сдружението и адв.Н. Г.. Заявява, че въззивната жалба е
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Посочва, че съдебното решение е
правилно и обосновано и са налице достатъчно доказателства за
основателност на иска ,тъй като имотът е публична държавна собственост и
това е установено в исково производство.
От представените доказателства по гражданско дело № №179/2024 г.
на ТРС, от становището на представителите на страните, съдът приема за
установени следните фактически обстоятелства:
Атакуваното съдебно решение №312/27.12.2024 г. е валидно и
2
допустимо, кат при обсъждане на доказателствата по делото съдът счита, че е
неправилно и следва да бъде отменено, а искът да бъде уважен. При анализа
на основанието и петитума на иска въззивната инстанция счита, че съдът е
бил сезиран с иск с правно основание с чл.233,ал.1 пр. Първо от ЗЗД за
освобождаване на нает имот след прекратяване на наемния договор. В
исковата молба от 03.10.2000 г. ищецът не е въвел никакви твърдения
свързани със собствеността на имота. Конретизираният от страната петитум
съдържа искане да бъде осъден ответника-въззиваем да върне конкретизирани
имоти в НП „Централен Балкан“, Община-гр.Троян В Производството е
участвала като трето лице –помагач на ответника Областна администрация-
Ловеч, за която няма правен интерес за привличане в процеса, но съдебния акт
не е атакуван в тази част и липсват такива аргументи от въззивника, поради
което настоящата инстанция не следва да обсъжда допустимост на
съд.решение в тази част.
Следва да се отбележи, че между страните липсва съдебно решение, с
което по същество е решен правен спор относно наемния договор и
собствеността върху имота. В такава насока възраженията на въззиваемия са
несъстоятелни и не следва да се обсъждат. Цитираното гр.д. 167/2020 г. на
ТРС е приключило със съдебно решение №20/04.02.2022 г. по в.гр.д.
№517/2021 г. на ОС-Ловеч, с което е обезсилено съдебно решение
№26099/30.07.2021 г. по гр.д. 167/2020 г. на ТРС и производството е
прекратено.
По отношение доводите на въззивника,че липсва активна легитимация
на ищеца, тъй като не е собственик на имота,съдът не ги възприема като
обосновани, тъй като по-горе беше изяснено, че собствеността на наетия имот
не се разисква в производство с правно основание чл.233,ал.1,пр. Първо от
ЗЗД за освобождаване на наето помещение при прекратяване на наемен
договор, каквото е настоящето. Отношенията между страните произтичат от
облигационната връзка по сключен между тях наемен договор. Страните са
сключили договор за наем на 02.04.2014 г. по силата на който Сдружение с
нестопаска цел „БТС“-София е отдало под наем на Сдружение „Планинска
школа Амбарица“ следния недвижим имот: хижа „А.", находяща се в НП
„Централен Балкан“, община Троян, обл. Ловеч, състоящ се от нова сграда на
три етажа със застроена площ 372 кв. м., с идентификатор 80981.145.1.1,
/застроена площ по скицата 249 кв. м/, ведно с оборудването и инвентара в
3
нея, заедно с два склада съответно с площ 44 кв. м., с идентификатор
80981.145.1.6 на един етаж, /застроена площ по скицата 45 кв. м/ и с площ 80
кв. м, с идентификатор 80981.145.1.3 на един етаж, /застроена площ по скица
53 кв. м/, трафопост със застроена площ 18,50 кв. м, с идентификатор
80981.145.1.5 за срок от пет години. Предвидена е възможност договорните
отношения да бъдат продължени за още пет години чрез анекс и в случай, че
наемателя е спазвал стриктно всички свои задължения по него ,издължавал е в
срокове определените в договора наемни вноски и е изпълнил
инвестиционната програма по години в натурално и стойностно изражение-
чл. 2 от договора. Инвестиционната програма е била в размер не по-малко от
25000 лева-чл. 4 от договора. В чл. 3 от договора е посочено, че вложените
инвестиции под формата на подобрения и ремонти остават в полза на
наемодателя и не подлежат на възстановяване. Изрично е предвидено, че
изпълнението на инвестиционната програма по обем и срокове ще се
съгласува , контролира и одобрява от комисия, образувана от представители на
двете страни- чл. 6 от договора. От датата на сключване на договора до
декември 2015 г. е бил договорен гратисен период, а от януари 2016 г.
наемната месечна вноска е била в размер на една минимална работна заплата
за страната ,дължима до пето число на текущия месец по посочена банкова
сметка-чл. 7 от договора.
Наемателят не е имал право да отдава имота или части от него под
наем на трети лица. В чл. 23 от договора е предвидено,че след изтичане на
срока на действие на договора наемателят има задължение да върне имота на
наемодателя в състояние, годно за ползване по предназначението му като
обект за туризъм.Уговорени са условията за предсрочно прекратяване на
договорната връзка с двумесечно предизвестие. Към договора има подписан
приемо-предавателен протокол за оборудването, обзавеждането и инвентара
на хижа „А..
На 01.06.2016 г. е изпратено писмо до управителя на хижа „А.“ ,в което
е посочено, че гратисния период е изтекъл и няма заплащане на наем за
хижата за 2016 г., като приложено е изпратена проформа фактура.В проформа
фактура №5/09.05.2018 г. са вписани наемни цени за 2016 г.-420-0 лева, за
2017 г.-4599.96 лева и 2018 г. до май 2018 г.-2125 лева.
На заседание на Управителния съвет на сдружение „Български
4
туристически съюз“-София на 15.06.2018 г. /протокол №11/15.06.2018 г. е
взето решение №6 да се преговаря с наемателя на хижа „А.“ за старите и
задължения и на следващо заседаниe да се докладва. Наемодателят е взел
решение на заседание на Управителния съвет на 05.07.2018 г. /протокол
№12/05.07.2018 година/ след освобождаването на хижа „Амбарица“ да бъде
предоставена на ТД“Амбарица 1912“ . В докладна записка от 18.10.2018 г. К.
М.-координатор за Северна България и председател на комисия по предаване-
приемане на хижа „А.“ във връзка със заповед №75/21.09.2018 г. на УС на
БТС за прекратяване на наемния договор е посочил, че на 26.08.2018 г.
комисията е посетила обекта и връчила заповед на Е. Г., която заявила , че
Управителния съвет е нелегитимен , за да иска освобождаване на хижата и е
подписала анекс, който допълнително щяла да представи.Посочва се, че анекс
не е бил представен , но е била получена количествено –стойностна сметка. В
количествено –стойностната сметка /л.44-49 по гр.д. 167/2020 г. на ТРС/
наемателят е вписал извършени по видове строително монтажни работи върху
обекта на обща стойност 34397.35 лева.-, че Кореспонденцията между
страните е продължила, като на 11.01.2019 г. било изпратено писмо до
въззиваемия,че не са постъпвали наеми за хижата , дължима е сума от
17094.39 лева и договорът се прекратява. С писмо №587/01.10.2019 г.
/получено чрез обратна разписка на 18.10.2019 г./ наемодателят е уведомил
въззиваемото сдружение,че срокът на договора е бил изтекъл на 02.04.2019 г.
и се дължи наем от 21720 лева, който не е платен, хижата се ползва без
основание и обекта следва незабавно да бъде освободен и предаден на БТС.Не
се спори между страните ,че имотът се ползва от въззиваемия и понастоящем.
Настоящето производство се развива по иск с правно основание
чл.233,ал.1 пр. Първо от ЗЗД, свързан с претенция за освобождаване на нает
недвижим имот поради прекратяване на договора за наем. При този иск
ищецът-възивник следва да установи, че е бил сключен договор за наем с
въззивника и същия е прекратен, на което основание претендира
освобождаване на наетите помещения. Относно фактите свързани със
сключване на договора за наем от 02.04.2014 г. между страните не
съществува спор. През времето на действие на договора наемодателя не е
заплащал наем и на 18.10.2019 г./относно която дата в делото има писмени
доказателства, че писмото на наемодателя е получено от наемателя/ е
уведомен от наемодателя за прекратяване на договора. Въззивният съд
5
намира, че наемния договор между страните е прекратен на основание чл. 26.2
от договора поради виновно неизпълнение на задълженията на наемателя-
неплащане на наем без предизвестие считано от 18.10.2019 г., когато е било
връчено на наемателя чрез известие-обратна разписка. Следователно
наемодателя е обективирал волята си за прекратяване на наемното
правоотношение в писмена форма и тя е била съобщена и възприета от
наемателя.
В настоящия казус изправна страна е бил наемодателя-въззивник,
защото своевременно и безпрепятствено е предоставил ползуването на обекта,
а неизправна страна е бил наемателя-въззиваем, който не освободил
помещението след отправената покана, а също така не е заплащал наемна
цена. Възраженията му в насока, че наемодателят не е собственик на имота
настоящата инстанция не възприема като обосновани в настоящето
производство.Изтъкваните от въззиваемия доказателства, касаещи правото на
собственост върху имота са неотносими към настоящето производство, тъй
като не са предмет на разискване при иск с правно основание
чл.233,ал.1,пр.първо от ЗЗД. Те са релевантни само при иск с правно
основание чл.108 от ЗС, с какъвто обаче съдът не е сезиран.
При анализа на основанието и петитума на иска въззивната инстанция
счита, че съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл.233,ал.1 пр. Първо
от ЗЗД за освобождаване на нает имот след прекратяване на наемен договор. В
исковата молба от 07.03.2024 г. ищецът-въззивник не е въвел никакви
твърдения свързани със собствеността на имота, нито пък има искане
навеждащо на ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗЗД по
петитум на иска. Текстът на определения от страната петитум не съдържа
какъвто и да е от елементите на иска по чл.108 от ЗС-да се признае за
установено по отношение на ответника право на собственост върху
недвижимия имот и да се предаде владението върху него. Въззивната
инстанция аргументира своя извод за иск с правно основание
чл.233,ал.1,пр.първо от ЗЗД и с изложените фактически твърдения - основание
на иска, които определят вида на материалното право, което ищецът –
въззивник цели да защити, а то не е свързано с оспорване на правото на
собственост върху имота. В подкрепа на тази позиция на съда е и изричното
изявление на ищеца-въззивник в писмена молба №2364/02.05.2024 г., в която е
вписано“Не желаем да претендираме и да доказваме собственост .Това не е
6
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС и не претендираме собственост над
имотите“/к.ц./.
По отношение доводите на въззиваемия,че въззивникът не е
собственик на имота,съдът не ги възприема като относими към настоящия
правен спор, тъй като по-горе беше изяснено, че собствеността на наетия
имот не се разисква в производство с правно основание чл.233,ал.1,пр. Първо
от ЗЗД за освобождаване на наето помещение при прекратяване на наемен
договор. Достатъчно и необходимо е само доказване на наемното
правоотношение между страните и прекратяване на наемния договор към
момента на предявяване на иска за освобождаване на имота.
Относно фактите свързани със сключване на договора за наем от
02.04.2014 г. и прекратяването на този договор с възприетото едностранно
изявление на наемодателя-въззивник са представени надлежни писмени
доказателства.Следователно исковата претенция е основателна и доказана и
трябва да бъде уважена.
Исковата претенция, с правно основание чл. 233,ал.1,пр.първо от ЗЗД,
на Сдружение с нестопанска цел „БТС“-София против Сдружение „Планинска
школа Амбарица“ЕИК *********-гр. Троян да бъде осъдено да предаде
държането на недвижим имот: хижа „А.", находяща се в НП „Централен
Балкан“, община Троян, обл. Ловеч, състоящ се от нова сграда на три етажа
със застроена площ 372 кв. м., с идентификатор 80981.145.1.1, /застроена
площ по скицата 249 кв. м/, ведно с оборудването и инвентара в нея, заедно с
два склада съответно с площ 44 кв. м., с идентификатор 80981.145.1.6 на един
етаж, /застроена площ по скицата 45 кв. м/ и с площ 80 кв. м, с идентификатор
80981.145.1.3 на един етаж, /застроена площ по скица 53 кв. м/, трафопост със
застроена площ 18,50 кв. м, с идентификатор 80981.145.1.5, предоставен по
силата на договор за наем на недвижим имот от 02.04.2014 г., поради
прекратяването на договора е основателна и доказана и следва да бъде
уважена.
Ловешки окръжен съд, действуващ като въззивна инстанция счита, че
следва да бъде отменено като неправилно съдебно решение №312/27.12.2024 г
по гр.д. 179/2024 г. наТрояански районен съд и вместо него да бъде уважен
предявеният иск като основателен и доказан.
Предвид изхода от спора,въззиваемия следва да заплати на въззивника
7
адв.възнаграждение за двете инстанции в размер на сумата 1600 лева. С
пълномощно въззивникът е упълномощил адв. Р. като проц.представител за
всички инстанции/л.24 по гр.д. 179/2024 г. на ТРС/ и по договор за правна
защита и съдействие от 07.02.2024 г. е договорено адв. възнаграждение за
първа инстанция в размер на сумата 3900 лева ,платима по банкова сметка.
Представена е фактура за сумата и пл.нареждане от 14.02.2024 г.за превод на
3900 лева. С пълномощни без дата адв. Р. е преупълномощил адв. К.Д. за
първа инстанция и адв. Й. за втора инстанция. За въззивна инстанция е
представен договор за правна защита и съдействие, по който е договорено от
въззивника с адв. Р. адв.възнаграждение в размер на сумата 3900 лева, от
които 1300 лева-платени при подписване на договора, а остатъкът от 2600
лева договорени за превод по банкова сметка. Приложена е фактура от
10.01.2025 г. и пл.нареждане от 16.01.2025 г. за сумата 2600 лева.
С решение на СЕС С-438/22 от 25.01.24 г. по преюдициално запитване,
отправено от СРС е прието, че чл. 101, §1 ДФЕС във връзка с чл. 4, §3 ДЕС
следва да се тълкува в смисъл, че ако съществува наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждение и на която е придаден
задължителен характер с националната правна уредба, която противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи,
както и че национална уредба, съгласно която, от една страна адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, прието от съсловна организация на
адвокатите като ВАС и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски
за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед целта“ по смисъла на тази разпоредба
от ДФЕС. Посочено е, че при наличието на тези ограничения не е възможно
позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да
откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена
за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид значението на решенията на СЕС по преюдициални
запитвания, които са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633
от ГПК.От изложеното се прави извод, че правилото, че съдът присъжда
възнаграждение в определения от ВАС размер, който е значително по-висок от
приложимите размери, без възможност на съда да прецени вида, количеството
8
и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически
бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския
процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, §1
ДФЕС, в какъвто смисъл е и тълкуването на СЕС в решението по дело С-
438/22. Следователно посочените в Наредба №1/2004 г. размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне на адв. възнаграждения, но без да са обвързващи съда и подлежат
на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение
следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа при зачитане на принципа на достойно заплащане на труда и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото.
Настоящата инстанция преценява, че минималният размер адв.
възнаграждение,съобразно предявения вид иск, на основание чл. 7,ал.1,т.4 от
Наредба №1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, е 1000 лева за
една инстанция. В конкретния казус в първа инстанция е проведено само едно
заседание на 29.11.2024 г. , в което се е явил адв. Д. и ищецът е представил
молба по чл. 129 от ГПК. Във въззивна фаза въззивникът е подал въззивна
жалба и се е явил проц.представител – адв. Й. в едно открито съдебно
заседание на 24.06.2025 г. Следователно се касае до иск с невисока
фактическа и правна сложност, не са извършвани значими процесуални
действия, не са събирани и представяни голям обем доказателства, не са
изслушвани съдебни експертизи, не са провеждани многократно открити
заседания и следователно дължимия размер адв. възнаграждение следва да
бъде определен в размер на сумата 800 лева за всяка от двете инстанции или
1600 лева общо ,платими от въззиваемия. Съдът намира, че въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати на въззивника и сумата 1354.95 лева-д.такса
за първа инстанция и втора инстанция,която е внесена по вн.бележки от
12.03.2025 г. и от 22.04.2025 г. Следователно общо дължимите съдебни
разноски за двете инстанции от въззиваемия на въззивника възлизат на сумата
1954-95 лева-адв.възнаграждение и такси.
При изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, като неправилно, съдебно решение №312/27.12.2024 г по
9
гр.д. 179/2024 г. на Троянски районен съд,изцяло и вместо него постанови:
ОСЪЖДА, на основание чл. 233, ал.1, пр.първо от ЗЗД, Сдружение
с нестопанска цел „Планинска школа Амбарица“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Е. Г. да предаде
държането на Сдружение с нестопанска цел „Български туристически
съюз“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от В. В. върху следния недвижим имот: хижа „А.",
находяща се в НП „Централен Балкан“, община Троян, обл. Ловеч,
състоящ се от нова сграда на три етажа със застроена площ 372 кв. м., с
идентификатор 80981.145.1.1, /застроена площ по скицата 249 кв. м/,
ведно с оборудването и инвентара в нея, заедно с два склада съответно с
площ 44 кв. м., с идентификатор 80981.145.1.6 на един етаж, /застроена площ
по скицата 45 кв. м/ и с площ 80 кв. м, с идентификатор 80981.145.1.3 на един
етаж, /застроена площ по скица 53 кв. м/, трафопост със застроена площ
18,50 кв. м, с идентификатор 80981.145.1.5, предоставен по силата на
прекратен договор за наем на недвижим имот от 02.04.2014 г.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Планинска школа
Амбарица“, ЕИК *********, да заплати на Сдружение с нестопанска цел
„Български туристически съюз“, ЕИК *********,,съдебно-деловодни
разноски в размер на сумата 1954.95 лева/хиляда деветстотин чпетдесет и
четири лева и деветдесет и пет стотинки.
Съдебното решение е постановено при участието на трето лице
помагач на ответника-Областна администрация–Ловеч.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщение на страните,че е изготвено,ведно с мотивите, пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10